РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №
371/2015 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Делото първоначално е образувано пред Районен съд - гр. Русе под №
2469/2015 г. В материалите са изпратени по подсъдност на настоящия съд.
2. Предявени са кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 92
и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца "ОТП ФБ" ЕАД (правоприемник
на „ОТП ФБ" ЕООД), представлявано от
юрисконсулт С. Г. (л. 9)[1], в качеството му на цесионер,
за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 460/14.10.2011
г. за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. №
518/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан , в
полза на цедента „Б. ДСК” ЕАД, с която на заповед на ответниците, в качеството
им на поръчители, е разпоредено да заплатят солидарно с главният
длъжник:
2.1.
равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
кредит за текущо потребление от 03.12.2004 г.,
сключен между "Б. ДСК"
ЕАД, в качеството му на кредитодател и Ц. С. Т., в качеството й на
кредитополучател, която сума
възлиза на 5
683,19 лв.;
2.2.
възнаградителна
лихва по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода:
22.04.2011 г. - 11.10.2011 г., в размер на 331,69 лв. ;
2.3.
неустойка
под формата на „наказателна лихва” върху главницата дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа т. 19 от
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б. ДСК” ЕАД
(ОУ), за периода: 02.06.2011 г. - 11.10.2011 г., в размер на 205,40
лв.
2.4.
законната
лихва по чл. 33 от ЗПК,
във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (14.10.2011 г., вкл.) до окончателното изплащане на задължението.
3. В условията на евентуалност са предявени искове за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца:
3.1.
равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г. в
размер на 5 683,19 лв.;
3.2.
възнаградителна
лихва по чл. 240, ал. 2
от ЗЗД върху главницата за периода: 22.04.2011 г. - 11.10.2011 г., в
размер на 331,69 лв. .
4. Твърди се, че на 03.12.2004 г. „Б. ДСК"
ЕАД, гр. Тутракан, било сключило със Ц. С. Т. Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г., с който договор дружеството й предоставило
кредит в размер на 10 000 лв. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора
за кредит за текущо потребление, като е предоставил на кредитополучателя сумата
в размер на 10 000 лева, която е усвоена еднократно на 03.12.2004 г.
4.1.
Срокът за
издължаване на кредита бил 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване /
първо усвояване, с падежна дата: 2-ро число на месеца.
4.2.
За обезпечаване задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от
03.12.2004 г. на същата дата, между „Б. ДСК" ЕАД и ответниците бил сключен
договор за поръчителство.
4.3.
В резултат от
договорено преструктуриране на кредита, на 22.04.2009 г. между „Б. ДСК ЕАД и Ц.
С. Т. е подписан анекс № 1 към договора за кредит. По силата на анекса т. 1 от
посочения договор за кредит се изменял, като страните се съгласявали, че
кредитополучателят се задължава да издължи кредит с остатък по главница в
размер на 5900 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано
от датата на подписване на анекса. За предоставения кредит се заплащала лихва в
размер на 14,95%, като страните изрично уговаряли, че промяната на лихвата от
страна на кредитора до окончателното издължаване на кредита била задължителна
за страните. Ответниците били подписали горепосочения анекс.
4.4.
С подписано на
23.02.2010 г. между „Б. ДСК" ЕАД и Ц. С. Т. допълнително споразумение
страните уговаряли, че остатъкът от дълга по договора за кредит възлизал на 6
040 лева.
4.5.
Съгласно т.
19.2 от приложимите Общи условия при допусната забава в плащанията на главница
и / или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет)
процентни пункта.
4.6.
Ответникът бил
уведомен за настъпилата предсрочно изискуемост с връчването на издадената
заповед за изпълнение. В условията на евентуалност ищецът счита, че ответникът
е уведомен за предсрочната изискуемост с исковата молба.
4.7.
По силата на
договор за цесия от 11.02.2013 г. кредитодателят прехвърлил на ищеца вземанията
си по процесния договор за кредит.
5. Ответниците К.З.С. и Й.В.Г. са подали отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез
проц. представител адв. В.В. (л. 111 и
112)1. Направени са следните възражения:
5.1. Възражение за нищожност договора за кредит и поръчителство поради сключването им против правилата на самата Б..
5.2. Възражение за нищожност договора за кредит поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради постигането на договорка между работодателя на ответниците и Б.та - кредитодател за сключването на договор за кредит, който обаче е оформен като договор между Б.та и ответниците.
5.3. Възражение
за нищожност на договора за поръчителство
5.3.1. поради невъзможен предмет по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, тъй като в договора за поръчителство
не било индивидуализирано обезпеченото вземане и
5.3.2. поради
липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като
поръчителите не били наясно с условията на договора за кредит;
5.4. Възражение
за нищожност на Анекс № 1 поради липса на съгласие по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като на ответникът Й.Г. го е подписал;
5.5. Възражение
за унищожаемост на договора за кредит и договора за поръчителство на
осн чл. 30 от ЗЗД поради заплашването им от страна на работодателят на
кредитополучателя и поръчителите – В. Ц., че ще загубят работните си места, ако
не подпишат договора.
5.6. Възражение
за непораждането на действие на договорът за кредит поради
непредоставянето на заетата сума на заемателя .
5.7. Възражение за освобождаване на поръчителите от задълженията им поради новиране на задължението на осн чл. 124, ал. 1 от ЗЗД.
5.8. Направено
е възражение за неравноправност на клауза от Договора за кредит по
смисъла на чл. 146, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, респ. чл. 35, ал. 2, т. 11 от
Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.) а именно т.
4 от договора, сочеща, че промяната на лихвения процент е задължителна за
страните.
5.9. Направено е правопогасяващо възражение за изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
6. От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г.П., Е.Х.А., Д.В.С. (л. 58, 59, л. 150) се установява следното:
6.1. Според свид. П. работодателя му В. Ц. (който бил работодател и на ответниците при подписването на договора) го е извикал в офиса на фирмата и му е обяснил, че фирмата е във финансово затруднение и работниците следва да изтеглят кредити, за да подпомогнат дейността й, които ще се връщат от фирмата. Служителят И.Ж. споделил на свид. П., че бил заплашен със съкращаване, ако не подпише договора за кредит. Работодателят бил оповестил на служителите, че фирмата има финансови затруднения. В резултат на това у работниците, вкл. у свид. П., се формирало убеждението, че ако не изтеглят кредитите, ще бъдат уволнени, макар и лично отв. П. да не бил заплашван от работодателя: „И с другите колеги така си говорехме между нас, че е по - добре да изтеглим кредити, за да не останем без работа, защото той обеща, че за няколко месеца ще се върне и, за да не останем без работа, се съгласихме. Бяха изплашени хората да не останат без работа. Работодателят каза, че ще има големи съкращения, понеже фирмата не може да изплаща толкова много заплати и ние ще сме едни от първите, които ще съкрати. […] Лично на мен заплахи не ми е отправял, но въпреки това каза, че ако не помогнем ще сме едни от първите, които ще ни съкрати.” Свид. сочи също така, че не е получавал пари от Б.та, а само е разписал нужните документи. Свид. П. не е говорил с отв. К.С. за процесния кредит.
6.2. Свид. А. също споделя, че съпругата му, след заплашване от страна на В. Ц. с уволнение, е изтеглила подобен кредит. И този свидетел се позовава на споделеното от служителя И.Ж.. Твърди, че и съпругата му не е получила пари от Б.та. Свид. се познавал с кредитополучателя Ц. Т. и не е чувал същата да е получила пари от Б.та.
6.3. Свид. С. (счетоводител на работодателя) от своя страна е категорична, че пред нея не за заплашвани служители, като отказът да изтеглят кредит нямало да доведе до уволнението им. Според нея средствата са получени от служителите, но са ползвани от фирмата, като последната е следвало да върне средствата на Б.та. Тези действия били извършвани със знанието на кредитодателя: „Б.та знаеше, че парите ще се ползват от фирмата, а не от хората. Усвояването на средствата ставаше така: Отиваме с тях, изтегляме парите и ги внасяме парите в касата на фирмата, за което им е даден документ […] Вземаме ги счетоводно като заемни средства, така са оформени тези пари. Издадени са касови ордери за внасянето. Не сме сключвали договори за заем. Въз основа на приходен ордер […] На техните имена сме внесли сумите. На базата на вносната бележка ние им намаляваме средствата по заемната им сметка. С размера на вноската, внесена от фирмата по техните заеми в ДСК, се намалява нашето задължение към тях реално. Имаме си заемни средства сметка 498 и „Други кредитори и дебитори”. В баланса на фирмата по сметка „Други кредитори и дебитори”, това са техните партиди, било е отразено, че след внасяне на парите по банковата сметка на заема, на всяко едно лице поотделно, задължение към тях се намалява.” Свид. С. не си спомня конкретно дали този механизъм е приложен и по отношение на процесния договор.
7. На 03.12.2004 г. между страните между „Б. ДСК” ЕАД, в качеството й на кредитодател и Ц. Т., в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2004 г. (л. 28 и сл.)[2] за сумата от 10 000 лв. и срок на погасяване до 03.12.2011 г. На последната страница на договора е инкорпориран договор за поръчителство, подписан от двамата ответници.
8. На 22.04.2009 г. е сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № 11/8738700 от 03.12.2004 г. (л. 29 и сл.)2, с който задължението е преструктурирано и срокът на погасяване е удължен до 22.04.2019 г. Анексът е подписан от Б.та, кредитополучателя и поръчителя К.С.. От назначената по делото съдебна графическа експертиза (л. 52 и сл.) се установява, че отв. Й.Г. не е подписал анекса, поради което документът се явява неистински в тази му част.
9. На 23.02.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № 11/8738700 от 03.12.2004 г. (л. 36 и сл.)2, с което задължението е преструктурирано при запазване на срока, предвиден в анекса. Споразумението е подписано от кредитодателя и кредитополучателя.
10. На 14.10.2011 г. до ТРС от страна на „Б. ДСК” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение (л. 2)[3]. На същата дата е издадена процесната заповед за изпълнение (л. 16)3.
11. На 11.02.2013 г. между „Б. ДСК” ЕАД, в качеството й на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.02.2013 г. (л. 28 и сл.)1, като съгл. Приемо - предавателният протокол към договора (л. 44)1 в обхвата на договора попадат и вземанията по процесния договор. Цедента е упълномощил изрично цедента да уведоми длъжниците на първия за извършената цесия (л. 46)1.
12. На 01.03.2015 г. процесната Заповед № 460/14.10.2011 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на ответника К.С. от ЧСИ № 834 на КЧСИ - Е. Ю. (л. 71)2.
13. Преди 06.03.2015 г. заповедта е връчена и на отв. Й.Г., видно от клеймото за връщане на известието за доставяне в гр. Силистра.
14. На 16.03.2015 г. срещу процесната заповед е подадено възражение от ответниците.
15. На 25.03.2015 г. с Определение № 176 ТРС е спрял изпълнението на процесната заповед.
16. На 30.03.2015 г. на „Б. ДСК” е указано да заведе иск по чл. 422 от ГПК
17. На 30.04.2015 г. ответниците са уведомени от ищеца за извършената цесия (л. 92 и 94) 2.
18. На същата дата е заведена и исковата молба по настоящото дело пред РРС.
20. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза
(СИЕ) (л. 153 и сл.), която е
установила размера на заплатените от ответника суми, които изчисления ще бъдат обсъдени по –
долу.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
21. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага
разглеждането им по същество.
22. Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.
23. Точно това е направено от ищеца, който е предявил искове за осъждане на ответниците в условията на евентуалност да му заплатят процесните суми в случай, че съдът отхвърли исковете по чл. 422 от ГПК. Правният му интерес да заведе евентуалните искове произтича от приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение, че предмет на установителното производство по чл. 422 от ГПК е вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, възникнало въз основа на фактически състав, който вече се е осъществил към момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (вж. т. 49).
24. В конкретният случай в евентуалният иск се въвежда друг фактически състав, влияещ върху изискуемостта на вземането, като, ако съдът не приеме довода на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаването на заявлението, евентуалното искане сезира съда да се произнесе по настъпване на предсрочната изискуемост след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (с връчването на препис от исковата молба).
25. Освен това следва да се отбележи, че за разлика от установителният иск, осъдителният не е ограничен при прилагането на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК само по отношение на факти, който влияят върху дължимостта на вече възникналото вземане, поради което при него могат да бъдат взети предвид и факти, настъпили след подаването на исковата молба, касаещи и настъпването на изискуемостта на вземането. Следователно ищецът има интерес да се подсигури срещу евентуално отхвърляне на установителните искове, като предяви осъдителен иск с цел да обхване и вземанията, базирани на същото договорно основание, но при фактически състав, предвиждащ настъпването на изискуемостта след подаването на заявлението (вж. т. 50).
26. В тази връзка съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на евентуалният иск, чието основание (като фактически състав, водещ до възникване на вземането) не е идентичен с установителният иск.
II.
Възражения за нищожност и за унищожаване на договорите като цяло. Действие на договорите.
27. Възражение за нищожност договора за кредит и поръчителство поради сключването им против правилата на самата Б.. От изложените твърдения не може да бъде изведено основание за нищожност на договорите, доколкото Правилата за кредитиране са документ, издаден от кредитодателя и адресиран до собствените му служители. Преценката кои лица отговарят на условията за отпускане на кредит е винаги конкретна и решението се взема от законните представители на Б.та или упълномощени от тях лица. В тази връзка неспазването на правилата може да ангажира отговорността на определени служители, но не и да обуслови нищожността на договорите за кредит и поръчителство.
28. Възражение
за нищожност договора за кредит поради заобикаляне на закона. От
твърденията на ответниците не става ясно коя точно законова разпоредба е
заобиколена. Не съществува забрана за сключване на договори за кредит с
физически лица или юридически лица, каквито са „фирмите” на работодателя на
ответниците. Освен това от ответниците се твърди и по делото са налице индиции
(но не и безспорни доказателства) за договорки между различни групи лица -
между директора на банковия клон и работодателя на ответниците (устни), между
работодателя и ответниците (устни), между Б.та и ответниците (писмени). При
това положение трудно може да бъде установен общ умисъл за заобикаляне на
закона (или евентуална симулация) от страна на Б.та, работодателя и
ответниците.
29. Възражение
за нищожност на договора за поръчителство поради невъзможен предмет поради
липса на съгласие.
29.1. Видно
от представеният по делото оригинал на процесния договор за кредит, договора за
поръчителство е отпечатан на гърба последната страница от договора за кредит и
е номериран като стр. № 4 от същия договор. В договора за поръчителство е
изрично посочено, че поръчителите отговарят солидарно с длъжника Ц. Т.. Следователно
двата договора представляват едно цяло.
29.2. От
страна на ответниците не се навеждат твърдения, че при подписването на договора
за поръчителство не им е предоставен първият лист от договора за кредит, нито
пък че той е бил с различно съдържание. Не са събрани и доказателства в тази
насока. Поради тази причина съдът приема, че договорът за поръчителство обезпечава
именно задължението на Ц. Т. по процесния договор за кредит (т. е. има предмет)
и поръчителите са могли да се запознаят с пълното съдържание на договора за
кредит (т. е. налице е съгласие).
29.3. Аргумент в тази насока по отношение на отв. К.С. е и факта, че същата е подписала Анекс № 1 към договора за кредит, което обуславя извода, че последната е била наясно с условията на договора за кредит.
30. Възражение
за нищожност на Анекс № 1 поради липса на съгласие от страна на отв. Й.Г.. По делото е безспорно установено, че
този ответник не е подписал анекса (вж.
т. 8), поради което възражението се явява основателно и анекса не обвързва този ответник.
31. Възражение
за унищожаемост на договора за кредит и договора за поръчителство поради
заплашване.
31.1. От
показанията на всички свидетели може да бъде направен извода, че работодателя
на ответниците и бил във финансово затруднение. Свид. П. и А. сочат, че
работодателят е споделил тази информация с работниците, като същите са викани в
офиса и им е предлагано да изтеглят кредит, който да се ползва и върне от
работодателя. Свид. П. бил изтеглил такъв кредит, тъй като се почувствал
заплашен, че, ако не го направи, ще бъде съкратен. Подобно убеждение се
формирало и у съпругата на свид. А., която също била сключила договор за
кредит.
31.2. От
показанията не може да се направи категоричен извод дали формираното у
свидетелите убеждение, че ще бъдат уволнени, ако не подпишат договора за кредит,
е резултат от целенасочено внушение от страна на работодателя или последица от
насложилите се фактори - финансовото затруднение на работодателя, нуждата да се
финансира дейността чрез отпускането на кредит, нуждата да бъдат извършени
съкращения в резултат на финансовите затруднения и др.
31.3. Отделно
от това, за отправени заплахи не се споменава при разпитите ДП № 273/2012 г. на
РУ на МВР - гр. Тутракан на В. А. (съпруга на свид. А. - л. 7[4]), на длъжника Ц. Т. (л. 9)4 на отв. Й.Г. (л. 18)4.
Нещо повече свид. П. (л. 11)4
и отв. К.С. (л. 12)4 при разпита в досъдебното
производство изрично сочат, че са подписали договорите доброволно и не са
заплашвани.
31.4. Нито
един от двамата свидетели - П. и А. не е присъствал на разговор между
работодателя и някой от ответниците или длъжника Ц. Т.. Следователно няма как
да се установи по какъв начин работодателят е въздействал върху ответниците, за
да ги накара против волята им да сключат съответните договори, нито пък дали
тези действия на работодателя са породили основателен страх у длъжника и поръчителите,
че ще бъдат уволнени, ако не сключат договора за кредит.
31.5. В
тази връзка съдът намира, че и това възражение остава недоказано.
32. Възражение
за непораждане на действие на договорa за кредит поради
непредоставянето на заетата сума на заемателя.
32.1. От
твърденията на ответниците и свид. по делото може да бъде направен извода, че
не се оспорва факта на съставянето на съответните документи, удостоверяващи
изплащането на сумите на кредитополучателия, а се навежда възражението, че
предоставените суми са ползвани от работодателя, а не от кредитополучателя.
32.2. Съдът
намира за ирелевантен факта от кого е ползвана заетата сума. От значение за
възникването на заемното правоотношение е единствено обстоятелството на кого
сумата е предоставена от Б.та. В случая сумата е предоставена на
кредитополучателя Ц. С., поради което задължението за връщане на сумата е
възникнало за същото лице.
32.3. Яснота
по отношение на механизма на ползване на сумите внасят показанията на свид. С..
Същата сочи, че е установена практика, изтеглените от работниците суми да се
внасят в касата на работодателя и да се оформят като заем. След това
работодателят изплащал задълженията на кредитополучателите директно на Б.та и
счетоводно намалявал задълженията към работниците си.
32.4. Т.
е. показанията навеждат на наличието договорка за втори вид заемни
правоотношения между работодателя и кредитополучателите, по силата на които
получената от Б.та сума се предоставя в заем от кредитополучателя на
работодателя, като последният се задължава да върне заема чрез погасяването на
вноските на кредитополучателя по неговият договор за кредит с Б.та, с което се
погасяват и задълженията на работодателя към кредитополучателя.
32.5. Дори
да се приеме обаче, че е налице тази втора група заемни правоотношения между
кредитополучателя и работодателя му, то задължено лице по процесният договор за
кредит остава кредитополучателя Ц. Т., доколкото постигнатата между нея и
работодателя и уговорка по никакъв начин не обвързва Б.та. За да могат тези
договорки да ангажират кредитодателя, те е следвало още към момента на
отпускането на кредита те да бъдат оформени като тристранно споразумение между Б.та,
кредитополучателя и работодателя или пък кредитополучателя е следвало да бъде
заместен като длъжник от работодателя отново със съгласието на кредитодателя.
32.6. В
тази връзка съдът приема, че възражението се явява неоснователно.
33. Възражение за освобождаване на поръчителите от задълженията им поради новиране на задължението на осн чл. 124, ал. 1 от ЗЗД.
33.1. Задължителните предпоставки за новиране по чл. 107 ЗЗД са
33.1.1. валидно възникнало задължение, което се погасява;
33.1.2. валидно възникване на нов дълг;
33.1.3. разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет;
33.1.4. намерение за новиране;
33.1.5. способност на страните да новират.
33.2. Освен тези предпоставки обективната новация предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи; новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Няма новация, ако в рамките на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане - несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася изменение в старото облигационно задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието - старият дълг не е погасен (В този смисъл постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 110/17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г. на І т. о.).
33.3. Тези принципи са доразвити в Решение № 225/03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на ВКС, I. т. о., като с направени следните изводи:
33.3.1. Промяната на срока на договора, по споразумение между кредитора и длъжника:
33.3.1.1. освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият с новото споразумение е договорен като по - късен от първоначалния;
33.3.1.2. при договор с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. (При тази хипотеза поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му.)
33.3.2. Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.
В конкретният случай
33.4. Към процесният договор за кредит са сключени Анекс № 1/22.04.2009 г. (който не е подписан от отв. Й.Г.) и Допълнително споразумение от 23.02.2010 г. (което не е подписано от никой от ответниците).
33.4.1. В процесният договор е предвидена погасителна вноска от 185,25 лв. и срок за погасяване на кредита до 03.12.2011 г. (Вариант № 1 от СИЕ - вж. Таблица - приложение - л. 160 - 162)2.
33.4.2. С Анекс № 1/22.04.2009 г. погасителната вноска е намалена на 95,01 лв., но срокът за погасяване е удължен до 22.04.2019 г. (л. 34 - 36)2.
33.4.3. С Допълнителното споразумение от 23.02.2010 г. срокът на погасяване е запазен, но е увеличен размера на погасителната вноска на 101,16 лв. (като има и няколко вноски с размер 141,16 лв.), поради капитализирането на натрупаната възнаградителна лихва (л. 38 - 40)2.
33.4.4. Следователно съгласно подписаните от главният длъжник договори, последният отговаря:
33.4.4.1. за периода: 03.12.2004 г. - 21.04.2009 г. - за заплащането на погасителна вноска от 185,25 лв.;
33.4.4.2. за периода: 22.04.2009 г. - 22.02.2010 г. - за заплащането на погасителна вноска от 95,01 лв.;
33.4.4.3. от 23.02.2010 г. - за заплащането на погасителна вноска от 101,16 лв.;
33.4.5. Отговорността на поръчителите съгл. чл. 138 от ЗЗД е производна на тази на главния длъжник. В тази връзка чл. 139 от ЗЗД предвижда, че отговорността на поръчителя може да бъде по - облекчена от тази главния длъжник (като условия или сума), но не и по - утежнена от нея.
33.4.6. Поетото по първоначалният договор за кредит задължение обвързва като сума и срок главният длъжник и поръчителите.
33.4.7. Измененията, направени с Анекс № 1/22.04.2009 г., обвързват главният длъжник Ц. Т. и поръчителя К.С..
33.4.7.1. Анекса не обвързва поръчителя Й.Г., обаче на осн. чл. 139, изр. 2 от ГПК задължението му по първоначалния договор (185,25 лв.) се редуцира до размера на дължимите от главния длъжник погасителни вноски - 95,01 лв.
33.4.7.2. Удължаването на срока, направено с анекса, обаче не обвързва поръчителя Й.Г. на осн. чл. 147, ал. 2 от ЗЗД, като той остава задължен до крайният срок на първоначалния договор - 03.12.2011 г.
33.4.8. Измененията, направени с Допълнителното споразумение от 23.02.2010 г., са недействителни, тъй като предвиждат капитализиране на натрупаната лихва (вж. т. 34.1).
33.4.8.1. За да породят желаният от кредитодателя ефект, тези изменения е следвало да бъдат оформени като новация, в която да се предвиди погасяването н предходното кредитно правоотношение и сключването на нов договор за кредит за сума, равняваща се на остатъчната част от главницата и натрупаната възнаградителна лихва (което обаче би довело до пълното освобождаване на поръчителите от отговорност).
33.4.8.2. Дори да бъде прието за действително обаче, това споразумение не може да породи ефект за поръчителите, тъй като утежнява положението на кредитополучателя (погасителната вноска се увеличава от 95,01 лв. на 101,16 лв.).
33.4.8.3. В тази връзка съдът приема, че поръчителите продължават и след датата на допълнителното споразумение да отговарят съгласно договореното в Анекс № 1, до размера на вноската 95,01 лв.
В обобщение
33.5.1.1. за периода: 03.12.2004 г. - 21.04.2009 г. и двамата поръчителя отговарят за заплащането на погасителни вноски от 185,25 лв.;
33.5.1.2. за периода: 22.04.2009 г. - 03.12.2011 г. - и двамата поръчителя отговарят за заплащането на погасителна вноска от 95,01 лв.;
33.5.1.3. от 04.12.2011 г. само поръчителя К.С. отговаря за заплащането погасителна вноска от 95,01 лв.
III.
Нищожност на отделни клаузи по смисъла на чл. 26 от ЗЗД
34. Капитализиране
на лихвите – От
страна на „Б. ДСК” ЕАД с Молба вх. № 626/08.02.2016 г. (л. 67)2 е уточнено, че съгласно т. 5 от договора за
кредит лихвата е капитализирана месечно. Съдът намира тази клауза за
нищожна, с изключение на хипотезата по т. 34.4, тъй
като тя води до противоречащи на закона резултати:
34.1. Начисляване на възнаградителна лихва върху
възнаградителна лихва за
предходен период (анатоцизъм) - Олихвяването на изтекли лихви е подчинено на
специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД същото става съобразно
наредбите на Българската народна Б., т. е. е допустимо само доколкото законът
изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Уговарянето
на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ, в хипотезата на чл.143, ал.1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ (В този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 275 от 15.09.2014 г. по гр. д. № 3783/2013 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр. д. №
627/2011 г.).
Поради тази причина тази клауза е нищожна поради противоречие на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Съдебната практика приема по – широко тълкуване на понятието „анатоцизъм”, като
същото се разглежда като начисляването на лихви върху лихви в широкия смисъл,
т. е. всякакъв вид плащания, които се изчисляват като процент от сума за
определен период, а не само по отношение на възнаградителната лихва. Поради
тази причина релевираното основание за нищожност е относимо и към следващите подточки (вж. т. 34.2 и 34.3).
34.2. Начисляване на възнаградителна лихва върху
неустойка за предходен период - Възнаградителната
лихва се представлява възнаграждение на кредитодателя, дължимо срещу
предоставянето на дължимата сума по кредита за ползване на кредитополучателя.
Следователно в конкретният случай начисляването на възнаградителна лихва върху
дължима неустойка, не цели да възмезди кредитодателя за предоставянето на
сумата, а да създаде допълнителна санкция за неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя. Поради тази причина съдът намира, че такава уговорка е
нищожна поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. (вж. т. 34.1).
34.3. Начисляване на наказателна лихва върху
наказателна лихва за предходен период – Съдът намира, че тази
уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като въвежда увеличаващо се с аритметична
прогресия задължение без краен срок и без да е въведено ограничение по отношение
на броя на капитализиранията и тяхната периодичност. Вземайки предвид, че
неустойката в случая обезпечава именно забавата на длъжника, то
капитализирането в случая предоставя на кредитодателя възможност да начислява
неустойка, излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции по смисъла на т. 3. от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК В тази връзка съдът
намира, че разгледана в този аспект клаузата противоречи на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД.
34.4. Начисляване на
наказателна лихва върху възнаградителна лихва за предходен период –
съдът намира, че доколкото възнаградителната лихва представлява цената на
предоставената финансова услуга, върху него на общо основание са дължи
обезщетение за забава (В този смисъл Решение
№ 1001 от 05.07.1999 г. по гр. д. № 357/1999 г. на ВКС , V г. о.).
Следователно съдът не намира, че са налице пречки кредиторът да уговори
неустойка за забавено изпълнение при съблюдаването на ограниченията, визирани в
предходната подточка.
IV.
Неравноправни клаузи съгласно ЗЗП
34.5. Предмет на проверка е клаузата в т. 4
от договора, сочеща, че промяната на лихвения процент е задължителна за
страните. Същата клауза следва да бъде анализирана и в контекста на т. 9.3. от
ОУ (от 27.03.2009 г.)
35. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП са:
35.1. позоваващото лице да има качеството на
потребител;
35.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
35.3. клаузата
да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за
добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
35.4. да
не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
36. Позоваващото лице да има качеството на
потребител.
36.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице,
което ползва финансова услуга, която не е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗППТ /отм./).
36.2. Ответникът (кредитодател) е Б., чиято основна
търговска дейност съгл. чл. 2 от ЗКИ е свързана с влогонабиране и кредитиране -
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ
(отм.).
37. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест
за установяването на обстоятелството,
че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал.
4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е
проведено от ищеца по делото.
38. Клаузата
да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за
добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1
от ЗЗППТ /отм./).
38.1. В
ядрото на преценката на клаузите стои въпроса дали те са формулирани по ясен
и разбираем начин, за да се установи дали действителността на тези клаузи
може да бъде обсъждана от съда с оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП
(чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).
38.2.
В постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о. е прието, че
сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на
заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно
да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по
принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП (в сила от
10.06.2006 г.). В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче
законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията / измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и / или от държавен регулатор. Тогава
търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи
от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП). Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
38.3.
В тази насока в
постановеното също по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о.
(цитиращо решение на СГС) са изведени критериите за законосъобразното изменение
на лихвата:
38.3.1.
Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ;
38.3.2.
Тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не
зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора;
38.3.3.
Методиката за промяна на лихвата следва да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът
на формиране на лихвата;
38.3.4.
При настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва (ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие” между правата и задълженията на търговеца и
потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП)
38.4. В постановеното в резултат на преюдициално
запитване Решение на Съда на ЕС от 21
март 2013 г. по дело С - 92/11 е уточнен моментът на формулиране на договорните условия, като е
посочено, че на потребителя следва да бъде предоставена
възможност да се запознае още преди сключването на договора с информация
относно начина на формиране на възнаграждението на търговеца (респективно
цената на услугата) и възможностите за изменение на това възнаграждение.
Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може
да бъде компенсирана само с това, че в хода на изпълнение на договора
потребителите ще бъдат предварително и своевременно уведомени за промяната на
таксите и за правото им да прекратят договора, ако не искат да приемат тази
промяна.
По отношение на процесния договор
39. В процесният договор е налице неяснота по отношение на механизма за определяне и
промяна на лихвения процент.
39.1.
От една страна
в т. 4 от договора е изрично посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 13 %,
39.2.
В последното
изречение на същата точка е посочено същевременно, че промяната на лихвеният
процент от УС на Б.та е задължителен за страните.
39.3.
В т. 7.1. от ОУ
е посочено, че кредитът се олихвява с фиксирана и / или плаваща лихва, състояща
се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора.
39.4.
При това
положение не става ясно дали настоящият договор е с плаваща или фиксирана
лихва, съдържа ли той двата компонента - базова лихвен процент и надбавка
(въведени с ОУ от 2009 г.) и, ако това е така, какъв е техният размер.
40. Съгласно т. 4 от процесният договор и
промяната на лихвения процент, зависи изцяло от волята на кредитодателя.
Текстът изрично предвижда, че промяната се извършва от УС на Б.та, който съгл.
т. 9.3 от ОУ „има право” да го
извърши. Т. е. решението дали да се извърши промяната и каква да бъде тя е
предоставено изцяло на преценката на УС на Б.та.
41. В договора и ОУ не е предвидена методика
за промяна на лихвения процент.
41.1.
В т. 9.3. от ОУ
е отразено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент, при някои от следните условия:
41.1.1.
изменение на
LEONIA, EURIBOR, LIBOR с най - малко 1%;
41.1.2.
изменение на
индекса на потребителските цени с най - малко 0,5%;
41.1.3.
въвеждане на
рестрикции от страна на Централната Б. върху банковата система и / или върху
кредитодателя;
41.1.4.
промени в
нормативните актове, както и регулациите на Централната Б., засягащи
функционирането и изискванията към банките;
41.1.5.
изменение на
средните годишни пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови
институции, обявени в статистиката на Централната Б., с най - малко 10%;
41.1.6.
съществена промяна
в паричната политика на Централната Б., като премахване на валутния борд,
обезценяване на лева, деноминация на лева и смяна на парите.
41.2.
На първо място
по делото не са представени решенията на УС, от които да могат да могат да
бъдат установени конкретните мотиви за извършените от Б.та увеличения на
лихвения процент.
41.3.
На следващо
място, формулирането на част от условията е прекалено общо и като например: „въвеждане на рестрикции от страна на
Централната Б.”, „промени в
нормативните актове, както и регулациите на Централната Б.”, „съществена промяна в паричната политика на
Централната Б.”. От договора за кредит и ОУ не може да бъде извлечена
никаква информация и относно това върху какво трябва да влияят тези условия по
т. 9.3 от ОУ - върху ликвидността на Б.та, върху разходите за финансиране на
кредита, върху печалбата на Б.та или др. В резултат на това за кредитодателя се
открива възможността към всеки един момент да си състави различна методология
за извършването на промяната и то въз основа на различни, конюнктурно
определени фактори.
41.4.
В тази връзка
съдът намира, че за да може промяната на лихвеният процент да бъде извършена
съгласно изискванията на ЗЗП, следва още при подписването на договорът да е
изготвен алгоритъм (формула) посредством, който при възникването на определени
обективни критерии (информацията за които следва да е общодостъпна) да може да
бъде изчислено как ще се промени лихвения процент по договора (напр. при
промяна на EURIBOR със същият процент се променя и лихвения процент по
договора). Тази методология следва да е включена в договора или потребителят да
бъде запознат с нея преди или най - късно приключването на договора, за да може
при промяна на пазарният показател сам да изчисли промяната на дължимото
от него възнаграждение по договора (вж. т. 38.4)
41.5.
По делото не са
представени доказателства, а не се и твърди от ищеца, че от Б.та е изготвена
такава методология.
42. Договорът и ОУ не ограничават промяна на
лихвеният процент само до увеличението му.
43. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП (липсват при ЗЗППТ /отм./)
43.1.
В
конкретният, случай не се налага обследването този факт, доколкото преценката
дали клаузите попадат в обхвата на изключенията по чл. 144 от ЗЗП се извършва
само, ако същите са формулирани по ясен и разбираем начин, на които изисквания
горевизираните клаузи не отговарят.
43.2.
Поради същата причина не следва да бъде обсъждано и
изискването, посочено в постановеното в резултат на преюдициално
запитване Решение на Съда на ЕС от 21
март 2013 г. по дело С-92/11 - възможността потребителя в хипотезите на
изключенията да прекрати договора при промяна условията от страна на търговеца
(чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), която възможност следва да може да бъде реално
използвана при конкретните условия.
44. В тази връзка съдът намира за неравноправни
клаузите на т. 4, изр.
посл. от процесния договор за кредит, както и т. 9.3. от ОУ, позволяващи на Б.та
едностранно да увеличава размера на възнаградителната лихва по договора.
44.1.
Обстоятелствата, при чието настъпване
може да се измени лихвата, не са изрично и еднозначно уговорени в договора и ОУ, не са обективни, липсва методика за
промяна на лихвата.
44.2.
Поради тази причина съдът приема, че визираните клаузи
позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание (чл. 143, т. 10 от ЗЗП,
съотв. чл. 35, т. 9 от ЗЗППТ /отм./), поради което не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
44.3.
В тази връзка съдът приема, че клаузите, предвиждащи
промяната на лихвения процент от УС на Б.та са нищожни съгл. чл. 146 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.).
V.
Погасяване на част от вземанията.
45. Съгл.
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
46. В
конкретният случай отговорността на основният длъжник е ангажирана с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2011 г. Последното
налага извода, че се е погасила отговорността на ответниците - поръчители за
заплащане на всички вземания станали изискуеми до 14.04.2011 г.
VI. Прехвърляне на
вземанията на ищеца
47. По отношение на договора за цесия
47.1.
В резултат на
сключеният договор за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по
процесният договор за кредит са преминали от Б.та – кредитодател върху ищцовото
дружество - цесионер.
47.2.
Договорът за
цесия е сключен след издаването на заповедта за изпълнение, поради което след
подаването на възражението от поръчителя срещу заповедта, спазвайки срока по
чл. 415, ал. 2 от ГПК, цесионерът е завел иска по чл. 422 от ГПК. Действията му
са в съответствие с т. 10б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка съдът намира, че ищецът
като правоприемник на кредитодателя се явява активно легитимиран да предяви
исковете, предмет на настоящото производство.
47.3.
На цесионерът
(ищец по делото) с изрично пълномощно (л.
46)1 е предоставено правото да уведоми длъжниците
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г. о.).
47.4.
На 30.04.2015 г. ответниците са
уведомени от ищеца за извършената цесия
(вж. т. 17).
47.5.
В този смисъл
съдът счита, че поръчителите следва да се считат за уведомени за извършената
цесия, от който момент същата има действие спрямо тях (като солидарни длъжници)
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
VII.
Изискуемост на вземанията
48. По
отношение на релевираната предсрочна изискуемост:
48.1.
В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
48.2.
Доколкото отговорността
на поръчителя съгл. чл. 138 от ЗЗД е производна на тази на длъжника, то
задълженията, свързани с предсрочната изискуемост (за предсрочното заплащане на
пълният размер на главницата и възнаградителната лихва) ще възникнат за
поръчител само, ако те са възникнали за длъжника.
48.3.
Поради тази
причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в
момента, в който тя е обявена на длъжника, от който момент възникват и
задълженията на поръчителите (В този смисъл Решение
№ 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.).
49. По отношение на момента на
установяване на вземането:
49.1. Отново във връзка с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е отразено, че предмет на установителното производство по чл. 422 от ГПК е вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, възникнало въз основа на фактически състав, който вече се е осъществил към момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
49.2. В тази връзка в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. са развити следните хипотези:
49.2.1. Ако волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.
49.2.2. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението, заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер.
49.2.3. Ако волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК или волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство, моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Последиците са същите, както при предходната точка.
49.2.4. В обобщение в последното цитирано решение е прието, че, предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обуславя извода, че искът вземането не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.
50. Изискуемост на вземанията в
контекста на предявените искове
50.1. Волеизявлението на Б.та - кредитодател не е достигнала до кредитополучателя Ц. Т. преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не са ангажирани доказателства за получаването на такова изявление и след подаването на заповедта за изпълнение. Кредитополучателя не е страна по делото, за да се приеме, че волеизявлението е направено с исковата молба (вж. т. 49.2.3). В тази връзка съдът приема, че предсрочна изискуемост на процесните задължения не е настъпила.
50.2. Независимо от това, процесните вземания произтичат от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на Б.та. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и настъпването на изискуемостта им не е обусловена от сбъдването на допълнително условие. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи до размера на изискуемите и неплатени вноски по кредита, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в т. ч. за остатъка от кредита - да се отхвърли (В този смисъл отново Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о.).
50.3. Решението за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
50.4. В конкретният случай, с оглед ненастъпването на предсрочната изискуемост, установителните искове могат да бъдат уважени само по отношение на вземанията, станали изискуеми до момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
50.5. Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск. Този иск следва да бъде разгледан по отношение на вземанията, изискуемостта, на които е настъпила след подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, доколкото искът за установяването на същите по реда на чл. 422 от ГПК подлежи на отхвърляне (вж. т. 50.2).
50.6. При разглеждането на осъдителният иск на осн. чл. чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъдат взети под внимание всички факти, влияещи върху изискуемостта на вземанията. За разлика от иска по чл. 422 от ГПК, осъдителният иск не е обвързан с факта на установяването на вземането въз основа на осъществил се към момента на подаването на заявлението фактически състав, а може да съобрази и факти, представляващи елементи от този състав, осъществили се след подаването на заявлението или исковата молба до края на устните състезания (като например настъпването на падежа на определени погасителни вноски, уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост и др.).
50.7. Това е така защото осъдителното решение е самостоятелно изпълнително основание, което по никакъв начин не е обвързано със стабилитета и изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение (вж. т. 49.2.4).
VIII.
Начин за изчисляване на дължимите суми
51. Договорени
условия
51.1. Съобразно гореизложеното съдът намира, че е сключен валидно договор за кредит, сумата по който е предоставена на кредитополучателя, поради което са възникнали задълженията на последният да върне заетата сума съгл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и да заплати възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
51.2. От заключението на СИЕ е установено, че вноските не са заплатени в договорените срокове, поради което кредитополучателя дължи и неустойка под формата на „наказателна лихва” върху главницата на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа т. 19, ал. 1 от ОУ.
51.3. По делото е валидно сключен и договор за поръчителство, с който ответниците са се задължили на осн. чл. 138 и сл. от ЗЗД да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя.
51.4. Към договора е подписан Анекс № 1 и допълнително споразумение, които обвързват поръчителите по отношение на задължението им за заплащане на главницата и възнаградителната лихва по начина, посочен в т. 33.5.
52. Нищожни клаузи - При изчисляването на дължимите суми не следва да бъде вземано предвид капитализирането на лихвите (вж. Раздел III ) и едностранното увеличение на лихвения процент от страна на кредитодателя (вж. Раздел IV).
53. Поредност при погасяване на вземанията
53.1. При погасяването на компонентите от погасителните вноски следва да бъде съобразна разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като бъдат погасени първо разноските по събирането им, след това възнаградителната лихва и най - накрая - главницата.
53.2. По отношение на самите погасителни вноски: Същите обхващат еднородни задължения - възнаградителна лихва и главница. Последното налага погасяването на сумите по отделните погасителни вноски да бъде извършвано в поредността по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД - като се погасяват първо най - старите вноски. (При погасяването на самите компоненти на отделната вноска - главница и възнаградителна лихва, отново следва да се спази поредността на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД).
53.3. С внесените от кредитополучателя суми не следва да се погасяват вземанията за мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляващи обезщетение за забава. Погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД от ЗЗД. (В този смисъл Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на ВКС на ВКС, I т. о., Решение № 48/25.01.2000 г. по гр. д. № 1065/99 г. на ВКС; Решение № 1276/8.10.1999 г. по гр.д. № 577/99 г. на ВКС, V г. о.; Решение № 266/12.06.2006 г. по т. д. № 832/2005 г. на ВКС, II т. о.).
53.4. Същото важи и за вземанията за неустойка (наказателна лихва), които също не следва да бъдат вземани под внимание при изчисляването на погасителният ефект на извършените от името на кредитополучателя плащания.
54.1. от
сключването на договора до подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - за
вземанията предмет на установителните искове;
54.2. от
подаването на заявлението до приключването на устните състезания - за
евентуално предявените осъдителни искове (вж.
т. 50).
55. Възражение по чл. 147, ал.1 от ЗЗД
55.1.
Както вече бе отбелязано по - горе (вж. Раздел V), отпаднала е отговорността на
ответниците - поръчители за заплащане на всички вземания станали изискуеми до
14.04.2011 г.
55.2.
За да може да бъде съобразен погасителният ефект обаче,
следва да бъде установено каква част от процесните вземания (като вид -
главница, лихви, разноски) са:
55.2.1.
погасени в резултат на реално извършените плащания;
55.2.2.
станали изискуеми до 14.04.2011 г. (в резултат на което
са се погасили на осн. чл. 147, ал. 1 от ГПК).
55.3. Двете суми следва да бъдат съпоставени и при изчисляването на погасителният ефект - да се съобрази по - голямата от тях.
55.3.1.
Ако погасената в резултат на реално извършените
плащания сума е по - голяма, отговорността на поръчителя е отпаднала за вземания,
които вече са заплатени, поради което отпадането на отговорността му не
намалява задължението за заплащане на остатъка от дължимата сума (за
заплащането на която отговаря и главния длъжник).
55.3.2.
Ако сумата на станалите изискуеми до 14.04.2011 г.
вземания е по - голяма, непогасеният остатък от съответното вземане остава
дължим от главния длъжник, обаче поръчителят няма да отговаря за частта от
остатъка, станала изискуема до 14.04.2011 г. Затова в този случай неговата
отговорност ще се установи, като от общо дължимата сума се извади сбора от
падежиралите до 14.04.2011 г. вземания, а не сбора от реално заплатените
суми.
IX.
Дължимите суми от ищците. Основателност на
претенциите.
