№ 822
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Борислава М. Борисова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Д. В. С. Д. В. М.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 365 от 04.07.2023 г. по НОХД 881/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 108-ми състав е признал подсъдимия В. В. Ч. за
ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2018 г. в гр. София, във влак на „Метрополитен“
ЕАД, на метростанция „Обеля“ извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– показал половия си орган на намиращите се във влака непълнолетни
момичета – А.Л.Н. и М.А.Ч., след което на изхода на метростанция „Обеля“
показал на същите неприлични знаци за орална любов, като движел едната си
ръка наляво-надясно пред устата си, като по своето съдържание Д.ието се
отличава с изключителен цинизъм- престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 54 от НК и го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, като на основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ за
това, Д.ието да е извършено с изключителна дързост. На основание чл. 66, ал.
1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимото лице е ОСЪДЕНО да заплати в полза на държавата
и по сметка на СДВР сумата от 507 лева, представляващи сторените в
досъдебното производство разноски и в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СРС сумата от 120 лева, представляващи сторените в съдебна
фаза на процеса разноски.Със същия съдебен акт районният съд е върнал
1
приобщените веществени доказателства на правоимащите лица.
По въззивната жалба от подсъдимия В. Ч., внесена чрез назначения в
производството пред СРС служебен защитник и протест от прокуратурата е
образувано ВНОХД 5432/2024 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, с
който е атакувана постановената присъда на СРС.
В депозирания протест се оспорва постановения съдебен акт в
оправдателната му част. Представителят на СРП намира, че е доказан
признакът дързост, като аргументира тезата си с мястото на осъществяване на
Д.ието и упоритостта на извършителя.
С въззивната жалба от страна на служебно назначения защитник на
подсъдимия Ч. се оспорва субективната страна на престъплението. Излагат се
доводи, че В. Ч. е насочил инкриминираното си поведение само и единствено
към свидетелката Ч. поради факта, че е бил физически привлечен от нея, че не
имал намерението да демонстрира такова поведение към друга свидетелка на
обвинението, която била обърната към него с гръб, както и че самите действия
на привлеченото под наказателна отговорност лице са останали незабелязани
от останалите хора в метрото. В тази връзка се предлага или съдът да
постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия, или да го
оправдае по обвинението да е осъществен квалифициращият признак на
престъпление по чл. 325, ал.2 НК и ако бъде признат за виновен по основния
състав на престъплението по чл.325, ал.1 НК, да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Предлага се,
алтернативно, ако съдът не се съгласи да бъде приложен закон за по-леко
наказуемо престъпление, да намали размера на наказанието до минимума,
предвиден в чл.39, ал.1 НК, както и да отложи неговото изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК. Постъпило е допълнение към въззивната жалба, с
което се поддържат същите доводи. Застъпват се твърдения, че липсва
субективна страна на осъщественото престъпление, отправена е критика към
определеното наказание с искания за преквалификация на Д.ието по чл. 325,
ал. 1 от НК.
С потвърдено от въззивния съд разпореждане № 2320/21.02.2024г. на
СРС е върната въззивна жалба, подадена от подсъдимия чрез адв. К.
/упълномощен защитник/ с вх. № 40355/08.02.2024г., депозирана на
03.02.2024г.
Изпълнени са указанията на въззивния съд при администриране на
въззивната жалба и допълнението към нея, постъпили от служебния
защитник, съответни да бъдат връчени на СРП. След изпълнение на тези
указания от СРП е постъпило възражение, че не е било възможно Д.ието на
подсъдимия да остане незабелязано, както и че личното отношение на
подсъдимия към св. Ч., не изключва съставомерността на Д.ието.
В изпълнение на указанията, дадени с определение № 1190/16.04.2024г.
на СГС, на 28.05.2024г. с молба от адв. К. с вх. № 172270 е приложено
доказателство за нейната представителна власт в производството пред
въззивния съд, а именно заверено копие на пълномощно от 27.02.2024г.
С оглед представените доказателства в проведеното закрито заседание
2
на 16.09.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е приел, че е
налице редовност на жалбата, подадена от служебния защитник, на
допълнението към нея, както и на протеста срещу оправдателната част на
присъдата. Съдът е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на привлеченото под наказателна отговорност лице, свидетели и
експерти пред настоящата инстанция. В проведеното открито съдебно
заседание на 13.11.2024 г. подсъдимото лице, нередовно призовано, не се явява
в съдебна зала. В досъдебното производство подсъдимият е бил привлечен
към наказателна отговорност при осигурено лично участие за това (л.129,
л.130), поради което съдът прие за установено, че подсъдимият знае за
воденото понастоящем наказателно производство, а с участието на
упълномощен от него защитник са обезпечени в пълен обем процесуалните му
права.
В хода на съдебните прения представителят на СГП не поддържа
протеста, като посочва, че въззивната инстанция следва да потвърди
атакуваната присъда. Изразява становище, че престъплението е извършено с
изключителен цинизъм, но не и при изключителна дързост.
Процесуалният представител на подсъдимото лице – адв. К. участва
лично в производството и поддържа въззивната жалба с доводи за допуснати
многобройни процесуални нарушения и несъставомерност на Д.ието. Като
процесуални нарушения се коментират начинът на призоваване на
подсъдимия, което се твърди да е довело до ограничаване правото на защита
на В. Ч.. Оспорват се и свидетелските показания на А.Н. и М. Ч., като се
излагат твърдения, че двете свидетелки фантазират. В останалите доводи
застъпеното становище на процесуалния представител излиза извън предмета
на делото. В заключение се отправя искане за постановяването на
оправдателна присъда или за приложението на чл. 78а от НК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Протестът и въззивната жалба са неоснователни, а
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. По изложените
съображения като инстанция по фактите въззивният съд не следва да
възприема различна фактическа обстановка и изцяло се солидаризира с
изводите на първата съдебна инстанция.
От фактическа страна СРС е приел за установено, че подсъдимият В. В.
3
Ч. /ЕГН **********/ е български гражданин, роден на **** г. в село
Първомай, общ. Петрич, обл. Благоевград, с чисто съдебно минало, заемащ
длъжност йеромонах в манастир извън територията на Република България, с
постоянен известен по делото адрес– ул. ****, село Първомай, общ.
Петрич.
Споделят се изводите на първия съд, че на 05.05.2018 г. непълнолетните
лица - свидетелката А.Л.Н., родена на **** г. и свидетелката М.А.Ч., родена
на **** г., се качили от метростанция „Люлин“ във влак, обслужван от
„Метрополитен“ ЕАД. В същият влак се качил и подсъдимият В. Ч., който бил
облечен с расо. Пристигайки до метростанция „Обеля“, двете момичета се
насочили към вратите на вагона, за да слизат от влака. Междувременно
подсъдимото лице отметнал странично своето расо и показал половия си
орган, който бил във възбудено състояние. Двете момичета се възмутили, а
свидетелката Н. попитала В. Ч. дали е нормален, на който въпрос подсъдимият
се разсмял. Подсъдимият слязъл заедно с момичетата на метростанция
„Обеля“. Свидетелките Ч. и Н. излезли от метростанцията, като се запътили
към намиращо се в непосредствена близост магазинче. Там двете
непълнолетни лица спрели и забелязали, че В. Ч. се намира до кабинките за
тоалетна, които били разположени на близко разстояние от магазина. Същият
направил няколкократно неприлични знаци за орална любов, насочени към
момичетата, като движел едната си ръка наляво надясно пред устата си.
Същевременно М. Ч. успяла да заснеме поведението на В. Ч., който от своя
страна държал телефон и създавал впечатление, че снима момичетата. М. Ч. и
А.Н. си тръгнали, като свидетелката Н. споделила за преживяното с по-
голямата си сестра – В.Л.. А.Н. качила в интернет заснетия – В. Ч., за да
предупреди за неговото поведение. Впоследствие с нея се свързали други
неустановени по делото лица, които твърдели, че са разпознали подсъдимия и
споделили със св. Н. за подобни преживявания.
За случилото се било образувано досъдебното производство, в хода на
което св. М. Ч. и А.Н. разпознали подсъдимия В. Ч..
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на Л.Л.П. /л. 206 от СП пред СРС/, А.Л.Н. /л. 206 –
207 от СП пред СРС/, М.А.Ч. /л. 207 – 208 от СП пред СРС, на частично
прочетените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.2, предл. 2 от НПК показания,
дадени от свидетелката Ч. в досъдебното производство, свидетелските
показания на В.В.Л. /л. 230 – 231 от СП пред СРС/, на писмени доказателства
и доказателствени средства – копие на интернет статия /л. 13 -14 от ДП/,
протокол за доброволно предаване, ведно с диск към него /л. 26 от ДП/,
справка за съдимост /л. 30 от СП пред СРС/, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване, ведно с албум към него /л. 134 – 139 от ДП/,
протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 142 – 152 от ДП/, въз основа
на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 154 –
171 от ДП/. Въз основа на писмено доказателство по делото е несъмнено
установено, че подсъдимият Ч. е с чисто съдебно минало. При
интерпретацията на доказателствения материал първият съд не е допуснал
4
превратна оценка на събраните доказателства и ги е ценил според
действителното им съдържание.
Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната
инстанция да се довери изцяло на свидетелските показания на А.Н. и М. Ч.,
които са станали очевидци на непристойното поведение на подсъдимия.
Твърденията на свидетелките са основен доказателствен източник за
случилото се, като същите се отличават с липса на съществени противоречия,
с последователност и сходство на възпроизведените с тях факти. Въз основа
на посочените свидетелски показания съдът изгради представа за времевия
период, местоположението и конкретно осъществените действия от страна на
подсъдимото лице в метрото и пред метростанцията. Основателно районният
съд е достигнал до извод, че липсват значими разминавания между
показанията на двете свидетелки, като е обсъдил единственото открито
несъответствие в тях, свързано с момента, в който подсъдимият се е качил във
влака. Правилен е изводът на първия съд, че това несъответствие няма
отношение към съставомерността на Д.ието. Отделно от това, въззивният съд
намира, че наличието на синхрон в свидетелските показания относно
съществени детайли относно времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, е аргумент, че двете непълнолетни лица, които се явяват и
основни свидетели на обвинението, добросъвестно са възпроизвели факти,
които са възприели лично. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите на процесуалния представител на подсъдимия, че показанията на
двете непълнолетни лица не са достоверен източник на доказателства.
Несъгласието на въззивния съд с този довод се основава на факта, че при
съпоставката им не се откриват логически несъответствия или съществени
противоречия, които да внасят съмнение за недобросъвестност или фантазно
мислене. Показанията на тези две свидетелки са в почти пълен синхрон,
особено за значимите факти и обстоятелства, които имат отношение към
съставомерността на Д.ието. Отделно от това, показанията на двете
свидетелки са проверени с показанията на В.Л., която е изложила сходна
информация с уточнението, че й е била споделена от сестра й – А.Н.. (л.231,
СП, СРС). Многократното възпроизвеждане на едни и същи факти – веднъж в
преките доказателствени източници и втори път – в косвените, е
допълнителен аргумент, че са възпроизведени факти, които са оставили траен
спомен и са възприети лично.
Въззивният съд при собствена оценка на доказателствата по делото
намира, че извод за авторството на Д.ието убедително се обосновава от
показанията на св. Ч. и Н., от съдържанието на протоколи за разпознаване по
снимки, като при това процесуално – следствено действие са участвали
последователно и двете посочени по-горе свидетелки. Верен е изводът на
първия съд, че при осъществяване на разпознаването са спазени всички
изисквания на процесуалния закон, в това число при избор и брой на поемни
лица, с оглед провеждането на задължителния предварителен разпит на
лицата, които е следвало да участват в действието като разпознаващи лица
във връзка с отличителните белези, по които са установили извършителя и на
базата на които то може да се осъществи. За видяното от двете непълнолетни
5
свидетелки, както и за други непристойни действия от страна на подсъдимото
лице се съдържа информация и в приложената разпечатка от онлайн статия,
към която е приложена и снимка на подсъдимото лице (л.14, л.15, ДП). Заснет
от непълнолетните лица снимков материал с изображение на подсъдимото
лице, публикуван в тази статия, също дава възможност да бъде проверена
достоверността на техните твърдения, че свързват инкриминираните
хулигански действия именно с личността на В. Ч.. По изложените
съображения настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
районния съд, че е доказано по безспорен начин и авторството на престъпното
Д.ие.
Въззивната инстанция се съгласява и с извода на първия съд, че
изложените обстоятелства от страна на свидетелката Л.П. не допринасят за
изясняване на предмета на делото. Те могат да се ползват единствено като
източник на сведения за факта на задържането на подсъдимото лице във
връзка с престъплението в районното управление и осигуряването му на
защита. Правилно съдът е заключил, че твърденията на свидетелката П. за
съществуващи психически отклонения в здравето на подсъдимия съставляват
субективна преценка, която не може да е източник на доказателства.
Изказаното мнение на свидетелка засяга въпроси, които по арг. от чл.144, ал.2,
т.4 и т.5 НПК следва да бъдат изяснявани винаги от вещи лица на базата на
експертно изследване от компетентни в тази област специалисти. В настоящия
случай твърденията на св. П. са били проверени по съответния ред, предвиден
в НПК. Заключение на КСППЕ е установило, че подсъдимият се отличава с
изразени характерови особености, преценени като личностово разстройство
или акцентуация на личността, нарушена адаптация в социума. Вещите лица
са заключили, че под влияние на алкохол подсъдимото лице не може да
упражнява контрол върху особеностите на характера, като са разяснили
подробно какво представлява акцентуацията, а именно особености на
характера, които при определени условия може да затруднят общуването на
съответния индивид. На базата на експертното изследване е установено, че
подсъдимият би могъл да контролира това състояние, но след употреба на
алкохол за него ще възникнат значителни затруднения в тази насока.
Несъмнено е установено с допустимите способи за събиране на доказателства,
че акцентуацията е състояние, което не води до отпадане на базисните
психични годности, тъй като не води до нарушения на способността на
подсъдимото лице да разбира свойството и значението и извършеното и да
ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването вещите лица са
установили честа употреба на алкохол, без все още към този момент да е била
изградена зависимост. Въззивният съд приема с доверие и тази част от
заключението на вещите лица, че при липсата на данни за многократен акт, не
може да се твърди, че подсъдимото лице страда от сексуална девиация. По
изложените съображения и на базата на заключението на КСППЕ не може да
се изключи Д.ието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия, да е било мотивирано от сексуална абстиненция на фона на
алкохолно опиване (л.171, ДП.) Така във връзка с въпроса за психическото
здраве на подсъдимия настоящият съдебен състав кредитира КСППЕ като
6
компетентна, добросъвестно изготвена и като съобразена с всички изходни
данни, които имат значение за крайните изводи на вещите лица.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният
състав в решението си дължи отговор на необсъдените доводи и възражения,
изложени във въззивната жалба и протеста, както и на тези, които са
направени в открито съдебно заседание.
Въззивната инстанция намери, че протестът е неоснователен по
следните съображения. Правилен е изводът на контролираната инстанция, че
липсва един от инкриминираните квалифициращи признаци по чл.325, ал.2
НК Д.ието да е осъществено с изключителна дързост. В тази връзка
проверяващата инстанция се присъединява към изложените от първия съд
аргументи, които са в съответствие с указанията по приложението на закона,
дадени в Постановление № 2 от 29.11.1974г. на Пленума на Върховния съд. В
този акт на върховната съдебна инстанция е дадена ясна интерпретация на
въпроса кои хулигански действия следва да се окачествят като извършени с
изключителна дързост и цинизъм.
В настоящия случай правилно подсъдимият е оправдан по обвинението
Д.ието да е било осъществено при изключителна дързост по смисъла на
чл.325, ал.2 НК. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма
се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват. На следващо място наличието на изключителна дързост ще е
налице, когато пренебрежителното отношение на дееца към обществения ред
или към други обществени или лични интереси скандализира във висока
степен обществото и изразява грубо нахалство или тежко оскърбление извън
обичайните случаи на хулиганска проява. На базата на събрания
доказателствен материал и фактите, които се установяват от него, не може да
се твърди, че подсъдимият е проявил престъпна упоритост, нито че е проявил
в много груба форма нахалство или тежко оскърбление към членове на
обществото. Верен е изводът на първия съд, че Д.ието на подсъдимия не е
извършено след предварително обмислена и организирана престъпна дейност,
както и при изключителна упоритост. Тъкмо напротив, темпоралните
признаци на Д.ието показват, че то е било извършено в кратък период от
време и не се установява да не е било прекратено въпреки намесата на
възмутени лица.
Що се отнася до доводите, изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея правилно първият съд е приложил материалния закон,
като е приел за установено, че Д.ието на подсъдимия осъществява другия,
предвиден в разпоредбата на чл.325, ал.2 НК квалифициращ признак –
изключителен цинизъм. Неоснователно е искането на защитата във
възизваната жалба Д.ието на подсъдимия да бъде преквалификацирано по чл.
325, ал.1 от НК. В задължителната съдебна практика изрично е посочено, че
развратното поведение може да се определи като хулигански действия с
изключителен цинизъм, когато е извършено публично и обективно може да
бъде възприето от неограничен кръг от хора. В настоящия случай Д.ието, за
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, е извършено
7
при изключителен цинизъм, тъй като инкриминираните хулигански действия
са особено нагли и безсрамни и грубо нарушават нравствените принципи и
чувства на гражданите. Отделно от това, съгласно дадените разяснения от
Върховния съд в посоченото по-горе Постановление на Пленума на ВС
развратни действия, които създават възмущение сред обществото, нарушават
правилата на приличие и са извършени публично, винаги може да се считат
като такива, които изпълват признака „изключителен цинизъм“. В настоящия
случай се касае именно за публично извършени развратни, неприлични
действия, с които подсъдимият е демонстрирал на общодостъпно за
неограничен кръг от хора място незачитане на половата неприкосновеност и
личното достойнство на две непълнолетни лица. Пренебрегнати са изцяло
очакванията на обществото индивиди в зряла възраст като подсъдимия да
демонстрират пред непълнолетни лица авторитет, морал и с поведението си
да задават коректив към тях, както с оглед житейския си опит, който би
следвало да се очаква да притежават, така и поради обичайните възрастови
особености на непълнолетните лица, които очаквано могат да доведат до
действия, мотивирани от лекомислие и увлечение. Ето защо извършените от
подсъдимия действия са от естество обективно да засегнат при условията на
изключителен цинизъм нравствените чувства на гражданите, още повече, че
към момента на Д.ието подсъдимото лице е било облечено с отличаваща
религиозна служба дреха, която поначало се свързва с ценности като доверие,
благочестие, въздържание, смиреност и отдаденост на висок морал. В този
смисъл външният облик на подсъдимото лице с оглед външно
демонстрираните от него атрибути да е отдадено на религиозна служба, която
следва традиционните християнски ценности, е създало в още по - висока
степен от обичайния случай на хулиганство чрез развратни действия
очаквания сред членовете на обществото, че именно поведението на това лице
ще се подчинява на моралните норми. В контекста на тези очаквания
демонстрацията на неприлични развратни жестове от страна на подсъдимия
като лице, облечено с расо, са постигнали ефекта на възмущение в още по-
висока степен отколкото обичайния случай на публично и демонстративно
извършени развратни действия, които могат да изпълват основния състав на
престъплението по чл.325, ал.1 НК.
Така и с оглед изложеното по-горе, съдът, като съобрази доводите на
страните и сам служебно провери правилността на първоинстанционната
присъда намира, че не са налице основания за отмяна на
първоинстанционната присъда. Въззивната инстанция счита за неоснователно
възражението на защитата, касаещо инкриминирания времеви период на
Д.ието. Осъщественото престъпно посегателство е индивидуализирано
прецизно в актовете на органите на досъдебното производство, както и в
първоинстанционната присъда, като е конкретизирано както в частта относно
времето, така и относно мястото на извършване и начина на изпълнение на
престъплението. В този смисъл настоящият съдебен състав се съгласява с
изводите на първия съд, че в досъдебното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като преценката на първия
съд в този смисъл, също е била правилна и законосъобразна.
8
Неоснователни са доводите на защитата, че в досъдебното производство
са били ограничени съществено процесуалните права на подсъдимото лице. В
процедурата по привличането на подс. В. Ч. в процесуалното качество на
обвиняем му е била осигурена възможността да участва лично, да се запознае
с постановлението на разследващия орган, с което е ангажирана неговата
наказателна отговорност, разяснени са му били процесуалните права и той
дори е упражнил една част от тях, като е отказал да даде обяснения. В хода на
неприключилото наказателно производство подсъдимият е упълномощил в
лицето на адв. К. защитник, с което е реализирал и правото си да определи
защитник по избор. Отделно от това, свидетелката П., противно на
изложеното от адв. К. в хода на съдебните прения, посочва, че преди
осъществяване на КСППЕ разследващите органи са дали възможност на
подсъдимия да разговаря със своя адвокат. Следователно участието на
защитник в производството не е било формално и е обективирано както с
факта на постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда,
така и с личното участие на адв. К. в производството пред въззивния съд.
Що се отнася до възраженията на защитата срещу доказателствената
обезпеченост на обвинението, в хода на наказателното производство не са
налични данни, които могат да внесат съмнение относно присъствието на
подсъдимото лице в конкретния ден на местопроизшествието.
Аргументацията на адв. К., свързана с критика към първия съд, че не е
изяснил повече подробности относно личността на двете непълнолетни
свидетелки, също не може да бъде споделена. Предвид конкретно
повдигнатото обвинение не е необходимо да се събират допълнителни данни
за непълнолетните лица извън обстоятелствата, при което е осъществено
Д.ието и тяхната свидетелска годност. Фактът, че непълнолетните лица след
инкриминираното Д.ие са разказали за своето възмущение на други лица, като
са описали подсъдимия, не оказва влияние върху изводите за неговата
съпричастност към осъществяването на изпълнителното Д.ие на
престъпление по чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 НК. Тъкмо напротив, фактите
непълнолетните лица да са споделили случая с други лица, включително и в
социални мрежи, има контролно значение при оценката на основния факт,
свързан с тяхното смущение и възмущение от незачитането на установения
правов ред, което дава аргументи за обоснованост на обвинителната теза.
Отделно от това, изложените от защитата твърдения относно личността на
непълнолетните лица, съставляват неподкрепена от доказателствата защитна
теза и дори измества основната отговорност за спазването на морала, която
тежи върху личности на зряла възраст, какъвто е подсъдимият, върху лица, за
които обществото тъкмо поради спецификата на тяхната възраст носи
отговорност да бъдат възпитавани и предпазвани от вредни за правилното им
съзряване влияния.
Като неоснователни съдът прецени и доводите на защитата, изложени
във въззивната жалба, че не е осъществен субективният състав на
престъплението поради твърдяната от защитата насоченост на
инкриминираните действия към това да бъдат възприети не от неограничен
кръг членове на обществото, а от конкретно лице, към което според защитата
9
подсъдимият изпитвал физическо влечение. За да се осъществи фактическият
състав на престъплението хулиганство, е достатъчно предприетите действия
от В. Ч. да са били осъществени на публично място, общодостъпно за
неограничен кръг от хора. Точно такъв е случаят със св. А.Н., която е била
поставена в обстановка да възприеме неприличните жестове, отправени от
подсъдимия към св. Ч., без да е полагала специални усилия за това. В тази
връзка съдът изцяло се присъединява към разсъжденията на районния съд, че
мястото на извършване на действията е от особено значение във връзка със
съставомерността на посоченото престъпление и от субективна страна
подсъдимият е съзнавал обстановката, в която се е намирал. С оглед
изложеното по-горе, неоснователни са доводите на защитата, че липсват
доказателства действията на подсъдимото лице да са били забелязани от
всички пътници в метровлака. За да бъдат засегнати обществените отношения,
свързани с опазването на обшествения ред, е било достатъчно да е
съществувала потенциалната възможност хулиганските действия да бъдат
забелязани от множество хора и точно такъв е настоящият случай.
В тази връзка и предвид изложеното при така установената фактическа
обстановка съдът споделя изводите на контролираната инстанция, че подс. В.
Ч. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на
престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По отношение на наложеното от районния съд наказание на В. Ч. и
възраженията на защитата в тази насока въззивният съд намира за установено
следното.
За осъщественото престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер до 5 години. Районният
съд е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е
определил наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства за осъщественото Д.ие. Въззивната инстанция не намира
смекчаващи отговорността обстоятелства, различни от вече съобразените,
които биха оказали влияние на размера на наказанието в посока на неговото
намаляване. Районният съд е отчел наличието на едно смекчаващо и на едно
отегчаващо отговорността обстоятелство, които са свързани съответно с
чистото съдебно минало на подсъдимото лице, както и с факта на насочена
демонстрация на неприлични жестове тъкмо към непълнолетни лица. Вярно е,
че съгласно константната практика на ЕСПЧ разумността на
продължителността на производството следва да се преценява в светлината на
обстоятелствата по делото, като един от установените критерии е сложността
на делото, поведението на жалбоподателите и на съответните власти (т. напр.
Димитрови срещу България по жалба № 7443/06, т. I, Б, т. 20, Фридлендър
срещу Франция (Frydlender v. France), № 30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000-VII). В
настоящия случай производството действително не се отличава с фактическа
и правна сложност. Вярно е също така, че съгласно константната практика на
ЕСПЧ началото на „наказателните“ производства, от което се съобразява
10
тяхната продължителност, започва от момента, в който по отношение на
лицето бъде повдигнато обвинение (т. напр. Deweer v. Belgium, no. 6903/75,
27.02.1980 г.). Краят на тази продължителност се свързва с постановяването на
крайния съдебен акт. В настоящия случай отговорността на подсъдимия е
била ангажирана с постановление от 25.10.2021г. (л.129, ДП) и към настоящия
момент срокът, в който е било проведено досъдебното и съдебното
производство, с оглед спецификата на конкретния случай и процесуалното
поведение на подсъдимия, не е неразумен. Установено е, че изминалият
период от време от момента, в който В. Ч. е бил привлечен към наказателна
отговорност, се свързва изцяло с некоректното му процесуално поведение,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
процесуалното му качество да посочи актуален адрес, от който да бъде
призоваван при необходимост. Въз основа на материалите по делото е
установено, че след 25.10.2021г. подсъдимият се е укрил от органите на
досъдебното производство и съда, като първата съдебна инстанция е
положила изключителни процесуални усилия, вкл. и чрез изготвянето на
съдебна поръчка, за да му връчи съобщение за датите, на които са били
насрочени съдебни заседания. ЕСПЧ винаги поставя в практиката си въпроса
дали жалбоподателят е допринесъл за забавяне на производството, като
подчертава, че това не може да доведе до ограничаване на процесуалните му
права, нито означава, че той е длъжен активно да съдейства за ускоряване на
производството /Eckle v. Germany, no. 8130/78, 15 July 1982, § 82. /.
Задължението на жалбоподателя се свежда до това „да демонстрира
добросъвестност при извършването на процесуалните действия, които се
отнасят до него, да се въздържа от използването на тактики за протакане и да
се възползва от наличните възможности за ускоряване на производството
/Unión Alimentaria Sanders SA v. Spain, no. 11681/85, 07.07.1989 г., § 35./. От
друга страна, доколкото съгласно практиката на ЕСПЧ забавяне на
производството не може да доведе до ограничаване на процесуалните му
права, правилно районният съд е положил всички възможни процесуални
усилия да установи подсъдимото лице и да обезпечи правото му на лично
участие в наказателното производство. Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че правилно първият съд не е ценил продължителността на периода, в
който е било разглеждано делото като самостоятелно основание за смекчаване
на наказателната отговорност при условията на чл. 55 НК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав напълно се
съгласява с крайния извод на първия съд, че наказанието на подсъдимото лице
следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, а причините да
забяването се свързват изключително с некоректното процесуално поведение
на В. Ч. в периода, след като същият е бил привлечен в процесуалното
качество на обвиняем.
Първият съд е определил справедливо наказание, а именно под
средните предели, предвидени в Особената част на НК, като е съобразил
интензитета, с който са били засегнати обществените отношения от
инкриминираните хулигански действия, доколкото тези действия, нито се се
отличават с продължителност и упоритост, нито са засегнали телесната
11
неприкосновеност на непълнолетните лица. Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че индивидуализираното наказание на подсъдимия за
осъщественото от него Д.ие е отмерено от първия съд в съответствие с
обществената опасност на Д.ието и данните за личността на дееца. В този
смисъл наказанието, индивидуализирано в първоинстанционната присъда, е
съобразено напълно с целите, които са заложени в чл. 36 от НК. Отделно от
това, в пределите на въззивната проверка, с оглед исканията, формулирани в
протеста, които не се отнасят до размера на наказанието в посока на неговото
увеличаване, се изключва влошаване положението на подсъдимото лице.
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските.
Въз основа на изложените обстоятелства и след като не намери
основания за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда,
въззивният съд стигна до извод, че атакуваната с протест и въззивна жалба
присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва изцяло да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 365 от 04.07.2023 г. по НОХД 881/2022 г.
на СРС–НО, 108-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12