М О Т И В
И
по НОХД № 5384/2015 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против В.М.Ш.
с ЕГН: ********** за това, че на 26.01.2015 г. в гр. Пловдив е извършил
непристойни действия нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и за това, че на
26.01.2015 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на В.Й.П. с ЕГН: **********
***, в качеството й на длъжностно лице – **** при Общинско предприятие ,,О.О.''
гр. Пловдив, при и по повод изпълнение на службата й, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, както и за това, че на 26.01.2015 г. в гр.
Пловдив, се е заканил с убийство на П.И.Б. с ЕГН: ********** ***, в качеството
му на длъжностно лице – **** при Общинско предприятие ,,О.О.'' гр. Пловдив, при
и по повод изпълнение на службата му, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатите на подсъдимия обвинения, като излага съображения,
че същите са доказани както от
обективна, така и от субективна страна. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установявала фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт. Следвало да се кредитират показанията на свидетелите,
подкрепящи тезата на обвинението, доколкото другата група гласни доказателства
произлизали от лица, които са в близки отношения с подсъдимия. Недоумение
будило обстоятелството, че гласните доказателства, които оневиняват подсъдимия,
след период около 11 месеца, пресъздавали в такава детайлност процесните факти.
За извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 НК предлага на подсъдимия да се
наложи наказание пробация за срок от една година, включваща задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител, както и обществено порицание. По отношение на
извършеното спрямо пострадалата П., престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2,
вр. ал. 1 НК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер от една година, което на основание чл. 66 НК да бъде отложено
за срок от три години. По отношение на извършеното спрямо пострадалия Б.
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК предлага да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер от десет месеца, което на
основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от три години. На основание чл.
23, ал. 1 НК предлага да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер
от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК да бъде
отложено за срок от три години.
Пострадалите В.Й.П. и П.И.Б.
с разяснени права да се конституират като граждански ищци и частни обвинители,
не пожелаха това.
Защитникът адв. А.
намира, че подзащитният му не е извършил престъпленията за които е предаден на
съд. Излага съображения, относно добронамереността при водене на делото от
разследващите органи. Предявяването на разследването било на 14.05.2015 г. На
лист 73 от досъдебното производство, прокурорът посочил, че разследването
следва да се предяви отново, доколкото липсвал подпис на адв. М., което
становище на прокурора било от 30.06.2015 г. Въпреки това обаче, делото било
внесено в съда с обвинителен акт. Имало и друго допуснато нарушение в
досъдебното производство, а именно, че разследващият полицай търсел открадната
вещ по дело за хулиганство. Излага съображения, че на страната на обвинението
били единствено свидетелите П. и Б., доколкото свидетелите Д.Б., С.П., П.П. и С.Х.
нямали място в процеса, а били сложени за баланс. В чл. 117 НПК било посочено,
че свидетел е този който е възприел факти и обстоятелства. Преразказът не бил
онова обстоятелство предвидено в чл. 117 НПК. Не следвало да бъдат ценени
показанията на свидетелката П., доколкото в досъдебното производство тя
депозирала сигнал, че иска да се вземат мерки за запазване на живота и здравето
й, поради отправени повторни закани от подсъдимия, а в съдебното заседание
заявила, че не е имало такива закани. Когато един човек излъже, нямало никакво
основание да не мислиш, че той няма да го повтори. От дневника на О.О. не се
установявало, да е имало закана с нож и обидни думи, като имало разминаване и в
посочените часове, а и в дневника на О.О. било записано, че има проблем с
гражданин. Не следвало да се ценят и показанията на свидетеля Б., доколкото
същият в досъдебното производство заявил, че ножът бил тип кама, а в съдебното
производство той се объркал. От друга страна разпитаните свидетели в подкрепа
на защитата депозирали логични показания, като единият от тях живеел там,
другият имал магазин, а третият познавал бегло подсъдимия. Не следвало да се
кредитират показанията на свидетеля Т., доколкото същият бил ** в О.О. и
съдействал за изготвянето на сигнала на П.. Нелогично било лице с физиката на
подсъдимия да заплашва с нож свидетелката П., доколкото, ако е искал да й
нанеси увреждания е щял да го направи. Ето защо, иска произнасянето на съда с
оправдателна присъда по отношение на повдигнатите обвинения за закани с
убийство. По отношение на деянието по чл. 325 НК твърди, че е имало някакво
стълкновение, спор, разговор на висок глас между подсъдимия и двамата представители
на О.О.. Имало размяна на реплики, които подсъдимият по някакъв начин би могъл
да използва, но за двамата служители това било недопустимо. Ако можело да се
наложи някаква санкция, то същата следвало да бъде по административен ред. Предвид
гореизложеното иска оправдаването на своя подзащитен.
Подсъдимият Ш. заяви, че
е съгласен с казаното от своя защитник. Изложи съображения, че не е извършил
деянията за които е предаден на съд, а свидетелите които са в негова подкрепа
не са заинтересовани, доколкото единият не го познавал, а с другия се е срещал
в миналото. В последната си дума заяви, че иска да бъде оправдан. Твърди, че
наистина са се скарали, но не се бил държал хулигански.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.М.Ш. с ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. **, български гражданин, б.,
средно образование, разведен, ** на ,,В.Г.'' ЕООД гр. Пловдив, неосъждан, живущ
***.
Свидетелите В.П. и П.Б.
работели като ,,****и'' в Общинско предприятие ,,О.О.'' към Община Пловдив, по
направление ,,патрулна дейност и мероприятия''. На 26.01.2015 г. двамата
започнали работа от 08.00 часа в екип. Около 09:15 часа свидетелите се намирали
в гр. Пловдив, на ул. ,,Георги Петаков'' по инициатива на ръководството,
доколкото по тази улица имало множество сигнали за неправилно паркиране на
автомобили върху тротоара. На място се оказало, че има паркиран неправилно
автомобил на който свидетелката П. започнала да съставя фиш за неправилно
паркиране съгласно Наредба за реда за спиране престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр. Пловдив на Общински съвет гр. Пловдив.
Докато съставяла фиша за
неправилно паркиране, до свидетелката П. спрял лек автомобил ,,Мерцедес'' сив
металик, управляван от подсъдимия В.Ш., който се връщал от своя дългогодишен
приятел – свидетелят И.С.. Подсъдимият свалил стъклото на шофьорската си врата
и извикал на свидетелката П. ,,Ти ли ми лепна оня ден онази лепенка на колата
ма'', след което отворил вратата и я заплюл в лицето. Същата му отговорила, че
не е тя и започнала да се бърше с ръка. След това подсъдимият излязъл от
автомобила си и се насочил към В.П., държейки в ръката си нож, който насочил
към гърдите й. Последната се уплашила и започнала да отстъпва назад, като отричала
да е била тя. След това В.Ш. се обърнал към свидетеля Б. и посегнал да го хване
за яката, като същевременно продължавал да държи ножа си в другата ръка, който
бил насочен към него. По това време В.Ш. викал ,,Ще Ви убия, ще Ви заколя,
изчезвайте оттук!''. Свидетелят Б. се дръпнал назад и вдигнал служебната си
чанта пред себе си за да се предпази от евентуално нападение. Подсъдимият
продължил да се кара със свидетелите П. и Б., относно залепеният фиш, след което
се качил в лекия си автомобил и потеглил.
Свидетелите В.П. и П.Б. се одръпнали от мястото на
инцидента и влезли в една кооперация. Свидетелката П. се обадила на прекия си
началник свидетелят М.Т., като му обяснила, че един мъж ги е заплащил с нож, а
той пък от своя страна й казал да се обади на дежурните, след което се обадила
на дежурната – свидетелката Д.. В.П. обяснила на последната, че подсъдимият я
оплюл и заплашвал с нож, като дори и по телефона първата звучала притеснена.
След това М.Д. се обадила на ** към IV-то РУП – свидетелят П.П., който изпратил
полицейски служители на място в състав от който бил свидетелят С.П., като бил
уведомен и ** – свидетелят С.Х..
Случилото се на 07.05.2015 г. в гр. Пловдив, пред
сградата на IV РУ – Полиция гр. Пловдив е неотносимо към
настоящия случай, както беше споменато в провелото се на 15.10.2015 г. о.з.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – В.П., П.Б., М.Т., М.Д., С.П.,
П.П., С.Х., И.С., Й.Д. и Б.Т., както и от прочетените по реда на чл. 281 НПК от
досъдебното производство показания на свидетелите В.П., П.Б., М.Т., М.Д., С.П.
и П.П., както и от събраните писмени доказателства – копие от вносна бележка,
докладна записка, протоколи за разпознаване, свидетелство за съдимост,
характеристична справка, копия от оперативен дневник на ОП ,,О.О.’’ и дневник
за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на 4-то РУ ,,Полиция’’,
копия от трудови договори и длъжностна характеристика.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства се очертават две версии. Първата версия се изгражда основно от
показанията на св. П. и св. Б., според която на процесната дата подсъдимият Ш.
е започнал непредизвикан скандал, при който е оплюл свидетелката П. по лицето,
извадил е нож и е заплашил нея и свидетелят Б., че ще ги убие и заколи. Тази
версия се подкрепя от показанията на свидетелите М.Т., М.Д., С.П. и П.П.. В
подкрепа на възникналия скандал са и показанията на свидетелите С., Д. и Т..
Следва да се отбележи, че дори и в своите обяснения подсъдимият направи
частични самопризнания, като заяви, че при говореното било възможно да е оплюл
свидетелката П..
Втората версия се изгражда от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С., Д. и Т., според която версия, В.Ш.
не е бил оплюл свидетелката П., както и не е бил заплашвал с нож и отправял
закани за убийство спрямо нея и свидетелят Б..
Настоящият
съдебен състав намира, че първата група гласни доказателствени средства създава
пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, като непълнотите в тях бяха отстранени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, чрез прочитането на показанията на свидетелите
П. и Б. депозирани от тях в хода на досъдебното производство. Ето защо, съдът
следва да кредитира показанията на посочените по-горе двама свидетели, дадени
от тях в хода на досъдебното производството, доколкото тогава те са били
депозирани непосредствено след инцидента и е нормално след изминаването на
период от около единадесет месец да не си спомнят изцяло точната хронолия на случилите
се действия на процесната дата, като същото се отнася и за прочените показания
от досъдебното производство на свидетелите П., П., Д. и Т., доколкото и тези
свидетели заявиха това и го отдават на обстоятелството, че е минал
продължителен период от време. Показанията на свидетелите П. и Б. се подкрепят
от показанията на свидетелите М.Т., М.Д., С.П. и П.П.. Въпреки, че последните
не са били преки очевидци на деянието, депозираните от тях гласни доказателства
се явяват производни такива и могат да бъдат ценени в наказателния процес.
Същите пресъздават споделеното им от пострадалите непосредствено след
инцидента. Тези свидетели са възприели и какво е било психическото състояние на
пострадалата П., доколкото същите описаха, че тя е била притеснена, тоест, ако
в действителност нищо не се беше случило, както твърди подсъдимият, то нямаше
същата да бъде видимо изплашена и притеснена. Ето защо, се явява неоснователно
възражението на защитника, че свидетелите М.Т., М.Д., С.П. и П.П. нямали място
в наказателния процес, доколкото чрез техните показания се установява
споделеното от пострадалите, както и какво е било психическото им състояние
след деянието. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели щяха да
бъдат ценени от защитата, ако пред тях пострадалите бяха заявили, че
подсъдимият нищо не им е бил направил, поради което Съдът не вижда пречка да
може да се позове на тези гласни доказателства, които пресъздават заявеното от
пострадалите, както и какво е било психическото им състояние след деянието.
Първата група гласни доказателствени средства се подкрепя и от събраните в хода
на досъдебното производство писмени доказателства, а именно копия от оперативен
дневник на ОП ,,О.О.’’, съставен от свидетелката Д. и Дневник за получени и
предадени сигнали в ОДЧ 4-то РУ ,,Полиция’’. В копието от дневника за получени
и предадени сигнали в ОДЧ 4-то РУ ,,Полиция’’ е посочено, че на 26.01.2015 г. е
приет сигнал, за това, че на ул. 4-ти януари и ул. ,,Георги Петаков’’ лице е
отправяло закани с нож на служители от О.О.. Въпреки, че не пресъздава по
абсолютно същия начин случилото се в оперативния дневник на ОП ,,О.О.’’ от
същия се получава информация, че има проблеми се граждани, както и че е
уведомено 4-ти РУП. В своите показания свидетелката Д., която го е изготвила,
заяви, че записва само най-съществените неща, които прецени, но след
прочитането по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК на гласните
доказателства, депозирани в досъдебното производство, Съдът намира, че следва
да бъдат ценени именно те, доколкото са дадени непосредствено след деянието. От
друга страна след като тя е подала сигнала в 4-то РУ – Полиция, в чиито дневник
в посочено, че става въпрос за закана с нож, то няма как в последния това да се
отрази, освен ако не е било казано от свидетелката Д.. Противоречи на всякаква
житейска логика, в случай, че не е имало отправянето на закани от подсъдимия
спрямо пострадалите, дежурният в ОП ,,О.О.’’ да уведомява 4-то РУ ,,Полиция’’.
Разминаването в часа на получените сигнали от дежурните към ОП ,,О.О.’’ и 4-то
РУ ,,Полиция’’ с една минута, Съдът отдава на обстоятелството, че същите са отработени
от различни хора, а именно Д. и П., които се намират в различни помещения, с
различни часовници, а не един и същ.
Съдът намира,
че не следва да се ценят втората група гласни доказателства, доколкото
обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство са и средство за
защита, доколкото същите имат за цел избягване на наказателното производство
срещу него. Трябва да се даде вяра единствено за обстоятелството, относно
възникването на скандала между него и пострадалите, като следва да се отбележи,
че същият направи частични самопризнания и заяви, че докато говорил било
възможно да е оплюл свидетелката П.. Звучи крайно нелогично един човек, докато
говори да оплюе човека срещу себе си, който според думите на подсъдимия, въобще
не го бил доближавал. Възможно е при по-емоционален разговор, да се достигне до
отделянето на слюнка от устата на говорещия, но в никакъв случай, ако това е
било случайно не би могло да бъде изминато разстояние от около метър – метър и
половина, както заяви в обясненията си В.Ш.. Заявеното от подсъдимия, пък че
попитал пострадалите учтиво с думите ,,извинявайте, Вие ли ми лепнахте
лепенката оня ден?’’ не си кореспондират с абсолютно никакви други гласни
доказателства. Точно тук намира опора и заявеното от защитата, че когато човек
веднъж не казва истината, то същият може да направи това отново. Или иначе
казано, след като подсъдимият дава неверни обяснения, че не е оплюл
пострадалата П., а това било по-скоро случайно, то това е индиция, че същият
дава неверни обяснения и за обстоятелството, че не е бил вадил нож и че не е
заплашвал пострадалите с убийство.
Съдът е на
становище, че не следва да се ценят показанията на свидетеля С., доколкото
същият е дългогодишен приятел с подсъдимия и имат за цел избягване на
наказателното производство срещу последния. Не е логично този свидетел, да е
решил да проследи подсъдимия, който си тръгвал и да види ,,абсолютно всичко’’,
а пък нито един друг от участниците в спора, или пък останалите свидетели, за
които се твърди да са присъствали – Д. и Т. да не са го видели. Също така
противоречи на всякаква житейска логика, толкова добри приятели, като
подсъдимия и свидетелят С. да са се виждали след деянието много пъти, както
каза този свидетел и да не са го коментирали, а това се било наложило едва след
като подсъдимият го попитал какво бил чул и видял и очевидецът му казал, че бил
видял всичко.
Не следва да се
кредитират показанията на свидетеля Д. в частта им относно обстоятелството, че
същият не е видял подсъдимият да плюе по пострадалата П., да вади нож, както и да
се заканва с убийство спрямо нея и свидетелят Б., доколкото този свидетел
заяви, че не се е намирал от началото на конфликта, а е излязъл да види за
какво става въпрос след като е чул ,,данданията’’. Ето защо, обстоятелството,
че Й.Д. не е видял нещо, това не означава, че същото не се е случило, тъй като
същият не е присъствал от началото до края на деянието, а възприел неговият
край.
Не се следва да
се кредитират показанията на свидетеля Б.Т., които са в подкрепа на защитната
теза на подсъдимия, доколкото за същия няма каквито и да било данни да се е
намирал в района по време на извършване на деянието. Недоумение буди
обстоятелството, че както той, така и свидетелят С. са се намирали в близост до
местоизвършване на деянието, но никой не ги е видял, а и самите те не са се
видели, още повече, че би било нормално, ако видиш някои приятел или познат да
се кара с други хора да отидеш да провериш за какво става въпрос. Също така
свидетелят Т. се е свързал с подсъдимия след изминаването на един доста
продължителен период от време от извършване на деянието, а същият не е бил
установен от органите на досъдебното производство, въпреки опитите на
полицейските служители да издирят свидетели на деянието. Дори и да се приеме
обаче, че същият е станал свидетел на нещо, то отново и този свидетел заяви, че
не е бил свидетел от началото на конфликта.
В обобщение на
гореизложеното, следва да се отбележи, че съдът кредитира първата група
доказателства, доколкото същите произлизат от незаинтересовани лица, които след
като се отнасят едни към други дават ясна представа за случилото се на
инкриминираната дата, като е нормално да има несъществени противоречия с оглед
изминалия продължителен период от време. Вярно е, че за св. П. и св. Б. има
основания да се счита, че същите са предубедени от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че са пострадали, но това обстоятелство, само по себе си, не е
основание тези показания да не се кредитират, а единствено създава задължение
за съда при анализа им да ги съпостави с останалия доказателствен материал, за
да прецени дали и до каква степен да ги кредитира. В този смисъл следва да се
посочи, че при анализа на тези доказателствени средства, настоящият съдебен
състав констатира, че същите, макар и да имат леки разминавания на моменти в
тяхната цялост следва да се кредитират, доколкото в частта им, касаеща
съставомерните признаци на престъплението, предмет на настоящето дело, същите
се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване с обективни,
непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото източници. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите П. и
Б. се подкрепят от показанията на разпитаните свидетелите М.Т., М.Д., С.П. и П.П., които макар и да не се
преки очевидци, чрез своите показания пресъздават казаното от пострадалите. От
друга страна те пресъздават и психическото състояние на служителите на О.О., на
което са преки очевидци, доколкото в тази насока са показанията на Д. - ,,П.
като ми се обади зчучеше разтревожена'', свидетелят П. - ,,Като отидох на место, моите лични
впечатления бяха, че П. и Б. бяха видимо стресирани'', свидетелят Х. - ,,Честно казано не бяха в нормално
състояние, за мен бяха притеснени, поне дамата цялата трепереше и цялата беше
пребледняла. Предложих й вода и поседна, беше задъхана''. Тоест това е
доказателство за преживения емоционален стрес, който ако в действителност нищо
не се беше случило, нямаше да бъде налице.
От
другата страна имаме обясненията на подсъдимия, които са основно средство за
защита и показанията на други лица, от които някои са в близки отношения с
подсъдимия, като свидетелят С. или не са станали свидетели от началото на
конфликта. Също така не е нормално свидетелите депозирали показания в подкрепа
на подсъдимия да си спомнят с такава точност факти от въпросното деяние, като
държането на мобилен телефон от В.Ш., неговият вид, обстоятелството, че
свидетелката П. била без очила. Ето защо и Съдът счете, че втората група гласни
доказателства имат за цел избягване на подсъдимия от наказателното преследване.
Неоснователно
е направеното възражение на защитника, че пострадалите П. и Б. имали склонност
да ,,лъжат’’, доколкото в подаденото заявление /лист 66 от ДП/, първата
говорела за заплахи, тъй като в проведеното съдебно следствие, същата не
спомена да е имало каквито и да е било закани, а и в подаденото заявление не се
съдържат данни за такива. Ето защо и Съдът не открива склонност на свидетелката
П. да дава неверни показания, доколкото в разпита си пред настоящия състав,
същата повтори заявеното от нея в коментираното заявление.
В извършените в хода на съдебното следствие очни ставки,
свидетелите и подсъдимия, поддържаха заявеното от тях в предхождащите ги
разпити, като не можа да се установи, защо същите са дали противоречиви
показания, респективно обяснения.
Съдът кредитира напълно събраните по делото писмени
доказателствени средства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството, същите не са били оспорени от страните.
От
извършените разпознавания в досъдебното производство се установява, че
постралите П. и Б. са разпознали подсъдимия като лицето което е оплюло първата
и заплашило с нож двамата свидетели.
От
представената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
неосъждан.
От
представената вносна бележка /лист 58/ по делото се установява, че подсъдимият
е заплатил глобата наложена му по НОХД № 143/2010 г. по описа на ПРС.
От
представеното по делото копие от ОП ,,О.О.'' оперативен дневник се установява,
че в 09.26 часа е получен сигнал от свидетелката П., че има проблем с граждани,
обаждане на 4-ти РУ ,,Полиция'' и е бил изпрател автопатрул.
От
представеното по делото копие от дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ на 4-то РУ ,,Полиция'' се установява, че в 09.25 часа, че е
било поискано съдействие от служители на О.О., лице било отправяло закани с
нож.
От
представените копия от трудови договори се установява, че свидетелите П. и Б.
работят в ОП ,,О.О.’’ на длъжност ****.
От
представеното по делото копие от длъжностна характеристика се установяват,
какви са задълженията на длъжността ****.
От
представеното по делото копие от справка централна база КАТ се установява, че
лек автомобил с рег. № ***
е собственост на подсъдимия.
От
представената по делото характеристична справка, се установява, че подсъдимият
е с добри характеристични данни.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Събраният по делото
доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият В.М.Ш. е
извършил както от обективна, така и от субективна страна следните престъпления,
а именно: че на 26.01.2015 г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК; че на 26.01.2015
г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на В.Й.П., ЕГН: ********** *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК; както и че на 26.01.2015г. в гр.
Пловдив, се е заканил с убийство на П.И.Б., ЕГН: ********** *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна
страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК
с действията от страна на подсъдимия
са засегнати установения в страната ред и общественото спокойствие. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез непристойни действия, изразяващи се в оплючването на
пострадалата П., без същата да го е била провокирала по какъвто и да е начин.
От субективна
страна, подсъдимият Ш. при извършването на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК
е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма
на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
От обективна страна посочените престъпления по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК представляват особена форма на престъпно въздействие
върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се
формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява
в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление
срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. В конкретния случай, според
настоящия съдебен състав, подсъдимият е осъществил обективната страна на
деянието с отправянето на думите „Ще Ви убия, ще Ви заколя...'', както и чрез
конклудентни действия изразяващи се в насочването на нож към пострадалите П. и Б..
Освен гореизложеното, за съставомерността на
деянието е необходимо и отправената
закана да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на престъплението (без да е задължително същото реално да се е
уплашило), както и да съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. Според
константната съдебна практика на върховната инстанция, при преценка на
последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена
заканата, психичното състояние на дееца. В конкретния казус данни за тази
реална възможност се черпят от състоянието, в което се е намирал деецът –
обективирано в словестна и физическа агресия спрямо пострадалите, насочването
на нож към тях и изричането на думите ,,Ще Ви убия, ще Ви заколя...''.
На следващо място деянието е довършено, когато
пострадалият възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато
обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието
на жертвата. В конкретния случай заканата е достигнала до съзнанието на
пострадалите в момента на отправянето й.
От субективна страна,
следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалите заплаха с
престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от тях и може да
възникне основателен страх от осъществяването й.
В конкретния случай престъпленията по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК са били извършени с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Същият е осъзнавал, че отправените закани са с тежест, която лесно
би могла да възбуди страх у всеки човек, особено у непознати хора. От
показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци категорично се установява,
че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с убийство,
доколкото същите са били повторени неколкократно. Подсъдимият е осъзнал и
обстоятелството, че така отправените закани са възприети от адресатите им,
осъзнал е също така и уплахата им. Показателно за това е поведението на
пострадалите – и двамата са търсели всячески спасение – пострадалата П. е
отричала залепянето на фиш на подсъдимия, пострадалият Б. е сложил пред себе си
чантата си за да предпази, а след инцидента и двамата са потърсили спасение в
намираща се в близост кооперация. В подкрепа на обстоятелството, че
пострадалите са възприели реално отправената спрямо тях закана се доказва от
факта, че същите са били видимо притеснени след инцидента, в която насока са и
показанията на разпитаните свидетели, а именно Д. - ,,П. като ми се обади зчучеше разтревожена'', свидетелят П. - ,,Като отидох на место, моите лични
впечатления бяха, че П. и Б. бяха видимо стресирани'', свидетелят Х. - ,,Честно казано не бяха в нормално
състояние, за мен бяха притеснени, поне дамата цялата трепереше и цялата беше
пребледняла. Предложих й вода и поседна, беше задъхана''.
В практиката си ВКС е приел, че за
съставомерността на деянието не се изисква заканата да е довела до реален страх
у пострадалия, като се приема за достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената
от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я
възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него
за осъществяването й (Решение № 10 от 22.I.1985 г. по н. д. №
684/84 г., I н. о. на ВКС и Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н.
д. № 876/90 г., I н. о. на ВКС).
Както беше посочено и по-горе, обаче, това обстоятелство е от значение за
определяне на наказанието и размера на обезщетението.
Според настоящия състав в конкретния казус са
налице всички съставомерни признаци на деянието по чл. 144, ал. 3 НК. Безспорно
се установиха репликите на подсъдимия към пострадалите, насочването на нож към
тях, фактът, че същите са ги възприели лично, както и обстоятелствата около
отправяне на заканите. Така фактът, че са изречени от подсъдимия в гневна
реакция, придружени и с опити за физическо насилие – опит за хващането на
пострадалия Б. за яката, мотивират настоящия състав да приеме, че същите са
били напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалите. Обстоятелството, че до настоящия момент не се е стигнало до
реализирането им, по никакъв начин не означават, че те не са възприели напълно
сериозно отправените им заплахи, нито правят извършеното несъставомерно по
смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Първоначално
повдигнатите обвинения бяха за това, че престъпленията закана с убийство са
извършени спрямо пострадалите П. и Б. в качеството им на длъжностни лице – ****
Общинско предприятие ,,О.О.'' гр. Пловдив, при и по повод изпълнение на
службата им.
За съставомерността на
това деяние е необходимо на първо място лицето спрямо което е насочена заканата
да има качеството длъжностно лице, а на второ място е необходимо отправената
закана да бъде при и по повод изпълнение на службата му.
В чл. 93, ал.1, буква
,,а'' НК е посочено, че длъжностно лице е това на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение,
а в буква ,,б'' е посочено – ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на
нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
Видно от представените
по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях, пострадалите П.
и Б. работят в Общинско предприятие ,,О.О.'' гр. Пловдив.
В Наредбата за
създаване, управление и контрол върху дейността на общинските предприятия на
Община Пловдив е посочено, че общинско предприятие се създава, преобразува и
закрива с решение на Общински съвет Пловдив /чл. 3, ал. 2/. В чл. 3, ал. 3 от
същия нормативен акт е посочено, че предприятието е второстепенен разпоредител
на общинския бюджет и не е самостоятелно юридическо лице.
Ето защо, се достигна до
извод, че пострадалите нямат качеството длъжностни лица, доколкото на същите не
е възложено да изпълняват служба, ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител, доколкото общинското предприятие не е самостоятелно
юридическо лице. Същото може да има качеството работодател, съгласно параграф
Първи от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, но не е самостоятелно
юридическо лице, също така не е и държавно предприятие, а общинско, поради
което и работещите в него нямат качеството длъжностни лица. Предвид
гореизложеното подсъдимият беше оправдан в това да е извършил престъпленията по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК спрямо длъжностни лица.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация размера на наказанията
които бяха наложени на подсъдимия, съдът отчита смекчаващите отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, като
при извършването на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК не се отчетоха
отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо, за това престъпление беше определено
наказание пробация, което е по-лекото алтернативно наказание посочено в чл.
