Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 16 септември 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 10 септември 2019 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 479…… по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл.
по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпила жалба от „ТЕРАНА
ГРУП" ЕООД, чрез управителя Т.А.. С жалбата се оспорва Заповед №234-ФК от 04.07.2019г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект - кафе „***“, находящ
се в гр. Русе, ул. „*******************" № 2, стопанисван от „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
В жалбата и в
съдебно заседание се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта
на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146, т. 3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че заповедта не е мотивирана
досежно срока, определен от АО за забрана на достъпа до заведението, с което е
нарушен чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Това от своя страна водело до невъзможност за
проверка от страна на съда за съответствие на административната мярка с целта
на закона. Сочи се и нарушение на принципа за съразмерност-в чл.6, ал.5 от
кодекса.
Иска се отмяна
на заповедта, не се претендират разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 03.07.2019г., от органи по приходите при ТД на НАП – Варна е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС - кафе „****“, находящ се в гр. Русе, ул. „********стопанисван
от „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД.
В хода на проверката, след извършена контролна покупка от служител на НАП
било констатирано, че не е издадена фискална касова бележка за стойността на
покупката- 2 броя кафе, 2 бр. минерална вода, 2 бр. салата, 1 порция пилешки
хапки, панирани лучени кръгчета-2 броя, 1 брой пикантни картофи, на обща
стойност 23,40 лева, заплатена на място в обекта, в брой от орган по приходите.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен състав на нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Резултатите от
проверката са материализирани в „Протокол за извършена проверка сер. №АА 0304530
от 03.07.2019г.“(л.19-21). Налични са и други писмени доказателства, събрани в
хода на тази проверка(л.21-25).
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №234-ФК от 04.07.2019г.(л.16-18),
с която на „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД била наложена,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, ПАМ „запечатване на търговски
обект - кафе „***“, находящ
се в гр. Русе, ул. „***" № 2, стопанисван от „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“. В нейните мотиви
е посочено още, че е направена и справка в информационната система на НАП,
откъдето се установило, че на дружеството е налагана санкция за неспазване на НАРЕДБА
№ Н-18 от 13.12.2006 г. с издадено НП от 02.10.2018г., в сила от 10.11.2018г.
Заповедта била връчена на управителя на дружеството на 15.07.2019г., видно
от разписката на л.18-гръб от делото.
На същата дата бил издаден и АУАН под №F499953, с който било поставено
началото и на административно-наказателно производство срещу приетото за
нарушител дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.(л.26)
на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за
приходите, да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС.
Изложеното в горния абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
По отношение на спазване на административно-производствените правила, материалния
закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието
на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
„запечатване на обект“ е неспазването
на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по
установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са
относими задълженията по чл. 3, ал. 1 НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от
2018 г.), чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ),
освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване
на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата пресъздават
правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В случая плащането в търговския обект / такъв по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС/ - кафе „****находящ се в гр. Русе, ул. „****" № 2,
стопанисван от „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД е извършено в брой, което не е спорно
между страните, не е спорно и че не е издадена фискална касова бележка.
„ТЕРАНА ГРУП" ЕООД е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. извършва дейност в търговски обект, поради което е следвало за извършената
продажба да издаде фискална касова бележка. Това изискване е свързано със
задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Затова и възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като
източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, ответникът, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за
налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който
е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Обвързана
компетентност означава, че при наличие на
установено нарушение, АО не е имал
възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи. АО в този
случай единствено е длъжен да мотивира срока на мярката.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна
и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Налице са и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е
посочено, че 14-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава
от значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, вида на търговския обект, местоположението
му и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Изложено е, че е съобразен
принципа на съразмерност и целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на
дейността на обекта и правилно отразяване на оборота и недопускане вреда за
фиска.
Съдът приема, че определения срок от 14 дни за запечатване на обекта и
забрана за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е законосъобразен. Още повече, че се касае за поредно нарушение на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., и не само това обстоятелство е е в подкрепа на приетия от АО срок.
От протокола съставен по повод проверката виждаме, че в проверения обект е
разчетена касова наличност от ФУ в размер от 58.80 лева, а фактическа такава -
в размер на 257, 55 лева. Налице е разлика от близо 200 лева, която не е
доказано по каква причина е налична.
В тази връзка остава неоснователно възражението, че липсват мотиви относно
срока на мярката. Неоснователен е и доводът, че затваряне на обекта за толкова
дълъг срок ограничава правата на търговеца, намалява оборота му и така
дружеството щяло да претърпи големи и несъразмерни загуби. Тези доводи не могат
да се противопоставят на защитимия от законодателя обществен интерес. Всъщност
мярката изпълнява именно целта на закона - превантивност и преустановителност
на подобни деяния. Срокът е към средата, предвид възможността за налагане на
ПАМ до 30 дни.
Оспорената заповед е съобразена и с принципа за съразмерност – чл. 6 от АПК
и целта на закона.
Неоснователни са и възраженията, изложени в жалбата и в писменото становище,
досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно
постановление, т.е. преди да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност
на нарушителя.
Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е
задължително, по арг. на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, т.е. не е задължително ангажиране
на административно-наказателната отговорност в това производство. Тази норма
предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за
срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което…“. Следователно
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание/видно
от текста на закона/, поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ служи
само за потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола
за извършена проверка и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната
практика по Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г.,
Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение №
11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018г.
Следва да се отбележи, че законодателят все пак е разписал и правило, при
което принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице. Това става след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Този подход в
закона-чл.187, ал.4 ЗДДС, дава възможност след издаване на наказателното
постановление по съставения срещу „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД АУАН под №F499953/15.07.2019г.
и заплащане на санкцията за нарушението, наложената със Заповед №234-ФК от 04.07.2019г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП принудителна административна мярка - „запечатване на търговски обект - кафе „***“, находящ
се в гр. Русе, ул. „****" № 2, стопанисван от „ТЕРАНА
ГРУП" ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14
дни“, да не бъде изпълнена.
Предвид на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия
съдебен състав намира Заповед №234-ФК от 04.07.2019г. за законосъобразна. Не са
налице сочените от жалбоподателя основания за нейната отмяна.
С оглед изхода на спора, направеното искане от процесуалния представител на
АО за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева се явява основателно и следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването на „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД, чрез управителя Т.А. срещу Заповед №234-ФКот 04.07.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - „запечатване на търговски обект - кафе „***“, находящ
се в гр. Русе, ул. „******" № 2, стопанисван от „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
Осъжда „ТЕРАНА ГРУП" ЕООД, ЕИК
********* с управител Т.А., да заплати на Национална агенция по приходите
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(Сто)
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: