Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 0 4
гр.Пловдив, 17.01.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5067/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 5 от 14.02.2018г.,
издадено от Р. П. П., на длъжност *** ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на
„БИЙ-БОП“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.П., ***
, представлявано от И. И. Н. , ЕГН:**********, на основание чл.50 от Наредба за
реда за поставяне на преместваеми обекти за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското
обзавеждане на територията на Община Пловдив е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин лева/, за
нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община П..
В жалбата се поддържа, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порок на издаденото наказателно постановление, както и до неяснота по
отношение на констатираното и подведеното под съответния текст на Наредбата.
Сочи, че изложение в АУАН и наказателното постановление факти не са установени
по несъмнен и категоричен начин, като констатираните маси са разположени в
частен имот със съгласието на наемодателя, същото място не съставлява общинско
такова. Също сочи нарушение на чл.42, т.3 и т.4, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а също и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото не са обсъдени и от мотивната част не става ясно защо не са приети направените
възражения. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат И.
поддържа жалбата на изложените основания, като сочи още, че НП е
незаконосъобразно, защото в него липсва дата на извършване на нарушението. Също
посочва, че е представена от страна на Общината писмено доказателство -
констативен протокол от 21.04.2016 г., на базата на който е издадено НП и да
се, че такова нарушение е налице, не е спазен 3-месечният срок, който визира
чл. 34 от ЗАНН. На следващо място взема становище, че е спорен въпросът дали са
разположени маси на терен общинска собственост, предвид установеното пред съда,
включително приетата експертиза, като са налице редица нередности и неточности
при установяване и правилното деклариране на своите имоти, място се явява
спорно, не може да се приеме, че е на Общината. Също твърди, че неправилно е
подведена и санкционната норма, която е следвало да бъде чл. 47 от Наредбата,
която е изменена и допълнена през 2016 г. – период, за който се твърди да е
извършено нарушение, в т. 1 се сочи, че се налага наказание за лица, поставили преместваеми обекти в нарушение на Наредбата. Също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата, сочи че наказателното
постановление се отнася до преместваеми обекти – маси
за открито сервиране и седящите места към тях при липса на одобрена схема,
каквато се изисква по Закона за устройство на територията, като такива маси за
открито сервиране с прилежащите към тях пейки и столове могат да се поставят и
в държавни, и в общински, и в частни имоти, за което пък ЗУТ в чл. 56, ал. 1 и
ал. 2 се изисква разрешение за поставяне, като за общинските имоти се изисква и
одобрена схема. Поддържа, че заключението, представено от вещото лице, е
неубедително и несъстоятелно, доколкото използва като аргумент и доказателство Наредба,
която е приета през декември месец 2016 г., което да се отнася за сграда,
построена преди 29 години, а в заключението съществуват доста предположения от
рода на „ако сега се проектира имот“, „ако не бъде включена площта“, „ако
добавим площта, Общината сигурно ще иска пари за нея“, както и заключението, че
той като жител *** от дълго време наблюдавал, че това място се използва от
Научно-техническия съюз. Предлага заключението на вещото лице да бъде използвано, но във връзка с другите
доказателства, представени по делото, и най-вече писмото до инж. Р. П. – *** на сдружението, което е от Община
Пловдив, където ясно е казано коя площ е застроена, колко квадратни метра е тя
и колко квадратни метра е общинската площ. Също поддържа, че от процесуална
гледна точка няма допуснати нарушения, а относно датата на нарушението посочва,
че след като не може да бъде установена конкретна дата на същото, се приема
датата на регистрирането на нарушението в констативния протокол.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, като наказателното постановление е връчено на 27.07.2018г., видно
от предственото известие за доставяне на
наказателното постановление, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Община
Пловдив на 30.07.2017г., съгласно отразения входящия. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 01.12.2017г., около 14:10 часа, в
гр.Пловдив, свидетелят Р.И.С. - П., в качеството и на *** при П.ски общински
инспекторат, извършила проверка в обект – „Кафе Аперетив”, находящ се в
гр.П., ул.„Гладстон“ № 1, стопанисван от „БИЙ-БОП“
ЕООД, ЕИК:*********, че пред заведението, на дъвен
подиум, били разположени 3 боря дървени маси с общо 4 д И.а плътно до фасадата
на сградата – общо 9,30 кв.м., както и 4 броя дървени маси с общо 6 броя
дървени пейки, граничещи с тротоара – общо 6,45 кв.м., или всичко общо 15,75
кв.м., измерени с ролетка. Всички така описани маси, столове и дивани били
разположени в пространство между колона и фасадата, и попадащо под една от
терасите на сграда на „Дом на Техниката“ – гр.Пловдив. При проверката
свидетелят С. - П. съставила Констативен
протокол с бланков № 105867/01.12.2017г..
От дружеството била изискана одобрена
схема от ЕСУТ за поставяне на същите обекти и след като не била представена
такава, на 14.12.2018г. свидетелят С. – П. съставила АУАН с бланков №
4703/14.12.2018г. срещу „БИЙ-БОП“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.11,
ал.1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. Въз основа на същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетелят Р.И.С. - П., която описва
извършената проверка и констатираното надвишаване посочената в разрешението
площ, както начина на съставяне на акта. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като
кредитира същите като истинни. От последните показания се описаната от съда
фактическа обстановка, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се
установява и от събраните по делото писмени доказателства – приложени скици и
схема, от които се установяват границите на имота и разположението на описаните
маси, Заповед № 545 от 05.07.1985г. и Акт за общинска собственост № 903 от
23.02.2013г. от който се установява собствеността върху сградата и имота, в
който същата е построена. Следва да се посочи, че кореспонденцията между
отделите и службите на община Пловдив не съставлява доказателство относно
собствеността върху терена, върху който се твърди, че е осъществено нарушение.
Съдът съобрази още и за заключението на
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, от което се установява,
че мястото, на което са установени описаните маси, дИ.и
и пейки, поне до края на колоните – 1,88 метра от фасадата на сградата, попада
в площта на сграда на „Дом на Техниката“ – гр.Пловдив. Съдът приема
заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната специализирана област, и
съответстващо на събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът намери
за неоснователни възраженията на процесуалния представител на въззиваемата страна, че са налице предположения, както и
позоваване на вещото лице на наблюдения, в качеството му като жител ***. Макар
такива предположения и позоваване на наблюдения да са налице, същите не са обективирани в самата експертиза, а са изказани от вещото
лице вече при неговото изслушване пред съда. Последните предположения и
позовавания на наблюдения съдът не съобразява при преценка самото заключение,
което независимо от тях се явява обосновано.
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
доколкото материалната компетентност на административнонаказващия
орган се установява от така представените Заповед № 16ОА1007/27.04.2016г. на
кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя –
от представената Заповед № 13ОА469/25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за
неоснователно становището на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.42, т.3
и т.4, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които възражения са
неконкретизирани и не могат да бъдат коментирани от съда.
Неоснователно е и становището за допуснато
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото не са обсъдени и от мотивната част не става ясно защо не са приети направените
възражения. Следва да се посочи, че макар винаги да е длъжен да съобрази
сторените възражения, за административнонаказващия
орган не съществува задължение да излага писмени мотиви по тях, което е видно
от разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1-т.10 от ЗАНН, изчерпателно изброяващи
задължителните реквизити на наказателното постановление.
Също неоснователно е и възражението, не е
спазен 3-месечният срок, който визира чл. 34 от ЗАНН. Ако на предходни дати и
дори – години са установени други подобни деяния, които разкриват белези на
нарушение на Наредбата, то те биха
съставлявали отделни такива нарушения.
По отношение на правилността на
наказателното постановление – въпреки горното, в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
не установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „БИЙ-БОП“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, *** ,
представлявано от И. И. Н. , да е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.1 от
Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти
за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив – за това, на
01.12.2017г., около 14:10 часа, в гр.Пловдив, в обект – „Кафе Аперетив”, находящ се в
гр.Пловдив, ул.„Гладстон“ № 1, стопанисван от
„БИЙ-БОП“ ЕООД, ЕИК:*********, да е поставило 7 броя дървени маси, 4 броя
дивана и 6 броя дървени пейки на общинско място, без одобрена схема, на обща
площ от 15,75 кв.м..
На първо място следва да се посочи, че
състава на нарушението по чл.11, ал.1 от
Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти
за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив може да бъде осъществен
само тогава, когато съответните преместваеми обекти
за разположени на имот – общинска собственост. Макар и последното да не е
изписано в самия текст на чл.11, ал.1 от Наредбата, то същата разпоредба се
намира в Раздел ІІІ – „Изисквания за издаване на разрешение за
поставяне на преместваеми обекти на имот – общинска
собственост“ на Наредбата. Ето защо и очевидно чл.11, както и всички
други разпоредби от посочения Раздел ІІІ визират изисквания към имоти –
общинска собственост.
Също следва да се отбележи, че независимо
от горното и дори разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата да не бе в посочения Раздел ІІІ, то
обстоятелството, че преместваемите обекти са били
разположени на имот – общинска собственост е посочено като съставомерно
такова в самото наказателно постановление.
Въпреки горното, в хода на съдебното
следствие не се установи същите преместваеми обекти
да са били разположени на имот – общинска. Следва да се посочи, че изцяло в
тежест на въззиваемата страна е да докаже горното съсравомерно относно твърдяното нарушение обстоятелство. Доказателства
в този смисъл Община Пловдив не сочи. Напротив – от Заповед № 545 от 05.07.1985г. се установява,
че Общинския народен съвет е отстъпил правото на строеж на сградата на Окръжния
съвет на научно – изследователските съюзи, а от показанията на свидетеля, както
и от вече коментираното заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че мястото, на което са установени описаните маси, дивани и пейки,
поне до края на колоните – 1,88 метра от фасадата на сградата, попада в площта
на сграда на „Дом на Техниката“ – гр.Пловдив.
Ето защо административнонаказателното
обвинение остава недоказано по несъмнен начин. Последното мотивира отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно.
Отделно от горното и на самостоятелно
основание следва да се посочи, че неправилно е приложен материални закон във
връзка с посочената санкционна разпоредба, а именно – чл.50 от Наредба за реда
за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община П.. Последната разпоредба е субсидирана и предвижда
отговорност за нарушения по Наредбата, за които не е предвидена друга санкция.
Същевременно, разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда отговорност
за поставяне на преместваем обект в нарушение на
същата Наредбата. В случая е очевидно, че твърдяното от административнонаказващия
орган нарушение, а именно поставяне от страна на търговеца, на терен общинска
собственост, на 7 броя дървени маси, 4 броя дивана и 6 броя дървени пейки на
общинско място, без одобрена схема, на обща площ от 15,75 кв.м. без одобрена схема, съставлява именно
поставяне на преместваем обект в нарушение на
Наредбата. Тук следва да се има предвид и определението на „преместваем
обект“, отразено в разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата, в която изрично е
посочено, че преместваеми обекти по смисъла на същата
са и масите и други подобни обекти, които не са трайно прикрепени към земята.
Ето защо е налице нарушение на чл.57,
ал.1, т.7 от ЗАНН, доколкото неправилното приложената санкционна норма води до
неминуем извод за незаконосъобразно определяне на наказанието.
Следва да се има предвид, че чл.47, ал.1,
т.1 от Наредбата предвижда по-висок минимум на имуществената санкция - 500 лева
от чл.50 от Наредбата 100 лева. Ето защо
съдът не би могъл да измени наказателното
остановление, прилагайки законосъобразната
санкционна норма, тъй като по този начин би нарушил принципа за забрана
влошаване положението на жалбоподателя. Поради това, в конкретния случай, съдът
следва да отмени обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5 от 14.02.2018г.,
издадено от Р. П. П., на длъжност ***ОИЗЕУО в Община П., с което на „БИЙ-БОП“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.П., *** ,
представлявано от И. И. Н. , ЕГН:**********, на основание чл.50 от Наредба за
реда за поставяне на преместваеми обекти за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското
обзавеждане на територията на Община Пловдив е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин лева/, за
нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.