№ 822
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110115856 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Ш. Х., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител С. Б. Р., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
Долни чифлик, ул. „Смолян” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 2, срещу Ш. Б. Ш., ЕГН **********, с
адрес: с. Черноглавци, община Венец, област Шумен, ул. „Пирин“ № 2, иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената по силата на решение №
176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено
с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС - Шумен, издръжка, като
същата бъде увеличена от 150 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата си молба С. Б. Р. излага, че двамата с ответника са родители на детето М.
Ш. Х.. С решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС -
Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС -
Шумен, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната в размер на
150 лв. Посочва, че от решението за определяне на издръжката са изтекли повече от 9г., през
което време са изменени в голяма степен потребностите на детето. Към момента
малолетната вече е ученичка във втори клас и са увеличени разходите за отглеждането й.
Твърди, че ответникът плаща дължимата издръжка нередовно и в намален размер.
Поддържа, че всички разходи в домакинството се заплащат от нея, като тя посреща и всички
разходи на детето за дрехи, обувки, учебни пособия и др. Излага, че няма постоянна трудова
1
заетост. Към момента работи към община Долни чифлик, като възнаграждението й възлиза
на 710 лв. месечно. Посочва, че бащата не се интересува от детето си, не осъществява
никакъв контакт с него, не заплаща дължимата издръжка в пълен размер и не желае да
отдели средства за посрещане на нарасналите нужди на момичето. Твърди, че ответникът е в
трудоспособна възраст, няма други задължения към лица, които да издържа и би могъл да
отделя повече средства за дъщеря си. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен.
Ответникът Ш. Б. Ш. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че
живее в наследствен имот на баща си, като твърди, че няма никакви други приходи и е
безработен, като е регистриран в „Бюро по труда“. Поддържа, че към настоящия момент
трудно заплаща така определения размер на издръжката и не може да отдели повече
средства. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. Д. А. заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Предлага
подписването на споразумение за увеличение на издръжката в размер на 220 лв. месечно.
Ответникът се явява лично и поддържа становище за неоснователност на предявения
иск за разликата над 180 лв. до претендираните 300 лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде установено, че
лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието
на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните
посочени в исковата молба нужди, както и възможностите на всеки от родителите да
заплащат издръжка.
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че С. Б. Р. и Ш. Б. Ш. са родители на детето М.
Ш. Х., родено на 20.07.2013 г., както и че с решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр.
д. № 235/2014 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д.
№ 291/2014 г. по описа на ОС - Шумен, упражняването на родителските права по отношение
на детето М. Ш. Х. са предоставени на майката С. Б. Р., като бащата Ш. Б. Ш. е осъден да
заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно в полза на детето М..
Между страните не е спорно, а и от представената служебна бележка с изх. № АД-07-
396/01.09.2022 г. /л. 11 от делото/ се установява, че към настоящия момент детето М. Ш. Х. е
ученичка в 3-ти клас в Средно училище „Васил Левски“, гр. Долни чифлик, област Варна,
през учебната 2022/2023 г. /в бележката е посочено, че малолетната е редовна ученичка във 2
„б“ клас през учебната 2021/2022 г./.
2
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на определяне на
издръжката на момичето с решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г.
по описа на РС – Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по
описа на ОС - Шумен, е изтекъл значителен период от време /около 9 години/, през което е
променена икономическата обстановка в страната /с ПМС № 497/29.12.2022 г. минимална
работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., е определена на 780 лв./, както и
нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за храна, лекарства и
облекло, но и такива за учебни пособия, извънкласни занимания, транспорт и др. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, налагащи
увеличаване на дължимата по отношение на детето издръжка.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която
бащата следва да заплаща в полза на детето М., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната
работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 195 лв.
От представеното удостоверение, издадено от Община Долни чифлик, се установява,
че получените от майката С. Б. Р. доходи за периода м.06.2022 г. – м.07.2022 г. възлизат на
сумата 1229.91 лв. или средномесечно 614.96 лв.
Видно от приложения трудов договор /л. 10 от делото/, майката на ищцата е в
трудово правоотношение с Община Долни чифлик. Приела е да изпълнява дейността
„работник, озеленяване“, с основно трудово възнаграждение 710 лв. месечно.
Видно от служебна бележка /л. 43 от делото/, издадена от Агенция по заетостта,
майката С. Б. Р. е безработна, считано от 12.12.2022 г.
От служебно изготвената справка /л. 42 от делото/ се установява, че за бащата Ш. Х.
Ш. няма данни за действащ трудов договор.
По данни на НАП, ТД – Варна, офис Шумен, за лицето Ш. Х. Ш. не са подавани
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени/прекратени трудови договори за периода
01.01.2022 г. – 09.02.2023 г. В информационната система на НАП липсват данни за
декларирани от същия доходи за посочения период.
Видно от представената от ответника служебна бележка /л. 31 от делото/, изготвена
от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, гр. Шумен, същият е безработен,
считано от 07.04.2022 г.
Въпреки обстоятелството, че към настоящия момент ответникът е безработен, то
доколкото същият е в работоспособна възраст, съдът приема, че бащата може да реализира
доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
3
Следва да се отбележи, че самият той посочва в проведеното по делото открито
съдебно заседание, че е с двойно гражданско и очаква след около 4-5 месеца да получи
пенсия от Република Турция.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след като взе предвид
възрастта на детето – на 9 г. /ученичка в трети клас/, обичайните му нужди от храна,
облекло и транспорт /изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/,
необходимостта периодично да му бъдат закупувани учебни материали и пособия,
лекарства и др., както и икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо
дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 400 лв.,
от които бащата следва да заплаща сумата 220 лв., а майката – 200 лв. По-голямото парично
участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че детето живее при майката, която
полага непосредствени грижи за отглеждането му. Следва да се отбележи още, че бащата
няма други низходящи, към които да има задължения за изплащане на издръжка. Няма
данни за задължения за заплащане на наемни вноски /самият той твърди, че живее в
наследствен имот на баща си/. Няма данни за влошаване на здравословното му състояние.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като
дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 150 лв. на 220 лв. За разликата над 220
лв. до претендираните 300 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът
намира, че така увеличената издръжка от 150 лв. на 220 лв. месечно /който размер е
изключително близък до минимално дължимия такъв от 195 лв./ може да бъде заплащана от
бащата, както и че с този размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на
детето М.. Определянето на този размер на издръжката е оправдан и доколкото ответникът
не полага никакви грижи за дъщеря си, съответно не извършва никакви допълнителни
разходи в нейна полза. Съобразен е и с предложеното от ищцовата страна споразумение,
което съдът намира за резонно и разумно.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Страните не претендират разноски и съответно не представят доказателства за
направата на такива, поради което в настоящото производство съдът не присъжда разноски.
Тъй като предявеният иск е уважен в полза на лице, освободено от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер
на сумата 100.80 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената по силата на решение №
176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено
4
с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС - Шумен, издръжка,
дължима от Ш. Б. Ш., **********, с адрес: с. Черноглавци, община Венец, област Шумен,
ул. „Пирин“ № 2, в полза на детето М. Ш. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител С. Б. Р., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Долни чифлик, ул.
„Смолян” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 2, като го УВЕЛИЧАВА от 150 лв. на 220 лв. /двеста и
двадесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда –
30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с
падеж на задължението първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 220 лв. до претендираните 300 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ш. Б. Ш., **********, с адрес: с. Черноглавци, община Венец, област
Шумен, ул. „Пирин“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата 100.80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса по иска за увеличение на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5