СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 2816 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 21.08.2018 г. по гр. д. №
12482/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, „К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК *******, е осъден да заплати на В.Г.С., ЕГН **********, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата
от 6000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на падане на касетки с ябълки от
палетна количка в магазин „Кауфланд” в гр. София, ж.к. „Младост“ върху В.Г.С., ведно със законната лихва от 26.04.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С решението „К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК *******, е осъден да заплати на В.Г.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
1990 лв. - съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „К.Б. ЕООД е.К.” КД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че не са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че не
е спорно настъпването на процесния инцидент, но механизмът му е различен от
описания в исковата молба. Поддържа, че касетките с ябълки не са паднали върху
ищцата, а до нея. Алтернативно поддържа, че определеният размер на
обезщетението е завишен и не е съобразен с критериите на чл. 52 ЗЗД. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Г.С., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. Сочи, че ответникът е признал, че касетките с
ябълки са паднали върху ищцата. Поддържа, че е налице противоправно деяние на
служител на ответника и причинна връзка. Излага, че определеният от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 51 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в
изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато
при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да
възникне обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени
при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите
при или при повод на изпълнение на възложената работа.
От доказателствата по делото, в това число
показанията на свидетеля очевидец Е.Й.С.и съдебно - медицинската експертиза безспорно се установява фактът на настъпване на
инцидента, а именно че на 26.04.2017 г. в магазин на ответника, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, касетки с ябълки са паднали върху ищцата. В
отговора на исковата молба ответникът посочва „не се спори, че на цитираната
дата в магазин Кауфланд-Младост, гр. София, ул. „*******натоварени върху палетна
количка хранителни продукти - ябълки са паднали от количката, като при падането
горната част на товара е бутнала ищцата до витрината на щанда за неопаковани
продукти“, също така и „в процеса на падане товарът единствено с горната си
част подпира ищцата“. Както правилно е посочил районният съд ирелевантно е
обстоятелството каква част от товара е паднал, както и дали е паднала върху
витрината или на пода, доколкото ответникът признава, че товарът е бутнал
ищцата.
Свидетелят - очевидец Е.Й.С.заявява, че на процесния ден - 26.04.2017 г., заедно с ищцата са били в
магазин Кауфланд, когато е чула трясък и викове. Свидетелката съобщава, че е
видяла касетки с ябълки паднали върху витрината, както и че ищцата се е
подавала от падналите касетки. Свидетелства, че ищцата е била затисната от
ябълките като с помощта на друга жена са успели да я издърпат от ябълките.
Сочи, че са пристигнали служители на ответника, а по - късно и бърза помощ,
като заедно с ищцата са били откарани в болница „Света Анна“. Видяла, че ищцата
имала хематом на гърба и била стресирана. След инцидента излезнала в болнични.
От показанията на свидетелката А.Д.Г. се
установява, че в резултат на инцидента ищцата е имала синини по гърба и
краката, болки в кръста и затруднения в дишането. Свидетелства, че по - късно
при ищцата се е появило изтръпване на крайниците и виене на свят. Сочи, че
ищцата е отказвала да излиза за период от седем, осем месеца.
От показанията на свидетелката В.М.В.се
установява, че ден след инцидента ищцата й се е обадила и споделила за
случилото се. Свидетелства, че седмица след инцидента ищцата е била на легло,
имала е затруднения в дишането и ставането, болки в гръдния кош. Излага, че в
началото на лятото се появило изтръпване на лявата част на главата. Сочи, че
ищцата била стресирана, уморена, като
намалила работното си време.
Съдът приема свидетелските
показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни,
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични
- субективните възприятия на свидетелите относно главния факт на
доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Тези правнорелевантни
факти се потвърждават и от доказателствените (фактическите) изводи на приетата
като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на изследването е
анализирала представената по делото медицинска документация. Вещото
лице изяснява, че е възможно процесното травматично увреждане на ищцата да е настъпило при падане на товара от палета.
От приетата и неоспорена от страните съдебно - медицинска
експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че ищцата е получила контузия на гръден кош
вдясно; контузия в лумбалната област вдясно; увреждания на междупрешлените
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб. Вещото лице дава
заключение, че увреждането е съпроводено физически болки, които са продължили
около 30 - 40 дни, като през първите 7 дни болките са били с по - интензивен
характер в областта на гръдния кош и лумбалните прешлени, като лечението се е
изразило в приемане на медикаменти и обезболяващи с покой. Експертизата
установява, че към настоящия момент здравословното състояние на ищцата е стабилизирано,
като при по - голямо натоварване в областта на кръста и гръдния кош ищцата се
оплаква от болки, които до шест месеца ще отзвучат.
Съгласно Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на
увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на
лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието
на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е)
възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите
условия в страната. Причиняването на
неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания, подлежат на
пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
С оглед посочените правила
за определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди и след съвкупен анализ на установените по делото
обстоятелства относно претърпените такива от ищцата, настоящият съдебен
състав намира, че справедливият размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 6 000 лв., както правилно е приел и
районният съд. За да достигне до този извод съдът съобрази характера и тежестта
на причинените телесни увреждания на ищеца - контузия на гръден кош вдясно;
контузия в лумбалната област вдясно; увреждания на междупрешлените дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб, а също така и на причинените страдания - тревожността, липсата на активност и безпокойствието вследствие на претърпяната травма. Възстановителният период при нея е продължил
около 30 - 40 дни, като през първите седем дни болките са били с по - интензивен
характер в областта на гръдния кош и лумбалните прешлени, като лечението се е
изразило в приемане на медикаменти и обезболяващи с покой. При определяне на
размера следва да се съобрази и че макар към настоящия момент оздравителният период е
приключил са налице остатъчни болки в областта на кръста и
гръдния кош.
Следователно, предявеният
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен до сумата
от 6 000 лв.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 630 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.08.2018 г. по гр. д. №
12482/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „К.Б.
ЕООД е.К.” КД, ЕИК ******* да заплати на В.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 630 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.