Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2576
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от „Е.ф.г.“
АД /н/ срещу „Н.е.к.“ ЕАД с
правна квалификация чл. 99 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че има сключен
договор за продажба на вземания
с „У.П. Н.С.“ ЕАД от 25.01.2013 г., с който са му
прехвърлени вземания на „У.П. Н.С.“ ЕАД срещу ответника по 11 броя фактури на обща стойност
18 167 431.12 евро, издадени по договор за консултантски услуги №
И-455-05 от 31.01.2005 г. във връзка с
изпълнение на проекта АЕЦ Белене. Уговорено е, че вземанията на всяка едно от
фактурите се прехвърлят на ищеца с отделни цесии, като датите на прехвърляне на
вземанията са обвързани със заплащане на цената на прехвърляне. Предмет на
настоящето дело е вземането по фактура № 160/23.08.2012 г., издадена за сумата
от 1199814 евро. За прехвърлянето на вземането по тази фактура ответникът е
уведомен от цедента на 21.06.2013 г. Вземането по фактурата е било изискуемо
към 12.09.2012 г., като след издаване на фактурата същата е осчетоводена и
приета от ответника и по нея е платено дължимото ДДС. Всички
придобити от ищеца вземания, включително и процесното по фактура № 160/23.08.2012 г., произтичат от договор, сключен между праводател на цедента
и ответника. Посочва, че на
31.01.2005 г., между „П.
И.С. Ю.
Л.“ /Parsons
E&C Europe Limited/, дружество регистрирано и осъществяващо дейността си съгласно
законите на Обединено кралство Великобритания и ответника, е
сключен договор № І-455-05,
изменен с анекси от 02.01.2008 г. и 16.03.2009 г. и допълнен
с няколко протокола от срещи и приложения,
съставляващи неразделна част от договора,
за извършване на проектантски и инженерни услуги, както и строителен надзор, във връзка
с изграждането на проекта АЕЦ „Белене“. Със споразумение за новация, в сила от 31.01.2005 г., първоначалният изпълнител „П.И.Ю.Л.“
прехвърля правата и задълженията си по горепосочения договор на дъщерното дружество „П.И.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, което през
2007 г. променя фирменото си наименование
на „У.П. Ю.Е.С.“ ЕООД. С договор за прехвърляне на права, сключен
на 24.01.2011 г., У.П. Ю.Е.С.“
ЕООД прехвърля всички свои права и задължения по договора за
консултантски услуги от 31.05.2005 г. на цедента на ищеца - „У.П. Н.С.“
ЕАД. Твърди, че консултантските услуги по договора са изпълнявани за периода от
01.09.2006 г. до 07.10.2013 г. и за
дължимото за тези услуги възнаграждение са издавани данъчни
фактури, между които и процесната. Съгласно условията на договора,
плащането на всяка от фактурите
следвало да се извършва в срок
от 20 дни от датата на
получаването им, поради което изискуемостта
на прехвърленото вземане по процесната
фактура настъпила на 12.09.2012
г. Предвид изложеното
иска от съда
да осъди ответника да му
заплати сумата по фактура № 160/23.08.2012 г. в размер на 2346632.22 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до
окончателното плащане, както и сумата 716568 .53 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от
22.08.2014 г. до 22.08.2017 г. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът „Н.е.к.“ ЕАД оспорва
предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на
договора за цесия поради липса на предмет и невъзможен предмет, тъй като
предмет на цесията са вземания, произтичащи от изменения на договор за
обществена поръчка, които са нищожни поради императивната забрана на чл. 43,
ал. 1 от ЗОП /отм./. Поддържа, че прехвърлителят на ищеца не е бил носител на
процесното вземане, тъй като същото произтича от нищожен договор поради
противоречие с императивната норма на чл. 43, ал. 1 от ЗОП /отм./. Посочва, че Договор № І -455-05/31.01.2005
г. е сключен в резултат на проведена обществена
поръчка с предмет: избор на архитект-инженер
по програмата за финансиране и строителство на АЕЦ „Белене“ на стойност
16 884 885 евро. След сключването на договора първоначално
определеният изпълнител е заменен от друго
лице, което не участвало в обществената поръчка, в нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./, чиято редакция не допуска подобно
изменение на договорната връзка, както към датата
на влизане в сила на договора
за новация -
31.01.2005 г., така и към датата на споразумението
от 24.01.2011 г. Поради нищожността на посочените изменения на договора, сключени
в нарушение на закона, към момента
на сключването на договора за
цесия, цедентът не бил титуляр
на вземането, предмет на цесията
и не е могъл да го прехвърли
валидно на ищеца. Освен това поддържа, че цесията е с невъзможен предмет,
тъй като
вземането е основано на нищожен договор. Размерът на
прехвърленото вземане по процесната фактура от
23.08.2012 г. и условията за плащането му
са определени при изменения на първоначалния договор, които изменения поради противоречието си със закона също са нищожни. С допълнението от 02.01.2008 г. са изменени всички съществени условия на договора за
обществена поръчка – обхват на услугите,
свързани с втората част на проекта, нова цена, нов срок и нови условия, при
което първоначалната цена на договора е увеличена
повече от 25 пъти, в нарушение на забраната на
чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./. При условията на евентуалност прави и възражение за
изтекла погасителна давност, като поддържа, че спрямо главницата е приложима
тригодишната давност, доколкото вземането има характер на периодично плащане.
По отношение на претендираната лихва, освен възражение за давност, прави и
възражение за недължимост, тъй като с договора за цесия не е прехвърлено
вземане за лихва върху главницата. Моли
съда да отхвърли исковете, като му
присъди направените по делото разноски.
В хода на
производството, с договор за продажба на вземания от 25.06.2018 г. ищецът е
прехвърлил процесните вземания на „А.с.“ АД. С протоколно определение от 26.10.2018
г., Съдът е конституирал „А.с.“ АД като
трето лице по делото, на основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Третото лице
изразява становище за основателност на предявените искове и неоснователност на
направените от ответника възрражения срещу исковете. Моли съда да уважи исковете.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С договор за продажба на вземания от 25.01.2013 г., „У.П.Н.С.“ ЕАД прехвърля на „Е.Ф.Г.“АД
свои вземания към „Н.Е.К.“ЕАД за
извършени консултантски услуги по Договор № И-455-05 от 31.01.2005 г. по
следните фактури, издадени от „У.П.“: фактура № 84/06.02.2012 г., фактура № 90/06.03.2012
г., фактура № 101/10.04.2012 г., фактура № 129/31.05.2012 г., фактура №
147/25.07.2012 г., фактура № 160/23.08.2012 г., № 170/10.09.2012 г., №
185/31.10.2012 г., № 190/28.11.2012 г., № 201/17.12.2012 г. и № 217/17.12.2012 г., възлизащи общо на
сумата от 18 867431.12 евро без ДДС, срещу цена, равна на размера на
вземанията. Страните постигат съгласие вземанията да се прехвърлят на части,
съответно цената да се заплаща на части, съгласно график, представляващ
приложение № 1 към договора. Видно от
това приложение, вземането по фактура № 160/23.08.2012
г. в размер от 1199814 евро следва да бъде прехвърлено на 20.06.2013 г. Тази
фактура е издадена на 23.08.2012 г. от „У.П. Н.С.“ ЕАД на „НЕК“ ЕАД, във връзка с основен
договор № И-455-05 и протокол от 11.01.2012 г. и писмо BNPP-0098-CL-WPNS-NEK-EB/11.07.2012
г. за предоставени „нормален труд“ и „нормални разходи“, на обща стойност 1199814
евро без ДДС или 2346632.22 лева. Тази фактура е подписана от представител на
съставителя, но липсва подпис на получателя на фактурата.
На 21.06.2013 г. /с вх. № 99-04-22/, ответникът е
уведомен от „У.П.Н.С.“ ЕАД за извършеното
прехвърляне на вземане по фактура № 160/23.08.2012
г., като е потвърдено, че вземането по тази фактура е прехвърлено, съгласно график, представляващ приложение № 1 към договора за
продажба на вземания.
Със споразумение от 31.01.2005г.,
сключено между „НЕК“ ЕАД, като възложител и „П.И.Ю.Л.“, като изпълнител
–архитект-инженер, във връзка с програма за финансиране и изграждане на АЕЦ
Белене, представляващо договор за архитект – инженер при изпълнение на
дейностите по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“, приета с
протоколно решение на МС №24/24.06.2004 г. на МС, е договорено, че проектът ще бъде реализиран на две фази: фаза
І – до финансовото приключване и фаза ІІ- до финалното приемане на проекта. Страните
постигат съгласие обемът на услугите, графикът и изискванията за отчитане да се
посочат в приложение А и техническото задание в допълнение 1 на споразумението,
а цените и търговските условия за обема работа в Приложение В.
С договор за новация /допълнение Е-4/ е
уговорено, че считано от 31.01.2005 г. на
„П.И.Б.“ ЕООД, като дъщерно дружество на праводателя – британската корпорация „П.И.Ю.Л.“,
са прехвърлени всички права, интереси и задължения по процесния консултантски
договор - № И- 455-05/31.01.2005 г., като е постигнато съгласие правоприемникът да
замести изцяло праводателя си. Посочено е, че клиентът „НЕК“ЕАД потвърждава и
се съгласява на така описаното правоприемство, като споразумението е подписано
от представител на „НЕК“ЕАД. В споразумението е вписано, че страните
потвърждават, че „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания е участвал в търга с оферта за консултантски договор от името на
„П.И.Б.“ ЕООД и с намерението този договор да бъде незабавно прехвърлен
изпълнен от правоприемника, в качеството му на българско юридическо лице. Постигнато
е съгласие „П.И.Ю.Л.“, Великобритания да
продължи да носи отговорност, съгласно договора за консултантски услуги.
Проект на този договор за новация е
част от утвърдената от „НЕК“
ЕАД документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка,
открита с решение № 40, т. 20/21.10.2004 г. С това решение е открита процесната процедура по възлагане на обществена
поръчка – избор на архитект –инженер за програмата за финансиране и изграждане
на АЕЦ Белене. По делото е представена и утвърдената от „НЕК“ ЕАД документация за участие в
процедурата на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка от м.
10.2004 г. В документите, подадени от „П.И.Ю.Л.“, Великобритания като кандидати
са посочени три дружества: „П.И.“, „Д.С.А.“ и „П.И.Б.“, като за всяко едно от
тези дружества е представена изискуемата правна информация. По реда на чл. 192 от ГПК „У.П.Н.С.“ ЕАД е представил по делото документите, с
които разполага като част от офертата на кандидат-инжинера за финансиране и
изграждане на АЕЦ „Белене“ и приложената към нея информация за кандидатите.
С анекс № 1 към договор І-455-05,
сключен между ответника и „П.И.Б.“ ЕООД, страните изменят графика за натоварване на работната сила, графика за
фактуриране и разбивката на разходите, като в т. 2 постигат съгласие общата стойност на договора
да бъде увеличена с 2 100 300 евро
до обща фиксирана сума от 18 985 185 евро.
С анекс № 2 към договор І-455-05, сключен между ответника и „П.И.Б.“
ЕООД, в сила от 29.06.2006 г., фазата на развитие и договаряне на проекта се
удължава за срок до 2 месеца, който приключва на 31.08.2006 г.
На 01.09.2006 г. „НЕК“ ЕАД и П.И.Б.“ ЕООД сключват споразумение, с което е прието, че първата
фаза /фазата на развитие и договаряне на проекта/ на основания договор е
завършена и следва да започне втората фаза /фазата по изпълнение на проекта/
споразумение, с което по т.1 е посочено, че първата фаза – Фаза на развитие и
договаряне на проекта е приключила и започва втора фаза – Фаза на изпълнение на
проекта. Дейностите, които следва да бъдат извършени в тази фаза за разписани в
приложения А, В, С, D и Е, които приложения са п
редставени по делото. Посочено е, че
това споразумение ще урежда отношенията между страните докато възложителят „НЕК“ ЕАД издаде на изпълнителя окончателно
уведомително писмо за начало на работите, с което уведомява за тачалото на
втората фаза. Преди началото на втората фаза на проекта, страните ще
преразгледат обхвата на дейностите по приложение А, натоварването на работната
сила по приложение В, графика по приложение С и очакваните разходи и ще ги
коригират съответно, за да отразят цялостния график на проекта АЕЦ Белене,
договорен с изпълнителя на инженеринга, доставката и строителството. Към
споразумението е сключено и допълнение № 1 от 27.08.2007 г., с което първоначалният
график за фактуриране и натоварване на работната сила по приложение Е към
споразумението е изменен и удължен с 4 месеца, през който период архитект-инженерът ще продължи да консултира и
подпомага „НЕК“ ЕАД в
рамките на общата договорена със споразумението цена и в рамките на тези 4
месеца е разсрочено изпълнението на задълженията на възложителя за заплащане на
дължимото възнаграждение. Към споразумението е сключено и второ допълнение от
02.01.2008 г., с което страните договарят
обхвата и дейностите през 2008 г., като се
съгласяват, че следва да започне изпълнение на услугите, предвидени в
приложение А, за които се дължи планираната цена в размер на 425 258 093 евро.
С решение № 3/22.06.2007 г. на СГС, ФО, по ф.
дело № 8777/2003 г. е вписана промяна в наименованието на „П.И.Б.“ ЕООД на „У.П.
Ю.Е.С.“ ЕООД.
Представен е протокол от проведена на
16.12.2008г. среща между „НЕК“ АД и „У.П. Ю.Е.С.“ ЕООД, с която страните са
договорили подписването на приложения А-2, В-2, С-2 и Д-2 относно обема дейности,
които архитект–инженерът ще изпълнява от 01.01.2009г. нататък, натоварването на
работната сила и графика за фактуриране. Представен е такъв протокол и от среща
от 31.05.2010 г., с което е уточнена интензивността на натоварването за
изпълнението на дейностите в периода от 01.05.2010 г. до 30.10.2010 г. С
протокол от 17.01.2011 г. е договорено допълнение към договора относно
дейностите за изпълнение в периода от 01.01 до 31.12.2011 г.
Видно
от споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, сключено на
24.01.2011 г., „У.П. Ю.Е.С.“ ЕООД е заменено в правоотношението с „НЕК“ ЕАД по договор №
І-455-05/31.01.2005 г., от „У.П.
Н.С.“ ЕАД. В споразумението е вписано, че „У.П. Н.С.“ ЕАД е
учредено в резултат на вътрешно преструктуриране на У.П. с цел да поеме,
управлява и изпълнява настоящите и бъдещи проекти на У.П. в областта на ядрената енергетика в
региона, вклюйчително и проекта предмет на договора № І-455-05/31.01.2005 г.
Посочено е още, че „У.П. Н.С.“ ЕАД е
дружество, увредено и регистрирано съгласно законите на РБългария,
което също У.П. се притежава от У.П. Лимитед, Австралия.
Представени
са протоколи от 11.01.2012 г. и 09.01.2013 г. от проведени срещи на представители на „НЕК“ ЕАД и „У.П.
Н.С.“ ЕАД, на които са уговорени дейностите за 2012 г. и във връзка с намаляване на тяхната
интензивност е решено да бъде намалена фиксираната обща цена за услугите за
2012 г. на 47241087 евро. На срещата от 09.01.2013 г. е взето решение за
промени в договора, касаещи обхвата на предоставяните от орхитект-инженера
услуги, дължимото за тях възнаграждение и сроковете за плащането, във връзка с
решение № 250 на Министерски съвет на РБългария от 29.03.2012 г. След
01.07.2012 г. е прието на „У.П.
Н.С.“ ЕАД да се дължи възнаграждение в размер на предварително определена месечна сума от 891561 евро.
Представено е извлечение на договор от
29.11.2006г., сключен между „НЕК“ ЕАД и „А.“ АД за инженеринг, доставка и
строителство на АЕЦ „Белене“.
С доклад от 03.10.2013 г., изпълнителният
директор на ответното дружество, предлага на съвета на директорите да вземат
решение за разваляне по право на договор № И- 455-05/31.01.2005 г.
поради невъзможност за изпълнение. Тази невъзможност е мотивирана с решение №
250 на Министерски съвет на РБългария от 29.03.2012 г., с което са отменени
решение № 259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа
на площадка „Белене“ като обект с национално значение и решение № 260 на МС от
2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“, както и решение
на Народното събрание на РБългария от 29.03.2012 г. за прекратяване
изграждането на ядрена централа сна площадка „Белене“. Представен е и доклад на
изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, в който са
обсъдени различни варианти за прекратяване на процесното договорно
правоотношение.
С писмо от 07.10.2013 г. „У.П. Н.С.“ е уведомен за взетото от
Съвета на директорите на ответника на 03.10.2013 г. решение да счита договор № И- 455-05/31.01.2005 г. с
всички последващи изменения и допълнения към него за развален по право поради
невъзможност за изпълнение.
С влязло в сила на 16.02.2016 г. определение №
4249/23.12.2005 г. на СГС, НО, 23 състав по н.ч.д. № 4600/2015 г. е потвърдено
постановление от 01.10.2015 г. на СГП за частично прекратяване на наказателното
производство по д. п. № 307/2013г. по описа на СО-СГП и пр. пр. № 8148/2013 г.
на СГП по отношение на обвиняемите С.С.и Б.М.,
обвинени като помагачи в длъжностно присвояване в особено големи размери, като
е прието, че извършените плащания от „НЕК“ ЕАД, като възложител на „У.П. Н.С.“ ЕАД, като изпълнител
по договор № И- 455-05/31.01.2005 г. касаят
протичането на търговски отношения и не осъществяват състава на длъжностно
престъпление, поради което за основание за частичното прекратяване на
наказателното производство спрямо тези обвиняеми следва да се счита това по чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от НК – деянието не съставлява престъпление.
Противно на поддържаното от ответника това определение не установява нито
задължителни по смисъла на чл. 300 от ГПК обстоятелства, нито възприетото с
него е относимо към настоящия правен спор.
Представено е окончателно
арбитражно решение от 06.09.2018 г. на Арбитражния съд към Международната
търговска камара, по дело № 20351/МНМ, образувано по искане на „У.П. Н.С.“ ЕАД срещу „НЕК“ ЕАД. С това
решение е прието, че не е била налице обективна невъзможност за изпълнение на
договора и че „НЕК“ ЕАД неправомерно е прекратила същия. Ответникът е осъден да
заплати на „У.П. Н.С.“ ЕАД суми
за неплатени фактури от м. февруари 2013 г. до август 2013 г. и стойността на
нефактурираните услуги за периода 01.09 – 07.10.2013 г., с дължимата върху тези
суми лихва. Искът на „НЕК“ ЕАД по чл. 47, ал. 1 т. 2 от ЗМТА за отмяна на това
решение е отхвърлен с решение № 91/26.07.2019 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. №
251/2019 г.
Видно от приетото като неоспорено от страните
заклюючение на вещото лице В.П. по съдебно – счетоводната експертиза, което
заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, вещото
лице е анализирано приложените по делото документи и е направило проверка в
счетоводството на ответника. Така вещото лице установява, че има съставена от „У.П. Н.С.“ ЕАД фактера № 160/23.08.2012 г., с получател „НЕК“ ЕАД. Към
момента на изготвяне на заключението, в счетоводната отчетност на ответника
стои като частично непогасено задължение по тази фактура до размера на
данъчната й основа 2346632.22 лева. Непогасеното задължение стои като такова по
партидата на „У.П.Н.С.“ЕАД, със статус
„просрочено“. Тази фактура е осчетоводена от ответника през м. декември 2012
г.със следните счетоводни статии: дебит сметка 30102 доставки с натрупани
разходи за сумата 2346632.22 лева; дебит сметка 4531 разчети ДДС покупки за сумата 469326.44
лева и кредит сметка 40105 доставчик У.П. нюклиър – 2815958.66 лева.
Впоследствие е взета втора счетоводна операция, чрез която данъчната основа по
процесната фактура е отнесена като разход по дебит сметка 6761125 разходи за
ДМА чрез възлагане и кредит сметка 30102 доставки с натрупани разходи.
Процесната фактура е включена в дневника за покупките за данъчен период м.
декември 2012 г. и е подадена със справката-декларация от 14.01.2013 г. до ТД
на НАП. Дължимият ДДС по фактурата е платен от ответникаи това плащане е
счетоводно отразено в неговото счетоводство. Фактурата не е участвала при
формирането на финансовия резултата на отметното дружество за 2012 г. На
10.01.2013 г. ответникът е наредил плащкане, с което е платил на „У.П.Н.С.“ЕАД сума с основание плащане на ДДС по 7 фактури,
между които и процесната.
По иска с правна квалификация
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
облигационно правоотношение, възникнало от договор № І-455-05/31.01.2005 г. /в някои от подписаните документи
обозначаван като договор № И-455-05/31.01.2005 г./, сключен по реда на Закона
за обществените поръчки от 2004 г. /отм. с ДВ, бр. 13/2016 г./, с типичното за
договор за изработка съдържание. Ищецът твърди, че е придобил чрез цесия
вземане за възнаграждение, дължимо по това правоотношение. Ответникът
възразява, че договорът за цесия е нищожен поради
липса на предмет и невъзможен предмет, тъй като предмет на цесията са вземания,
произтичащи от изменения на договор за обществена поръчка, които са нищожни
поради императивната забрана на чл. 43, ал. 1 от ЗОП /отм./. Съдът намира така
заявеното от ответника възражение за неоснователно. Дори да бъде установено, че
цедентът не е носител на вземането, което е прехвърлено на ищеца /например
поради нищожност на договора, по който се дължи това възнаграждение/, това
обстоятелство не обуславя нищожност на договора за цесия поради невъзможен
предмет. Договорът за цесия би имал невъзможен предмет по смисъла на чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД единствено, ако към момента на сключването му няма годен обект за
разпоредителна сделка, т. е. прехвърляното имуществено право е непрехвърлимо с
оглед своето естество, поради
императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни
договорни изключения. В случая прехвърленото с договора за цесия вземане има
характер на вземане за възнаграждение за
извършена по договор за изработка работа и като такова е прехвърлимо.
Обстоятелството, че договорът за изработка е сключен по реда на ЗОП от 2004 г.
/отм./ не променя този извод. Съгласно чл. 40а от ЗОП от 2004 г. /разпоредбата
в сила от 13.05.2014 г./, паричните вземания по
договорите за обществени поръчки и по договорите за
подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани
и върху тях може да се
извършва принудително изпълнение.
С §115, ал. 3 от ПЗР на ЗОП от 2004 г. е придадено обратно действие на нормата
на чл. 40а, а именно същата се прилага и за договорите
за обществени поръчки, и за договорите
за подизпълнение, сключени до влизането
в сила на този закон. В този смисъл е допустимо паричното
вземане на изпълнителя по договор за изработка, сключен след провеждане на
обществена поръчка, да бъде прехвърлено и това прехвърляне не представлява по
съществото си промяна на страните по договора.
Ответникът прави и възражение, че самият договор за консултантски услуги
и споразумението от 24.01.2011 г., с което цедентът
на ищеца „У.П. Н.С.“ ЕАД се лигитимира като
носител на процесното вземане са нищожни поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗОП от 2004 г.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на ищеца да релевира
подобно възражение е преклудирано с постановяването на окончателно арбитражно
решение от 06.09.2018 г. на Арбитражния съд към Международната търговска
камара, по дело № 20351/МНМ, образувано по иск на „У.П. Н.С.“ ЕАД срещу „НЕК“ ЕАД. В това
арбитражно производство ищецът е предявил свои вземания срещу ответника в настоящето
производство „НЕК” ЕАД, основани на процесния договор № И-455-05/31.01.2005 г.,
с последващите негови изменения и допълнения, включително и подписаното на
24.01.2011 г. тристранно споразумение. За да приеме предявените искове за
основателни, арбитражният съд е обсъдил направените от ответника възражения
срещу съществуването на тези вземания, включително и възражения, идентични на
релевираните в настоящето производство за нищожност на договора поради
нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗОП от 2004 г., като е счел тези възражения за
неоснователни. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/10.01.2012 г. на ВКС, І
ТО, по т. д. № 883/2010 г., ако с влязло
в сила решение длъжникът е осъден да заплати задължение по договор, сключен
между страните, последващо възражение на длъжника за нищожност на сделката,
основано на факти, които са възникнали до приключване на устните състезания в
производството по което е постановено осъдителното решение, е преклудирано.
Прието е, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до
фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността
или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни
на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от
който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на
устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на
носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен
иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално
право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от
съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие
на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания
за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно
признатото прав /в този смисъл е и постановеното от САС решение №
2061/08.08.2019 г. на ТО, 3 състав, по т. д. № 3385/2018 г./.
Съдът намира, че неоснователен наведеният от ответника довод, че това
арбитражно решение няма обвързващо действие за българския съд, тъй като не е
допуснато и признато изпълнението му, съгласно изискването на чл. 51, ал. 3 от
ЗМТА. Производството по
признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно арбитражно решение е специално производство, в
което се признава силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила на арбитражното решение, без в производството по екзекватура съдът да разглежда
отново вече разрешения от чуждестранния
арбитражен съд спор за съществуване
на спорното материално право /така определение № 92 от 05.03.2019 г.
на ВКС, І ТО, по т. д. № 1762/2019 г./. Следователно българският съд не може да
пререшава разрешения спор между страните, част от съдържанието на който спор е
била и валидността на процесния договор № И-455-05/31.01.2005 г., с
последващите негови изменения и допълнения, в това число и споразумението от
24.01.2011 г. Липсва изрично въведена
изключителна компетентност за българския съд да се произнася по възражението за
нарушение на императивната норма на чл. 43 от ЗОП от 2004 г., каквото твърдение
се излага в писмената защита на ответника.
Предвид
изложеното, Съдът намира за установено обстоятелството, че цедентът
„У.П. Н.С.“ ЕАД
е носител на прехвърленото на ищеца право и договорът за цесия е произвел своя транслативен ефект.
Прехвърлянето
на вземането по процесната фактура №
160/23.08.2012 г. е надлежно съобщено на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, на 21.06.2013 г., поради което следва да се приема, че извършената цесия е
противопоставима на ответника.
От подписаните между ответника и „У.П. Н.С.“ ЕАД протоколи от съвместни
срещи и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, може
да се направи извод, че ответникът е приел остойностените
с фактурата консултантски услуги без възражения. Индиция за това е и
обстоятелството, че по безспорен начин се
установява, че фактурата е осчетоводена от ответника и своевременно отразена от
същия в декларациите му за ДДС.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца дължимата
по тази фактура сума в размер на 2346632.22 лева, поради което следва да се
приеме, че предявеният иск за осъждане на ответника да плати тази сума е
основателен и доказан.
Предвид извода на съда за
основателеност на иска, следва да бъде разгледано заявеното от ответника при
условията на евентуалност възражение за погасителна давност. Спорният въпрос е дали така уговореното възнаграждение има
характер на „периодично плащание“ по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. При
отговора на този въпрос следва да се изхожда от задължителното тълкувание,
дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК, според което понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с: изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално
определени или определяеми и без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. С решението е разяснено, че целта на определяне на
специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен
длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на
страните по правоотношението, като кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят
изначално времето на изпълнение и по този начин с настъпването на всеки падеж
на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и
евентуално за наличието на неизплатени такива. Изяснено е и, че „периодично“ е
това плащане, което не е еднократно, а е задължение за повтарящо се изпълнение;
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт;
отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Настоящият
съдебен състав намира, че процесното вземане не отговаря на тези
характеристики, тъй като независимо от приетото от страните, че след 01.07.2012
г. възнаграждението ще се дължи по договорения график като предварително
определена фиксирана месечна сума, задължението за плащане не зависи единствено
от настъпване на предварително уговорения падеж. Плащането на дължимото
възнаграждение е обусловено от изпълнението на дължимата за съответния етап
работа /която работа е различна по обем и характер за всеки етап/, а не е
обвързано единствено с изтичане на предварително уговорения срок за плащането
й. Затова Съдът приема, че по отношение на процесното вземане е приложима
установената в закона обща петгодишна давност. С оглед уговорения от страните в
договора срок за плащане на фактурата /20 дни след нейното получаване/,
изискуемостта на вземането по фактурата е настъпила на 12.09.2012 г.
/обстоятелство, което не се оспорва от ответника/, съответно срокът по чл. 110
от ЗЗД изтича на 12.09.2017 г. Исковата молба е подадена на 23.08.2017 г. или в
рамките на този срок, поради което възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
По
иска с правна квалификация чл. 99 ЗЗД вр
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид извода на съда за съществуване
на главното вземане, следва да се приеме, че
ищецът цесионер има право и на дължимата за прехвърленото вземане
законна лихва. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
ведно с изтеклите лихви, освен ако
не е уговорено друго. В случая вземането за главница
е лихвоносно и договорът за цесия не уговаря
"друго" по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът
намира, че с договорът за цесия от 25.01.2013 г. ищецът е
придобил вземане към ответника не само за главницата по фактура №
160/23.08.2012 г., но и за изтеклата лихва за забава за периода
от 13.09.2012
г. до плащането на сумата.
Ищецът претендира в настоящето производство лихва за
периода от 22.08.2014 г. до 22.08.2017 г. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията
за лихви. Исковата молба е подадена на 23.08.2017 г., съответно
погасено по давност се явява вземането за лихва за периода преди 23.08.2014 г. С
оглед изложеното, направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно
единствено за датата 22.08.2014 г. Размерът на дължимата законна лихва върху
главницата от 2346632.22 лева за периода
от 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор, възлиза на 715151.81 лева.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
искът следва да бъде уважен за сумата от 715151.81 лева за периода от
23.08.2014 г. до 22.08.2017 г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 716568.53 лева и за датата 22.08.2014 г., като погасен по давност.
При този изход на
производството, ищецът има право на направените разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съразмерно уважената част на исковете, които възлизат на 158854.53
лева. В изчисленията на дължимите на ищеца разноски са включени следните
разноски: 122528.03 лв. заплатена държавна
такса; 400 лева депозит за вещо лице и 36000 заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът има право на разноски, съразмерно отхвърлената част на
исковете. Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
от 50594.40 лева и съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, му су дължат такива в размер на 23.40 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.ф.г.“ АД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 346 632.22 лева
/два милиона триста четиридесет и шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и
22 ст./, представляваща придобито с договор от 25.01.2013 г. от ищеца срещу
ответника вземане за възнаграждение по договор за консултантски услуги №
И-455-05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във
връзка с който е издадена фактура №
160/23.08.2012 г., ведно със законната
лихва от 23.08.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.ф.г.“ АД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 99 от ЗЗД вр. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 715151.81 лева /седемстотин и петнадесет хиляди сто
петдесет и един лева и 81 ст./, представляваща лихва за забава за периода от
23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата
22.08.2014 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Е.ф.г.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по
производството в размер на 158854.53 лева /сто петдесет и осем хиляди
осемстотин петдесет и четири лева и 53 ст./.
ОСЪЖДА „Е.ф.г.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по
производството в размер на 23.40 лева /двадесет и три лева и 40 ст./.
Решението е постановено при участие на
„А.с.“ АД, ЕИК ********, като трето лице, встъпило в настоящето производство,
на основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: