РЕШЕНИЕ
№ 3602
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........................
при участието на секретаря ..........................
като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело №
20221110150504 по описа за 2022 година
иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно основание чл. 386, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, подлежащ на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в
част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът П. М. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ............................, с адрес за призоваване
и връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез пълномощницата адвокат Ю. О. Г.
твърди, че притежава лек автомобил марка ...................... с регистрационен №........................... На
07. I. 2022 година сключил с ответното ....................... със седалище и адрес на управление в гр.
..........................., представлявано от изпълнителните директори ....................... договор за
застраховка ....................... На 24. VI. 2022 година настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, при което процесният автомобил бил повреден.
Ищецът уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие, като
представил необходимите документи на застрахователя. Застрахователят платил обезщетение в
размер от едва 854.09 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
615.91 лева застрахователно обезщетение по застраховка .....................
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на уведомяване на
застрахователя.
направените по делото разноски.
1
Ответникът не оспорва иска по основание и размер и го признава по реда на чл. 237 от
гражданския процесуален кодекс. Твърди, че вземането на ищеца вече е погасено с доброволно
плащане.
2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И В
ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застрахователния договор:
На 07. I. 2022 година ..................... с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... сключва с
0059
ответника застраховка ...................... за срок от 00 часа на 08. I. 2022 година до 23 часа на 07. I.
2023 година с обект на застраховане лек автомобил марка ...................... с регистрационен
№........................... За горното явства застрахователна полица №.......................... представена по
делото с исковата молба.
На 11. III. 2022 година застрахователното дружество сключва с ищеца Анекс към
процесния договор заради промяна на собствеността на моторното превозно средство. Анексът е
представен по делото с исковата молба.
2. По настъпването на застрахователното събитие:
На 24. VI. 2022 година настъпва пътнотранспортно произшествие, при което
застрахованият автомобил е повреден. Съдът приема обстоятелството за установено, защото
страните не спорят за него.
3. По искането за плащане на застрахователното обезщетение:
На 24. VI. 2022 година ищецът подава в ответното застрахователно дружество заявление за
плащане на застрахователно обезщетение като избира да бъде обезщетен със сумата по фактури,
които ще представи. В последствие застрахователят определя застрахователно обезщетение от
854.09 лева. Съдът установява горните обстоятелства от писмо на застрахователя от ......................,
представено по делото с исковата молба.
На 01. VIIІ. 2023 година ответникът изплаща на ищеца сумата от 741.58 лева. За плащането
явства платежно нареждане от същата дата, представено по делото с молба на ответника от
02. VIIІ. 2023 година.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска
по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са всички предпоставки, изброени
в посочената разпоредба: ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане съдът прекрати
съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Освен това, ответникът
може да се разпорежда с признатото право, като последното не противоречи нито на закона, нито
на добрите нрави. Поради изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда
на чл. 237, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в чиито мотиви да укаже само, че то се
основава на признанието на иска.
Според чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс обаче, съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
2
настоящия случай такова обстоятелство е извършеното от ответника доброволно плащане. Към
момента на постановяване на настоящото решение вземането на ищеца е погасено чрез плащане,
поради което и не следва сумата да му се присъжда, а искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Според чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разноските се възлагат върху
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху
ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
признание на ответника;
такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да
смята, че няма да получи търсената с иска сума.
В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е
направено едва в отговора на исковата молба в исковото производство. По време на заповедното
производство ответникът е подал възражение против цялата посочена в заповедта на съда сума.
Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава
повод на ищеца да предяви иск.
При произнасянето си съдът взема предвид и извършеното доброволно плащане. Същото е
извършено в хода на производството, затова съдът счита, че ответникът дължи само разноските,
направени преди доброволното плащане – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
минимален размер, защото не се е отказал от иска, нито го е оттеглил. Видно от представената от
ответника молба, неоспорена от ищеца, държавната такса е вече доброволно платена.
Представеният договор за правна защита и съдействие е от 02. IX. 2022 година, преди измененията
в Наредба №1, издадена от Висшия адвокатски съвет на 09. VII. 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в брой LXXXVIII на Държавен вестник от
04. IX. 2022 година. По време на сключването на договора минималният размер на адвокатските
възнаграждения за искове с цена под 1 000.00 лева е бил 300.00 лева, които съдът присъжда в полза
на ищеца.
Съобразявайки изложеното, на основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.
237 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ....................... със седалище и адрес на управление в
гр. ..........................., представлявано от изпълнителните директори ....................... да плати
на П. М. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ............................, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез пълномощницата адвокат Ю.
О. Г. следните суми:
615.91 лева застрахователно обезщетение по застраховка .....................
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на уведомяване на
застрахователя.
3
2. ОСЪЖДА ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ...........................,
представлявано от изпълнителните директори ....................... да плати на П. М. Б. с
ЕГН**********, живеещ в гр. ............................, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ..................... чрез пълномощницата адвокат Ю. О. Г. 300.00
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на електронните адреси, посочени в молба, постъпила в съда
на 29. V. 2023 година – за ищеца и в заявлението за достъп до единния портал за електронно
правосъдие – за ответника, на основание съответно съгласие, изразено в същата молба и чл.
50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от същия кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4