№ 1233
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502675 по описа за 2023 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр. дело 2675/2023 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца В. Б. Ц. чрез адв. М.
Н.-Т. срещу отхвърлителната част на решение 3772 на СГС от 10.07.2023 г. по гр.д.
13715/2021 г., I ГО, 4 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на разликата от 10 000 лева до 30 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2021 г.
пътнотранспортно произшествие.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост
заедно със законната лихва от 17.09.2021 г. Поддържа се, че обезщетение от 10 000 лева е
силно занижено предвид съчетаната травма на шията и счупването на пръст на водещата
ръка, емоционалните терзания и трайните последици относно функционалността на
крайника.
Постъпил е отговор от застрахователното дружество, в който жалбата се оспорва. Няма
направени доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и
претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция поради липсата на въззивна жалба от ответника не е спорно
наличието на елементите на непозволеното увреждане. Не е спорно, че за управлявания от
1
А. Л. К. л.а. марка „БМВ 320“, с рег. № ******** е имало валидна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП - 01.07.2021 г. при „Бул инс“ АД.
Следва да се приеме за установено приетото от първата инстанция нарушение от страна
на А. Л. К. - водач на л.а. марка „БМВ 320“, с рег. № ********, която навлизайки в
кръстовището след автомобила управляван от ищцата не проявила нужното внимание и не
възприела сигнала на светофара и стоп-сигнала на предния автомобил или се е движила на
надлъжна дистанция по малка от безопасната 17-18м.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди в границата между приетия от СГС размер от 10 000 лева и
претендирания от въззивния жалбоподател размер от 30 000 лева.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
представената пред СГС медицинска документация и заключението на СМЕ, изготвено от д-
р Б. Б., ортопед-травматолог. Уврежданията на ищеца, получени при ПТП, са травматични
увреждания: „навяхване шийните прешлени с последвала миалгия /интензивен болезнен
синдром/ в зоната на шията. Фрактура – откъс от първата фаланга на трети пръст на дясната
ръка.“ След ПТП ищцата е получила спешна помощ и след проведени изследвания е
поставена диагноза. Поставена е на постелен режим, като след подобряване на общото
състояние, на 05.07.2021 г. е изписана от болницата, а лечението е продължило
амбулаторно, с назначени контролни прегледи и изписани обезболяващи средства.
Вследствие на полученото навяхване на шийните прешлени е получила блокаж на
движенията на шията, невъзможност да движи главата в никаква посока, при което е
проведено лечение чрез препятстваща движението шийна яка за срок около един месец.
Счупването на основата на трети пръст на дясната ръка е довело до ограничаване на
възможностите за обслужване в ежедневието, поради поставената гипсова лонгета за срок от
двадесет дни, през който период макар и със затруднения ищцата е могла да се обслужва
самостоятелно. Болките в шийната област са били интензивни през първите две седмици
след инцидента и около една седмица в началото на проведената рехабилитация за
раздвижване на шийните прешлени. През останалото време ищцата е имала спорадични
болки.
Разпитаният по делото свидетел Г. В. Д.-Ц. – майка на В., разказва, че за първи път
след ПТП видяла дъщеря си в болницата. Лежала неподвижно на леглото и плачела. Не
можела изобщо да мърда и да се задържи на краката си. След изписване от болницата на
петия ден, възстановяването продължило месец и половина. В болницата и по късно се
обслужвала сама, но имала болки. Трудно ставала, губела равновесие, дясната ръка била
обездвижена, не можела да се мие и храни сама. Закупили специална яка, защото не можела
да си върти врата. Ръката й била обездвижена. Преди инцидента ходела на работа, а след
това спряла. Декември месец тръгнала отново на работа. Била деен човек, участвала в школа
по народни танци, ходела по турнета, концерти, но след инцидента спряла с танците.
Опитала един път да се включи в репетиция, но не могла, тъй като при всяко движение
имала болки в ръката и врата. Докато била вкъщи, не искала да се среща с никого, чувствала
се съсипана и психически, и физически. Избягвала срещи и разговори. Имала болки във
врата и ръката и вземала обезболяващи. И до днес казвала, че я боли вратът. Страхувала се и
избягвала да шофира сама.
Свидетелските показания са в синхрон с представените медицински документи,
заключението на СМЕ, последователни и житейски логични, поради което съдът ги
кредитира.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания:
навяхване шийните прешлени с последвала миалгия /интензивен болезнен синдром/ в зоната
на шията. Фрактура – откъс от първата фаланга на трети пръст на дясната ръка, болничния
престой от пет дни, през който е била на постелен режим, носенето на гипсова лонгета за
двадесет дни на дясната ръка, носенето на шийна яка за един месец и трудното
самообслужване през периода на носене на яката и лонгетата, невъзможността да се мие и
2
храни сама, проведената рехабилитация на шийните прешлени. Следва да се съобразят
интензивните болки през първите две седмици след инцидента и около една седмица в
началото на проведената рехабилитация за раздвижване на шийните прешлени. От значение
са възрастта на ищеца към деня на инцидента – 20 г., възстановителен период от месец и
половина, сменения стереотип, изразяващ се в преустановяването на заниманията с танци и
ходене по турнета и концерти, психическото отражение по време на възстановителния
период и трайно придобития страх от шофиране.
Предвид датата на събитието – 01.07.2021 г. и обществено-икономическите условия,
отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се определи в размер на
20 000 (двадесет хиляди) лева.
Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид
двете травми, всяко от които довело до обездвижване на съответната част от тялото, като
едно от уврежданията е свързано с интензивен болезнен синдром, страха от шофиране,
преустановяването на заниманията с танци. Не може да бъде уважена претенцията в пълен
размер обаче предвид краткия възстановителен период и липсата на психически увреждания
по-големи от обичайните за този род събития.
Допълнителното обезщетение от 10 000 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди се
дължат от деня, приет от СГС, срещу който няма доводи – 17.09.2021 г. По изложените
съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част от 10000 лева до
20000 лева обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 17.09.2021 г. до
плащането. Решението следва да бъде потвърдено в останалата отхвърлителна част.
Разноските за първата инстанция според изхода на спора пред настоящата следва да се
променят, както следва. Дължимото на адв. Т. адвокатско възнаграждение е 2402 лева с
включен ДДС и „Бул инс“ АД следва да й заплати още 1201 лева (1201х20000/10000).
Дължимите на ответника разноски за адвокатски хонорар са 1006, 80 лева с включен ДДС
(1678х15000/25000) и решението следва да се отмени за разликата до 1678 лева. Дължимите
от ответника суми по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъдат
увеличени до 806.44лв. държавна такса, като ответникът бъде осъден да заплати още 400
лева и сумата 515 лева хонорари за вещи лица, като ответникът бъде осъден да заплати още
още 255 лв.
За въззивната инстанция ответникът по въззивната жалба дължи на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК такса на САС в размер на 200 лева. Дължимото на адв. Т. адвокатско
възнаграждение е 1320 лева с включен ДДС (2460х10000/20000). Дължимите разноски на
ответника по жалбата за адвокатско възнаграждение са 1100 лева (2200х10000/20000).
Възражението за недължимост на ДДС поради непредставена данъчна фактура е
основателно, а възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален
интерес от 20 000 лева минималният хонорар в актуалната редакция на Наредба 1 на ВАдвС
е 2200 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3772 на СГС от 10.07.2023 г. по гр.д. 13715/2021 г., I ГО, 4
състав, в частта, в която е отхвърлен иск на В. Б. Ц. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на разликата от 10 000 лева до 20 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2021 г.
пътнотранспортно произшествие със законната лихва от 17.09.2021 г. до плащането, както и
в частта, в която В. Б. Ц. е осъдена да заплати на „Бул инс“ АД разноски за разликата от
1006,80 лева до 1678 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 432 от КЗ вр.
на В. Б. Ц., ЕГН ********** още 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
3
вреди в резултат на пътно транспортното произшествие от 01.07.2021 г. със законната лихва
от 17.09.2021 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3772 на Софийски градски съд, от 10.07.2023 г. по гр.д.
13715/2021 г., I ГО, 4 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
на адв. М. Н.-Т. от САК още 1201 лева за първата инстанция и да заплати 1320 лева за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд още 400
(четиристотин) лева за държавна такса и още 515 (петстотин и петнадесет) лева за хонорари
за вещи лица, а по сметка на Софийски апелативен съд 200 (двеста) лева за държавна такса.
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс“ АД разноски за
въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4