Р Е Ш
Е Н И Е
№: 12.02.2021г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен
съд,
наказателен състав
На четиринадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Москова
НАХД № 466/2020г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.И.Р. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 93/16.11.2020г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с което за
нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената
територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС му е
наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл.81 ал.3 вр. чл.81 ал.1 т.1
от ЗЗТ. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните норми и при
съществени процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Същият е депозирал нарочна молба, с която заявява, че поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.
В с.з. АНО, редовно уведомен, се
представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – ю.к.П., чрез който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери
за установено следното:
На 20.08.2020г. св.С.Г. *** заедно с колегата си Е.П. извършили планова
проверка в границите на защитена територия - природна забележителност (ПЗ)
„Пясъчни дюни в района на младежки международен център“ (ММЦ) в землище на гр.
Приморско, при която установили, че жалбоподателят В.И.Р. след моста до река Дяволска на гр. Приморско,
е навлязъл и паркирал с автомобил с рег.№ **** в границите на природна
забележителност „Пясъчни дюни в района на ММЦ“, представляваща защитена
територия по смисъла на Закона за защитените територии. По време на проверката
е присъствал водача на автомобила -
В.И.Р., който посочил на проверяващите черен път без табела, като твърдял, че е
навлязъл по него в защитената територия. Проверяващите установили, че пътят,
който жалбоподателят сочил, не е отбелязан като такъв на кадастралната карта. Така
също установили, че на подходите към защитената територия, които подходи са
отбелязани като съществуващи пътища на кадастралната карта на защитената
територия, са поставени информационните табели, указващи границите на
защитената територия. На място св.Г. в присъствието на колегата си Е. П. и на С.С./
мл.полицейски инспектор в 1-во РУ на МВР-Русе/ съставил против жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение №93/20.08.2020г., който същият
подписал с възражения, че на черния път, по който навлязъл в защитената
територия, нямало информационна табела. Препис от акта е връчен на 20.08.2020г.
срещу подпис на жалбоподателя, видно от изричното отбелязване в акта /л.16/
В законоустановения срок по ЗАНН, жалбоподателят е депозирал писмени
възражения срещу съставения му акт, като твърди, че на пътя, по който навлязъл
в района н р.Дяволска, нямало поставена табела, указваща забранителния режим за
навлизане на МПС в района на защитената територия /л.14-15/.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на всички събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената
територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС на
жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.81 ал.3 вр.чл.81 ал.1
т.1 от Закона за защитените територии.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 18.11.2020г., видно от известието
за доставяне/л.13/, а жалбата е изпратена по пощата, като е входирана от АНО на
24.11.2020г.
Изложената фактическа обстановка
бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията на съда за това са следните:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от
служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено
от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна и субективна страна.При съставянето на АУАН
и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са сроковете за
издаване на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, съдържат всички
задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно издадени и връчени на
нарушителя, поради което възраженията на нарушителя в тази насока са
неоснователни. В акта за установяване на административното нарушение
свидетелите, които са присъствали на
установяването на нарушението, са посочени с трите имена, длъжностите и
местоработата им, които данни са достатъчни за установяването им при
необходимост същите да бъдат разпитани. Ето защо възраженията на жалбоподателя
за липса на данни на свидетелите по акта са неоснователни.
С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по
чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, определена
със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Закона за защитените територии, в природните забележителности се забраняват
дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят
естетическата им стойност. Пясъчните дюни между гр.Приморско и м.“Перла“ на
км.50 +000 на път Бургас – Мичурин /днес с наименование Царево/, в землището на
гр.Приморско, с площ 24 ха са обявени за природни забележителности със Заповед
№2109/20.12.1984г. на КОПС при МС /л.32-34/, като съгласно т.“г“ от забранителния режим на
защитената територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС,
в границите на природните забележителности се забраняват влизането,
лагеруването, преминаването или паркирането на моторни превозни средства. Към
заповедта е изготвена и скица на защитените територии, като по делото е
представена такава за природната забележителност „Пясъчни дюни“, както и
описание – характеристика съгласно Приложение № 2 , съгласно които границите на
природната забележителност „Пясъчни дюни“ са: изток – море и плажна ивица,
запад – пътя Приморско – Китен, север – Дяволска река и юг – водна кула срещу
пътя за с.Писменово. Заповедта е публикувана в Държавен вестник в бр.3/1985г. и
е влязла в сила.
По делото е безспорно установено, че на процесната дата
след моста на река Дяволска жалбоподателят е навлязъл и паркирал с процесния
автомобил на пясъчните дюни в границите
на природната
забележителност „Пясъчни дюни“, като този факт не се оспорва и от самия
жалбоподател. От показанията на актосъставителя, събрани в хода на съдебното
следствие, се установява,че природната забележителност „Пясъчни дюни“ е била
обозначена със съответните информационни и забранителни табели на подходите,
отбелязани като пътища на кадастралната карта на природната забележителност.
Дали жалбоподателят е бил навлязъл в защитената местност по път, обозначен като
такъв на кадастралната карта, или е бил навлязъл по черен път, който не е бил
обозначен като такъв на кадастраната карта, е ирелевантно за случая, тъй като
границите на природната забележителност са публикувани в държавен вестник, и възраженията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установи, че жалбоподателят като водач на
процесния автомобил е навлязъл и
паркирал процесното МПС в защитената територия „Пясъчни дюни“, с което е
нарушил законовите норми на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на
защитената територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС.
Посочените норми предвиждат ангажиране на отговорността на водача на МПС,
защото именно той управлява МПС-то, с което навлиза и паркира в защитената
местност, поради което правилно е била ангажирана отговорността му за
нарушаването на посочените норми.
С издаването на наказателното постановление АНО правилно е ангажирал административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него на инкриминираната дата
нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената
територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС и правилно
е приложил санкционната норма на чл.81 ал.3 вр. чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ.
Наказващият орган правилно е приел, че случаят е маловажен и правилно е определил вида и
размера на административно наказание -
„глоба“ в размер на 100 лева, като е отчел, че липсват данни преди
издаването на процесното НП нарушителят да е бил санкционирано с влезли в сила
НП за други нарушения на ЗЗТ, и следователно настоящето е първо такова. Съдът намира, че
така определеното наказание е подходящо за постигане на целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и за
осъществяване функциите на административното наказание, свързани със
специалната и генерална превенция.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на РИОСВ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 93/16.11.2020г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с
което на В.И.Р. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от
забранителния режим на защитената територия, определена със Заповед
№2109/20.12.1984г. на КОПС при МС е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ.
ОСЪЖДА В.И.Р. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
РИОСВ-Бургас сумата в размер на 50.00 /петдесет / лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :