Р Е Ш Е Н И Е
№260569
гр. Пловдив, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря
Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7070/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 20-1030-009513 от 09.09.2020 г.,
издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К.Д.Ц.
с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави формално
оспорване на наказателното постановление като незаконосъобразно поради
неправилното приложение на материалния закон и допускането на съществено
нарушение на процесуалните правила. С допълнителна молба се моли да бъдат
съобразени наложените и влезли в сила наказателни постановления и принудителни
административни мерки към момента на съставяне на акта, който е послужил за
издаването на обжалваното НП. Моли се жалбата да бъде отменена.
Въззиваемата страна взема
отношение по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за
разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „МЛ 320“ с рама № **
е С.Д.Ф..
На 11.08.2020 г. около 14:50 часа
в с. Първенец на ул. „Съединение“ до № 115 свидетелят Я. И.М. и колегата му А.В.–
полицейски служители в група Сигма към сектор СПС към ОД на МВР Пловдив, изпратени
на място по сигнал, забелязали лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 320“
без регистрационни табели. Решили да го спрат за проверка. При проверката
установили, че водач на автомобила бил жалбоподателят К.Д.Ц., както и че рамата
на управлявания от него автомобил била с № **. Установили, че автомобилът се водил собственост на С.Д.Ф., както и че
със ЗППАМ № 20-1030-0002038 от 25.07.2020 г. е прекратена регистрацията на
автомобила на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
При проверката водачът не
представил и свидетелство за управление на МПС и контролен талон. След проверка
чрез ОДЧ служителите констатирали, че същите документи на водача са отнети от
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив по административен ред с акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 35480/20.05.2020 г.,
доколкото срокът на валидност на свидетелството му бил изтекъл на 11.12.2017 г.
Към момента на проверката не установили водачът да притежава валидно издадено
СУМПС. На същата дата, 11.08.2020 г., жалбоподателят подал документи за
подновяване на СУМПС, включително карта за медицински преглед № 509, издаден от
ДКЦ VII
Пловдив от 10.08.2020 г. и ново свидетелство му е било издадено на 13.08.2020
г. с № *********, валидно до 13.08.2025 г.
По този повод бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 577236 от 11.08.2020
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1 и чл. 150а от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от
който възражения не са постъпили и за което той се подписал на оригинала от
него.
С оглед установяването на
нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв.
за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Я.М.
– актосъставител. Съдът се довери на показанията му като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. След
предявяване на процесния АУАН същият заявява, че си спомня конкретната ситуация
и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка.
Посочва, че предприели проверка по сигнал, като забелязали да се движи лек
автомобил без регистрационни табели. Затова показанията на свидетеля се оцениха
като достоверен източник на информация.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, справка
за нарушител/водач, два броя справки АИС КАТ по картон на НП и акт, копие на НП
№ 20-1030-008304/20.08.2020 г., АУАН № 816654/25.07.2020 г., ЗППАМ №
20-1030-002038/25.07.2020 г., докладна записка от 30.09.2020 г., писмо вх. №
266601/12.02.2021 г. от с-р „ПП“ към ОД на МВР Пловдив, ведно със справки АИС
КАТ прекратяване на регистрация и регистрация на ПС и собственици, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността
върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за минимално необходимото съдържание
и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалната
компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва
от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и НП не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя и да е ограничило правата му. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право.
Актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени).
Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за управление на МПС след отнемането
на СУМПС и управление на МПС без регистрационни табели. Посочени са нарушените и санкционните
норми.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата
доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирането отговорността
на жалбоподателя извършените нарушения. Установяват се всички признаци от обективна
и субективна страна на нарушенията.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да
управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния
ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.
Безспорно се установява, че К.Д.Ц.
като водач на МПС на 11.08.2020 г. около 14:50 ч. в с. Първенец на ул.
„Съединение“ до № 115 управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 320“
с рама № **,
собственост на С.Ф., което не било регистрирано по надлежния ред и с отнети
регистрационни табели, както и че го управлява без да притежава валидно СУМПС и
КТ, доколкото последните са с изтекъл срок на валидност, оттам и след като е
бил лишен от това право по съдебен или административен ред.
Установява се по настоящото дело,
че преди всичко, че управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена
регистрация за срок от 6 месеца, наложена като принудителна административна
мярка чрез ЗППАМ № 20-1030-002038/25.07.2020 г. на С.Г.Ф.. Същата мярка не е
насочена към жалбоподателя, не се отнася до него и не е сведена до знанието му.
Въпреки това съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на
ЗППАМ не спира изпълнението й, а оттам и тя има незабавно действие.
Следователно управлявания от него автомобил действително не е бил регистриран
по надлежния ред, тъй като е действала принудителна административна мярка и
регистрацията на автомобила е била прекратена. Същевременно обаче безспорно се
установява от свидетелските показания на актосъставителя и представения АУАН
бл. № 816654/25.07.2020 г., че регистрационните табели на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил са били иззети и свалени от последния. Същият този
акт е съставен именно на жалбоподателя и му е бил връчен. Следователно той
съвсем съзнателно е управлявал МПС без регистрационни табели, за което му е
била известна и причината за изземването на табелите – а именно негово
предходно неправомерно поведение. Следователно се установяват и двата признака
от обективна страна на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – да е
прекратена регистрацията на МПС съгласно незабавното действие на принудителната
административна мярка и доколкото е действала към момента на установяване на
нарушението по настоящото делото (за периода от 25.07.2020 г. до 25.01.2021 г.,
като няма данни да е била обжалвана, и нарушението е извършено на 11.08.2020
г.), както и МПС не е било с табли с регистрационен номер, доколкото те са били
иззети преди това.
От друга страна към същата дата
свидетелството му за управление е било иззето с АУАН бл. № 816654/25.07.2020
г., тъй като същото е било с изтекла валидност на 11.12.2017 г. До датата на
установяване на нарушението, предмет на санкциониране с разглежданото
постановление, жалбоподателят не притежавал валиден документ за управление на
превозно средство. Такъв е издаден по-късно - на 13.08.2020 г. Макар и няколко
дни след констатиране на нарушението, констатациите в АУАН от фактическа страна
съответстват на събраните гласни и писмени доказателства. След преценка на
цялата доказателствена съвкупност те не се опровергават. Не се установиха от
съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда
да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин,
а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
нарушението. Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетеля и
представените писмени доказателства, , съгласно които на 11.08.2020 г.
жалбоподателят е бил с отнето по административен ред СУМПС, чиято валидност е
била изтекла много преди установяване на нарушението. Жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП, като е управлявал автомобил след като му е било иззето
СУМПС и без да притежава валидно такова. Затова и от обективна страна се
установява да е извършил и това нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Правилно в НП е посочена коректната
нарушена норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда задължение за
водачите на МПС да притежават свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, да не са
лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай поведението
му не отговаря на задължението му свидетелството да е в срок на валидност,
което вече се обсъди от правна страна.
От субективна страна нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му да управлява МПС с регистрационни табели и с
валидно СУМПС може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както
за движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат
да го упражнят в пълен обем, и е искал настъпването на последиците, а именно да
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни
табели, така и да управлява не само със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но и
с отнето такова именно поради изтичане на срока му на валидност. По повод на
последното следва да се обърне внимание, че с АУАН № бл. № 816654/25.07.2020 г.
той е бил привлечен към наказателноадминистративна отговорност са същото
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и то около две седмици преди нарушението,
предмет на настоящото дело. Следователно жалбоподателят е знаел, че не
притежава СУМПС в срок на валидност и въпреки това си е позволил отново да
управлява МПС. Вследствие на което е извършил същото нарушение.
За размера на наложеното наказание:
Описаното нарушение по чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда нарушителят да се наказва с глоба в
размер от 100 до 300 лв. Правилно административнонаказващият орган е приложил и
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съответстваща на
нарушението по чл. 140, ал. 1от ЗДвП и която предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Не се установява нарушителят да е лице с висока степен на
обществена опасност или деянието му да се характеризира по този начин, за да
бъде основан изводът за налага на по-високо наказание от предвидения минимум.
Затова и наказващият орган е наложил наказание ориентирано в минимума на
санкционните норми, а именно 100 лв. за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
и 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Определените спрямо жалбоподателя наказания
отговарят и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай”
на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния
случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за
формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите деяния не
разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните
нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли
да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът
приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определените
наказания са справедливи и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-009513 от 09.09.2020
г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на К.Д.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.