Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във връзка с Глава ХХІ НПК. С решение № 118 от 16.02.2012 година по АНД № 2245/2011 година по описа на Районен съд - град В. Т. Е. Н. И. е признат за НЕВИНЕН за това, че на 25.04.2011 година в град В. Т., в интернет клуб „Е.”, по хулигански подбуди, да е причинил лека телесна повреда на С. Т. С. изразяваща се в кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи с кръвоизливи в роговицата им, кръвонасядане на дясната ябълчна зона с охлузване на същата, моравовиолетов цвят на цялата дясна буза и на преднодясната странична част на шията, с което са му причинени болки и страдание, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК същият е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Против така постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура – град В. Т.. Излагат се съображения, че постановеното решение е неправилно. Представителят на ВТРП посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че деянието е осъществено по хулигански подбуди. Посочва, че последното е извършено в най-големия интернет клуб в град В. Т.. Счита, че действията на обвиняемия са проява на непристойно поведение и със същото се изразява незачитане на установените норми в общественото поведение. Моли постановеното от Районен съд – град В. Т. решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което Е. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и същият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа подадения протест, като счита същия за основателен, а решението на Районен съд – град В. Т. за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че от събраните на досъдебното производство доказателства и особено след като са изгледани записите от камерите за видеонаблюдение в процесния интернет клуб се установява по несъмнен начин, че обвиняемият е причинил лека телесна повреда на пострадалия. Посочва, че клубът е обществено заведение и че същият се посещава от много хора, от което следва да бъде направен извод, че деянието е извършено по хулигански подбуди, изразявайки явно неуважение от страна на дееца към установения в страната правопорядък. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което Е. Н. И. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в среден размер. Защитникът на обвиняемия И. счита, че решението на Р.c– град В. Т. е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон, съответно че подаденият протест е неоснователен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Е. И. в хода на съдебните прения заявява, че е извършил деянието, поради провокация от страна на пострадалия и че не би го ударил без причина. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозирания протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на решението. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемият Е. Н. И. ероден на * в град В. Т., с постоянен адрес в град В. Т., У. „С.” № *, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН *. На 25.04.2011 година, около 19.30 часа С. Т.С. отишъл в интернет клуб „Е.” в град В. Т.. На входа се срещнал с негов приятел – свидетелят Н. Б. и двамата влезли и седнали на един от компютрите. След известно време при тях отишъл обвиняемият И. и поискал С. да изпрати „СМС” от интернет страницата на „М-тел”. С. се съгласил, но казал на обвиняемия да изчака малко. Отговорът ядосал И. и той започнал да обижда пострадалия и му удар шамар. След това последният се съгласил да изпрати въпросния „СМС” и започнал да пише това, което му диктувал обвиняемия. След като изпратил съобщението, И. се ядосал, тъй като според него С.сбъркал някаква дума и започнал да му нанася удари с ръка – шамари в областта на главата. Тези действия били съпроводени с обидни думи както към С., така и към свидетеля Н. Б. След като И. престанал да нанася удари, казал на последните да излязат от интернет клуба. Двамата излезли, а непосредствено след тях излязъл и обвиняемият. От заведението излезли още няколко лица, като имало такива и на тротоара. Пред заведението И. нанесъл още няколко удара с ръка в областта на главата на С., след което ударил и намиращия се до него Н. Б. Непосредствено след това Е. И. си тръгнал. ╬т назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че С. Т. С. е получил следните увреждания: контузия на меките тъкани по главата и лицето, които са му причинили болки и страдания за срок от 7 до 10 дни /л. 19-20 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на обвиняемия Е. Н. И., депозираните на досъдебното производство показания на свидетелите С. С. и Д. Н., както и депозираните във въззивната инстанция показания на свидетеля Н.Б. – частично; приложените в досъдебното производство, прочетени и приети в хода на съдебното следствие – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 31 от ДСП/, характеристична справка на обвиняемия /л. 32 от ДСП/, справка за съдимост на Е. Н. И., изготвена от Р.с.– гр. В. Т. /л. 24 от ДСП/; извършения в съдебно заседание оглед на веществено доказателство - възпроизведения запис от охранителните камери и отразените в съдебния протокол констатации; заключението на изготвената на досъдебното производство на съдебно-медицинска експертиза /л. 19-20 от ДСП/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното: Обвиняемият Е. Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. От обективна страна на 25.04.2011 година, около 19.30 часа, в град В. Т., в интернет клуб „Е.”, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. Т. С., изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на Р.с. – град В. Т., че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Действително по делото не е установен по безспорен и категоричен начин, че с осъщественото от И. деяние на С. са причинени увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи с кръвоизливи в роговицата им, кръвонасядане на дясната ябълчна зона с охлузване на същата, моравовиолетов цвят на цялата дясна буза и на преднодясната странична част на шията. Нещо повече на досъдебното производство няма никакви данни за такива обективни последици, което е довело до неправилното им посочване от представителя на Р. п. – град В. Т. както в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на И., така и в постановлението, с което е направено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Независимо от този недостатък на обвинението на Районната прокуратура, настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано по несъмнен начин, че обвиняемият е причинил лека телесна повреда на C. по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. По категоричен начин са установени авторството и механизмът на изпълнителното деяние. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в протестираното решение основен факт, свързан с предмета на доказване по чл. 102, т. 2 НПК е характерът и размерът на вредите, причинени от деянието. В конкретния случай при обвинение по чл. 130, ал. 2 НК за причиняване на лека телесна повреда, резултатът от деянието е увреждането - „изразяващо се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето”, т. е. без да е необходимо да са налице обективни следи върху организма на пострадалия и те да са елемент от състава на престъплението. Разликата между лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК и всички останали телесни повреди, предвидени в Наказателния кодекс, се състои именно в това, че при последните е налице някакво разстройство на здравето, което се изразява в определени травматични увреждания, които се характеризират с обективни следи върху организма, а в хипотезата на ал. 2 от разпоредбата на чл. 130 НК, такова разстройство на здравето не е налице. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели и изготвената съдебно-медицинска експертиза, настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен начин е доказан резултатът от престъпното посегателство – причинените на пострадалия болки и страдания. В тази насока следва да се има предвид и изразеното в мотивите по т. 16 на Постановление № 3 от 27.09.1979г. на Пленума на Върховния съд становище, а именно, че „Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото … Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.” – но не е задължително, те не са неизменна последица от престъпното посегателство. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че доколкото обективните следи от престъплението, които са посочени от прокуратурата, не се доказват по безспорен начин, то правилно първоинстанционният съд е оправдал обвиняемия за причиняването им. В същото време обаче, настоящата инстанция приема, че по несъмнен начин по делото е установено, че с деянието, извършено от обвиняемия, на C. са му причинени болки и страдания без разстройство на здравето за срок от 7 до 10 дни. На следващо място въззивната инстанция намира, че обвиняемият е действал по хулигански подбуди. Както правилно е посочил Районният съд, следва да се има предвид, че този вид мотиви не са несъвместими с личните, от които се твърди, че е бил ръководен обвиняемият. Тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство /Решение № 65/2010г. на I н.о. на ВКС/. В случая по делото настоящата инстанция приема, че не става въпрос за изцяло „личен” мотив. Не би могло да бъде споделено становището, че една сгрешена дума в СМС поражда такъв „личен” мотив, който да подбужда към нанасяне на телесна повреда. Подобно поведение говори именно за явно неуважение към личността и към обществото като цяло. Деянието е осъществено на публичното място – в голям и посещаван интернет клуб, а след това и пред него, на улицата, в присъствието на други хора, нанесени са удари и друго лице, което с нищо не е допринесло за т. нар. „личен” мотив. Когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на хулиганството, независимо от продиктувалия го „личен” мотив. Именно по тази причина следва да се приеме, че осъщественото деяние, макар продиктувано от конфликта, възникнал между C. и И., съдържа признаци за наличие и на хулигански подбуди. В този смисъл е и Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС. С поведението си обвиняемият демонстрира явно неуважение към обществото, грубо нарушава обществения ред, показва пренебрежително отношение както към личността на индивида, така и към личната неприкосновеност. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Обвиняемия е съзнавал, че нанасяйки удари по главата и лицето на пострадалия на обществено място и в присъствието и на други хора ще му причини болки и страдания и ще изрази явното си неуважение към обществото. И. съзнателно и целенасочено нанесъл удари на C., като по този начин ясно демонстрирал желанието си да му причини болка. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен в това, че с осъщественото от него деяние е причинил на C. кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи с кръвоизливи в роговицата им, кръвонасядане на дясната ябълчна зона с охлузване на същата, моравовиолетов цвят на цялата дясна буза и на преднодясната странична част на шията, в какъвто смисъл са и изводите на Районен съд - град В. Т.. Е. И. обаче, следва да бъде признат за виновен в това, че на 25.04.2011 година в град В. Т., в интернет клуб „Е.”, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари по главата и лицето на С. Т. C., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. За инкриминираното деяние в особената част на Наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до една години или пробация. В случая по отношение на обвиняемия И. са налице кумулативно предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК предпоставки, а именно: извършителят е пълнолетен, касае е за умишлено престъпно деяние, за което в Особената част на Наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда раздел ІV от Глава осма НК и на последно място с престъплението не се причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият Е. Н. И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно наказание „Глоба”. При определяне размера на административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът взе предвид сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, както и ниската степен на обществена опасност на дееца. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия /същият е реабилитиран/, характеристични данни за личността на дееца и младата му възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете. С оглед на това съдът намира, че на обвиняемия И. следва да му бъде наложено административно наказание „Глоба”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като размерът на глобата следва да бъде определен към минимума предвиден в закона, а именно 1000.00 лева. Съдът намира, че административно наказание в посочения размер, в най-пълна степен ще способства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху дееца и същевременно ще окаже своето предупредително и възпиращо въздействие върху другите членове на обществото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че подаденият от Районна прокуратура – град В. Т. протест е основателен. Водим от изложените съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 118 от 16.02.2012 година на Районен съд - град В. Т. по АНД № 2245/2011 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА Е. Н. И.,роден на * в гр. В. Т., с постоянен адрес в град В. Т., У. „С.” № *, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2011 година, в град В. Т., в интернет клуб „Е.”, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари по главата и лицето, причинил на С. Т.C. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/, като го ОПРАВДАВА чрез осъщественото от него деяние да е причинил на С. Т. C. увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи с кръвоизливи в роговицата им, кръвонасядане на дясната ябълчна зона с охлузване на същата, моравовиолетов цвят на цялата дясна буза и на преднодясната странична част на шията. На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА Е. Н. И. от град В. Т., У. „С.” № *, с ЕГН * да заплати по сметка на ВТОС направените по делото разноски в размер на 80.00 лева /осемдесет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |