Решение по дело №481/2020 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И Е    №

 

 

К., 05.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа  година в състав

                                       

                 Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева  гр. дело № 481/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,2,3 от КТ.

          Ищецът Н.Т.А., ЕГН ********** *** моли съда да постанови решение, с което да отмени извършеното със Заповед № 34/19.12.2019 г. издадена от ответника на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ уволнение, като незаконосъобразно и неправилно; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „пласьор, стоки" с място на работа парк „Б.Т.“ ЕООД, сектор гр. К.; да осъди „Б.Т.“ ЕООД да му запла­ти обезщетение за месеците, през които е останал без работа, поради незаконно уволнение в размер на 3660 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2020 год. до окончателното й заплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.

          Твърди, че е работил в „Б.Т.“ ЕООД, сектор гр. К. на длъжност „пласьор, стоки" в продължение на две години. През месец ноември 2019 г. бил приет в болница „Св. Е." гр. С. за поставяне на стенд на сърцето, тъй като страдал от хронична исхемична болест на сърцето. Били му назначени 5 дни стационарно и 35 дни домашно лечение - до 15.12.2019 г. След тази дата посетил отново ЛКК за преглед и констатации относно продължаване на болничния лист или прекратяването му. ЛКК с протокол(направление) го изпратила на ТЕЛК. ТЕЛК _- Стара З.  след извършен преглед му издала допълнителен болничен лист от 15.12.2019 г. до 13.01.2020 г. и го уведомила, че ще получи ЕР на ТЕЛК в срок, но едва на 07.02.2020 г. получил ЕР № 0509 от 07.02.2020 г.

На 24.01.2020г. по телефона бил уведомен, че трудовия му договор е прекратен и следва да се яви в дружеството за да получи документите относно прекратяването. При явяването му на 25.01.2020 г. получил документ, озаглавен Заповед №34/19.12.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.328, ал.1, т. 12 от КТ. В долната част на документа след текста: „дата на връчване на заповедта" била изписана датата 20.12.2019 г. Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е извършено в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, поради обстоятелството, че заповедта за прекратяване не е мотивирана. Липсват мотиви за уволнението, като е изписан единствено законовото основание. Позовава се на решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г., IV г.о. и Определение № 291 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 614 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то г.о. Твърди, че липсва каквото и да е обосноваване на причините за прекратяването на трудовия договор, с което се нарушава правото му на защита, тъй като е поставен в невъзможност да възрази или предприеме действия, за да защити законните си интереси. Немотивирането на заповедта е нарушение, което не може да бъде поправено/санирано в настоящия граждански процес и което обуславя незаконосъобразността на извършеното от страна на работодателя прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че 20.12.2019 год. както и към момента на извършване на експертизата е можел да изпълнява заеманата от него длъжност поради което уволнението му е незаконосъобразно.

 

          Ответникът "Б.Т.' ЕООД, ЕИК ***** моли съда да отхвърли предявените искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на Н.А. на предишната му длъжност и за заплащане на от 3 660лв., за оставане без работа, поради незаконно уволнение.

           Твърди, че с ищеца има сключен трудов договор № 5/05.02.2018 г. Трудовата му функция е „шофьор - пласьор на лекотоварен автомобил“ в хлебозавода в гр. К. при непълно работно време от 6 часа и месечно трудово възнаграждение - 459.75 лв. - за положен труд и ангажирано време.

През 2018 г. Н.Т.А. ползвал отпуски по болест общо 17 дни, а от 28.03.2019 г. до прекратяване на трудовият му договор в края на 2019 г. е ползвал отпуск по болест общо 213 дни от общо за 2019 г. - 226 работни дни.

За целия период от време, включително времетраенето на отпуските по болест същият е получавал трудово възнаграждение, освен договореното в първоначалния трудов договор, както и допълнително увеличеният размер на възнаграждението от 566.00 лв., според  Допълнително споразумение №34/01.06.2018 г.

Твърди, че причината ответното дружество да предприеме действия по прекратяване на трудовия договор с ищеца е, че ищецът има доказано и налично заболяване, което му пречи да упражнява нормално трудовата си функция и е отсъствал по болест през 2019 г. изключително голям период от време - 213 работни дни. Предизвестие изх. №60 от 18.11.2019 год. е изпратено чрез известие за доставяне на дата 10.12.2019 год. до адреса на ищеца. Посочено е правно основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 от кодекса на труда, считано от 18.12.2019 г.  С това предизвестие ищецът е уведомен, че ще му бъде изплатено от ответното дружество обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, съгласно чл.220, ал.1 от КТ. Върната е обратна разписка по български пощи с отбелязване, че „лицето не се явява, за да получи пратката, съдържаща предизвестието“.

Оспорва твърдението на ищеца за телефонно обаждане и за явяването му 25.01.2020 год. в ответното дружество, за да му се връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор с отбелязана дата на връчване - 20.12.2019 г. Твърди, че връчването е станало на вписаната в долната част на документа дата 20.12.2019 г.

Правилно и законосъобразно като основание за прекратяване на трудовия договор е вписан чл.328, ал.1, т.12 от КТ, тъй като лицето обективно /без вина/ не може да изпълнява трудовите си функции в период почти през цялата година. Касае се за невиновно неизпълнение на трудовата функция и това законодателя е предвидил не "уволнение", а прекратяване на трудов договор, чрез предизвестие.

Ищецът през 2019 г. без да е работил, /поради заболяване, което не оспорва/ е получавал редовно полагащото му се обезщетение. Изразява готовност да му заплати на осн. чл.220 от ал.1 от КТ едномесечно брутно трудово възнаграждение, както е посочено в самото предизвестие.

Твърди, че е невъзможно ищецът да бъде възстановен на работа в ответното дружество. Заболяването от което страда, поставеният  стенд на сърцето, хроничната исхемична болест на сърцето и констатациите в Експертно решение на ТЕЛК от 07.02.2020 г., са категорични, че изпълняваната от него трудовата функция не кореспондира със здравословното му състояние и той не може да упражнява същата с това заболяване.

          Налице е обективна невъзможност за ищеца, поради посоченото по - горе заболяване да изпълнява трудовата си функция в гр.К., като шофьор - пласьор, „защото ще бъде подложен на непредвидими или внезапни обстоятелства по време на работа, касаещи неговото нездравословно състояние“.

 

          От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от представения трудов договор № 5/05.02.2018 г., на 05.02.2018 год. „Б.Т.“ЕООД е възложил на Н.Т.А. и последният е приел считано от 05.02.2018 година да изпълнява в гр. К. длъжността „шофьор-пласьор, лекотоварен автомобил“, категория персонал: оператори на машини, съоръжения; за срок – за неопределено време, с продължителност на работния ден 6 часа (непълно работно време), ОМВ 459,75 лв. Страните са уговорили 20 дни платен годишен отпуск и срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор -30 дни.

На 02.04.2018 година на Н.Т.А. е връчена длъжностна характеристика за длъжността „пласьор, шофьор“. /л.74,75/. В трудовите функции на ищеца влизат пласирането на стока до клиента, приемането на сумите по заплащане на стоката, опазването на сумите до предаването им в счетоводството, правилно управление и експлоатиране на МПС, следене същото да бъде технически изправно.  

С допълнително споразумение № 34/01.06.2018 г. към трудов договор № 5/05.02.2018 г. на 01.06.2018 год. страните са се споразумели считано от 01.06.2018 год. Н.Т.А. да заема длъжност „пласьор, стоки“ – категория персонал: персонал зает с услуги,  за срок – за неопределено време, при 8 часа продължителност на работния ден и 566 лв. ОМВ.

Представено е изготвено от „Б.Т. “ ООД до Н.Т.А. предизвестие изходящ при съставителя номер 60/18.11.2019 год. В документът е направено изявление от работодателя до Н.Т.А., че „Б.Т. “ ООД му отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, който ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 считано от 18.12.2019 год. като за неспазеният срок на предизвестието ще бъде платено обезщетение съгласно чл.220, ал.1 от КТ. Документът е изпратен по пощата и видно от представеното известие за доставяне- не е достигнал до  Н.Т.А., а е върнат обратно на подателя „Б.Т. “ ООД със забележка „пратката не е потърсена“.

На 19.12.2019 година „Б.Т. “ ООД издава 3аповед за № 34/19.12.2019 г., с която „на основание чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на труда и молба № ….  от дата …..  Предизвестие от 18.11.2019 г. прекратява трудовото правоотношение с Н.Т.А., считано от 18.12.2019 год. …... на длъжност „пласьор, стоки“. В заповедта е записано, че същата е връчена на 20.19.2019 год. Получаването на заповедта е удостоверено с подписа на Н.Т.А..

В периода м. март 2019 год. – м.декември 2019 год. ищецът е представил на работодателя си 12 бр. болнични листове за разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност общо 213 дни. Състоянието, за което на ищеца е бил разрешаван отпуск за временна нетрудоспособност в периода месец март – месец октомври 2019 год. диагностицирано като „Нестабилна стенокардия“. Болничният лист издаден на 09.09.2019 год. е бил отменен с ЕР на ТЕЛК от 07.02.2020 година като издаден без основание.

На 14.11.2019 год. на ищеца е издаден болничен лист № Е 20198545385, с който му е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност от 12.11.2019 год. до 14.12.2019 год. поради общо заболяване – Други форми на хронична исхемична болест на сърцето. Отпускът му е продължен с болничен лист  № Е 20198509550 издаден на 11.02.2020 год. за времето 15.12.2019 год. – 13.01.2020 год. поради общо заболяване – Други форми на хронична исхемична болест на сърцето. С болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20198509619 издаден на 18.02.2020 год. състоянието на временна нетрудоспособност е удостоверено за времето от 14.01.2020 год. – 12.02.2020 год. поради общо заболяване – Други форми на хронична исхемична болест на сърцето.

На 07.02.2020 год. с ЕР на ТЕЛК № 0509 от 021/07.02.2020 г. на УМБАЛ „Проф. д-р С.К. “ АД – Ст. З.  ищецът е освидетелстван. Поставена му е диагноза „Други форми на хронична исхемична болест на сърцето“ и съпътстващи заболявания: хипертонично сърце, артериална хипертония 3 степен, захарен диабет тип 2.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице кардиолог Ж.Д.Н.Т.А. може да изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил-пласьор на стоки“ при заболяванията, от които страда. Към 21.09.2020 г., когато лицето е прегледано болестта, от която ищецът страда не е излекувана, но компенсирана, той няма симптоматика. Поставени са му стендове в периода м. 03.2019 г. -  м.11.2019 г. За около месец след поставянето на стенд, лицето не е било в състояние да работи. След изтичането на този период от време от поставянето на последния стенд лицето е здраво, може да върши тежка физическа работа.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по трудова медицина с вещо лице С.А.М. заключение за пригодността на едно лице да изпълнява определена длъжност се дава от обслужващата предприятието Служба по трудова медицина след представено ЕР на ТЕЛК, в което са посочени степента на намалена работоспособност на лицето, наличието на противопоказни условия на труд, диагноза и др. Изпълняването от ищеца на трудовата дейност по производствената характеристика съставена от работодателя не е свързано с тежък физически труд или тежко психическо напрежение и в този смисъл не съставлява нарушение на предписанията за противопоказания на условия на труд.

С определение № 1016/19.06.2020 год., връчено на ищеца на 21.06.2020 год. съдът изрично указа на ищеца, че не е посочил доказателства за твърдението си, че е останал без работа поради уволнението както и че в негова тежест е да докаже основанието и размера на претендираното обезщетение.      За доказване на претенциите си по чл.344, ал.1, т.3 от КТ ищецът не направи искане за събиране на други доказателства, респ. доказателствени средства освен извлечение от трудовата му книжка. Видно от представеното извлечение последното записване в трудовата книжка на ищеца е на страните 9 – прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и зачетен трудов стаж при него. 

Исковата молба е подадена на 18.02.2020 год.

 

          От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

          Искът за отмяна на уволнението е основателен и следва да бъде уважен.

          В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е да установи при условието на пълно и главно доказване законосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение.

Преценка за такава законосъобразност може да се извърши от съда, ако в заповедта ясно са посочени фактите и обстоятелствата мотивирали работодателя да вземе решение да прекрати правоотношението.

Заповед № 34/19.12.2019 год. е немотивирана. Предизвестие вх.№60/18.11.2019 год., на което ответникът се позовава е ирелевантно за спора. То не е достигнало до ищеца и в този смисъл не е произвело никакво правно действие. От неговото съдържание по никакъв начин не може да се направи конкретен извод какви са били мотивите на работодателя за прекратяване на договора с ищеца.

Записването в Заповед № 34/19.12.2019 год., че прекратяването на трудовото правоотношение се извършва на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ насочва на твърдение прекратяване на правоотношението поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. От съдържанието на заповедта не става ясно кой от субектите по правоотношението е в обективна невъзможност да изпълнява договора – дали ищецът или ответникът.

Към датата на  връчване на Заповед №34/19.12.2019 год. на работодателят е било известно, че ищецът страда от форма на хронична исхемична болест на сърцето –  болест при която на осн. чл.333, т.3 от КТ работниците се ползват със специална защита при уволнение.           

Към датата на  връчване на Заповед №34/19.12.2019 год. ищецът е бил в разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност.

Твърдението на ответника, че ищецът е бил в обективна невъзможност да изпълнява трудовата си функция е неоснователно. Работодателят не разполага с квалификацията и правомощието да извършва преценката дали определено здравословно състояние съставлява невъзможност а изпълнение на трудова функция. Ответникът не е възложил на компетентните органи да направят преценката дали ищецът е в състояние да изпълнява трудовите си функции. 

Твърдението на ответника, че ищецът е бил и е в обективна невъзможност да изпълнява трудовата си функция се оборва от събраните по делото доказателства – преценката на специалист кардиолог и специалист трудова медицина. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор/извън волята им/, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Състоянието на временна, намалена и/или трайна неработоспособност само по себе си не представлява обективна невъзможност.  

 

Искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „пласьор, стоки“ е основателен и следва да бъде уважен поради основателността на главния иск – за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.

 

Искът за заплащане на обезщетение от 3660 лв. за оставане без работа е недоказан по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът не твърди и не представя доказателства, че активно е търсил работа след уволнението -  не е регистриран като безработен в Дирекция "Бюро по труда", не е установено да е търсил да започне работа, подходяща за здравословното му състояние, да му е била отказана работа поради здравословното му състояние. По изложените съображения съдът счита, че не се доказа, че липсата на трудови доходи се дължи на незаконното уволнение. Нетърсенето на работа съставлява поведение, чийто естествен резултат е ненамиране  на такава.

Ищецът не представя доказателства и за размера последното получено от него трудово възнаграждение, на база на което следва да бъде определен размера на обезщетението.

 

Ищецът представя списък на разноските. Разноските на ищецът по делото възлизат на 1520 лв. за правна помощ и са разпределени в списъка на разноските както следва: 610 лв. по иска с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 610 лв. по иска с правно осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, 300 лв. по иска с правно осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Ответникът представя списък на разноските. Претендира 788,10 лв.  (л. 129). Разходите на ответника по делото възлизат на 738,10 лв., от които 150 лв. адвокатско възнаграждение (л. 19), 388,10 лв. депозит за съдебно-медицинска експертиза (л. 80 и л. 128), 200 лв. депозит за съдебно-медицинска експертиза по трудова медицина (л. 115). Ответникът е останал задължен за 83,50 лв. (неплатени) разноски за съдебно-медицинска експертиза по трудова медицина.

          На осн. чл.357 КТ споровете между работника или служителя и работодателя относно изпълнението на трудовите правоотношения са трудови спорове. На чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. В тази връзка и на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК  и те не плащат такси и разноски по производството. Освобождаването е от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото - работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по делото.

Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. (Определение № 909 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г. о., ГК).

Ответникът следва да за плати на ищеца разноски в размер на 1220 лв. ( за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ).

Съразмерно с отхвърлената част ищецът следва да заплати на ответника 246 лв. разноски по делото. 

          Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА за незаконно извършеното от „Б.Т. “, ЕООД, ЕИК: *****   , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му И.К.Д. със издава 3аповед за № 34/19.12.2019 г. уволнение на Н.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** и го ОТМЕНЯ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „пласьор, стоки" с място на работа парк „Б.Т.“ ЕООД, сектор гр. К..

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** против „Б.Т. “, ЕООД, ЕИК: *****   , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му И.К.Д. иск съдът да осъди „Б.Т. “, ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на Н.Т.А., ЕГН ********** сумата 3660 лв., представляваща обезщетение за месеците, през които е останал без работа, поради незаконно уволнение.

 

ОСЪЖДА „Б.Т. “, ЕООД, ЕИК: *****   , със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1220 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с  уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Н.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  „Б.Т. “, ЕООД, ЕИК: *****   , със седалище и адрес на управление:***, сумата 246 лв., представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :