№ 246
гр. Провадия, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството се образува въз основа на искова молба, подадена от Гаранционен
фонд срещу Х. М. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лева,
частичен иск от 101 052.56 лева, представляващи заплатени от Гаранционен фонд разноски
по гр.д. № 1073/2017 г. по описа на СГС и парично обезщетение по същото дело и по щета
№ 210339/21.10.2016 г. в полза на пострадалия Е.И.К. за претърпени от последния
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г.,
причинено от ответника без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
19.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебно-деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът причинява ПТП на 30.10.2015 г. на участък от път III-
208 Айтос-Тервел, находящ се между разклонението за турските гробища и указателна
табела с надпис „Айтос“. Уточнява, че ответникът се движи с л.а. „Ситроен Ц5“ ДКН ТХ
4167 ХС в пияно състояние (около 1.38 промила) и без действаща задължителна застраховка
гражданска отговорност, със скорост, несъобразена с пътните условия (тъмно, населено
място), вследствие на което не възприема своевременно движещите се в неговата посока и
намиращи се в коридора му на движение пешеходци М.В.Т. и Е.И.К.. Като последица от
това като удря пешеходците и напуска ПТП.
Ищецът навежда твърдения, че образува щета № 210339/21.10.2016 г. и определя на
1
пострадалия Е.И.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 992.21 лева, при
условията на 50 % съпричиняване от страна на К.. Последният не се съгласява с тази сума,
поради което завежда гр.д. № 1073/2017 г. по описа на СГС, като ответникът е трето лице-
помагач на ответника. Съдът присъжда допълнително сумата от 56 700.00 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2017 г., както и 1024.57 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във връзка с травми
и увреждания, ведно със законната лихва от 24.01.2017 г. Отделно ищецът се осъжда да
заплати държавна такса в полза в размер на 2434.61 лева.
Ищецът посочва още, че Е. К. образува изпълнително дело, по което Фондът изплаща
общо сумата от 70625.74 лева, от които 57 724.57 лева главница, 7215.58 лева законна лихва
и 5685,59 разноски и такси по изпълнението. Допълва, че след подадена молба от К., се
извършва прихващане на дължимите към Фонда суми в общ размер на 248.90 лева.
По същество, ищецът желае осъждането на ответника да заплати 5000.00 лева,
частичен иск от 101 052.56 лева, от които: 100.00 лева частичен иск от обезщетение в общ
размер на 27 992.21 лева; 4000.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 70
625.74 лева; 900.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 2 434.61 лева.
Претендира и съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
В първото по делото заседание, проведено на 20.10.2022 г., редовно призованият
ответник по реда на чл. 43, ал. 1 от ГПК не се явява лично, нито изпраща представител.
Ответникът не прави и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът
своевременно формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно
предявените вземания фактически състав, ищецът представя писмени доказателствени
средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да
бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски в общ размер на 200.00 лева за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА Х. М. Б. ЕГН:********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 5000.00 лева, частичен иск от 101 052.56 лева, от
които: 100.00 лева частичен иск от обезщетение в общ размер на 27 992.21 лева; 4000.00
лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 70 625.74 лева; 900.00 лева частичен
иск от изплатената сума в общ размер на 2 434.61 лева, представляващи заплатени от
Гаранционен фонд разноски по гр.д. № 1073/2017 г. по описа на СГС и парично
обезщетение по същото дело и по щета № 210339/21.10.2016 г. в полза на пострадалия
Е.И.К. за претърпени от последния неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., причинено от ответника без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху гореописаните частични главници, от датата на завеждане на исковата молба –
19.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. М. Б. ЕГН:********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 500.00 (петстотин) лева разноски, от които 200.00 лева
за заплатена държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3