Решение по дело №1325/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д.О, против Решение № 766/18.05.2023 г. по АНД № 616/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201211/21.12.2022 г., с което на „ВИОЛА 5“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за това, че в качеството на работодател не е оказал съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на служебните задължения.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение поради неправилно тълкуване на закона и се иска неговата отмяна. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че връчването на призовката на работник представлява нарушение, тъй като работникът има задължение я да предаде на работодателя си, както и това, че документите на дружеството се намират в счетоводителката не е основание да не се представят. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната страна – „ВИОЛА 5“ ЕООД, представлявано от Е.А., чрез адв. И.Д. в писмен отговор на касационната жалба я оспорва изцяло като неоснователна. Посочва, че въззивният съд е извършил цялостна ревизия на НП и е констатирал процесуални нарушения относно начина на призоваване, сроковете и връчването на уведомления, които правилно са довели до отмяна на НП. Моли за оставяне в сила на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски, ведно с адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 23.11.2022г. обект – пекарна, находящ се в гр. Варна, пазар Ч., обект ***, стопанисван от „ВИОЛА 5“ ЕООД е бил посетен от М. Ж. на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ Варна. Извършена била фактическа проверка и с оглед извършване на документалана такава, изготвила призовка № 2261/21.11.2022г., адресирана до дружеството, която съдържала указание за представяне на изрично посочени документи на 23.11.2022г. в 10.00 ч. в сградата на ДИТ – Варна. Призовката била връчена на служителката в обекта З.М.М. – пекар. След като на посочената дата не се явило представляващо дружеството лице, на 30.11.2022г. Ж. приключила проверката, за което съставила протокол № ПР2239344.

На 05.12.2022г. Ж. съставила АУАН на дружеството за извършено нарушение на чл. 415 ал. 3 от КТ за това, че на 23.11.2022г. в гр. Варна, на адреса на седалище на ДИТ Варна не е оказал съдействие на контролните органи, като не се е явил представляващия дружеството, респ. упълномощено от него лице, който да представи изисканите с Призовка № 2261/21.11.2022г. документи. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-2201211/21.12.2022г., с което на основание чл. 415 ал. 3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Варна приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето. Съдът е приел, че визирана правна норма на чл. 415 ал. 3 от КТ е санкционна доколкото съдържа конкретно нарушение в хипотезата си, но неизпълненото правило за поведение се съдържа в разпоредбата на чл. 402 ал. 2 от КТ, според която работодателите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Освен това, съдът е приел, че за да възникна задължението на работодателя да окаже съдействие, следва искането на контролния орган да е достигнало до него. Връчването на лице, което не представлява дружеството, нито е упълномощено за това, не може да изпълни изискването за редовно връчване на съобщението за представяне на документи. Поради това съдът е приел, че неоказването на съдействие в посочения в призовката срок се явява несъставомерно. Така, според въззивната инстанция, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правото на защита на санкционираното лице и нарушение на материалния закон. С оглед горното, първостепенният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. За да постанови своя акт, въззивният съд не се е позовал на организационните проблеми на дружеството – къде са документите, които са изискани, както и на маловажност на нарушението, а на нередовност в процедурата по връчване на призовката и на неправилна квалификация на нарушението. Непредставянето на документи след съставянето на АУАН не водят до извод за правилност на НП, доколкото посочената норма от КТ не съответства на фактическите констатации.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 1 от АПК, на ответника по касация се дължат направените съдебно-деловодни разноски, но доказателства за направени такива, вкл. и платен адвокатски хонорар не са представени, поради което въпреки направеното искане за присъждането им, съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766/18.05.2023 г. по АНД № 616/2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: