№ 356
гр. Пазарджик, 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Б. Бишуров
СъдебниАТАНАСКА Н. ДАМЯНОВА
заседатели:ЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Наказателно
дело от общ характер № 20245200200397 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият М. А. П. се явява лично. За него се явява защитникът му
адв. Е. В. П. от ПзАК – редовно упълномощена от досъдебното производство.
Не се явява пострадалата Й. Т. Б., редовно призована. По делото е
постъпила писмена молба от същата, с която прави изявления по въпросите
по чл.248 от НПК и отправя искане да бъде конституирана като частен
обвинител.
За ОП- Пазарджик се явява прокурор В. М..
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. П.: Да се даде ход на делото.
НЕ ПОСТЪПИХА ОТВОДИ КЪМ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ,
ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ.
Съдът намира, че няма процесуална пречка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
М. А. П. - роден на 01.10.1992 г. в гр. Велинград, с постоянен и настоящ
адрес с. Драгиново, обл. Пазарджик българин, български гражданин, женен,
със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.
1
ПОДС. П.: Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането
за насрочване на разпоредително заседание преди повече от 7 дни
На подсъдимия М. П. се разясниха правата по чл. 55, чл. 115, ал. 4 и чл.
274 от НПК.
Разясниха се и разпоредбите на чл. 370 и чл. 381, и сл. от НПК.
ПОДС. П.: Разбрах правата си. Отвод не правя.
На останалите страни също се разясниха правата по чл. 274 от
НПК.
Съдът
ДОКЛАДВА подробно молбата от Й. Т. Б. постъпила в съда на
11.06.2024 г., с която прави искане да бъде конституирана като частен
обвинител по делото и изявление по въпросите по чл.248 от НПК
ПРОКУРОРЪТ: Своевременно е депозирана молбата. Няма законови
пречки да бъде конституирано лицето. Моля да бъде конституирана като
частен обвинител. Представям молба от повереника, с която не желае да се
предяват материалите и постановление, с което по чл.229 от НПК не са
уважени исканията на защитника за събиране на доказателства, тъй като тези
документи не са били приложени по делото.
АДВ. П.: Своеврменно е предявено искането за конституиране на Й. Б.
като частен обвинител. По представените документи нямам възражение, да се
приемат.
Съдът намира, че представените от прокурора документи следва да
бъдат приобщени като писмени доказателства по делото, поради което
ОПРЕДИЛИ
ПРИЕМА като писмени документи по делото постановление на
Окръжна прокурата-Пазарджик по чл.229 от ПНК от 23.03.2024 г.,
пълномощно от пострадалата Й. Б. към повереник и молба от пострадалата
подадена чрез повереник до разследващия орган, в която прави изявление, че
не желае предявяване на материалите по разследването.
Съдът намира, че молбата на пострадалата за конституиране като частен
обвинител в процеса е своевременно и надлежно предявена, като се явява
основателна, поради което и на основание чл. 76 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Й. Т. Б. като частен обвинител в процеса против М.
П..
НА СТРАНИТЕ СЕ РАЗЯСНЯВА, че с оглед измененията в НПК, в
сила от 05.11.2017 г., на днешната дата ще се проведе открито разпоредително
заседание, на което ще се обсъждат въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, а
именно: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното
2
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила; 5. разглеждането на
делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6. взетите мерки
за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8.
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: С оглед повдигнато подвинетие делото е подсъдно на
съда, няма оснавания за прекратявае или спиране на наказателното
производство Делото може да се разлега по реда на глава 27 от НПК. Не се
налага делото да се гледа при закрити врати. Нямам искания за нови
доказателства.
АДВ. П.: По въпросите по чл.248 делото е подсъдно на настоащия съд.
Смятам, че не е допуснато отстранимо процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване правата на обвиняемия. Не са налице основания за
разглеждане по реда на особените правила, както и при закрити врати. Не е
неоэбходимо привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Нямаме
искания за събиране на нови доказателства.
ПОДС. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на определението си по
въпросите на чл. 248 от НПК, което обяви на страните, като ги запозна с
правото и сроковете за обжалване и протестиране.
Съдът като съобрази становищата на страните по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и след служебна проверка констатира следното:
1. Делото е подсъдно на настоящия съдебен състав предвид
обвинението, за което е повдигнато обвинение и мястото на извършване на
деянието, които определят местната и родова компетентност на окръжен съд –
Пазарджик.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. Съдът намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/ по смисъла на чл.249 ал.4, т.1 от НПК, отстраними само в
досъдебната фаза на процеса, което е основание за прекратяване на съд. пр-во
и връщането на делото на прокурора.
3
СПН се изразяват в това, че по начина на описване на престъпната
деятелност на обвиняемия в ОА и дадената правна квалификация на
престъпната му проява, последният е лишен от възможност да научи за какво
точно престъпление е привлечен в това качество, респ. е предаден на съд.
Първо следва да се каже, че с ОА против подсъдимия е повдигнато
обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343 ал.1,
бук. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
При повдигането на обвинение и привличането на обвиняемия в ДП,
бланкетната диспозиция на осъществения престъпен състав е била запълнена
и с други норми от ЗДвП и ППЗДвП, освен горепосочените, но при
окончателното повдигане на обвинение с внесения в съда ОА, те са били
изключени от прокурора, което е изцяло в неговите правомощия. Независимо
от това, с така внесения в съда ОА, бланкетната диспозиция на престъпния
състав е запълнена с нормите на чл.20 ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което
обвиняемият е поставен в ситуация да гадае кое конкретно нарушение на
правилата по ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици. До това се стига, т.к. вменените нарушения по
закона са взаимно изключващи се, а за две от тях липсва фактическо
описание.
Първото вменено нарушение по ЗДвП е това по чл.20 ал.2, което е
изписано в ОА буквално така: „ като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен, но не го е сторил, при избиране скоростта на движението да се
съобрази с конкретните условия на видимост /намалена видимост през
тъмната част на денонощието/, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Като водач е бил длъжен, но не го е сторил, да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението“.
Според тази словесна правна квалификация може да се заключи, че на
обвиняемият е вменено нарушение на чл.20, ал.1, предл. 1 и предл.2 от ЗДвП,
макар че двете предложения не са изписани цифрово. Съдебната практика е
константна по въпроса, че в чл. 20, ал. 2, изреч. 1 и изреч. 2 от ЗДвП са
установени две отделни и самостоятелни правила за движение, тъй като двете
разпоредби съдържат различни нормативни предписания към водачите на
превозни средства: правилото на изречение първо предписва задължението на
водачите на пътни превозни средства да се движат със скорост, която да е
съобразена с конкретната пътна обстановка - с атмосферните условия, релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко видимо препятствие;
правилото на изречение второ изисква от водачите да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. При това положение и при липса на описание в
обстоятелствената част на ОА на конкретните действия и/или бездействия на
4
дееца, с които е осъществил едновременно вменените му две нарушения на
правилата за движение по пътищата, обвинението остава неясно, а това
съществено ограничава правото на защита на обвиняемия.
Отделен стои въпросът дали въобще е възможно да се ангажира
отговорността на дееца за нарушаване едновременно на правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 2, изреч. 1 и изреч. 2 от ЗДвП.
Второто вменено нарушение по ЗДвП е това по чл.21, ал.1, т.е. за
движение с превишена скорост, което е описано буквално така: „ като водач
на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория „Б“ в
населено място — 50 км/час - избрал е скорост на движение по-висока от
разрешената в населено място, като се е движел с 50,9 км/час“.
При така формулираното обвинение обвиняемият за пореден път е
затруднен да научи в какво точно престъпление е обвинен т.к. вменените като
нарушени правила по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП са в отношение на общ
към специален състав, при което принципно специалният изключва
приложението на общия. В този смисъл има константна практика на ВС и
ВКС. Така например в Решение № 84 от 21.02.2007 г. на ВКС по н. д. №
791/2006 г., III н. о. е посочено: „По принцип, когато едновременно са
нарушени общите правила за безопасност на движението, каквито са
хипотезите в чл.20 от ЗДвП, визирани в обвинението, и специалните, каквито
са тези за въведените забрани за превишаване на скоростта, визирани в чл. 21
ЗДвП, наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на
специалната норма. При транспортните престъпления обаче посоченият
критерий не е достатъчен. Във всички случаи следва да се въведе и критерият
за причинната връзка. В бланкетния текст на обвинението следва да се въведе
това нарушение на правилата, като деяние (действие или бездействие), което
е елемент на каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат.
…
Със Закона за движение по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20/5.03.1999
година, в сила от 1.09.1999 г., в чл. 21 ЗДвП бе уредена на законово ниво
материята, свързана със задълженията на водачите на МПС да съобразяват
забраните за превишаване на скоростта. Преди това същата бе уредена в чл.
117 от Правилника за приложение на ЗДвП, (обн. ДВ, бр. 9/1974 г. и отменен
с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ППЗДвП, обн. в ДВ, бр.
25/22.03.1996 г.). Мотивите и диспозитивите в публикуваната съдебна
практика за съотношението между общите и специални правила относно
режима на скоростта и по-конкретно между чл. 20 ЗДвП и другите правила за
движение по пътищата, включително и в задължителната за
правоприлагащите органи - Тълкувателно решение № 28 по н. д. № 10/1984
година, на ОСНК при ВС "Някои въпроси относно режима на скоростите за
движение на МПС" са съобразно цитирания отменен правилник. В т. 4 на това
тълкувателно решение е разрешено противоречието в практиката и
принципно е прието, че съотношението между основното правило по чл. 20,
5
ал. 2 ЗДвП (в редакцията от ДВ, 53/1973 г.) и посочените текстове от
правилника за прилагането му представлява съотношение на общ към
специален състав. Такава е константната практика на ВС и ВКС след това -
например аналогичен на настоящия казус е решен по н. д. № 193/96 г. от ВК
при ВС с Решение № 182/1996 г., както и в Решение № 533/31.01.2001 година
на I н. о. при ВКС по н. д. 397/2000 г., според което: "Ако водачът е избрал
скорост, по-висока от разрешената, за несъобразена скорост не би трябвало да
се говори" “.
По този начин на формулиране на обвинението, предаденото на съд лице
е лишено от възможност да научи коректно коя скорост на движение
/неразрешената или несъобразената, която принципно винаги и разрешена
такава/ е в причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат, а от
там и адекватно да организира своята защита.
На следващо място, деецът е лишен от възможност да научи в какво
точно престъпление е обвинен, т.к. в ОА никъде не е коментирано, нито дори
загатнато дали е имал виновно поведение, още по-малко с каква форма и
подформа на вината е извършил престъплението. Известно е, че
непредпазливите престъпления, каквото е и настоящото, могат да се
осъществят и при двете форми на непредпазливата вина - съзнавана
непредпазливост (престъпна самонадеяност) или несъзнавана
непредпазливост (престъпна немарливост/небрежност). Няма съмнение и за
това, че първата от тях е по-тежка от двете форми, като всяка от тях има
значение при преценка на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, респ. при определяне и индивидуализация на наказанието. Ето защо в
АО на всяка цена би следвало да е отразено какво е проявлението на вината
на извършителя, за да може той евентуално да оспорва въпросната форма или
подформа, респ. да установява по-лека форма на вината си, а от там и да иска
по-леко наказване.
Описаните до тук СПН може да бъдат отстранени само в досъдебната
фаза на процеса, където са били допуснати и по никакъв начин не могат да
бъдат санирани в съдебната, поради което съд. пр-во ще следва да се
прекрати, а делото да се върне на прокурора.
По изложените да тук съображения и на осн. чл.249 ал.2, вр. с ал.4, т.1,
вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява съдебното производство по НОХД № 397/24г. на ОС-
Пазарджик и връща делото на ОП-Пазарджик за отстраняване на допуснатите
СПН.
Определението може да се обжалва и протестира по реда Глава ХХІІ от
НПК с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред ПОС.
6
При постъпване н жалба или протест делото да се изпрати на Апелаивен
съд - Пловдив след изтичането на 7-днвения срок по чл.248а ал.1 от НПК.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на
прокуратурата.
Доколкото с настоящото определение съдебното производство бе
прекратено и делото се връща на прокурора, като определението на съда в
този смисъл подлежи на обжалване и протест пред по-горната инстанция, то
на този етап е безпредметно да бъдат обсъждани останалите въпроси по
чл.248 от НПК.
ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7