325, ал. 1 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства, включващо
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за
срок от една година с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година. Разпоредбата на чл. 325,
ал. 1 НК предвижда и задължителното налагане на наказание обществено порицание,
поради което на основание чл.52 от НК беше определено същото да се изпълни чрез
прочитане на настоящата присъда от съответния район по местоживеене.
Относно престъпленията по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха
посочените по-горе такива.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчете
начинът по който са извършени престъпленията, а именно не само отправянето на
словесна заплаха, но и извършването на конклудентни действия изразяващи се в
насочването на нож към пострадалите.
Ето защо, за извършеното престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, спрямо пострадалата П., при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, беше наложено наказание лишаване от свобата за срок от четири
месеца, доколкото спрямо нея действията и заканите са били по-интензивни,
отколкото пострадалия Б..
При превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно посочените по-горе и с отчитане на обстоятелството, че интензитетът на
извършената закана спрямо пострадалия Б. е по-ниска, отколкото извършената
спрямо пострадалата П., при превес на смекчаващите вината обстоятелства, беше
наложено наказание лишаване от свобата за срок от три месеца.
Така определените наказания за извършените от
подсъдимия престъпления, Съдът намира, че са съобразени с личната и генералната
превенции и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
На основание чл. 23 ал. 1 НК на подсъдимия се
определи едно общо най-тежко наказание в размер на четири месеца лишаване от
свобода.
Предвид размера на
определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по време на
извършване на деянието, настоящият състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от четири месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Според състава постановяването на
реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв
начин не би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от
обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се
поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наложеното наказание четири месеца лишаване от свобода, следва
да бъде отложено за срок от три години,
считано от влизане на настоящата присъда в законна сила. Този срок ще способства
да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане
и да препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването
му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни
да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
На
основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо най-тежко наказание
четири месеца лишаване от свобода, беше присъединено наказанието ,,обществено
порицание, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата от съответния
район по местоживеене.
Относно
направените възражения на защитата в съдебните прения:
Съдът
намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за връщане на
делото на досъдебната фаза, поради нарушаване правото на защита на В.Ш.,
доколкото настоящият състав се произнесе вече веднъж по тях в провелото се о.з.
на 15.10.2015 г.
Неоснователно
е възражението, че била търсена открадната вещ, а престъплението било за
хулиганство, доколкото към този момент подсъдимият не е бил привлечен в
качеството му на обвиняем, а при извършването на това действие, е посочено за
какви престъпления му е повдигнато обвинение.
Неоснователно
е направеното възражение, че било извършено нарушение при предявяване на
разследването, доколкото последното извършено действие по разследването е разпитът
на подсъдимия /лист 69 от ДП/, като е извършено последващо предявяване /лист 70
от ДП/. В случая трябва да се гледа единствено, дали всички извършени действия
по разследването са били предявени на подсъдимия, което е и направено. От друга
страна от протокола за предявяване се установява, че има положен подпис в него
от адв. М..
В действителност на лист
73 от ДП съществува постановление от 30.06.2015 г. на прокурор към РП –
Пловдив, в което е посочено, че следва да се извърши нов разпит на обвиняемия и
ново предявяване. Писмените указания на прокурора са задължителни за разследващите
органи, но в случая не се е достигнало до нарушаване правото на защита на
обвиняемия, защото не е бил необходим повторен разпит и повторно предявяване.
Обстоятелството, че не са били изпълнени указания на прокурора, при условие, че
същите не е трябвало да бъдат давани, не нарушава по никакъв начин правото на
защита на подсъдимия, а за нарушаване правото на защита на наблюдаващия
прокурор в досъдебното производство не може да се говори.
Неоснователно е и
направеното възражение, че по досъдебното производство не се намирала
подадената от защитника до Окръжна прокуратура Пловдив жалба, доколкото в
материалите по делото трябва да се намират единствено доказателствата свързани
с него, а по подадената жалба се образувано прокурорска преписка, но която е
под опис на ОП – Пловдив, поради което и жалбата и постановлението на окръжния
прокурор не се намират по настоящото досъдебно производство.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
