Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда № ..1г. по НОХД № 396/2010г. на ГОРС подсъдимият Ю. Л. П.е признатза НЕВИНЕН в това, че на ..г. в с. М., в съучастие като извършител с Л. Д. П. от с. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като безпричинно нанесъл побой на М. С. Д. и Ц.М. Ц.и двамата от с. М., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимият Л. Д. П.е признат за НЕВИНЕН в това, че на 06.12.2009 г. в с. М., в съучастие като извършител с Ю. Л. П. от с. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като безпричинно нанесъл побой на М. С. Д. и Ц.М. Ц. и двамата от с. М., в резултат на който причинил на Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето с причинени болки и страдания, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимият Л. Д. П. е признат за виновен в това, че на 06.12.2009 г. в с. М., общ. Л., нанесъл побой на М. С. Д., като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето с причинени болки и страдания, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. Подсъдимият Л. Д. П. е осъден да заплати на М. С. Д. сумата 200 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето с причинени болки и страдания, като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2000лв., като неоснователен и недоказан. Подадена е протест от ГОРП против присъдата. Наведени са оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Представителят на ГОРП моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по обвинението за извършено престъпление по чл.325 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 НК. Подадена е жалба от М. С. Д. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност на същата. Моли да се измени присъдата, като се увеличи размера на наложеното наказание глоба на подсъдимия Ю. Л. П., както и да се увеличи размера на уважения граждански иск. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия Л. П. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност на присъдата в осъдителната й част. Моли да се отмени присъдата в осъдителната й част, като се постанови нова такава, с която да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК, както и да се отхвърли изцяло предявеният граждански иск. Представителят на В. заема становище да се уважи протеста. Въззиваемият граждански ищец М. С. Д. заема становище да се уважи подадената от него жалба. Жалбоподателят Л. П. заема становище да се уважи подадената от него жалба. Въззиваемият подсъдим Ю. П. заема становище да се потвърди постановената присъда по отношение на него. В правото си на последна дума подсъдимият Л. П. моли да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдим Ю. П. моли да се потвърди присъдата спрямо него. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди направените в протеста и в жалбите оплаквания, становището на страните, събраните доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, прие за установено следното: Подадените протест и въззивни жалби са неоснователни. При извършената служебна проверка по реда на чл.314, ал.1 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване Ýа присъдата, които да водят до отмяната й на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимите са баща и син. Същите живеят в с.М., Община Л.. Подсъдимите са с чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. На 06.12.2009 г. около 16.30 ч. св. Ц. и Н. седели до селската чешма в близост до пътя с. М. - Г. З.. Първият чакал завръщането на добитъка от паша. До тях на пейката пред съседна къща бил седнал св. М. Д.. Подсъдимите П.разтоварвали пред дома си от ремарке чукани от изкоренено лозе. Л. П. ги разсичал с брадва, а синът му ги хвърлял на земята. По същото време пастирът на с.М. св.Д. Д. прибирал овцете и козите от паша. Когато животните се приближил до чешмата, се появило черно, голямо куче, което се насочило към стадото. Св.Ц. решил, че кучето може да нападне овцете, извикал към пастира Д.: "Бий, да еба неговата мама кучешка, бий го". Тези думи били чути от подсъдимите. Същите решили, че псувнята се отнася за тях. Започнала размяна на реплики между св.Ц.и Д. от една страна, а от друга от подсъдимите. Първите решили, че появилото се черно куче било на последните. Подсъдимият Л.П. им отговорил, че това не е тяхното куче. След размяната на реплики и псувни по повод на кучето, двамата подсъдими скочили от ремаркето. Подсъдимият Ю.П. държал в ръцете си дървен кол, а подсъдимият Л. П. брадва. Св. М. Д. също държал дървена пръчка в ръцете си. Подсъдимите П.се насочили към св.Ц. и Д.. Подсъдимият Ю.П. успял да удари с дървения кол св. Ц. през кръста. Св.Д. нанесъл удари с пръчката по първия. Подсъдимият Л. П. замахнал с брадвата и с тъпата метална част от нея нанесъл удар върху главата на св. Д.. В резултат на удара първия причинил на втория разкъсно-контузна рана, разположена фронтално вляво и към капелециума, с дължина около 3 см, ангажираща кожа и подкожие, без засягане на черепните кости. От глава на св.Д. текнала кръв, която обляла лицето и дрехите му. Същият паднал на земята. Подсъдимият Л. П. се опитал отново да удари с брадвата св.Д.. Последният успял да се предпази и се изправил. Подсъдимият Л. П. ритнал св.Д. в крака, спънал го, при което паднал на земята. Св.Ц.се намесил и издърпал брадвата от ръцете на подсъдимия Л. П., след което се опитал да помогне на Д. да го изправи. След това св. Ц. отново бил ударен в гърба с дървен кол. Св.Д. тръгнал към мед. фелдшер в селото. Потърсил го в къщата му, но не го намерил. Прибрал се в дома си, където съпругата му му оказала първа медицинска помощ. На следващия ден св. Д. бил прегледан от фелдшера М., които промил и прочистил раната му. След инцидента П.подали жалба в РУ на МВР Г. г. О., за това, че св.Д. бил нанесъл телесна повреда на подсъдимия Ю. П., а след това последният посетил ЦСМП филиал Г. Г. О., където му бил извършен медицински преглед. За нанесените му телесни увреждания била назначена съдебномедицинска експертиза, в заключението на която вещото лице сочи, че му било причинено временно разстройство на здравето, изразяващо се в болка и страдание и срок за възстановяване между 5 и 10 дни. По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Г.. От същата се установява, че М. С. Д. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана фронтално, вляво и към капелацуама около 3 см, ангажираща кожа и подкожие, без засягане на черепните кости. На същия е причинено временно разстройство на здравето, изразяващо се в болка и страдание за срок между 10 и 15 дни. В съдебно заседание вещото лице допълва, че подобна травма може да се получи при удар в твърд тъп предмет, както и може да се получи и при падане върху асфалт и то от височина с главата надолу. Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Ю.П., от показанията на свидетелите М. Д., Ц.Ц., Г. Н., Д.Д., Л. М., П. Ч., Е. Ц., П. Г., .С. К., Б.М., С. Д., Р. И., от заключението на вещото лице д-р Б. Г., както и от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин подсъдимият Л. П. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 НК. На 06.12.2009 г. в с. М., общ. Л. същият нанесъл удари на М. С. Д., в резултата на които последният получил разкъсно-контузна рана, разположена фронтално вляво и към капелециума, с дължина около 3 см, ангажираща кожа и подкожие, без засягане на черепните кости. Получените травматични увреждания се явяват лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето с причинени болки и страдания, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и се е стремял към тяхното настъпване. Съзнавал е, че с деянието си може да причини на М. Д. телесна повреда и е целял настъпването на резултата. С оглед на горното съдът призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Въззивният съд споделя направените изводи от първоинстанционния такъв за липсата на съставомерност на престъпния състав на чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК. От събраните по делото се установява по несъмнен начин, че са отправени обидни реплики от св. М. Д. и Ц. Ц. към подсъдимите. Последните също са отправили такива към първите двама, както и са се насочили към тях с брадва и кол. Св.М. Д. също е държал пръчка. Между посочените групи са разменени както реплики, така и удари. Подсъдимите са действали водени от лични мотиви. Същите са били провокирани от поведението на св.Ц. и Д.. Последният също е взел активно участие във възникналия конфликт както с думи, така и с действия. Св.Д. е държал пръчка, като е нанесъл удари с нея на подсъдимия Ю.П.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че нанесеният побой от подсъдимите към двамата свидетели не е в резултат демонстриране на незачитане на установения ред. Същият е в следствие на отправената псувня, която приели като обидна, както и другите реплики свързани с появилото се куче. По този начин подсъдимите са искали да защитят честта и достойнството си. Възникнала ситуация е възприета едностранчиво в обвинителния акт, както и се възпроизвежда в подадения протест. Св. Н. и Д., които са единствените очевидци в показанията си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд отправят упрек към поведението на св.Ц. и Д., че са предизвикали възникнали конфликт, а не към подсъдимите. Въззивният съд счита, че липсват елементите от основния състав на чл.325 ал.1 НК, а от тук и квалифициращите такива. Правилно двамата подсъдими са оправдани по повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 НК. Изложени са подробни мотиви от първоинстанциония съд в тази насока, които напълно се споделят от въззивната инстанция. Направено е искане от частния обвинител М. С. Д., ако съдът прецени, че подсъдимите са извършили престъпление от частен характер да ги признае за виновни за това престъпление. Същото е потвърдено в съдебно заседание, като частният обвинител изрично е заявил, че желае, ако се установи, че подсъдимите са извършили престъпление от частен характер само по отношение на подсъдимия Л. П. съдът да се произнесе с присъда. Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Л. Д. П. за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал. 1 от НК. Налице са основанията за приложение разпоредбата на чл.78а НК за освобождаване на подсъдимия Л. П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършеното от него престъпление. Същият не е осъждан, както и не са му налагани мерки по реда на чл.78а от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От извършеното деяние няма причинени имуществени вреди и не са налице законовите пречки, визирани в чл.78а, ал.7 НК. На подсъдимия е наложено административно наказание глоба в минимален размер на 500 лв. В подадената въззивна жалба от частния обвинител М. С. Д. е посочено, че се иска увеличение размера на наложеното наказание глоба на подсъдимия Ю. Л. П., както и да се увеличи размера на уважения граждански иск. По искане на първия подсъдимият Л.П. е признат за виновен за извършено престъпление и му е наложено административно наказание. Направеното искане във въззивната жалба е недопустимо. Подсъдимият Ю. П. е признат за невинен по първоначалното обвинение, като по отношение на него няма искане от частния тъжител по реда на чл.287 ал.5 НПК. В резултат на престъпното деяние на частния обвинител М. Д. са причинени телесни увреждания, изразяващи се във временно разстройство на здравето, които са довели до претърпени болки и страдания. Причинените вреди на същия са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия Л. П.. Същият е осъден да заплати на М. Д. сумата 200лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето с причинени болки и страдания. В останалата част до пълния предявен размер от 2000 лв. предявеният граждански иск е отхвърлен, като недоказан. С оглед недопустимостта на жалбата в тази част въззивният съд счита, че не следва да се произнася в тази насока. Подаденият протест и въззивни жалби се явяват неоснователни. Присъдата следва да се потвърди като постановена в съответствие с процесуалните правила, обоснована и при правилно приложение на материалния закон, както и справедливо определено наказание. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № ...г. по НОХД № 396/2010г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО e окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |