Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260004
гр. ВРАЦА, 13.05.2025г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 20.02.2025г. в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Галя И.
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
търг. дело N 36 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
И.Ц.М. ***, чрез упълномощения си адвокат Ст.Ч., е
предявила иск против ЗАД"АРМЕЕЦ"АД,
ЕИК ***, за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й С. И.Ц.,
настъпила като резултат от ПТП, реализирано на 02.10.2018 г. по вина на водач на лек автомобил, за който е
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Претендира
се присъждането и на законна лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 02.10.2018г.до окончателното й изплащане.
При условията на субективно съединяване е предявен
и иск от Б.П.Б. ***, чрез упълномощения му адвокат Ст.Ч., против ЗАД"АРМЕЕЦ"АД,
ЕИК ***, за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Б.П. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му С. И.Ц.,
настъпила като резултат от същото ПТП. Претендира се присъждането и на законна
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 02.10.2018г.до
окончателното й изплащане.
Ищците поддържат, че на 02.10.2018г. в с.***,
общ.Бяла Слатина на кръстовището между улиците „Септемврийци“ и „Цар Калоян“, при
управлението на л.а. марка „Нисан“, модел „ Х-трейл“ с д. к. № СВ *** МА, водачът
В.С.Р. е нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал с
недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението - пешеходците,
както и под въздействието на алкохол, и е реализирал удар с пешеходката С. И.Ц..
Същата получила несъвместими с живота травми, в резултат на които настъпила
смъртта й на ***.
Твърди се, че в качеството им на родители на
починалата С. Ц., ищците търпят неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и
емоционални болки и страдания-изпадане в силен шок от новината за смъртта на С.,
силен стрес, безсъние, тъга, депресивни изживявания, чувство на празнота и
безнадеждност. Твърдят също така, че техните
негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като
интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намират, се задълбочава
и е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
В исковата молба се посочва също, че ищците живеели
дълги години на съпружески начала, като от връзката им се родило детето С..
Детето не било припознато от Б. И. и той не е вписан като негов баща в акта му
за раждане, но ищците твърдят, че С. е негова биологична дъщеря и до смъртта си
е отглеждана съвместно от двама им. В тази връзка поддържат, че константната
съдебна практика изрично поставя Б. в кръга на увредените лица, имащи право на
обезщетение.
Считат, че за търпените от тях неимуществени вреди
свързани със загубата на детето им, обезщетение в размер на по 200 000 (двеста
хиляди) лв. за всеки от тях би било справедливо. Претендира се присъждане и на
законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 02.10.2018г.
- до окончателното изплащане на обезщетенията.
Поддържат, че са налице основания за пряк иск
срещу застрахователя и пасивна легитимация за ответника,тъй като автомобилът -
марка „Нисан“, модел „Х-трейл“, д. к. № СВ***МА, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗАД „Армеец"
АД, полица № BG/11/*** валидна от 14.12.2017г. до 13.12.2018г., което ангажира
отговорността на ЗАД „Армеец” АД за обезщетяване на причинените вследствие на
ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
С подадения отговор на исковата молба ответникът
ЗАД „Армеец" АД оспорва исковете, включително по отношение на
процесуалноправната легитимация на ищците. Ответникът поддържа, че ищците са
цедирали частично вземанията си за застрахователно обезщетение на „Ню Лего“
ЕООД, поради което те са изгубили качеството си на кредитори и не разполагат с
право на иск.
Ответникът оспорва и основателността на исковете,
като на първо място поддържа, че ищецът Б.П. не е баща на С. И.Ц., не е живял в едно домакинство с нея и
не е полагал грижи за детето, като между тях не е имало отношения като между
родител и дете и не е била развита дълбока и трайна емоционална връзка.
В отговора се поддържа също, че размерът на
претендираните обезщетения е силно завишен и не отговаря на законовите критерии
за справедливост.
Оспорва
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а.
„Нисан Х-Трейл“ с peг. № СВ***МА, което да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на С. И.Ц., респективно -
за твърдените от ищците вреди. Счита, че при управлението на л.а. „Нисан X-
Трейл“ водачът В.Р. не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата
за движение и за него събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК.
Твърди, че са налице странични фактори, свързани с
общото здравословно състояние на пострадалата, вида, своевременността на
оказаната медицинска помощ, които са допринесли за настъпване на леталния
изход.
При условията на евентуалност, въвежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. И.Ц. и/
или лицето, отговарящо за нея /родител, настойник/, с правно основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Твърди, че с поведението си пострадалото лице и/ или лицето,
отговарящо за него, е поставило здравето и живота на пострадалата в опасност и
е допринесло за увеличаване на вида и степента на телесните увреди,
несъвместими с живота.
Твърди, че С.
И.Ц. е предприела внезапно пресичане на пътното платно, на нерегламентирано за
това място, без да се огледа, без да се съобрази с конкретните пътни условия и
приближаващия се към нея л.а. „Нисан Х-Трейл“. Пешеходката и/ или лицето, което
отговаря за нея, не е предприело действия и мерки за предотвратяване
настъпването на произшествието. Поведението на пострадалата е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, тъй като е
способствало и улеснило механизма на настъпване на ПТП, създало е предпоставки
за настъпването му.
При така изложеното, ако предявените искове бъдат
приети за основателни, сезира съда с искане да бъде определен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, съответно да бъдат намалени
размерите на застрахователните обезщетения, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Конституираното по делото трето лице-помагач В.С.Р.
ангажира становище за неоснователност на исковете.
Третото лице-помагач „НЮ ЛЕГО“ЕООД-гр.София не
ангажира становище по исковете.
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначени са и са изслушани експертизи.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №BG/11/*** за
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-трейл“, д. к. № СВ***МА, със срок за
валидност от 14.12.2017г. до 13.12.2018г., сключена с ответното дружество ЗАД
„Армеец" АД.
Не се спори също така, а това се установява и от
представеното по делото копие от молба-претенция вх.№100-3620/26.10.2018г., че
пред ответното дружество ищците са предявили претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, оценени
от тях на по 200 000 лв., като резултат от смъртта на С. И.Ц.. По делото
не са представени доказателства претенцията да е била пълно или частично уважена.
Както това се установява от представените от
ищците констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.10.2018г. и
препис-извлечение от акт за смърт, изд.въз основа на акт за смърт №***/13.10.2018г.на
Община Плевен, на 02.10.2018 г. около 19:50 часа в с.*** на кръстовището на
ул."Септемврийци" и ул."Цар Калоян" е настъпило ПТП с
участието на МПС с рег. № СВ *** МА, марка "Нисан", модел
"Х-Трейл", собственост на "Сожелийз България" ЕООД-София и
управляван от В.С.Р.. В протокола е посочено, че в резултат на ПТП е пострадала
пешеходката С. И.Ц., която впоследствие е починала. Отразено е още, че
обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП са в процес на изясняване,
като вероятна причина за него е недостатъчна предпазливост към уязвимите
участници в движението /пешеходците/ и употреба на алкохол.
Както това се установява от представените по
делото заверени копия от присъда №260015/15.06.2021г.на ОС-Враца по НОХД №52/202г.,
решение №397/17.11.2023г.на Апелативен съд-София по ВНОХД №1129/2021г. и
решение №347/14.06.2024г.на ВКС по н.д.№150/2024г., с влязла в законна сила
присъда В.С.Р. е признат за виновен в това, че на 02.10.2018г. към 19,30 часа в
с.***, на ул.“Септемврийци“, срещу ***, движейки се от центъра на селото в
посока гр.Бяла Слатина, при управлението на л.а. марка "„Нисан“, модел „Х-трейл“, с регистрационен номер СВ ***МА, при
нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял
при възникнала опасност за движението - пресичащата пътното платно от ляво на
дясно в посоката на движение на лекия автомобил С. И.Ц. на 10 години от с.***,
вследствие на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С.
