№ 1332
гр. П., 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.ЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500618 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение от 06.07.2022 г., постановено по гр.д. №
3503/2022 г. по описа на Районен съд - П., съдът е прекратил частично
производството по делото на основание чл. 130 ГПК по отношение на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, поради
недопустимост на иска.
Недоволна от така постановеното определение, ищцата в
първоинстанционното производство Д. Н. Г. е обжалвал същото пред П.ски
окръжен съд, чрез процесуалния си представител адв. А. Д.. В подадената
частна въззивна жалба срещу прекратителното определение на районния съд
са релевирани оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че искът е
недопустим, тъй като е налице оспорване законосъобразността на
извършеното уволнение. Наведен е довод, че при спор на кое основание е
прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за
защита на правата на служителя е предявяването на двата иска – по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на същия и е цитирана съдебна практика.
Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
1
Ответникът по частната жалба ЗК „***“ АД гр. С. не ангажира
становище в указания му срок.
П.ският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид
данните по делото и оплакванията на жалбоподателката, намира
разглеждането на частната въззивна жалба за процесуално допустимо, а по
същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:
От изложените в депозираната пред районния съд искова молба
фактически твърдения и заявени претенции, става ясно, че ищцата е
предявила обективно съединени искове срещу ответното дружество, в т.ч. за
отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 242/05.05.2022 г. на
работодателя-ответник, който иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - да бъде извършена
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка, като
вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение да се счита
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
За да постанови обжалваното прекратително определение,
първоинстанционният съд е приел, че иск по чл. 344, ал. 1, т.4 КТ може да се
предявява само в случаите, при които не се оспорва законосъобразността на
уволнението, а само е налице твърдение, че е налице грешка, респективно
неправилно вписване в трудовата книжка на основанието, на което е
прекратен трудовия договор, и се иска промяна, съответна на фактическото
положение, каквато грешка не се твърди в случая.
Въззивният съд счита, че така постановеното определение за частично
прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ е неправилно.
В настоящия случай ищцата не оспорва обстоятелството, че трудовото й
правоотношение е прекратено, но оспорва основанието за прекратяване, като
счита, че с издадената от работодателя заповед за дисциплинарно уволнение
се прекратява трудово правоотношение, което вече е било прекратено на
друго основание. При това положение единственият път за защита се явява
предявяването на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях може да се постигне промяна в правното
положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Именно това е сторила ищцата, като е предявила и двата
2
иска, които са обективно кумулативно съединени в съотношение на
обуславящ към обусловен – изходът по иска за отмяна на уволнението като
незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а съдът дължи
произнасяне и по двата иска.
В горепосочения смисъл е становището, изразено в цитираните в
частната жалба съдебни актове на ВКС /решение № 110/23.07.2020 г. по гр.д.
№ 3144/2019 г., IV г.о.; решение № 179/09.12.2020 г. по гр.д. № 509/2020 г., III
г.о./, което въззивният съд счита за относимо към настоящия случай.
Предвид тези съображения се налага извод, че предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е недопустим,
както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Това налага отмяната на прекратителното определение и връщане на
делото на П.ски районен съд за последващи процесуални действия.
Така мотивиран, П.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на П.ски районен съд от 06.07.2022 г., постановено
по гр.д. № 3503/2022 г., с което производството по делото е прекратено
частично поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ.
ВРЪЩА делото на П.ски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3