№ 874
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260033 от 05.01.2021г., постановено по гр.дело № 4982/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, е отхвърлен предявеният от А. Б. М.
срещу Е. Ц. Г. иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
суми в общ размер 130 000 лева, предоставени в заем от ищеца А.М. на Б. А. М.-
наследодател на ответницата, в периода от 2004г. до 2006г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба-10.04.2019г. до окончателното
плащане и на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. Б. М. е осъден да плати на Е. Ц. Г.
разноски по делото в размер 2 900 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от А. Б. М., чрез
пълномощника адв. Ст. Х., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител сочи, че по делото е
категорично доказано наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между ищеца и починалия му син Б. М., в това число е доказано и реалното
предаване на договорената сума, срокът на погасяване на задължението и
изискуемостта на вземането. Предвид това смята, че съдът не е съобразил и
преценил поотделно и в съвкупност ангажираните по делото доказателства,
установяващи наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск.
Сочи, че съдът превратно е тълкувал показанията на свидетеля В. М. и е направил
погрешни изводи, че продажбата на апартамент в Пловдив за сумата 23 000 евро е
„даване вместо изпълнение в полза на трето лице”. Оспорва и извода на съда, че
чрез дарението от Б. М. в полза на В. М. е станало изравняване на дела на
1
средствата, предоставени от ищеца на сина му Б. М.. Жалбоподателят сочи и, че
съдът неправилно е приел, че спорните вземания са погасени по давност и излага
съображения кога е настъпила изискуемостта им, като смята, че най-големият
порок на решението се състои в липсата на мотиви, относно начина на
определяне изискуемостта на вземането. Искането е да бъде отменено
решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ответница Е.Г., чрез
пълномощника адв. В. Б., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения, че съдът не е
следвало частично да кредитира показанията на свидетеля В. М., които относно
твърденията за предаване на суми от ищеца на наследодателя на ответницата в
заем са противоречиви, взаимно изключващи се и не се подкрепени от останалите
доказателства по делото. Сочи се, че съдът е следвало да отчете
заинтересоваността на този свидетел от изхода на спора, както и да съобрази
обстоятелството, че между него и ответницата е налице висящо дело за делба на
недвижим имот. Смята, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен извод, че ищецът е предал в заем на покойния си син Б. М.
пари за закупуване на недвижим имот. Оспорва и извода на съда, че своевременно
направеното възражение за погасяване на процесните вземания по давност не
обхваща и заявеното от ищеца увеличение на първоначално предявения иск.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Б. М. с искова молба, с която
против Е. Ц. Г. са предявени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата 130 000 лева-главница по
договори за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба-10.04.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителните молби от 07.06.2019г., от 19.07.2019г. и
от 08.08.2019г. се твърди, че в периода от 2001г. до 2006г. ищецът предоставил на
сина си Б. А. М. общо сумата 130 000 лева за закупуване на жилище за него и
семейството му. Твърди се, че в периода от 1998г. до 2002г. синът му Б. бил
специализант в Пирогов, че през 2002г. сключил брак с ответницата, но не
разполагал с финансова възможност дори да си наеме жилище и поради това Б.
помолил баща си да му помогне. Сочи се, че през м. февруари 2004г. ищецът, след
като през 2002г. продал своя наследствена къща в Брацигово, предал на Б. М. в
заем сумата 34 000 лева за заплащане на първоначална вноска за купуване на
жилище „на зелено”, през м.март 2004г. му предоставил в заем още 16 000 лева, а
на 12.07.2006г. ищецът предоставил на сина си в заем и сумата 70 000 лева, която
изтеглил от личните си спестявания на 11.07.2006г. Твърди се, че на 12.07.2006г.
2
Б. М. си купил жилище в гр.София в ж.к. *** и ищецът в деня на сделката внесъл
лично изтеглената ден по-рано сума.
Ищецът уточнява, че сумата 50 000 лева е дадена на Б. М. от брат му В. А.
М.. Сочи, че през 1999г. синът му Б. купил с помощта на баща си, който му
прехвърлил свой дългосрочен жилищен влог, апартамент в гр. Пловдив. Твърди,
че тъй като в края на 2005г. Б. се нуждаел от още средства за закупуване на
жилище в София, ищецът помолил Б. да дари на брат си В. апартамента в
Пловдив, като гаранция за връщане на парите, които допълнително ще предостави
на Б.. Поддържа, че през м. януари 2006г. В. продал по настояване на ищеца,
собственото си жилище в гр. Пловдив и предоставил парите на брат си, като за
този заем между двамата братя, гарантирал лично ищецът и поел задължение да
плати същата сума на В. М.. Обяснява, че на три вноски-на 15.05.2018г., на
14.06.2018г. и на 05.02.2019г. изплатил на сина си В. сумата 50 000 лева и по този
начин изцяло встъпил в правата на кредитор на Б. М. за сумата 130 000 лева.
Ищецът твърди, че точна дата за връщане на заетите суми не били уговорили
със сина си Б. М., като условието, което синът му поел било да върне парите
когато има възможност и при поискване. Сочи, че в началото на м.януари 2018г.
се чул с Б. по телефона и ищецът го попитал кога ще му върне предоставените в
заем пари. Твърди, че на 06.01.2018г. синът му Б. М. починал и след погребението
му ответницата-негова съпруга, започнала да страни от семейството. Сочи, че му
било известно, че покойният му син оставил в наследство освен недвижими
имоти и МПС, така и значителна сума пари в различни банки. Твърди също, че на
24.10.2018г. ищецът изпратил до ответницата писмо с обратна разписка, в което
искал от нея да се срещнат за да обсъдят връщането на парите. Поддържа, че на
25.02.2019г. чрез нотариус връчил на ответницата и нотариална покана, с която
отново я канел на разговор относно връщането на заетите суми, но не получил
отговори от нея. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъдена ответницата
да му върне заетите суми. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Е. Ц. Г. оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва изложените от ищеца фактически
твърдения, че А.М. е предоставил в заем на Б. М. процесните суми, както и
твърденията, че семейството на Б. М. не е разполагало с финансова възможност да
си купи жилище. Не оспорва твърдението, че през 2006г. заедно със съпруга си Б.
М. са придобили недвижим имот в гр. София в ж.к. ***, но сочи, че това е
станало без финансовата помощ на ищеца или на В. М.. Твърди, че имотът са
придобили за сумата 28 400 лева с лични средства, платени от Б. М. в деня на
сделката. Сочи, че всъщност Б. М. до смъртта си извършвал търговска дейност и
разполагал с доходи, като и подпомагал финансово баща си и семейството на брат
си. Твърди, че след смъртта на съпруга й, ищецът поискал от нея да прехвърли
останало в наследство имущество на него и на брата на Б.-В.. Оспорва
твърденията, че А.М. се е суброгирал в правата на В. М. за сумата 50 000 лева,
като оспорва представените преводни нареждания с твърденията, че същите са
съставени след смъртта на съпруга й и за целите на процеса. Ответницата прави
възражение за изтекла погасителна давност относно процесните суми, като сочи,
че давността е започнала да тече от датата, на която се твърди, че са предадени
процесните суми и е изтекла много преди датата на подаване на исковата молба.
3
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че Б. А. М. е син на ищеца А. Б. М.; че на 26.01.2002г.
Б. М. е сключил граждански брак с ответницата Е. Ц. Г., както и че на 06.01.2018г.
Б. А. М. е починал и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. М. и
децата си Ц. Б. М. и Б. Б. М..
Няма спор също, че на 18.07.2006г. с договор за покупко-продажба, оформен
с нот.акт № 3, том III, вх.рег. № 2522, дело 396/2006г. на нотариус С. П., Б. А. М. е
придобил от „Инвестик” ООД собствеността върху апартамент № 16, изграден в
груб строеж, намиращ се в жилищна сграда в гр.София, ж.к. ***, заедно с мазе №
27 и гараж № 7 за сумата 28 400 лева, която сума, според посоченото в
нотариалния акт, купувачът платил напълно на продавача преди датата на
сключване на договора.
Прието по делото е нареждане/разписка от 14.07.2006г. на Про Кредит Банк
(България), от което се установява, че от сметка с титуляр Б. А. М. на посочената
дата – 14.07.2006г. е изтеглена на каса сумата 82 000 лева.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
решения на СГС, постановени по ф.д. № 7345/2002г. по описа на СГС, че на
19.08.2002г. е регистрирано в СГС от Е.Ц. – М.а и Б. А. М. дружество с
ограничена отговорност с наименование „Медекспрес” ООД; че на 16.12.2005г. е
вписана промяна в дружеството, като Е. М. е прехвърлила притежаваните от нея
дялове от капитала на дружеството на Б. М. и „Медекспрес” ООД е продължило
дейността си с фирма „Медекспрес” ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител Б. М.; на 24.11.2006г. е вписана промяна в дружеството, като за негов
едноличен собственик и управител е вписан А. Б. М.. На 06.12.2005г. с решение №
7611/2005г. по ф.дело № 4037/2005г. по описа на ОС –Пловдив, в регистъра на
търговските дружество към съда е вписано търговско дружество „Медекспрес”
ЕООД със седалище в гр. Пловдив и с едноличен собственик на капитала и
управител Б. М..
Според представената по делото трудова книжка на Е.Ц. Г. в периода от
1999г. до 2009г. същата е работила като медицинска сестра и е получавала
трудово възнаграждение.
В първоинстанционното производство са представени и писмени
доказателства, от които се установява, че на 25.04.1999г. с договор за покупко-
продажба, оформен с нот.акт за покупко-продажба № 29, том I, рег. № 336, дело
№ 31/1999г. Б. А. М. е придобил от Н. Д. Н. собствеността върху апартамент №
28/52, вход/секция „А“, етаж *, в ж.к. ***, гр. ***, ведно с избено помещение №
28 за сумата 18 500 лева, като според посоченото в нотариалния акт купувачът М.
е платил напълно и в брой на продавача Н. продажната цена.
На 09.12.2005г. с договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт за
дарение № 59, том VI, рег. № 4674, дело № 924/2005г. Б. А. М. е дарил на брат си
В. А. М. апартамент № 28/52, вход/секция „А“, на седми етаж, намиращ се в гр.
4
*** в жк. ***.
Установява се, че на 23.01.2006г. с договор за покупко-продажба, оформен с
нот. акт № 30, том I, рег. № 262, дело № 29/2006 г. В. А. М. е продал на И. Г. К. и
на Г. Х. К. апартамента № 28/52, вход/секция „А“, на седми етаж, намиращ се в
гр. *** в ж.к. *** за сумата 48 895,75 лева.
В първоинстанционото производство е представен договор за срочен влог,
сключен на 30.01.2006г. между Банка ДСК ЕАД и В. А. М. за откриване на срочен
влог в размер 23 250 евро.
Според приетата операционна бележка от 01.03.2006г., издадена от Банка
ДСК ЕАД от сметката на В. А. М. е извършен превод в размер 23 000 евро по
сметката на Б. А. М., като основание за превода е посочено „закриване“.
На 11.06.2009г. с нот.акт за продажба на недвижим имот № 95, том I, рег.
№599, дело № 89/2009г. Б. А. М. е придобил от А. В. С. и А. И. С. собствеността
върху 1/3 идеални части от правото на собственост върху незастроено дворно
място с идентификатор № 80371.242.447 и цялото с площ 480 кв.метра в гр.
Чепеларе на ул. „Никола Чичовски” № 35 за сумата 10 000 лева.
Установява се от представени три броя банкови нареждания на ПИБ-
Пловдив от 15.05.2018г., от 14.06.2018г. и от 05.02.2019г., че на посочените дати
А. Б. М. е наредил от своя банкова сметка към сметка на В. А. М. съответно
сумите 10 000 лева, 20 000 лева и 20 000 лева, с посочено основание на банковите
преводи „прехвърляне на средства“.
На 25.10.2018г. ищецът е изпратил до ответницата писмо с обратна
разписка, а на 11.02.2019г. е изпратил и нотариална покана, връчена лично на Е.
М. на 21.02.2019г., с които е поканил М.а да уредят отношенията си по повод
задължения на Б. М. към ищеца. Според съдържанието на писмото, след проведен
телефонен разговор в началото на януари 2018г. между ищеца и сина му Б. М.,
последният заявил, че вече може да си позволи всичко, обещал да помогне на В.
да си купи жилище, а на В. обещал да даде една от по-новите си коли. Според
съдържанието на нотариалната покана, Б. М., непосредствено преди да почине,
поел ангажимент да върне на баща си предоставените му в периода от 2001г. до
2006г. в заем суми в общ размер 130 000 лева. Посочено е, че с тези средства
ищецът ще осигури жилище на В. В. М. – негова внучка и племенница на
ответницата и е поискано ответницата да прехвърли на В. М. от наличните
автомобили на починалия Б. М., както и да прехвърли наследствената част от
недвижим имот, намиращ се в гр. Чепеларе.
Представен по делото е препис от искова молба, с която наследниците на Б.
М.-Е. М., Б. Б. М. и Ц. Б. М. са сезирали РС - Чепеларе с иск за делба на недвижим
имот, намиращ се в гр. Чепеларе против В. А. М., като от представените съдебно
удостоверение на РС – Чепеларе и копие от разписка за връчване, се установява,
че на 09.10.2020 г. В. М. е получил препис от исковата молба.
Разпитаният на 19.10.2020г. в първоинстанционното производство като
свидетел В. А. М.-син на ищеца и брат на покойния Б. М., твърди, че причината
брат му да дойде да живее в София, била че след като завършил медицина
5
започнал да работи като специализант в Пирогов и това наложило да се купи
жилище в столицата. Твърди, че баща им-ищецът А.М. поел издръжката на Б. в
София, като междувременно брат му се оженил, родило му се дете, но
семейството му живеело на квартира. Поддържа, че през м. февруари-м.март
2004г. баща им дал пари на Б. да си купи жилище. Обяснява, че баща им
притежавал средства от различни депозити, които изтичали в различни месеци,
като ищецът изрично настоявал свидетелят да присъства при предаването на
парите. Сочи, че предаването станало в гр. Пловдив, в апартамента където
живеели свидетелят и родителите му, като твърди, че според уговорката „ако
нещо стане с баща му“ тези пари са дължими и че Б. М. трябвало да ги върне на
брат си В. М.. Твърди, че присъствал на предаването на парите, като предния ден
ищецът бил изтеглил сумата 34000 лева и ги предал на ръка на Б. М.. Сочи, че
присъствал на срещата и предаването на парите именно за да е наясно, че са
налице финансови взаимоотношения между баща му и брат му и че ако стане
нещо с баща му, тези пари ще се дължат на него. Поддържа, че баща им
притежавал два наследствени имота, които били продадени по-рано. Сочи, че
преди брат му Б. М. да замине за София, баща им му купил апартамент в Пловдив,
като според разбиранията на ищеца каквото имало за единия брат, това трябвало
да има и за другия, поради което тъй като вече бил купил апартамент на Б. искал
другият му син да присъства, за да види, че е дал на Б. М. допълнително пари за
да си купи друг апартамент в София. Сочи, че уговорката била Б. или да
прехвърли на брат си апартамента в Пловдив или да върне парите. Свидетелят
твърди, че пари са давани многократно-първо през м. февруари 2004г. била
дадена сумата 34 000 лева, през м. март 2004г. сумата 16 000 лева, като той
присъствал и на двете предавания и сочи, че парите били предоставяни в брой на
Б. М.. Обяснява също, че дадените в началото пари били недостатъчно, поради
което ищецът предоставил на Б. още 20000 лева. Твърди, че в същото време
апартаментът, който бил в гр. Пловдив бил продаден, а свидетелят лично превел
получените от продажбата пари по сметка на брат си. Обяснява, че лично той бил
купил апартамент в Пловдив и лично той го бил продал след това. Уточнява, че
жилището било дарено от Б. на него, тъй като Б. дължал пари на баща им, но после
се оказало, че му трябват още пари и затова свидетелят продал апартамента в
Пловдив и дал парите на брат си. Сочи още веднъж, че парите, които баща им дал
на Б. трябвало да бъдат върнати на свидетеля, ако нещо се случи с ищеца.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
От изложените в исковата молба и уточняващите молби фактически
обстоятелства и заявения петитум, ищецът основава претенцията си на заемни
правоотношения. Съгласно чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален договор и за сключването на същия не е достатъчно
постигането на съгласие между страните, а е необходимо заемодателят
фактически да предаде на заемателя вещта предмет на договора. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които
основава иска си, а именно - съществуването на договор за заем между него и
наследодателя на ответницата, предаването и получаването на претендираните
6
суми, както и поемането на задължението за връщането им.
В конкретния случай, въззивният съд е на мнение, че от обсъдените писмени
и гласни доказателства не може да се направи извод, че между ищеца А. Б. М. и
покойния му син Б. А. М. е налице твърдяното правоотношение по договор за
заем-предоставяне на парични суми от ищеца на наследодателя на ответницата за
закупуване на жилище в гр. София със задължението за връщането им.
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля В. А. М. относно
предаването на сумите 34 000 лева, съответно 16 000 лева през м.февруари и
м.март 2004г. от А.М. на Б. М.. Както е посочено в решение № 207/17.03.2021г. по
гр.дело № 165/2020г. на IV ГО на ВКС, законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото-
роднините, настойника или попечителя на посочилата го страна, осиновителите,
осиновените, тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в
граждански или наказателен спор, пълномощниците, посочени от техните
доверители. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат
на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала
определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните
по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са
повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива
свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна.
В решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV ГО и
решение № 176 от 28.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 759/2010 г., II ГО, ГК, решение
№ 65/16.07.2010г. по гр.дело № 4216/2008 г. на IV ГО на ВКС и др. е разяснено, че
гласните доказателства, както и всички други, щом са допустими и относими, се
ценят съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно
убеждение и по правилата на логиката. Според решение № 183/30.06.2017 г.на
ВКС по гр. дело № 4028/2016 г. на IV ГО когато правнорелевантни факти се
установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който
свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на
свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в
показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на
начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също
и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се
отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен
да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Съобразявайки
цитираната съдебна практика и разпоредбата на чл. 172 ГПК, въззивният съд
приема, че показанията на свидетеля В. М., включително относно
обстоятелствата, че е присъствал лично на предаване на суми от А.М. на Б. М. не
следва да бъдат кредитирани. САС намира, че освен, че свидетелят е син на
ищеца и е налице висящ имуществен спор между В. М. и ответницата, свидетелят
има и личен интерес Е. Ц. Г. да бъде осъдена по предявения иск. В случая,
свидетелят се явява заинтересован от изхода на конкретния спор, тъй като в
7
резултат на показанията му, за него и за негов роднина(дъщеря му), би
възникнала определена облага- самият свидетел в показанията си твърди това, а и
то се установява от обсъдената нотариална покана, адресирана до ответницата.
Макар свидетелят да твърди, че лично е възприел предаването и получаването на
сумите, тези твърдения не се подкрепят от другите доказателства по делото. САС
намира, че показанията на свидетеля В. М. не са достатъчно конкретни и не са от
естество самостоятелно да обосноват извод за релевантните за спора факти и
обстоятелства относно предаването и получаването на парите и поемането на
задължение от страна на Б. М. да ги върне. Въпреки, че свидетелят сочи, че е
присъствал лично на срещата между баща си и брат си, тъй като неговата
предубеденост и заинтересованост от изхода на конкретното дело, САС намира,
че е повлияла на вярното възприемане на правнорелевантните факти и вярното им
възпроизвеждане в пред съда. Отделно от това обсъдените свидетелки показания
съдържат вътрешни противоречия, неясноти и уклончивост относно значимите за
спора факти, и не на последно място противоречат с останалите доказателства по
делото.
Установените факти, че през м.12.2005г. Б. М. е дарил на брат си В. М.
недвижим имот в гр. Пловдив, че през м.март 2006г. В. М. е превел на брат си
сумата 23 000 евро; че през м.юли 2006г. Б. М. е изтеглил от своя сметка сумата
82 000 лева и същият месец е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот в
гр. София, не сочат на възникнало заемно правоотношение нито между ищеца и
покойния му син, нито между двамата братя. Действително тези обстоятелства са
индиция за съществуването на договорни отношения между братята, но от тях не
се установява възникването на твърдения в исковата молба договор за заем между
ищеца и Б. М.. Посочи се вече, че в обсъдените операционна бележка от
01.03.2006г., като основание за паричния превод, е посочено „закриване“. Това
посочване на основанието за прехвърлянето на сумите, е недостатъчно съдът да
приема, че те са предоставени в заем и подлежат на връщане. Подобен извод
съдът не може да направи и въз основа на обсъдените писмо и нотариална покана,
тъй като същите са едностранни изявления на ищеца и не обвързват ответника по
отношение на посоченото в тях основание за връщане на суми. Представените по
делото доказателства не установяват между ищеца и Б. М. да е възникнала
облигационна връзка по договор за заем и какво е било взаимното съгласие на
страните относно предоставени средства. Установените факти за банкови
преводи на сумата 50 000 лева от ищеца към В. М. с отбелязване в превода, че
тази сума се нарежда на основание „прехвърляне на средства“ също не
установяват по несъмнен начин твърдяното заемно правоотношение. Липсват и
доказателства, които да установяват по несъмнен начин поемане от страна на
наследодателя на ответницата на задължение да върне на ищеца получени от него
суми.
Не е налице пълно и главно доказване от страна на ищеца на изложените в
исковата молба и в уточнителните молби твърдения. Следва да бъде посочено и,
че е налице трайна и непротиворечива практиката на Върховния касационен съд
по въпроса, че „По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на
вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена
тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена
така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
8
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението
да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание -
ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и др.“.
Заемът е двустранен договор и кредиторът - заемодателят има задължението
да предаде паричната сума, а по предявения иск, основан на твърдения за такъв
вид облигационна връзка – не се установи предаването на сумата, за да може да се
претендира реалното изпълнение на задължението на насрещната страна за
връщането й. След като сумата не е предадена, респективно не е установено
предаването й, договор за заем не е сключен, тъй като както се посочи вече,
договорът за заем е реален договор. Предвид изложените съображения
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с крайните изводи на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да плати на въззиваемата страна разноските, сторени от нея
за заплатено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство в
размер 4 130 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033 от 05.01.2021г., постановено по гр.дело №
4982/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА А. Б. М., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да плати на Е. Ц. Г.
разноски за въззивното производство в размер 4 130 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9