И.Ц., като деянието е извършено в
пияно състояние - при наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,70 промила,
поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б."б", вр. ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.54 НК е осъден на 3 години "лишаване от свобода".
Механизмът, при който е настъпило
пътно-транспортното произшествие, е описан подробно в мотивите на
горепосочените съдебни актове, в които е отразено също, че макар и в тъмната
част от денонощието, произшествието е настъпило в условия на нормална видимост,
на прав участък от пътя, без неравности и без пешеходни пътеки и пътни знаци.
Водачът на лекия автомобил се е движил със скорост около 50 км/ч., която е
разрешена за пътния участък, но при която и с оглед пътните условия, той е
разполагал с възможност да възприеме пресичащата пътя С. Ц. и своевременно да
спре, като по този начин предотврати удара. Установено е също така, че водачът В.Р.
е управлявал автомобила в пияно състояние, което е попречило той да възприеме
своевременно опасността на пътя и да реагира адекватно.
Видно от представеното по делото копие от
удостоверение за раждане, изд.въз основа на акт за раждане №0208/29.10.2007г.на
Община Бала Слатина, починалата при ПТП С. И.Ц. е дъщеря на ищцата И.Ц.М..
По делото не се спори, а това се установява и от
посоченото удостоверение за раждане на детето С., че в издаденият акт за раждане
на детето ищецът Б.Б. не е вписан като негов баща. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Р. Н. (без родство с ищците), С.Б. (брат на
ищеца Б.Б.), М. Й.(без родство с ищците) и А. Б.(без родство с ищците) обаче,
се установява, че ищците живеят на семейни начала от около 14-15 години преди
настъпването на ПТП, като двамата отглеждали общо 9-10 техни деца, включително
и С.. Свидетелите са единодушни, че С. е била отглеждана и от двамата ищци,
които живеели в с.***, като единодушни са и за това, че отношенията между С. и
ищеца Б.Б. били като между дете и баща. Според свидетелите, отношенията в
семейството били много добри, двамата ищци се грижели много добре за С. и тя
била добро, послушно и ученолюбиво дете. Свидетелите единодушно възприемат
ищеца Б. като баща на детето и твърдят, че той го водел на църква (св.Р. И.),
обличал го и го хранел (св.С.Б.), проявявал нежност и любов (св.М. Й.).
Свидетелите са единодушни също така, че смъртта на С. се отразила много зле и
на двамата ищци, които изживели и продължават да изживяват много тежко загубата-скърбят,
често ходят на гроба на С., стресирани са, помръкнали, не се смеят и не се
веселят вече, променени са психически.
За установяване на твърденията на ищците за
отключена от тях остра стресова реакция и душевно разстройство, по делото е
назначена и съдебно-психиатрична експертиза. В резултат на извършеното
освидетелстване на ищците вещото лице Б.К. е заключила, че и двамата ищци са преживяли остра стресова
реакция след тежката психотравма. Според заключението на вещото лице острата
стресова реакция е продължила няколко дни с потиснатост, плач, тъга за близък
човек и е преминала в разстройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността
им да изпълняват обичайните си задължения. Разстройство на адаптацията е
продължило около два-три месеца, а след психотравмата, а именно смъртта на С., и
двамата ищци са имали остра стресова реакция, която е прераснала в разстройство
на адаптацията. Според вещото лице, към датата на изготвяне на
заключението /29.07.2019г./
разстройството на адаптацията е отзвучало. Пояснява, че това са разстройства на
психичното здраве и с отдалечаване от времето на психотравмата симптоматиката
отзвучава. Установено е още, че острата стресова реакция и разстройството на
адаптацията имат причинно-следствена връзка със загубата на С. И.Ц..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За
да се ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно
деяние от делинквента, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили
вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Тежестта за
установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца, като единствено за
наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право
на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ - 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно
обстоятелството, че към 02.10.2018г. реализиралият ПТП лек автомобил "Nisan
X-trail" с рег. № СВ ***МА е бил застрахован при ответника ЗАД "Армеец"
АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Ангажирани са
и доказателства за заявена писмена претенция от ищците И.Ц.М. и Б.П.Б. пред застрахователя - ответник на
основание чл.380 КЗ. При тези данни настоящият съдебен състав приема
предявените искове за допустими.
По делото безспорно се установи, с влязла в сила
присъда, която съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския
съд относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на
дееца В.С.Р., а именно, че на 02.10.2018 г. към 19,30 часа в с.***, на
ул."Септемврийци" срещу ***, движейки се от центъра на селото в
посока гр.Бяла Слатина при управление на лек автомобил марка "Nisan
X-trail" с рег. № СВ ***МА, собственост на "Сюжелийз - България"
ЕООД гр.София, в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като се движел със
скорост 59,5 км/ч, не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за
движението - пресичащата пътното платно от ляво на дясно в посоката на движение
на лекия автомобил С. И.Ц. на 10 год. от с.***, вследствие на което предизвикал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. И.Ц., починала в 22.00 ч. на
12.10.2018 год. в МБАЛ "Д-р Г. Странски" гр.Плевен, като деянието е
извършено в пияно състояние - при наличие на алкохол в кръвта с концентрация
1,70 промила, установено по надлежния ред с допълнителна съдебно-медицинска
експертиза № 96/2018 г.
Събраните по делото доказателства, в т.ч.
обвързващата сила на присъдата, категорично опровергават направеното от
ответника възражение, че е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 НК. Тази
хипотеза е налице в случаите, когато водачът на МПС не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици, като прилагането на хипотезата е несъвместимо с влязлата в сила
присъда.
От събраните писмени доказателства и заключението
на изслушаната СМЕ се установи и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалото при ПТП лице С. И.Ц..
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице
всички посочени предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
За да бъде разрешен спора между страните относно
настъпването на описаните в исковата молба вреди и техния обем, настоящият
съдебен състав взема предвид следното:
Кръгът от лица, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт
на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на
законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на
обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд и Общото събрание
на наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За отправна точка при
очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика се използва принципът за
справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени с Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. В този кръг се включван най-близките на починалия, а именно:
1/неговите низходящи (деца), 2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото,
но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, обвързано с изискване
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване на произход; 4/лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и е
справедливо да бъдат обезщетени.
На второ място следва да се установи, че всички от
посочената група лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат
от смъртта на третото лице. Както изрично е подчертано във всички цитирани
тълкувателни актове, правото на обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото,
защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди
страните и обществото в наличието на съответствие между установената
неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент. Според указанията, дадени
в ППВС № 4/1986 г., съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи
и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това
какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т.11
от същото постановление са изброени примерно някои от тях.
Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в
многобройни решения на състави на ВКС, според които при определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт от значение са при всички случаи родствените и
емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената близост и
привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и
след това; отражението върху психиката и начина му на живот.
По иска
на И.М.:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството,
че ищцата И.М. е майка на починалата при ПТП С. И.М., т.е. същата попада в
очертания с ППВС № 4/25.05.1961 г. кръг на лицата, които са активно
материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на дъщеря й.
От събраните гласни доказателства се установи, че
приживе загиналата при ПТП С. и нейната
майка И.М. са живели заедно в едно домакинство, отношенията им били хармонични,
без конфликти, основани на привързаност и взаимна обич. Към момента на
настъпване на ПТП С. е била в ранна ученическа възраст, отлично здравословно
състояние и жизненост, била послушно и ученолюбиво дете, отглеждано заедно с
други свои братя и сестри, а майката държала С. да посещава училище.
От събраните гласни доказателства се установи още,
че майката понесла тежко загубата на дъщеря си. Непосредствено след смъртта на С.
плачела, треперела, била в тежко състояние и се наложило да й поставят
успокоителна инжекция. Дълго време след това ищцата И.М. продължавала да не е
добре психически-била стресирана, разсеяна, забравяла, променила поведението
си. Установи се по делото, че като резултат от смъртта на дъщеря й М. е
изживяла остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с потиснатост,
плач, тъга за близък човек, след което е преминала в разстройство на
адаптацията, изразяващо се в невъзможността на майката да изпълнява обичайните
си задължения. Разстройство на адаптацията е продължило около два-три месеца,
след което е отзвучало.
Според настоящия съдебен състав тези обстоятелства
обуславят правото на И.М. на застрахователно обезщетение и предявеният от нея
иск по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране имуществената отговорност на
застрахователя на прекия причинител на вредата се явява доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението следва да се
отбележи, че изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на мъката на
родител от загубата на дете, независимо от неговата възраст, и е ясно, че
парите няма как да компенсират тази загуба. Това е вреда, която няма стойностно
изражение, което да се определи точно, поради което законът постановява тя да
се обезщети по справедливост - чл.52 ЗЗД. В разглежданата хипотеза, като се
съобразят създадените близки отношения между ищцата и починалата й дъщеря,
които живеели заедно, в разбирателство и с грижа един към друг; възрастта на
пострадалата (на 10 години); интензитета на търпените болки и страдания (които
по принцип при такава близка връзка се презумират); мъката; промяната в
поведението на ищцата; фактът, че острата стресова реакция и разстройството на
адаптацията са продължили около 3 месеца, след което са отзвучали, а тежки
психологически последици с траен резултат не са настъпили; икономическите
условия към момента на ПТП и нивата на застрахователно покритие, съдът намира,
че дължимото обезщетение на ищцата И.М. следва да се определи в размер на 140 000 лв. При определянето на този
размер на обезщетението съдът отчита също така, че по делото не се събраха
доказателства за наличието на изключителна (над обичайната между родител и
дете) близост, която да обуслови по-висок размер на обезщетението. Отчита се
също и фактът, че С. не е единствено дете на ищцата, при което наличието на
други деца естествено води до по-голямо емоционално балансиране на майката и
спомага за преодоляване на загубата.
В останалата част до пълния предявен размер от 200
000 лв. исковата претенция на ищцата И.М. за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Ищцата претендира и за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането-02.10.2018г. Ответникът прави възражение, че не е в забава от
посочената дата, а от деня на уведомяването му за настъпилото ПТП.
В конкретния случай се претендира присъждане на
лихвата, включена в обема на деликтната отговорност, т. е. лихвата за забава на
застрахования, за която той отговаря пред увреденото лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал.3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "Гражданска отговорност" се
включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите
за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано
от най-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и чрез
предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва и
лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 КЗ.
По делото липсват данни дали застрахователят е бил
уведомен от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, а от
доказателствата е видно, че ищците са
предявили застрахователни претенции, които са получени от застрахователя на 26.10.2018г.
Следователно, лихвата за забава, която застрахованият дължи и за която
застрахователят отговаря пред застрахованото лице, в случая е дължима от
26.10.2018г.
По иска
на Б.Б.:
Както вече бе посочено, в кръга на лицата, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, са и лицата, които отглеждат неосиновено от тях
дете, стига отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като
между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Посочено бе също така, че при определяне размера
на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на смърт от значение са при всички случаи родствените и емоционални
отношения между ищеца и пострадалия, реално установената близост и привързаност
между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това;
отражението върху психиката и начина му на живот.
Съдът намира, че в разглеждания случай на ищеца Б.Б.
следва да се признае право на обезщетяване, поради наличието на горепосочените
предпоставки. Между страните няма спор, че ищецът Б.Б. не е вписан като баща в
акта за раждане на детето, но същевременно с това всички разпитани по делото
свидетели, в т.ч. и тези, които нямат роднинска връзка с ищците, напълно
еднопосочно установяват, че са възприемали детето С. като негова дъщеря.
Установи се също, че двамата ищци са
установили съвместно съжителство няколко години преди раждането на С. и
са я отглеждали заедно от раждането й до нейната смърт. Свидетелите твърдят
също така, че С. е наричала ищеца „татко“, а той нея „дъще“, проявявал е нежност и любов към детето, хранел го,
обличал го, водел го на църква. Ищецът преживял тежко дните от ПТП до смъртта
на детето-молел се то да оцелее и да стане чудо, страдал душевно. Ищецът
преживял тежко и смъртта на детето, ходел всеки ден на гроба й, вкл.през нощта,
бил стресиран и се променил като човек. Установи се по делото също, че като резултат от смъртта на детето С. ищецът
Б.Б. е изживял остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с
потиснатост, плач, тъга за близък човек, след което е преминала в разстройство
на адаптацията, изразяващо се в невъзможността на ищеца да изпълнява обичайните
си задължения. Разстройство на адаптацията е продължило около два-три месеца,
след което е отзвучало.
Според настоящия съдебен състав тези обстоятелства
обуславят правото на Б.Б. на застрахователно обезщетение и предявеният от него
иск по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране имуществената отговорност на
застрахователя на прекия причинител на вредата се явява доказан по основание.
Изхождайки от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде
присъдено в полза на ищеца Б., е 80 000 лв. при определянето на този
размер на обезщетението съдът съобрази както, че ищецът не е баща на починалата
С. и че основните грижи за детето е полагала майката, така от друга страна създадените
близки отношения между ищеца и починалата; възрастта на пострадалата (на 10
години); интензитета на търпените болки и страдания; мъката; промяната в
поведението на ищеца; фактът, че острата стресова реакция и разстройството на
адаптацията са продължили около 3 месеца, след което са отзвучали, а тежки
психологически последици с траен резултат не са настъпили; икономическите
условия към момента на ПТП и нивата на застрахователно покритие. Съдът съобрази също така, че по делото не се събраха
доказателства за наличието на изключителна близост между ищеца и починалото
дете, която да обуслови по-висок размер на обезщетението (напр.близост,
основана на преимуществена роля на ищеца Б.Б. в отглеждането и възпитанието на
детето). Отчита се също и фактът, че Б. има и свои биологични деца, връзката с
които спомага за преодоляване на
загубата.
В останалата част до пълния предявен размер от 200
000 лв. исковата претенция на ищцата Б.Б.
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. По съображенията, изложени по иска на И.М., върху следващото се на
ищеца Б.Б. обезщетение от 80 000 лв. ще следва да се присъди законна лихва,
считано от 26.10.2018г.
По
възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не са налице основания за
намаляване на така определените обезщетения съответно от 140 000 лв. и от
80 000 лв., с уважаване на направеното от ответника възражение за
съпричиняване заради неупражнен родителски контрол. Възражението е
неоснователно по следните съображения:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
В случаите, при които пострадалият е малолетен или
непълнолетен, отговорността за съпричиняване произтича от установения в чл. 47,
ал. 2 вр. чл. 48, ал. 1 ЗЗД принцип, че
за вредите, причинени от неспособния да отговаря, каквито са малолетните деца,
а такава е била и пострадалата С. М., отговарят лицата, които е следвало да
упражняват надзор, като отговорността се изключва, само ако последните
обективно не са имали възможност да предотвратят настъпването на вредите.
В разглеждания случай е безспорно, че към момента
на настъпване на ПТП малолетната С. М. не е пресичала пътното платно със своята
майка или с друго пълнолетно лице, като по данни на св.С.Б. и св.А. Б.детето е
било на гости при своята леля. Оставянето на детето под надзора на друг
пълнолетен е факт, който съгласно разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗЗД изключва
отговорността на родителя, поради което дори само на това основание
възражението за неупражнен от ищцата родителски надзор, се явява неоснователно.
Както вече бе посочено, за да е налице принос на
увредения, респ.родителите, към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е.резултатът да е тяхно следствие.
В разглеждания случай от мотивите на влязлата в
сила присъда се установява, че макар пострадалата да е предприела внезапно
пресичане на пътното платно, водачът на застрахованото МПС сам се е поставил в
невъзможност да реагира, както защото е управлявал автомобила с пияно състояние
и по средата на платното за движение, вместо в дясната му част, така и защото
макар и да е имал възможност да възприеме детето и да съобрази появата му в
осветената зона на автомобила, той не е намалил скоростта и не е предприел
спиране. Според настоящия съдебен състав тези обстоятелства сочат, че няма
пряка причинно следствена връзка между поведението на детето и придвижването му
без надзора на пълнолетен, от една страна, и настъпилия вредоносен резултат, от
друга страна. Ето защо и на това основание възражението за съпричиняване се
явява неоснователно.
По
въпроса за извършеното от ищците частично прехвърляне на вземанията им за
обезщетение:
По делото са представени общо 8 бр.договори за
прехвърляне на вземане /цесия/, съответно от 24.10.2018г., 02.11.2018г.,
22.11.2018г. и 15.10.2020г., от които се установява, че след датата на
отправяне на застрахователните претенции към ответника, ищцата И.М. е
прехвърлила на третото лице-помагач „НЮ ЛЕГО“ЕООД част от вземането си за
обезщетение, а именно за сумата от 100 000 лв. Установява се също, че от
претендираното от него обезщетение от 200 000 лв.ищецът Б.Б. е прехвърлил
на същото дружество вземане в размер на 80 000 лв. Представени са и
доказателства, че ответникът ЗАД“Армеец“АД е уведомен за сключените договори за
прехвърляне на вземания.
Така представените договори за цесия дават
основание на съда да се произнесе и по въпроса следва ли определените по-горе
обезщетения за неимуществени вреди да се присъждат на ищците в пълния им размер
или са налице предпоставките за осъждането на ответника да заплати на ищците
само онази част от обезщетенията, с която се надхвърля цедирания размер
(размерът, с който разполагат след прехвърлянето).
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на
този въпрос зависи както от същността на договора за цесия, така и от характера
на обезщетението за неимуществени вреди, в т.ч.прехвърлимо ли е по естеството
си вземането и съществувало ли е то към датата на прехвърлянето.
Разпоредбите на чл.99 и чл.100 от ЗЗД дефинират
договора за цесия като каузален,
неформален и консенсуален договор, който има за предмет вземане, което
съществува към момента на прехвърлянето и по естеството си е прехвърлимо.
Предвид консенсуалния характер на договора за цесия, вземането се придобива от
цесионера със самото сключване на договора. Макар съобщаването на цесията на
длъжника да не е условие за нейната действителност, по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД тя ще има действие спрямо него от деня, в който му бъде съобщена от
цедента.
В разглеждания случай по делото са представени
доказателства, от които е видно, че сключените договори за цесия са били
съобщени на ответника ЗАД“Армеец“АД, поради което спорен по делото е останал
въпроса на коя от двете страни по договорите за цесия-цедента или цесионера
(ищците или третото лице-помагач „НЮ ЛЕГО“ЕООД) следва да се присъди и изплати
застрахователно обезщетение.
Изхождайки от характера на прехвърлените вземания,
съдът намира, че с право на застрахователно обезщетение разполагат само
ищците-цеденти по цесионните договори. Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД валидното
прехвърляне на едно право по договор за цесия изисква преценка дали самото
право, предмет на договора, е прехвърлимо или не. Ако то е непрехвърлимо, то не
може да бъде предмет на такъв договор. В чл. 99, ал. 1 ЗЗД, законът изрично
предвижда три категории права, които са непрехвърлими. В разглеждания случай на
проверка подлежи дали непрехвърлимостта е функция от естеството на самото
право. В тази хипотеза спадат както личните неимуществени права, така и
акцесорните права, ако последните се прехвърлят без главното вземане. Не могат
да се прехвърлят поради естеството си и имуществените права, които са свързани
с личността на цедента – вземания от трудови възнаграждения, вземания за
издръжка, вземания за пенсия, стипендия, правото на заемателя по чл. 224, ал. 2 ЗЗД от договор за заем да послужване да ползва заетата вещ, правото да се
отмени дарение поради непризнателност, вземане за обезщетение за неимуществени
вреди, членствени права в кооперация и събирателно дружество и т. н.
Вземането за обезщетение за неимуществени вреди е
парично имуществено право, чието възникване е тясно свързано с личността на
цедента. Показателна за това и е самата функция на института за поправяне на
този вид вредоносни последици. Тъй като неимуществените вреди, болките и
страданията, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които трябва
да се имат предвид за възникването на правото и за определяне на размера на
обезщетението. Поради изложеното следва да се приеме, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат
онези имуществени права, чието възникване е тясно свързано с личността на
цедента, каквото е вземането за обезщетение за неимуществени вреди. По тази
причина процесните договори за цесия се явяват нищожни, поради невъзможен по
естеството си предмет, и не пораждат правни последици, при което носители на
вземането за обезщетение за неимуществени вреди остават ищците, които са
активно легитимирани и по материалното и по процесуалното правоотношение.
По
разноските:
Съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК /л.969/, ищците не претендират присъждане на деловодни разноски, като по
делото няма и доказателства за извършването на такива. В настоящето
производство обаче те са били представлявани от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
за което са представени пълномощни-л.20-23 от делото и 2 бр.договори за правна
защита и съдействие-л.970и 971 от делото. На базата на това и тъй като в
договорите за правна помощ и съдействие е договорено безплатно представителство
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, от процесуалния
представител на ищците се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
условията на чл.38 ЗА в размер на по 6636 лв.с ДДС за всеки от ищците.
При така
представените доказателства и съобразно размерите, до които са уважени
предявените искове за обезщетение, съдът намира, че в полза на Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
поискания размер от 6636 лв.с ДДС за осъществената защита на ищцата И.М. и в
размер също на 6636 лв.с ДДС за защитата на ищеца Б.Б.. При определянето на
тези размери на възнагражденията съдът отчете високата фактическа и правна
сложност на делото-участие на трети лица-помагачи, голям обем писмени
доказателства, разпит на множество свидетели и вещи лице, както и броя на
проведените открити съдебни заседания. Доколкото Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 Г. за
възнаграждения за адвокатска работа служи като ориентир за съда при
определянето на размерите на възнагражденията, то следва да се посочи, че така
определените в случая размери са значително под минималните размери на
възнагражденията, посочени в наредбата.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК ответникът претендира разноски за експертизи,
държавни такси, възнаграждение на свидетели и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер от 1150 лв. Съобразно отхвърлената част от иска на И.М., същата ще
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 172,50 лв.деловодни
разноски. Съответно, съобразно отхвърлената част от иска на Б.Б., същият ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 345 лв.деловодни
разноски.
Съобразно уважената част от исковете и тъй като
ищците са били освободени от внасянето на държавни такси и разноски в
производството по делото, на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
8800 лв.
На осн.чл.78, ал.10 ГПК на третите лица-помагачи
разноски не се дължат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати
на И.Ц.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 140 000 лв./сто и четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й
С. И.Ц., починала при ПТП, настъпило на 02.10.2019г., причинено от водач на
МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.М., с ЕГН **********,
против ЗАД "Армеец“АД иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, в частта за разликата над сумата от 140 000 лв. до пълния
размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Б.П.Б. ***, с ЕГН **********, сумата от 80 000
лв./осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на С. И.Ц.,
починала при ПТП, настъпило на 02.10.2019г., причинено от водач на МПС, за
което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.П.Б., с ЕГН **********,
против
ЗАД "Армеец“АД иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, в частта за разликата над
сумата от 80 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 8800 лв., съобразно уважения размер от предявените искове.
ОСЪЖДА, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на адвокатско дружество „Ч.,***, БУЛСТАТ ***,
сумата от 6636 лв.с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на ищеца И.Ц.М., както и сумата от 6636
лв.с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на ищеца Б.П.Б..
ОСЪЖДА И.Ц.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на
ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
172,50 лв. деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Б.П.Б. ***, с ЕГН **********, да заплати на
ЗАД "Армеец“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
345 лв. деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на третите
лица-помагачи В.С.Р., с ЕГН ********** на страната на ответника и „НЮ
ЛЕГО“ЕООД-гр.София, ЕИК *** на страната на ищците.
Окръжен съдия: