РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 202150010003*** по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби насочени против
постановеното по т. дело № 567/2020 г. по описа на ПОС решение за
следното:
- ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П.
АТ. Л., ЕГН **********, **** сумата 40 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г.,
виновно причинено от Т. Т. Т. като водач на лек автомобил „А.*“ рсг. № **
**** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, от които:
1. 20 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на средна
телесна повреда, изрязваща се в счупване на първа метатарзална кост на
дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило,
довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
1
около 2-3 месеца,
2. 19 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на
средната телесна повреда, изрязваща се в счупване на дисталната част на
втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на
първи пръст /палец/ на лявото ходило довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за около 1, 5 - 2 месеца,
3. 1 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на двете
разкъсно- контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката,
необходимост от рехабилитация, дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство,
срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП, обикаляне по институции -
полиция и съд,
като за разликата до пълния претендирай размер от 80 000 лв.
/съответното разликата до 40 000 лв. по п. 1, до 35 000 лв. по п. 2 и до 5 000
лв. по п. З претенцията се ОТХВЪРЛЯ.
- ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П.
АТ. Л., ЕГН **********, ****, **** сумата от 7 820, 10 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, от които:
1. 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
представителство по ДП ***/2019 по описа на О. П., отдел „Р.П.Т.“,
2. 297, 10 лв. разходи за потребителски такси при лекари, закупени
лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация,
3. 5023 лв. стойността на собствения му мотоциклет марка „Х.Х.“ с рег.
№ ** **** *,
като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв. /съответно
разликите до 5200 лв. - стойност на мотоциклета, до 300 лв. разходи за
потребителски такси при лекари, закупени лекарства и извършване на
изследвания и рехабилитация/ претенцията за имуществени вреди се
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П. АТ. Л.,
ЕГН **********, **** сумата 1 582, 33 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд 1912, 80 лв. ДТ и 50 лв. разноски.
2
Едната жалба е подадена от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** и с нея
се обжалва постановеното от ПОС решение в осъдителната му част за
разликата между присъдените от ПОС общо 40 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени реди и дължимите според
жалбоподтеля общо 20 000 лв., т.е за сумата от 20 000 лв., както и за
разликата между присъдените общо 7 820, 10 лв. за имуществени вреди и
дължимите според жалбоподателя общо 2 660, 50 лв., като тук е уточнено, че
според него не се дължат въобще 2 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и представителство по ДП ***/2019 по
описа на О. П., отдел „Р.П.Т., че не се дължи сумата от 148, 55 лв. разходи за
потребителски такси при лекари, закупени лекарства и извършване на
изследвания и рехабилитация и сумата 2 511, 50 лв. част от стойността на
собствения му мотоциклет марка „Х.Х.“ с рег. № ** **** *.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, поискана е отмяната му и
постановяване на друго отхвърляща исковете за обжалваните размери.
В срока за отговор на въззивната жалба П. АТ. Л., ЕГН **********, ****
е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва частта от описаното по-
горе решени отхвърляща претенцията му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между претендираните 80 000 лв. и
присъдените с решението общо 40 000 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, поискана е отмяната му и
постановяване на друго уважаващо иска за още 40 000 лв.
Всяка от насрещните по двете жалби страни е изразила становище за
неоснователността им.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 01.09.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от
П. АТ. Л., ЕГН **********, **** искова молба против З.К. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК *********.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.08.2019 г. в ****
е настъпило ПТП с участието на ищеца като водач на мотоциклет „Х.Х.“, рег.
№ ** **** * и Т. Т. Т. като водач на лек автомобил „А.*“, рег. № ** **** **.
Във връзка със същото ищецът сочи, че около 0, 20 ч. на 1 август се движел
по булеварда в посока запад-изток със собствения си мотоциклет. Видял
точно пред него лекият автомобил да прави обратен завой от насрещната
лента към тази на мотоциклетиста въпреки, че насрещните ленти били
разделени от двойна непрекъсната линия. Той се опитал да избегне удара, но
3
не успял. Мотоциклетът бил ударен от автомобила отстрани. Следствие на
удар мотористът паднал, а мотоциклетът се плъзнал по платното за движение.
Сочи се съответно, че в момента на произшествието мотористът бил с каска,
ръкавици и яке. Бил качен на преминаващ линейка и откаран в УМБАЛ
„С.Г.“, гр.П., където му била дадена спешна медицинска помощ. След същата
бил настанен за лечение във В.к.х.. Бил лекуван и на 03.08.2019 г. изписан. По
време на болничния престой му била взета проба за алкохол, която била
отрицателна. Твърди се че следствие на катастрофата той получил счупване
на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на
медиалния малео на дясно ходило, счупване на дисталната част на втора
метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи
пръст /палец/ на лявото ходило и две разкъсно -контузии рани на лявото
ходило.
Във връзка с така описаното произшествие се споменава, че с решение
от 28.02.20 г. постановено по АНД № 774/20 г. по описа на ПРС водачът на
лекия автомобил Т. Т. Т. бил признат за виновен в това, че на 01.08.20 г. в
**** срещу № 141, при управление на лек автомобил „А.*“, рег. № ** **** **
нарушил правилата за движение предвидени с чл.6, т. 1, изр. последно ЗДП,
чл.38, ал.1 и чл. 38, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на П.Л., както следва:
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа
метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео
на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник за около 2-3 м.,
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дисталната част
на втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга
на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за около 1, 5-2 м.
Така описаните травми получени при ПТП ищецът свързва с
претърпяване неимуществени вреди от изтърпените болки и страдания
следствие причинените му травми, изпитания дискомфорт от същите и от
изживения стрес. Сочи, че за срок от около два месеца бил в гипс, а през това
време му била необходима грижа от страна на неговите близки, което му
причинило сериозно неудобство. Твърди, че непосредствено след ПТП-то
4
изпитвал силно главоболие от притеснение и страх, Налагало му се след
сваляне на гипса да ходи с патерици, а дори и след това движенията му били
силно болезнени, а всяка крачка уморителна. Придвижвал се бавно, изпитвал
унижение и срам. Многократно бил призоваван да дава обяснения по
досъдебното производство, което му причинило допълнителни тревоги и при
получаване на всяка една призовка отново изживявал целия ужас от
катастрофата. След същата трудно заспивал, изпитвал безпокойство и страх,
станал несигурен и уплашен. Продължавал да изпитва болки в краката и към
настоящия момент.
Споменава се и за претърпени имуществени вреди свързани с лечението
на травмите, както и с унищожаването на собствения му мотоциклет.
Всичко това се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е определен
на 80 000 лв., като е направена и разбивка на същото за отделните травми,
както следва:
40 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на средната
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа метатарзална кост на
дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно
ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник за около 2-3 месеца,
35 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на средната
телесна повреда, изразяваща се се в счупване на дисталната част на втора
метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на
първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за около 1, 5 - 2 месеца,
5 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на двете
разкъсно-контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката,
необходимост от рехабилитация, дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство,
срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП, обикаляне по
институции - полиция и съд.
Общият размер на дължимото му се обезщетение за имуществени вреди
е определен на 8 000 лв. като е направена и разбивка, както следва:
- 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
5
представителство по ДП ***/2019 по описа на О. П. - отдел „Р.П.Т.“,
- 300 лв. разходи за потребителски такси при лекари, закупени
лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация и
- 5200 лв. стойността на собствения му мотоциклет марка „Х.Х.“ .
В тази връзка се споменава, че за лекия автомобил имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, гр.С., което
обуславяло възможност застраховател да го обезщети за претъпените от
произшествието вреди.
Сочи се, че на 17.06.2020 г. с уведомление за щета вх. № *** от
17.06.2020 г. пред застрахователя били предявени претенции за обезщетяване
на претъпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП - то. На
20.08.2020 г. по повод на искането било получено изходящо от
застрахователя писмо съдържащо уведомление за заведена щета и
предложение за заплащане на обезщетение в общ размер от 28 140 лв. В
отговор на това със следващо писмо ищецът изразил несъгласието си с
предложената сума.
Ново предложение, респ. плащане не последвало.
Това се свързва с наличието на интерес у ищеца да поиска осъждането
на застрахователя от ПОС за заплащане на описаните по- горе размери на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба.
Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, но не оспорва
факта, че е застраховател на МПС-то, с който е осъществено ПТП - то по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорен е описаният в
исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и размера на
претендираните обезщетения за същите.
По отношение на имуществените вреди е споменато, че няма данни
следствие на катастрофата мотоциклетът е получил увреждания, които да
налага неговото бракуване, т.е. да водят до тотал щета. В тази връзка се
споменава, че това превозното средство не му е представяне за оглед за
установяване на подлежащите на обезщетение вреди.По отношение на
претендираното обезщетение във връзка със заплатените разходи за адвокат в
досъдебното производство е посочено, че за тях не е налице основание да се
6
възложат на застрахователя.
Изразено е и мнение, че като цяло претендираното обезщетение е
завишено.
Досежно неимуществените вреди не се оспорва факта, че ПТП- то е
довело до описаните в ИМ счупвания на дясното и лявото ходило, както и до
разкъсно контузните рани на същите, но се сочи, че болките и неудобствата
от последните са по слаби от тези следствие на по- тежките увреди и са
погълнати от тях. Оспорено е и това, че приложените като доказателства към
ИМ амбулаторни листове от 29.01.2020 и 12.02.2020 г. установят увреди
обусловени от катастрофата.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца свързано с това, че движел с несъобразена скорост, не е
изпълнил задължението при възникване на опасност на пътя да намали
скоростта и да спре, както и чу е нарушил задължението за движение в
крайната дясна лента.
В ДИМ ищецът е взел становище за неоснователност на направените
от ответника защитни възражения.
В отговора на ДИМ ответното дружество е изразило становище по
направени от ищеца доказателствени искания.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
за репариране на причинените на ищцата имуществени и неимуществени
вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Направен е извод, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
болки и страдания вследствие на описаните в същата увреждания,
включително и двете разкъсно контузии рани на лявото стъпало. След анализ
на медицинската експертиза, представените писмени доказателства и
гласните такива е направен извод, че неимуществените вреди следва да се
обезщетят със сумата общо от 40 000 лв. включваща 20 000 лв. за болките от
увредата на дясното ходило, 19 000 лв. от увредата на лявото ходило и 1000
лв. от обездвижването, охлузванията, необходимост от рехабилитация,
7
дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани
вследствие на ПТП, обикаляне по институции - полиция и съд.
По отношение на имуществените вреди общият размер на
обезщетението е определен на 7 820, 10 лв., включващ 2 500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по ДП
***/2019 по описа на О. П., отдел „Р.П.Т.“, 297, 10 лв. разходи за
потребителски такси при лекари, закупени лекарства и извършване на
изследвания и рехабилитация и 5023 лв. стойността на мотоциклета.
Направен е извод за липса на съпричиняване.
Така ответникът е бил осъден да заплати горните суми, а до пълния им
размер исковете са били отхвърлени.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни по
спора и са подали жалбите станали причина за започване на настоящето
въззивно производство.
„З.К. Л.И.“ АД обжалва частта от решението, уважаваща част от
претенциите на П.Л. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.
Следва да се има предвид, че претенцията за присъждане на неимуществени
вреди се обжалва за разликата между присъдените от съда 40 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя общо 20 000 лв., а тази за имуществени
вреди се обжалва за разликата между присъдените 7 820,10 лв. и дължимите
според застрахователното дружество 2 660,05 лв. В жалбата доводите са за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт са свързани с
неправилно определяне на справедливия размер на обезщетението, и се
излагат доводи за наличие на съпричиняване, което следва да бъде
определено в размер на 50 %.
По отношение на имуществените вреди от една страна се излагат
доводи за неправилно присъждане на същите в пълния им размер с оглед
наличие на доводи за съпричиняване, а от друга се прави изявление, че
въобще не се дължи обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
платени адвокатски разноски в досъдебното производство.
В срока за отговор ищецът се е възползвал от правото си да подаде
отговор и насрещна въззивна жалба. С нея решението се обжалва в частта,
отхвърляща претенциите за неимуществени вреди за разликата между
присъдените 40 000 лв. и претендираните 80 000 лв. и се излагат доводи за
8
неправилно определяне на размера на обезщетението с оглед разпоредбите на
чл. 52 от ЗЗД. В жалбите не се правят доказателствени искания.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
9
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенциите си за обезщетение пред ответното дружество
с молба постъпила в същото на 17.06.2020 г.
По повод на същата с писмо от 17.08.2020 г. дружеството е уведомило
пострадалия, че определя обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лв.
и такова за имуществени от 175 лв. Спомена, че определян размер на
съпричиняване на 20 % и по тази причина дължимите по- горе обезщетения
следва да се намалят със същия, т.е. на ищец се дължат 28 000 лв. за
неимуществени реди и 140 лв. за имуществени.
От своя страна пострадалият е уведомил застрахователя, че не е
съгласен с тези размери.
От така изложеното следва извод, че за ищеца е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
10
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
11
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното съдържание на решението на ПОС, фактът, че същото се
обжалва от ответника в осъдителната му част частично следва извод, че то е
влязло за част от присъдените имуществени и неимуществени вреди. Това
води до извод, че вече е налице СПН по въпросите за наличието на
противоправно и виновно поведение от водача на лек автомобил „А.*“ рсг. №
** **** ** и че следствие на същото ищецът е претърпял вредите, за които е
присъдено обезщетението и те са пряка и непосредствена последица от
произшествието и че този водач е бил застраховано лице по смисъла на КЗ
към момента на произшествието, т.е. налице са предпоставките на чл. 432 от
КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за виновното и
противоправното му поведение.
Реално пред ПАС е пренесен спорът за справедливия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, този дали се дължи
обезщетение за имуществени вреди във връзка с направените от ищеца в
досъдебното производство разноски за адвокат и респ. е или не е налице
съпричиняване, т.е. дали присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да се намалят с оглед наличието на такова.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
и върху физическото състояние на пострадалия следва да се има предвид и
периода, за който то е било влошено.
От представената по делото медицинска документация и приетата
съдебно медицинска експертиза следва извод, че от ПТП-то ищецът е
получил счупване на първа метатарзапна кост на дясното ходило и счупване
на върха на медиалния малео на дясно ходило, счупване на дисталната част на
втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на
първи пръст /палец/ на лявото ходило и разкъсно контузни рани на лявото
стъпало.
12
Счупванията на дясното стъпало според експерта са довели до трайно
затруднение на движението на десния крайник за около 2-3 месеца. От
приложената на стр. 29 от делото на ПОС епикриза е видно, че на дясното
ходило е поставена гипсова шина за 45 дни.
Счупванията на лявото стъпало според експерта са довели до трайно
затруднение в движението на левия крайник за около 2 месеца. От спомената
епикриза е видно, че на същото е поставена и гипсова шина за 30 дни.
За разкъсано контузените рани експертът сочи, че те също са свързани с
болки и страдания, но в рамките на 7-10 дни.
Данни препокриващи се с изводите на експерта-медик се съдържат в
показанията на разпитаните по делото свидетели- Л.а, С. и К.. Всички те са
близки на ищеца и са имали преки и непосредствени впечатления от живота
му. Съответно всеки един от тях пресъздава факти и обстоятелства свързани с
неговото състояние след инцидента и периода му на възстановяване. Говори
се за два гипсирани крака, необходимост от придвижване по тази причина с
инвалидна количка за времето до свалянето на гипса и с патерици след това.
Споменава се, че гипсираните крака са били основна пречка ищецът да се
обслужва сам и за нуждата от чужда помощ за задоволяване на
елементарните му нужди. За периода след сваляне на гипса свидетелите
говорят, че болките продължили и имал нужда от продължителна
рехабилитация за възстановяване на нормалното състояние на краката. Наред
с това те споменават за увредено психично състояние на ищеца от самото
произшествие, от получените травми и от необходимостта за един период от
време за задоволяване на елементарните нужди да вика трети човек. В тази
връзка те сочат, че до произшествието пострадалият бил активен и жизнен
човек, а след това изпитвал дълго време страх да се вози в кола и бил
подтиснат/стресиран/.
От така изложеното е видно, че травмите получени от ищеца са довели
до един дълъг период на възстановяване придружен със силни болки и
дискомфорт, невъзможност за обслужване, увреда на психиката довела до
промяна в неговото поведение за времето след произшествието.
Всичко това съобразено с икономическата обстановка в страната и
факта, че болките, психическите промени, стреса са едно общо възприятие и
състояние и трудно могат да се разграничат на база отделните увреждания на
13
различните части на тялото навежда ПАС до извод, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на общата сума
от 40 000 лв. Тук за яснота и с оглед извършеното в самата искова молба , а и
в решенето на ПОС разграничаване на обезщетенията следва да се посочи, че
ПАС напълно споделя изложените в първонистанционното решение мотиви
във връзка с определянето на тези отделни размери и с оглед разпоредбите на
чл. 272 от ГПК препраща към същите.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди
видно от съдържанието на жалбата на първо место от застрахователя се
оспорва изцяло правилността на решението относно присъденото такова на
ищеца за извършените от него разходи за адвокат в досъдебното
производство в размер на 2 500 лв.
В тази връзка следва да се посочи, че същите видно от материалите по
приложеното дело са направени от ищеца в качеството му на пострадало
лице. То като такова съобразно разпоредбите на чл. 189, ал.3 от НПК няма
как да получи същите от подсъдимия при условие, че не е встъпил в
наказателното производството като граждански ищец или частен обвинител.
По тази причина те могат да се търсят от деликвента единствено по реда на
чл. 45 от ЗЗД. Това съобразено с текста на чл. 477, ал.1 КЗ на пръв поглед би
следвало да доведе до извод, че на обезщетяване подлежат и претърпените
вреди следствие на тези разноски при условие, че застрахованият с
поведението си е причина ищецът да придобие качество на пострадал. В чл.
494, т.1 от КЗ обаче е казано, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за
лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 и при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3. В чл. 429, ал. 5 КЗ пък се говори, че
застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. В този смисъл е и
предвиждането в чл. 493, ал.1, т. 4 от КЗ. Процесните разноски са съдебни, но
не са от типа , за които законодателят е предвидил да се покриват от
застраховката, т.е. за тях да отговаря застрахователя. Това води до извод, че
претенцията за заплащането им е неоснователна. Не в този смисъл е
решението на ПОС, то следва да се отмени и да се постанови акт за
14
отхвърляне на същата в тази й част.
По отношение на останалите присъдени обезщетения за имуществени
вреди от изложеното в жалбата следва извод, че застрахователят оспорва
размера на присъденото обезщетение, но единствено с оглед на това, че по
отношение на тях не е приложена редукция поради наличието според
застраховател на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат
в размер на 50 %. Именно по тази причина решението се обжалва до размера
на 1/2 от присъденото от първоинстанционния съд обезщетение.
Това води до извод, че в случа от значение е даването на отговор е или
не е налице съпричиняване.
По отношение на същото следва да се посочи, че според чл. 51, ал.2 от
ЗЗД наличието му е основание да се намали дължимото
обезщетение.Изводите за това следва да се направят на база съпоставка
между действията на деликвента и пострадалия към момента на
произшествието и преценка с оглед на същата дали то би настъпило
независимо от поведението на пострадалия. При нея следва да се има
предвид, че за допринасянето е без значение психическото състояние на
пострадалия и неговата възраст. Това е така по причина, че законодателят не
обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това
дали действията са допринесли за настъпване на инцидента, т.е.
възможността да ръководи и разбира постъпките си е без значение за извода е
или не е налице съпричиняване.
Преценката за наличието или липсата на съпричиняване е обусловена от
механизма на настъпване на ПТП-то.
То е станало на бул. ** в гр.П.. Той видно от съдържанието на САТЕ, а
и останалите гласни и писмени доказателства събрани по делото е четири
лентов с по две ленти за движение във всяка посока. На местото на
произшествието лентите за движение в различните посоки са били разделени
с двойна непрекъсната линия. От събраните доказателства и констатациите в
експертизата става ясно, че лекият автомобил е бил разположен в лентите за
движение в посока изток-запада. Бил е спрял, а при тръгването си водачът му
е решил да предприеме маневра обратен завой, която не е била разрешена с
оглед двойната непрекъсната линия. Така при навлизането в лентите за
насрещно движение не е възприел движещият се в дясната лента в посока
15
запад-изток мотоциклетист. Скоростта на мотоциклетиста е била 81 км/ч при
разрешена такава от 50 км/ч с оглед разпоредбата на чл. 21 от ЗДП.
В случая възражението за съпричиняване се свързва с движение с
несъобразена скорост, невъзможност по тази причина да се възприеме
препятствието/автомобилът/ и да се спре, както и в това, че мотористът е
следвало да се движи в крайната дясна лента.
По повод на последното твърдение следва да се посочи, че
действително според чл. 15, ал.1 от ЗДП на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента. В ал.2 на чл. 15 обаче е предвидено изключение от това
задължение и е казано, че разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на
моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за
него пътна лента в населените места, на пътно платно с две и повече пътни
ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен
знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със
скорост не по-голяма от 80 км/ч. В случая сме изправени пред точно такава
хипотеза и движението в дясната лента не е нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Такова е обаче движението с превишена скорост. То би довело до извод
за съпричиняване ако от експертизата се бе установило, че при движение със
разрешената скорост от 50 км/ ч или малко под нея не би се стигнало до
съответното произшествие или, че в момента на ПТП-то съобразената с
ЦЯЛОСТНАТА пътната обстановка скорост е била тази , с която ищецът би
следвало да се движи, за да избегне инцидента.
В случая видно от експертизата избягване на произшествието би било
възможно при движение на мотора със скорост по- малка от 24 км/ч, т.е.
наполовина и повече от максимално разрешената. Това за ПАС при липса на
данни, че тази скорост с оглед частта от денонощието и пътната обстановка е
била единствено логичната и допустима за движение изключва извода за
съпричиняване.
Това от своя страна сочи, че ответника дължи на ищеца сумата от
40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и такова за имуществени в
размер на 297, 10 лв. разходи за потребителски такси при лекари, закупени
16
лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация и 5023 лв.
стойността на собствения му мотоциклет марка „Х.Х.“ с рег. № ** **** *.
Съответно до пълният предявен размер исковете за посочените по- горе вреди
следва да се отхвърлят.
В този смисъл е решението на ПОС и то в тези му части следва да се
потвърди.
Изложеното от своя страна налага решението на ПОС да се отмени в
частта осъждаща ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на съда
100 лв. ДТ и 10 лв. разноски , респ. да се потвърди в частта присъждаща
такава от 1812, 80 лв. и 40 лв. разноски.
Съответно за производството пред ПАС на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски по съразмерност от 1217, 16 лв., а на жалбоподателя
такива от 50 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 567/2020 г. по описа на ПОС
решение, в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдена да
заплати на П. АТ. Л., ЕГН **********, **** следното:
- сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от Т. Т. Т. като водач
на лек автомобил „А.*“ рсг. № ** **** **, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ ведно със законна лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, от които:
1. 20 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на средна
телесна повреда, изрязваща се в счупване на първа метатарзална кост на
дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило,
довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
около 2-3 месеца,
2. 19 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на
средната телесна повреда, изрязваща се в счупване на дисталната част на
втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на
първи пръст /палец/ на лявото ходило довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за около 1, 5 - 2 месеца,
17
3. 1 000 лв. за претърпените болки и страдания вследствие на двете
разкъсно- контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката,
необходимост от рехабилитация, дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство,
срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП, обикаляне по институции -
полиция и съд,
- сумата от 5320, 10 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, от които:
1. 297, 10 лв. разходи за потребителски такси при лекари, закупени
лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация,
2. 5023 лв. стойността на собствения му мотоциклет марка „Х.Х.“ с рег.
№ ** **** *.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 567/2020 г. по описа на
ПОС решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. АТ. Л., ЕГН
**********, **** за осъждането на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да
му заплати сумата от сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от Т. Т. Т.
като водач на лек автомобил „А.*“ рсг. № ** **** **, за което МПС към
датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, която се равнява на разликата
между претендираните от него 80 000 лв. и присъдените от ПОС 40 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 567/2020 г. по описа на ПОС
решение, в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдена да
заплати на П. АТ. Л., ЕГН **********, **** обезщетение за имуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от
Т. Т. Т. като водач на лек автомобил „А.*“ рсг. № ** **** **, за което МПС
към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 2 500
лв. заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
представителство по ДП ***/2019 по описа на О. П., отдел „Р.П.Т.“ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. АТ. Л., ЕГН **********, **** против
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** за осъждането му да му заплати
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
18
01.08.2019 г., виновно причинено от Т. Т. Т. като водач на лек автомобил
„А.*“ рсг. № ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в размер на 2 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и представителство по ДП ***/2019 по
описа на О. П., отдел „Р.П.Т.“.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 567/2020 г. по описа на ПОС
решение, в частта, с която в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд 100 лв. ДТ и
10 лв. разноски, а в частта осъждаща го да заплати 1812, 80 лв. ДТ и 40 лв.
разноски същото се ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П. АТ.
Л., ЕГН **********, **** сумата от 1217, 16 лв. разноски по съразмерност за
въззивното производство.
ОСЪЖДА П. АТ. Л., ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *********, **** сумата от 50 лв. разноски по съразмерност във
въззивното прозиводство
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19