Решение по дело №41026/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23480
Дата: 30 декември 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110141026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23480
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110141026 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
325674/15.10.2024 г./ на Г. К. Г. срещу ************************ ЕАД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 1 060.36 лв. –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г. върху главница в размер на
3 112.89 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължения по
Предварителен договор от 04.08.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот; 97.44 лв. –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г. върху главница в размер на
286.06 лв., представляваща обезщетение за непоставени интериорни врати по
Предварителен договор от 04.08.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че за главните вземания е образувано гр. д. № 25109/2019 г. по описа
на СРС, по което е постановено и влязло в сила Решение № 20063148/21.10.2022 г., като
ответникът е платил главниците на 20.06.2024 г., но в исковото производство не са
предявени претенции за обезщетения за забава в размер на законната лихва. Сочи, че
размерът на акцесорните му претенции е съобразен с изтичането на 3-годишната давност за
част от периода на забавата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който признава дължимостта на претендираните законни лихви върху присъдените в полза
на ищеца с влязло в сила съдебно решение главници. Сочи, че му предложил да се
споразумеят извънсъдебно да му плати половината от дължимите законни лихви, но не
получил окончателен отговор, поради което на 21.08.2024 г. му ги платил изцяло и
доброволно. Моли за отхвърляне на исковете. Твърди, че е извършил плащането преди
получаване на препис от исковата молба /сутринта в деня на получаването на преписа/,
1
поради което не е станал причина за завеждане на делото и не дължи сторените от ищеца
разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
възникване в негова полза на главните вземания; изпадане на ответника в забава в
плащането на главните вземания и нейната продължителност; размера на обезщетенията за
забава, а в тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на
обезщетенията за забава върху двете главници.
В случая с Определение № 40880/09.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, допълнен с протоколно определение от 05.12.2024 г. и приет за
окончателен ведно с допълнението без възражения на страните, са обявени за безспорни
следните обстоятелства: присъждане в полза на ищеца на главните вземания въз основа на
влязло в законна сила Решение № 20063148/21.10.2022 г., постановено по гр. д. №
25109/2019 г. по описа на СРС; изпадане на ответника в забава в тяхното плащане за периода
от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г.; че размерите на обезщетенията за забава за процесния
период възлизат на претендираните с исковата молба суми; извършено на 21.08.2024 г. от
ответника плащане в полза на ищеца на процесните обезщетения за забава.
В случая е налице съдебно признание от ответника на основанието и размера на
процесните акцесорни вземания на ищеца, подкрепено чрез извършено плащане на същите.
Същевременно извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда
при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на процеса, ответникът е станал повод за
завеждане на делото. Този извод не се променя от развитите от него съображения, че
плащането не е извършено в по-ранен момент поради водени между страните преговори. С
обективния факт на неплащане той е предизвикал настоящия правен спор, а освен това
преговорите, на които се позовава, са започнати и водени по време на съдебното
производство. Същевременно доказателствата по делото сочат, че в рамките на същите
ответникът на 12.07.2024 г. е отказал да плати, като страните не спорят, че едва в по-късен
момент е последвало предложение от него за частично плащане. Плащане от ответника на
пълния размер на задълженията е извършено в деня на получаване на препис от исковата
молба, като съдът счита, че той е платил именно поради образуваното съдебно
производство. Другите развити от него доводи за причините за липса на плащане до този
момент /неяснота на претенциите на ищеца и ползване на годишни отпуски/ са напълно
голословни, а и не биха могли да обусловят извод, че ответникът не е дал повод за завеждане
2
на делото. Ето защо той следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар е основателно, защото делото е лишено от каквато и да е правна и фактическа
сложност, поради което той следва да бъде намален до сумата от 150 лв.
Следователно на ищеца се дължат разноски в общ размер на 250 лв., както следва:
100 лв. – държавна такса, и 150 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от Г. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***************************, срещу ************************
ЕАД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр. ****************
партер, осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: 1 060.36 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г. върху
главница в размер на 3 112.89 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задължения по Предварителен договор от 04.08.2016 г. за покупко-продажба на недвижим
имот; 97.44 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г. върху
главница в размер на 286.06 лв., представляваща обезщетение за непоставени интериорни
врати по Предварителен договор от 04.08.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
ОСЪЖДА ************************ ЕАД, ЕИК ******************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************** да заплати на Г. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***************************, на основание чл. 78, ал. 1 сумата от
250 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3