56. СИЕ е констатирала, че общо заплатената сума по кредита за периода 03.01.2005 г. - 12.10.2015 г. възлиза на 11 054,07 лв. (л. 188)2.
57. След подаването на исковата молба е постъпила допълнително сумата от 410,06 лв., с която вещото лице е приело, че се погасяват направените разноски по делото. Нито от уточненията направени от „Б. ДСК” ЕАД, нито от заключението на СИЕ се установява, че тази сума е събрана по образуваното изпълнително дело. Следователно в случая не е налице хипотезата на (т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - вж. т. 53.5), което налага извода, че тази сума следва да бъде приспадната на осн. чл. 76, ал. 2 от ЗЗД от дължимите по делото разноски.
По отношение на
отв. К.С.
58. Реално
погасените суми - изчисленията следва да бъдат направени съгласно
Вариант № 2 от СИЕ (при отчитане на Договора за кредит и Анекс № 1). За тази
цел вещото лице е съставило нов погасителен план към датата на сключване на
Анекс № 1 - 22.04.2009 г. (вж. Таблица -
приложение - л. 184 - 1862) с начално салдо на заетата сума,
посочена в анекса - 5 900 лв. Отчетени са извършените плащания в периода
22.04.2009 г. - 12.10.2011 г., които възлизат на 2 322,07 лв. (т. 2.1. от разясненията към СИЕ - л. 1882).
58.1. Вещото
лице е изчислило неправилно погасените вземания. С извършените плащания са
реално погасени малко повече от 24 вноски (по новия погасителен план - л. 184 - 1862), следователно
са погасени всички вземания за възнаградителна лихва и главница, включени в
първите 24 вноски. С остатъка от платената сума 2 322,07 лв. - 24*95,01 лв. =
42 лв., на осн. чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е погасена допълнително част от
възнаградителната лихва по вноска № 25.
58.2. В
тази връзка реално погасената част от вземанията възлиза на:
58.2.1. възнаградителна
лихва (общо): 1 682,95 лв. + 42 лв. = 1 724,95 лв.;
58.2.2. от
възнаградителната лихва само за претендираният с исковата молба период (22.04.2011 г. - 11.10.2011 г. - вноски № 24 -
29) са погасени: 66,42 лв. (включена в погасената вноска № 24) + 42 лв. (от
вноска № 25) = 108,42 лв.;
58.2.3. главница в размер на 597,12 лв.
59. Погасени суми на осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
59.1. Вещото правилно е изчислило размера на главницата, която е погасена на осн чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Установява с че към 14.04.2011 г. са били изискуеми 23 погасителни вноски (включително тази дължима на 22.03.2014 г.) При това положение сборът на главниците включени във 23-те вноски възлиза на 568,54 лв.
59.2. Поради тази причина при изчисляването на дължимият остатък от главницата следва да се вземе предвид по - голямата от двете суми (реално погасената и погасилата се по реда на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - вж. т. 55), в случая - реално погасената сума.
59.3. По
отношение на възнаградителната лихва не се налага да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
от ищеца се претендира възнаградителна лихва за периода 22.04.2011 г. - 11.10.2011 г., т. е. за период след 14.04.2011 г.
(преди която дата са се погасили вземанията по реда на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД).
Същото важи и за наказателната лихва, претендирана за периода 02.06.2011 г. -
11.10.2011 г.
60. Дължими суми към подаването за заявлението - 14.10.2011 г. (предмет на установителният иск)
60.1. Към този момент се установява размерът на сумите, дължими по установителният иск по чл. 422 от ГПК, тъй като предмет на този иск може да бъдат единствено вземания, чиято изискуемост е настъпила към момента на подаването на заявлението (вж. т. 54).
60.2. Размерът на дължимата главница следва да бъде изчислен като от сбора на всички главници, включени във вноските, падежирали до подаване на заявлението (до вноска № 29, вкл.), бъде извадена реално погасената сума, или: 745,47 лв. - 597,12 лв. = 148,35 лв.
60.3. От ищеца се претендира възнаградителна лихва за периода 22.04.2011 г. - 11.10.2011 г. Размерът на дължимата възнаградителна лихва следва да бъде изчислен, като на сбора от възнаградителните лихви, включени във вноските, станали изискуеми в претендирания период (22.04.2011 г. - 11.10.2011 г.), а именно вноски № 24 - 29, се извади реално погасената сума, или: 393,10 лв. - 108,42 лв. = 284,67 лв.
60.4. По
отношение на размера на дължимата наказателна лихва съдът кредитира
заключението на вещото лице което е изчислило същата на 486,56 лв. (т. 2.7. от разясненията към СИЕ - л. 1882).
От страна на ищеца е претендирал по - малка сума - 205,40 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен до претендираната сума.
61. Дължими суми след подаването за заявлението - 14.10.2011 г. (предмет на осъдителният иск).
61.1. Доколкото съгласно предходната точка не е установен със сила на пресъдено нещо пълният размер на претендираните от ищеца суми, следва да бъде разгледан евентуално предявеният осъдителен иск, като при него бъдат съобразено и настъпването на изискуемостта процесните вземания и след подаването на заявлението. (вж. т. 54).
61.2. В конкретният случай дължимостта сумите, изискуемостта на които е настъпила след 14.10.2011 г., следва да бъде разгледана единствено по отношение на главницата, тъй като и възнаградителната и наказателната лихва се претендират за период, предхождащ подаването на заявлението.
61.3. Съдът е длъжен да установи вземането към момента на приключването на устните състезания. Следователно от момента на подаването на заявлението до приключването на устните състезания (14.10.2011 г. - 18.07.2016 г.) са падежирали вноски № 30 - 86), сборът от главниците по които възлиза на 2 534,00 лв.
По отношение на
отв. Й.Г.
62. Размерът
на дължими суми към подаването за заявлението - 14.10.2011 г. (предмет на
установителният иск) по отношение на дължимата възнаградителна лихва и
главница съвпада с този, дължим от другият поръчител, доколкото и отв. К.С.
отговаря съгласно първоначалният договор и Анекс № 1 (вж. Таблица - приложение - л. 184 - 1862.
62.1. Разликата
в отговорността на двамата поръчители по отношение на дължимата възнаградителна
лихва и главница се формира по отношение на периода след подаване на
заявлението, тъй като отговорността на отв. Й.Г. се изчерпва с изтичането на
периода на първоначалният договор за кредит - 03.12.2011 г. (вж. т. 33.5).
62.2. Ответникът
Й.Г. не отговаря по отношение на вземането за заплащане на неустойка, тъй като
същият не е подписал Анекс № 1 (вж. т. 51.5).
63. Дължими суми след подаването за заявлението - 14.10.2011 г. (предмет на осъдителният иск).
63.1. Доколкото съгласно предходната точка не е установен със сила на пресъдено нещо пълният размер на претендираните от ищеца суми, следва да бъде разгледан евентуално предявеният иск, като при него бъдат съобразено и настъпването на изискуемостта процесните вземания след подаването на заявлението (вж. т. 54).
63.2. В конкретният случай дължимостта сумите, изискуемостта на които е настъпила след 14.10.2011 г., следва да бъде разгледана единствено по отношение на главницата, тъй като и възнаградителната и наказателната лихва се претендират за период, предхождащ подаването на заявлението.
63.3. В конкретният случай за периода: 14.10.2011 г. - 03.12.2011 г. (до който отговаря поръчителя) са падежирали вноски № 30 и 31, сборът от главниците по които възлиза на 61,95 лв.
64. За по - голяма яснота основателността на отделните претенции може да бъде илюстрирана в следната таблица:
|
Ответници |
Главница (лв.) |
Възнаградителна лихва (лв.) |
Наказателна лихва (лв.) |
||
|
до 14.10.2011 г. |
след 14.10.2011 г. |
Общо |
|||
|
Иск |
уст. |
осъд. |
|
уст. |
уст. |
|
Й.Г. |
148,35 |
61,95 |
210,30 |
284,67 |
|
|
К.С. |
148,35 |
2 534,00 |
2 682,35 |
284,67 |
205,40 |
|
Разлика |
0,00 |
2 472,05 |
2 472,05 |
0,00 |
|
|
Солидарно |
148,35 |
61,95 |
210,30 |
284,67 |
|
65. Сумите, дължими едновременно от двамата ответника, се дължат в условията на солидарност между самите поръчители и главния длъжник, съобразно сключеният от тях договор за поръчителство. (Те се равняват на по - малката сума, измежду дължимите от всеки един ответник суми по отделните вземания).
66. Разликата между дължимата в условията на солидарност сума и пълният размер на задължението на всеки един от ответниците се дължи само от съответния поръчител в условията на солидарност с главния длъжник.
Разноски
67. Ищецът е направил разноски в общ размер от 1 492,74 лв. От тях с извършеното след подаването на исковата молба са погасени 410 лв. (вж. т. 57), поради което следва да се установи дължимостта на остатъка им 1 082,68 лв. С оглед уважаването на част от исковете разноските на ищеца следва на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат възстановени от ответниците, както следва:
67.1. от отв. Й.Г. - до размера от 84,88 лв.;
67.2. от отв. К.С. - до размера от 331,10 лв.
68. Ответниците са направили разноски, които на осн. чл. 78, ал. 3 също следва да бъдат възстановени съобразно отхвърлената част от исковете, както следва:
68.1. Отв. Й.Г. е направил разноски в размер на 1 675 лв., от който следва да му бъдат възстановени 1 412,36 лв.;
68.2. Отв. К.С. е направила разноски в размер на 1 475 лв., от който следва да й бъдат възстановени 572,83 лв.
69. От ищецът е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар, което обаче, с оглед голямата фактическа и правна сложност на делото, не следва да бъде уважено.
70. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ Анекс № 1/22.04.2009 г. към Договор за потребителски кредит № 11/8738700 от 03.12.2004 г. по отношение на авторството на положеният за Поръчител № 2 - Й.В.Г., подпис на последната страница от анекса.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Й.В.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: *** и К.З.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу тях на ищеца „ОТП ФБ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********и съдебен
адрес:***, в качеството му на цесионер и частен правоприемник в процеса,
предмет на Заповед № 460/14.10.2011 г.
за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 518/2011 г. на
Районен съд - гр. Тутракан, в полза на цедента „Б. ДСК” ЕАД, с която заповед на
ответниците, в качеството им на поръчители, е разпоредено да заплатят
солидарно с главният длъжник равностойността на заета сума (главница), станала изискуема до 13.10.2011 г.
(вкл.), по Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г., сключен между "Б. ДСК" ЕАД, в качеството му на
кредитодател и Ц. С. Т., в качеството й на кредитополучател, която сума възлиза на 148,35 лв. (сто
четиридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки); възнаградителна лихва върху
главницата за периода: 22.04.2011 г. - 11.10.2011 г., в размер на 284,67
лв. (двеста осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки); законната
лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (14.10.2011 г., вкл.) до окончателното
изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника К.З.С., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: ***, че съществува
вземането срещу нея на ищеца „ОТП ФБ" ЕАД, с ЕИК *********, в качеството му на цесионер
и частен правоприемник в процеса, предмет
на Заповед № 460/14.10.2011 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 518/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан, в полза на
цедента „Б. ДСК” ЕАД, с която заповед на ответника, в качеството му на поръчител,
е разпоредено да заплати солидарно с главният длъжник неустойка под формата на
„наказателна лихва” въз основа т. 19.2. от Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на „Б. ДСК” ЕАД върху главницата по Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г., сключен между "Б. ДСК" ЕАД, в качеството му на
кредитодател и Ц. С. Т., в качеството й на кредитополучател, за периода: 02.06.2011 г. - 11.10.2011 г., в размер на 205,40
лв. (двеста и пет лева и четиридесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията,
предмет на същата заповед за изпълнение, по отношение на двамата ответници, за
разликата между дължимата част от заетата сума, станала изискуема до
13.10.2011 г. (вкл.) - 148,35 лв. и претендираната част - 5 683,19 лв.; както и
за разликата между дължимата част на възнаградителна лихва за периода:
22.04.2011 г. - 11.10.2011 г. - 284,67 лв. и претендираната такава
- 331,69 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за установяване на вземането, предмет на
същата заповед за изпълнение, срещу ответника Й.В.Г., с ЕГН **********, за заплащане на неустойка
под формата на „наказателна лихва” за периода: 02.06.2011 г. - 11.10.2011 г.
ОСЪЖДА ответниците Й.В.Г., с ЕГН ********** и К.З.С., с ЕГН **********,
в качеството им на поръчители, да
заплатят на ищеца „ОТП ФБ"
ЕАД, с ЕИК *********, в качеството
му на цесионер и частен правоприемник в процеса, солидарно с главният длъжник, равностойността на заета сума (главница), станала изискуема в периода 14.10.2011 г. (вкл.) - 03.12.2011 (вкл.), по Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г., сключен между "Б. ДСК" ЕАД, в качеството му на
кредитодател и Ц. С. Т., в качеството й на кредитополучател, която сума възлиза на 61,95 лв. (шестдесет и
един лева и деветдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА ответника К.З.С., с ЕГН **********, в качеството й на поръчител, да заплати на ищеца „ОТП ФБ" ЕАД,
с ЕИК *********, в качеството му на цесионер и частен правоприемник в
процеса, солидарно с главният
длъжник, равностойността на заета сума
(главница), станала изискуема в периода: 04.12.2011 г. (вкл.) - 18.07.2016
г. (вкл.), по Договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2004 г., сключен между "Б. ДСК" ЕАД, в качеството му на
кредитодател и Ц. С. Т., в качеството й на кредитополучател, която сума възлиза на 2 472,05 лв. (две хиляди
четиристотин седемдесети и два лева и пет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за осъждане на отв. Й.В.Г., с ЕГН **********, да заплати равностойността
на заета сума, станала изискуема в
периода: 14.10.2011 г. (вкл.) - 18.07.2016 г. (вкл.), за разликата между уважената част - 61,95 лв. и претендираната
част - 5 683,19 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за осъждане на отв. К.З.С., с ЕГН **********, да заплати равностойността на заета сума, станала изискуема в периода: 14.10.2011 г. (вкл.) - 18.07.2016 г. (вкл.), за разликата между уважената част - общо 2 472,05 лв. и претендираната част - 5 683,19 лв.
ОСЪЖДА ответника Й.В.Г., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „ОТП ФБ" ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото
разноски
в размер на 84,88 лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки).
ОСЪЖДА ответника К.З.С., да заплати на ищеца „ОТП ФБ" ЕАД,
с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 331,10 лв. (триста тридесет и един лева и десет
стотинки).
ОСЪЖДА ищеца
„ОТП ФБ" ЕАД, да заплати на ответника Й.В.Г., с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1 412,36 лв. (хиляда четиристотин и дванадесет лева и
тридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА ищеца
„ОТП ФБ" ЕАД, да заплати на ответника К.З.С., с
ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 572,83 лв. (петстотин седемдесет и два лева и осемдесет
и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: