Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4721 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
129715 от 31.05.2019 г. по гр.д. № 43196/2018 г. по описа на СРС, 119 с-в е
осъден „Б.ПО З.ПРИ Г.П.“ да заплати на И.В.А.,
ЕГН **********, на основание чл.143 вр. чл.150 КТ трудови възнаграждения за
положен извънреден труд в размер на 264.53 лева за времето от 01. VII. 2015
година до 11. Х. 2016 година, както и законната лихва върху сумата за времето
от предявяването на иска на 29. VІ. 2018 година до окончателното плащане, като
за горницата до 6 500.00 лева съдът е отхвърлил иска като неоснователен, на
основание чл.19, ал.1 от Наредба за командироване в страната сумата 30.00 лева
дневни пари, дължими от работодателя при командироване, за времето от 01. VII.
2015 година до 11. Х.. 2016 година, както и законната лихва върху сумата за
времето от предявяването на иска на 29. VІ. 2018 година до окончателното
плащане, като за горницата до 1 280.00 лева съдът е отхвърлил иска като
неоснователен.
Срещу така
постановеното решение, в частта в която е осъден ответника да заплати на
основание чл.143 вр. чл.150 КТ трудови възнаграждения за положен извънреден
труд в размер на 264,53 лв., е подадена въззивна жалба от ответника - „Б.ПО З.ПРИ
Г. П.“ с изложени доводи за неправилност.
Заявява, че
погрешно районният съд е приел за установено, че служителят за посочения период
е полагал труд извън редовното работно време, както и че работодателят
е разпоредил или да знае за полагането му. Тези фактически констатации и
формирани въз основа на тях изводи били в противоречие с представената по
делото Заповед на Г.П. № РД-02-26/02.07.2015 г. и утвърдените за това Правила
за реда за организацията и разпределението на работното време и неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Б.ПО З.ПРИ Г.П.. В посочените и утвърдени
Правила е посочен редът за полагане на извънреден труд, който е обсъден и в
подадения писмен отговор. В случая в проведеното производство не са представени
необходимите документи, по чл.13 и чл.15 от Правилата, а именно заповед за
полагане на труд извън редовното работно време, протокол за отчитане, доклади,
поради което изводите на СРС се явяват неправилни. Според въззивника, в
проведеното производство ответникът не е оспорил, че ищецът е бил зает по
служебно правоотношение в Б.ПО З.ПРИ Г.П., както и че ищецът е изпълнявал смени
по утвърден по съответния ред график. Чрез събраните в производството
доказателства обаче не е установено, че служителят е полагал труд след изтичане
на установеното работно време, както и че работодателят е разпоредил или поне
знае за полагането на труда. В случая, за да уважи претенцията съдът изцяло се
е основал на констатациите на приетата по делото ССчЕ, сочещи че времето за
пътуване от гр.София до други градове, където ищецът е бил командирован е
отчетено като време по положен извънреден труд. Това време, според
жалбоподателя не следвало да се отчита автоматично като работно време и като
отработено време. В случаите на полагане на извънреден труд при командироване
съобразно указаното в чл.21 от Правилата е следвало да се издаде отделна
заповед за това, каквато в случая не е налице. Изпълнението на задълженията на
служителя, когато е бил командирован е било в работното време, а не извън него.
След като не са представени доказателства при доказателствена тежест за ищеца,
то, искът за заплащане на положен извънреден труд следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Въззиваемата
страна И.В.А. не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В подадена молба
от 05.10.2020 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба и моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено при
допълнително излагане на следните съображения.
Предпоставките
за полагане на извънреден труд са посочени в разпоредбите на чл.
143 и чл. 144 КТ, като полагането на извънреден труд поначало е
забранено /чл. 143, ал. 2 КТ/ и е допустимо само в случаите, императивно
изброени в чл. 144 КТ и той се полага по разпореждане на работодателя
или със знанието и без противопоставянето му, както и извън установеното
работно време на работника или служителя. Доказването на извънредния труд в
рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства
- писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и др.
Извънредният
труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице
или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното
лице. Разпореждането по
своята същност е изрично волеизявление, чрез което се възлага работа в повече
от установеното работно време. При втората хипотеза, от страна на работника
и по негова инициатива се полага работа в повече от установеното работно време
със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или овластеното лице.
В този случай законът е придал на мълчанието на работодателя значението на
съгласие с действията на работника. За полагането на извънреден труд се издава
заповед на работодателя, която следва да бъде съобщена на работника или
разпореждането следва да бъде направено устно, но винаги следва да се доведе до
знанието на работника. Извънредният труд се отчита в специална книга по
смисъла на чл. 149 КТ, като от неизпълнението на това задължение работодателят
не може да черпи права. Определеното в правилника за вътрешния трудов ред
работно време и заповед за стриктно спазване на работното време също следва да
бъдат доведени до знанието на работника, като се има предвид, че страните по
трудовото правоотношение още със сключването на трудовия договор са определили
продължителността на работния ден по смисъла на Глава VII, Раздел I от КТ.
Знанието на работодателя за полаган извънреден труд не се предполага. Всички
посочени съображения следва да се имат предвид в контекста на допустимостта на
извънредния труд по изключение - чл. 144, вр. чл. 143, ал. 2 КТ.
Нормата на
чл. 149 от КТ задължава работодателят да води специална книга за отчитане на
извънредния труд, но от неизпълнението на това свое задължение, той не може да
черпи права. Писмената заповед за командироване следва да съдържа началната
дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни,
включително дните за пътуване, почивните и празничните дни /чл. 5 от НСКСЧ /.
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време
/чл. 142, ал. 4 КТ/. Когато нормата работно време за същия период е превишена,
ще бъде налице извънреден труд. При сумарно определеното работно време също
следва да се осигуряват задължителните междинни и седмични почивки. Работникът
има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко
от 12 часа /чл. 152 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа /чл. 153, ал. 2 КТ/.
Следователно, когато нормата работно време за въведения период на сумирано
изчисляване на работното време, е превишена ще бъде налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада
на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. - Решение №
759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2009 г., IV г. о., ГК
Чрез
събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на
приетата ССчЕ, която настоящия състав напълно кредитира по реда на чл.202 ГПК
се установява следното:
На 26. VІ.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
29. VІ. 2015 година до 04. VII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 04. VII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 07. VII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
08. VII. 2015 година до 12. VII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 12. VII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 15. VII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
16. VII. 2015 година до 20. VII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 20. VII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 20. VII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
24. VІI. 2015 година до 28. VII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 28. VІI. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 30. VII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
01. VІII. 2015 година до 04. VІII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 05. VІII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 07. VІII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
09. VІII. 2015 година до 12. VІII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 13. VІII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 13. VІII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
09. VІII. 2015 година до 12. VІII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 13. VІII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 13. VІII.
2015 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 147 км от мястото на постоянната му работа за времето от
17. VІII. 2015 година до 21. VІII. 2015 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 21. VІII. 2015 година. При работодателя не се
съхраняват данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за
доклади, проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 20. IХ.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 112.33 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 21. IХ. 2016 година до 22. IХ. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 22. IХ. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 20. IХ.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 23. IХ. 2016 година до 25. IХ. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 25. IХ. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 26. IХ.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 28. IХ. 2016 година до 02. Х. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 02. Х. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 05. Х.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 06. Х. 2016 година до 10. Х. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 10. Х. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 10. Х.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 14. Х. 2016 година до 18. Х. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 18. Х. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 18. Х.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 22. Х. 2016 година до 26. Х. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 26. Х. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади, проучвания
и други подобни през времето на командироване.
На 28. Х.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 30. Х. 2016 година до 03. ХI. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 03. ХI. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
На 06. ХI.
2016 година Директорът на ответното бюро издава Заповед, с която командирова
ищеца на разстояние от 29.52 км от мястото на постоянната му работа за времето
от 07. ХI. 2016 година до 11. ХI. 2016 година. Ищецът се завръща в мястото на
постоянната си работа на 11. ХI. 2016 година. При работодателя не се съхраняват
данни ищецът да се е завръщал в мястото на постоянната си работа за доклади,
проучвания и други подобни през времето на командироване.
Установява се въз основа на събраните
по делото доказателства и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че
за времето от 01. VII. 2015 година до 11. Х. 2016 година ищецът е положил 30
часа извънреден труд, за който му се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер от 264.53 лева. Според вещото лице за времето от 01. VII. 2015 година
до 11. Х.. 2016 година работодателят дължи на ищеца за времето на командироване
пътни и дневни пари в размер от 1 130.00 лева. Констатациите на експерта се
основават на издадените заповеди за командироване и изчисленията, които
експерта е направил за времето на пътуване с оглед разстоянието от град София
до другите градове, в които по издадените заповеди ищецът е бил командирован.
Несъмнено в
производството не са ангажирани като доказателства заповеди на работодателя за
полагане на извънреден труд по време на командироването на служителя в
съответствие с изискванията на чл.21 от утвърдените Правила. Последното обаче,
както бе отбелязано по-горе не означава, че труд извън редовното работно време
не е полаган от същия. Напротив, чрез представените заповеди за командироване и
изчисленията на експерта по ССчЕ се установява, че за периода от 01.07.2015 г.
до 11.12.2016 г. служителят е положил 30 часа извънреден труд по време на
командироването със знанието на работодателя, както следва: за м.юли 2015 г. –
11.40 часа, за м.август 2015 г.-13.20 часа, за месец септември 2016 г.-2.15
часа, за м.октомври 2016 г.-2.00 часа и за м.ноември 2016 г.-0.45 часа, допълнителното
възнаграждение, за които възлиза на сумата 264.53 лв. Доводите на ответника в
обратен смисъл съдът намира за неоснователни, тъй като времето за пътуване при
командироване извън редовното работно време представлява отработено време по
силата на чл.17, т.10 от Правилата и това е отчетено правилно от експерта по
ССчЕ при достигане на посочените крайни констатации. Като е основал решението
си на събраните по делото писмени доказателства, констатациите на експерта по
ССчЕ и показанията на свидетеля Р.И.Л.съдът е постановил правилно и обосновано
решение.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129715 от 31.05.2019 г. по гр.д. №
43196/2018 г. по описа на СРС, 119 с-в.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.