О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 21.07.2020г. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа докладваното
от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело N 292 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр.
чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София против Разпореждане №519/02.03.2020г. на Районен съд-Бяла
Слатина, постановено по ч.гр.дело №201/2020г., в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против И.Р.Р. от с.***, общ.Бяла Слатина, за сумата от 131,39 лв.
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилни услуги.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че посоченият в заявлението
договор е рамков, при което услугите и продуктите на изплащане по него са
предоставяни въз основа на подписвани допълнителни индивидуални приложения
и/или договори. Сочи се, че в приложение №1 от 26.04.2017г. за мобилна услуга
за СИМ карта е уредена неустойката за неизпълнение и тя е ограничена до размера
на 3 месечни абонаментни такси по стандартен размер без отстъпка. Поддържа се,
че клаузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП, като се излагат доводи, че така договорена, неустойката е предвидима,
справедлива и размерът й не се влияе от
продължителността на забавата на абоната.
Поддържа се също, че разпоредбите на чл.143, ал.2,
т.9 и 14 от ЗЗП, на които районният съд се е позовал, не са приложими в случая,
тъй като няма договорни клаузи, които да предвиждат автоматично продължаване на
сроковете или право на оператора сам да определя дали услугите отговарят
на договорните условия.
Развиват се също оплаквания, че районният съд не е
изложил мотиви защо отхвърля искането за неустойка в размер на 93,92 лв.,
представляваща възстановяването на отстъпки от пазарните цени на предоставените
устройства. Сочи се, че тази неустойка е предвидена в чл.5.3.1 от Приложение
№1/26.04.2017г. за мобилна услуга за СИМ карта, а размерът на отстъпката е
предвиден в чл.5.3.2 от Приложението. Поддържа се, че този вид неустойка е
справедлив, тъй като е в размер на предложената при сключване на договора
отстъпка-разликата между предложената при сключване на договора намалена цена
на устройството и редовната му пазарна цена.
Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му
част и издаване на заповед за изпълнение за сумата от 131,39 лв.
Частната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Бяла Слатина е
образувано по заявление на "А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника И.Р.Р. от с.***, общ.Бяла
Слатина.
В т.9 от заявлението се сочи, че паричните
вземания на заявителя включват: 1.сумата от 256,27 лв. главница, представляваща дължими и
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за
предоставени продукти на изплащане; 2. сумата от 62,78 лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода 28.05.2017г.-21.02.2020г. и 3. сумата от 131,39
лв., представляваща неустойка.
Като обстоятелства, от които произтича вземането в
т.12 от заявлението е посочено, че така претендираните суми произтичат от рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане №*********, а
претендираната неустойка включва сумата от 37,47 лв.неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, в размер на 3 месечни
абонаментни такси за услуги без отстъпка, както и сумата от 93,92 лв.неустойка,
представляваща отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства. Посочено е също, че тъй като абонатът не е платил
дължимите суми по издадените фактури след изтичане на срока за плащане,
договорът се счита едностранно прекратен от оператора по отношение на услугата,
за която е забавено плащането.
Към заявлението са приложени описаните в него
договор №*********/26.04.2017г., Общи условия, Приложение №1/26.04.2017г., Допълнение
към приложение №1, Допълнително приложение от 26.04.2017г.към приложение №1,
регистрация за услугата Mtel
NОW, , Приложение №3/26.04.2017г., Договор за продажба
на изплащане №*********/26.04.2017г., регистрационна карта, приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство, декларация.
Съгласно подаденото заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК, заявителят основава вземанията си на договор
№********* от 26.04.2017г., наречен от него „рамков договор“. Съгласно този
договор страните се договорили заявителят да предоставя на длъжника електронни
съобщителни услуги. В разпоредбата на т.3.2 от договора е посочено, че всяка
избрана от абоната услуга или пакет услуги, в т.ч. срок на ползване, ценови
условия, приложими общи условия, се описват в приложение, представляващо
неразделна част от договора /рамковия договор/. Съгласно т.5.1 от рамковия
договор влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване
да договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойка или
обезщетения, се посочват в съответното приложение по т.3.2.
На основание рамковия договор страните подписали
Приложение №1/26.04.2017г. за ценови пакети за пренос на данни мобилен
интернет, Допълнително приложение към Приложение №1-за ползване на допълнителен
пакет Mtel NОW Mini за абонати на мобилна услуга с тарифни планове Mtel безкрай
и Приложение №3-ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги. Доколкото Приложение №3 съставлява ценоразпис на възможните
допълнителни услуги, които могат да бъдат активирани по желание на абоната, и
не съдържа права и задължения на страните по договора, то съдът приема, че
въпросното приложение не следва да бъде обсъждано от гледна точка на съдържащи
се в него неравноправни клаузи. По аналогичен начин следва да се разглежда и
Допълнително приложение към Приложение №1-за ползване на допълнителен пакет
Mtel NОW Mini за абонати на мобилна услуга с тарифни планове Mtel безкрай, в
т.4.2 от което е посочено, че предсрочното прекратяване на ползването на
посочените в него услуги не е обвързано с неустойки или обезщетения.
Клаузи за неустойка се констатират в Приложение
№1/26.04.2017г. за ценови пакети за пренос на данни мобилен интернет, в
разпоредбата на т.5.3.1 от което е посочено, че ако абонаментът по договора
бъде прекратен по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване,
абонатът-физическо лице, дължи неустойка в размер на не повече от три месечни
абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка. Посочено е също,
че при тази хипотеза /предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната/, абонатът
дължи и допълнителна неустойка, състояща се във възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг или изплащане/,
съответстваща на оставащия срок за ползване по съответния абонамент.
В подкрепа на заявлението е представен и договор
за продажба на изплащане №*********/26.04.2017г., от която е видно, че
заявителят продал на изплащане на длъжника електронно устройство-таблет. В чл.3
от този договор е посочено, че закупуването на вещта при условията на същия
договор е обвързано със сключването или с вече сключен договор за електронни
съобщителни услуги. С разпоредбите на чл.4-7 от договора за продажба страните
договорили, че вещта ще бъде заплатена на първоначална вноска и 23 месечни
вноски по погасителен план, включващи и 10% годишна лихва. Изчисляването на
посочените в погасителния план вноски по главницата сочи, че дължимата по този
план сума по главницата възлиза на 152,54 лв. Същевременно, в чл.8.2 от този
договор е посочено, че ако вещта бъде заплатена в брой и изцяло при сключване
на договора, цената й е 249,99 лв. В разпоредбите на раздел V.Отговорност и
неустойки на договора за продажба на изплащане, страните договорили, че в
случай на неплащане в срок на която и да е от дължимите по договора вноски
купувачът дължи а продавача за срока за забавата лихва върху съответната сума в
размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите за уведомяване
и за събиране на дължимите суми.
С обжалваното разпореждане районният съд е
разпоредил издаването на заповед за изпълнение за претендираните главница от
256,27 лв. и лихва за забава в размер на 62,78 лв., а в частта за
претендираната неустойка от 131,39 лв.е отхвърлил заявлението. За да отхвърли
заявлението в посочената част, районният съд е приел, че клаузата на неустойка
по чл.5.3.1 от Приложение №1 и т.14 от договор за продажба на изплащане, са
нищожни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, 9 и 14 от ЗЗП.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните изводи:
На първо място, за разлика от производствата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, в производството
по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следи за действителното
съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който
произтичат претендираните със заявлението вземания. Настъпилото прекратяване на
договора е от значение за преценката на изискуемостта на вземанията, каквато
преценка съгласно нормата на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът е задължен да
извършва само в случаите, при които се иска издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Изисквания за проверка на изискуемостта на вземането не са
поставени в разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в
производството по издаване на заповед по чл.410 от ГПК съдът следи единствено
за предпоставките по чл.410 от ГПК-дали вземането е за парични суми или
заместими вещи, респ.за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на
районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните
приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че при действащата към момента законодателна уредба обхватът на извършваната от
заповедния съд проверка може да обхване валидността на основанието за издаване
на заповед за изпълнение само в случаите, когато искането се основава на
потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия
или обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези,
при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Необходимо е да се отбележи също, че с оглед действащата редакция
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК достатъчно основание за отхвърляне на заявлението е
както ясното наличие на неравноправна клауза, така и обоснованата вероятност за
наличието на такава.
В конкретния случай искането за издаване заповед
за изпълнение се основава на сключен между страните рамков договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, по който на длъжника се
предоставя услуга по смисъла на § 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза от договора.
При извършената такава проверка, настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност на клаузите от договора, на които
се основават вземанията на кредитора за заплащане на сумата от 37,47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги. Приложение №1/26.04.2017г. за ценови пакети за пренос на
данни мобилен интернет урежда конкретния вид, цената на предоставената услуга,
срока за ползването й, условията за ползване и заплащане, както и последиците
от неизпълнението, в т.ч. неустойката за неизпълнение. Това приложение
съставлява неразделна част от рамковия договор /чл.3 от рамковия договор/
и разпоредбата на чл.5.3.1, изр.1 и 2 от него ясно е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на не
повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка.
Така договорена клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да
предвиди кога ще дължи неустойка-в случая при неплащане на месечните
абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на неустойката-3 месечни
абонаментни такси. Предвид това, че срокът на договора е 24 месеца, то
неустойката не се явява и прекомерна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.
Тъй като вземането за неустойка от 37,47 лв. не се
основава на клаузи за автоматично продължаване срока на договора или на клаузи,
даващи право на заявителя да определи дали услугата отговаря на посочените в
договора условия /чл.43, ал.2, т.9 и т.14 от ЗЗП/, то въззивният съд приема, че
проверка за наличието на такива клаузи не се дължи. Както вече бе отбелязано, в
обхвата на
извършваната от заповедния съд проверка не се включва също действителното
съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който
произтичат претендираните със заявлението вземания, както и правилното
изчисляване на дължимата неустойка.
По изложените съображения и като не констатира наличието
на пречките по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение на претенцията за сумата
от 37,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за електронни съобщителни услуги, въззивният съд приема, че обжалваното
разпореждане ще следва да бъде отменено в тази му част.
Обжалваното разпореждане на РС-Бяла Слатина обаче
следва да бъде потвърдено в частта му, с която е отказано издаването на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 93,92 лв. неустойка в размер на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
поради основаване на това вземане на неравноправни клаузи.
На първо място въззивният съд счита за необходимо
да отбележи, че макар да е налице обусловеност на Договора за продажба на
изплащане №*********/26.04.2017г. от Рамковия договор и Приложение №1 към него
/виж чл.3 от договора за продажба/, то налице са два самостоятелни договора,
първият от които има за предмет закупуване на вещ-електронно устройство на
изплащане, а вторият има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.
При това положение, на първо място, съдът приема за изначално недопустимо
клаузата на неустойка, отнасяща се до закупената вещ, да бъде договаряна не в
договора за продажба, а в договора за услуги, още повече, че в самия договор за
продажба на изплащане се съдържа нарочен раздел и нарочни клаузи за друг вид
неустойка /чл.14/. Според настоящия съдебен състав дори само тези констатации
пораждат обоснована вероятност за неравноправност на неустоечните клаузи в
частта им за закупената вещ, по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 и т.19 от ЗЗП.
Неравноправност на клаузата на чл.5.3.1,
изр.последно от Приложение №1 към рамковия договор по смисъла на чл.143, ал.2,
т.19 от ЗЗП може да се изведе и по други причини. На първо място тази неустойка
е договорена като двукомпонентна, включваща както част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове, така и от пазарните цени на крайните устройства, в т.ч.
когато последните са били изцяло закупени от абоната, съответстваща на оставащия
срок на ползване на съответния абонамент. Така договорена, клаузата на
неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката,
които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението
на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е.
Не на последно място, неустойката е обвързана с пазарната цена на крайното
устройство, каквато цена не е посочена нито в рамковия договор и Приложение №1
към него, нито в договора за продажба на изплащане. За пазарна цена на
устройството в случая не може да се приеме тази по чл.8.2 от договора за
продажба, тъй като посочената в тази разпоредба цена е цената по същия договор,
но при плащане в брой или изцяло, без да се сочи, че тя е пазарната цена.
Следва да се посочи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение по
предходните хипотези на т.5.3.1 от Приложение №1 и е твърде неясна по отношение
това при неизпълнението на които точно договорни задължения възниква-само при
неплащане на абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за
устройството, или и в двата случая.
На следващо място, тълкувана и в съвкупност с
разпоредбите на чл.14 и чл.15 от договора за продажба на изплащане, клаузата на
т.5.3.1 от Приложение №1, на която заявителя основава вземането си, поражда
неяснота коя от двете неустойки се дължи. Само по себе си това води до извода,
че за потребителя не е възможно да прецени икономическите последици от
сключването на договорите, като в този смисъл клаузата е нищожна, поради неравноправния
й характер.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че
на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 93,92 лв., представляваща
неустойка в размер на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени
на крайните устройства. При съвпадане на крайните изводи на въззивнита
инстанция с тези на заповедния съд, този съдебен акт следва да бъде потвърден в
тази му част при мотивите, изложени в настоящето определение.
Настоящето въззивно производство се развива като
едностранно и длъжникът не е дал повод за завеждането му, поради което разноски
в полза на заявителя /в случая заплатената от него държавна такса/ не следва да
се присъждат.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №519/02.03.2020г. на Районен
съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №201/2020г., В ЧАСТТА, в която е
отхвърлено заявлението на "А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Р.Р. от с.***, общ.Бяла Слатина, за сумата
от 37,47 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за електронни съобщителни услуги и вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на "А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Илинден“, ул.“Кукуш“№1, Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против И.Р.Р. от с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца,
ул.“***“№6, с ЕГН **********, за сумата от 37,47 лв. договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за електронни съобщителни услуги, съгласно
рамков договор №*********/26.04.2017г. и Приложение
№1/26.04.2017г.към него.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за
издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №519/02.03.2020г. на
Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №201/2020г в останалата му обжалвана
част, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 93,92 лв., представляваща
неустойка в размер
на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........