Определение по дело №100/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано по исковата молба на О. С.,насочена срещу “.-83 – С. П. със седалище и адрес на управление в Г.С.,ул.”. П. № 1.Б.3.В.Б,.1,А.14,ЕИК ****,представляван от С. А. П.,със следните твърдения: с договор от 14.04.1995 г. за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване, сключен между кмета на О. С. и “.-83-С. П.-Г. С.,едноличният търговец е закупил недвижим имот,представляващ магазин за хранителни стоки,находящ се в Г.С.,в жилищен блок ДЦ № 1. ул."Перелик", парцел ***, кв.14 по плана на Г.С.-Нов център, със застроена площ от 140.37 кв.м., състоящ се от търговска зала, складове и санитарен възел, ведно с 2.94 % идеални части от правото на строеж, представляващ обособена част от имуществото на ОбФ „Е."-Г.С., за сумата 1 127 000 неденоминирани лева.След сключване на договора, владението на недвижимия имот е било предадено на ответника.Впоследствие с влязло в сила Решение № 685/14.09.2006г., постановено по т.д.№ 199/2006г. по описа на Върховен касационен съд,II ТО, договорът за продажба от 14.04.1995г. е бил прогласен за нищожен поради противоречието му със закона.С прогласяване нищожността на приватизационния договор е отпаднало с обратна сила основанието, въз основа на което едноличният търговец е осъществявал владение върху недвижимия имот.Твърди се и че по този начин О. С. се легитимира за безспорен собственик на този недвижим имот, което право към настоящия момент не се оспорва и от ответника;че той е актуван с Акт за частна общинска собственост № 1252/18.06.2007г. на О. С., а впоследствие - с Акт за частна общинска собственост № 1375/10.07.2008г. на О. С. и се идентифицира по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.С., О. С.,одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК-Г.София, както следва: - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, с административен адрес: Г.С., п.к.4700, ул.”. П. № 2, .1,с предназначение за търговска дейност, находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот *******, брой нива на обекта-1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-*******.1.2, под обекта-няма, над обекта-няма - съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 2769/25.03.2011г. на СГКК-Г.С.; - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.1.2, с административен адрес: Г.С., ул.”. П.№2, .1, с предназначение-за търговска дейност, находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот *******, брой нива на обекта-1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-*******.1.3 и *******, под обекта-няма, над обекта-няма, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 2770/25.03.2011г. на СГКК-Г.С..

В исковата молба се твърди още,че в качеството си на собственик на имота и в изпълнение на решение № 5458/23.11.1998г. по адм.д.№ 165/1998г. по описа на ВАС, III отд., с което е отменен изричния отказ на председателя на Общински съвет-Г.С.,оформен в писмо № 26-03-822/23.12.1994 г. , по Решение № 142/08.11.1994г. съгласно протокол № 34 т.З за отказ за изкупуването на обекти на обособени части от ОбФ "Е."-Г.С. по реда на чл.35, ал.2 от ЗППДОбП (отм.) и делото е върнато на Общински съвет-Г.С. за откриване на приватизационна процедура, О. С. е провела на 11.10.2007г. конкурс за приватизация на имота, като бил определен нов купувач;че във връзка с това до С. П. е изпратено писмо с изх.№ 26-1250-4/19.10.2007г. (изпращането е по пощата с обратна разписка на адреса на управление на едноличния търговец, но непотърсено от него) за освобождаване на имота в срок до 15.11.2007г., но че такова действие от негова страна не последвало;че със Заповед № РД-2706/21.08.2009г. на кмета на О. С. на основание чл.65 от ЗОбС е било разпоредено принудително изземване на недвижимия имот,която заповед е била обжалвана от ответника и която с решение № 7949/15.06.2010 г. по адм.д.№ 455/2010г. по описа на ВАС на РБ, III отделение е била оставена в сила;че въз основа на това с покана за доброволно изпълнение с изх.№ 26-1250-2/24.08.2010 г.,получена на 07.10.2010г., "С. П. е бил поканен да освободи доброволно недвижимия имот, но поради отказ, се е пристъпило към принудително изземване на имота;че с протокол от 28.10.2010г. е било извършено принудителното му изземване , а с протоколи от 29.10.2010г., 01.11.2010г. и 02.11.2010г. е било извършено доброволно изнасяне на имущество от имота-частна общинска собственост, от страна на търговеца.

Назначената със заповед № РД-3556/09.11.2010г. на кмета на О. С. комисия, която е извършила оглед на иззетия имот и е изготвила обобщен доклад относно състоянието му,е изготвила протокол от 09.11.2010г. за състоянието на общинския имот-магазин, иззет от ответника, в който подробно е описано състоянието на обекта при изземването му и видно от него, същият се намира в много лошо състояние, налице са сериозни напуквания на стените и пода, повредени са В и К и ел. инсталациите, наложително е полагане на хидроизолация, тоалетната е в лошо състояние и т.н. и с протокола комисията е констатирала “в обобщение,че помещенията са в много лошо състояние,неизползваеми по предназначение,което налага неотложен ремонт”.

Според ищеца това означава, че по време на ползването на имота /осъществявано само от С. П. - вж. и молбата за допускане на обезпечение/ ответникът е причинил имуществени вреди на същия, които го правят негоден за използване по предназначение и е необходимо О. С. - като негов собственик, да извърши сериозни разходи за възстановяване на тези вреди.Посочено е и че съгласно експертна оценка за определяне стойността на СМР, изготвена от И.Д. С.-лицензиран оценител на недвижими имоти ,общата стойност на СМР за възстановяване на вредите в посочения по-горе недвижим имот възлиза на 39 851.60 лева.

С молба от 02.05.2011 г. /л.68/ ищецът е уточнил ,че периодът на ползване,за който общината е претърпяла претендираните по делото вреди,е от 23.06.2008 г. /на тази дата е изготвена СТЕ по Г.д.№ 1251/2007 г. по описа на РС-С.,преобразувано в Г.д.№ 130/2008 г. по описа на ОС-С.,в която експертиза са констатирани и оценени извършени от ответника- трайни подобрения в имота,които са посочени подробно и в тази молба-уточнение/ - до 28.10.2010 г. /принудителното изземване на имота/.

В тази молба са посочени и видовете вреди,за които се претендира обезщетение по делото и те са следните: повреди на покрива на имота - течове от покрива вътре в имота ,нарушена топлоизолация и др..;липсващи части от окачения таван в магазина ,което налага цялостната му подмяна;лошо състояние на стените в магазина -паднала мазилка,наличие на мухъл и влага по стените;нарушена цялост на пода на магазина;изкъртени отвори на южната стена на магазина;липсващи или напукани стъкла на прозорците на магазина;липсваща преградна стена към преходно помещение ,свързващо магазина и кафе-сладкарницата;паднала и/или олющена мазилка в кафе-сладкарницата;нарушена цялост на мозаечните плочи в кафе-сладкарницата;неработеща вентилация в кафе-сладкарницата;нефункциониращо складово помещение източно от кафе-сладкарницата;тоалетно помещение в изключително лошо състояние /ръждясал ел.бойлер,напукана или липсваща фаянсова облицовка на стените,олющени или липсващи теракотни плочи на пода/;изключитлено лошо състояние и почти неработеща ел.инсталация в магазина и кафе-сладкарницата.

В молбата са посочени и видовете работи,които според ищеца следва да се извършат за възстановяването на тези повреди: ремонт на покрива за хващане на течовете с подмяна на топлоизолацията;премахване на плоскостите от гипсокартон в магазина и кафе-сладкарницата и преградната стена от шпертплат;разваляне на теракот и фаянса;направа на изравнителна шпакловка;направа на настилка от теракотни плочи на лепило;направа на облицовка с фаянс;изкърпване на мазилка;направа на вътрешна варова мазилка по стени и тавани;поставяне на топлоизолация от вата;поставяне на плоскости от гипсокартон;направа на нов окачен таван;ремонт на ел.инсталацията и подмяна на осветителни тела;ремонт на вентилацията;подмяна на бойлер;подмяна на санитарен фаянс;боядисване с латекс при ремонт по стени и тавани;подмяна на витринни стъкла;изчистване и освежаване.В нея отново е посочено,че съгласно експертната оценка на лицензирания оценител Д. С.,общата стойност на СМР за възстановяване на вредите в имота,възлиза на 39 851.60 лв.,за която сума е първоначалната претенция и по делото.В молба-становище от 16.05.2011 г. /л.89/ е посочена и стойността на всяка от тези работи.За ремонт на ел.инсталацията и подмяна на осветителни тела ищецът претендира сумата 5000 лв.,а за ремонт на вентилацията - 1000 лв. или общо 6000 лв.,в която част е допуснато намаление на предявения иск - на 911.79 лв. / в с.з. на 07.03.12 г. л.182/.

С тези твърдения общината е обосновала правен интерес от предявяване на исковата молба,в заявеният петитум на която се иска съдът да постанови решение и осъди ответника - "С. П.,да й заплати на основание чл.45 от ЗЗД сумата 34 763.40 лв. /след намалението на претенцията от 6000 лв. общо за ел.инсталацията,осветителните тела и вентилацията на 911.79 лв. или намаление с 5 088.20 лв.,искът остава предявен за 34 763.40 лв. - 39 851.60 лв. - 5 088.20 лв.= 34 763.40 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на процесния недвижим имот - магазин за хранителни стоки (идентичен със самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ******* и *******.1.2 - и двата с предназначение за търговска дейност), находящ се в жилищен блок ДЦ № 13 в Г.С., ул."Перелик", парцел ***, кв.14 по плана на Г.С.-Нов център, със застроена площ 140.37 кв.м, състоящ се от търговска зала, складове и санитарен възел, ведно с 2.94 % идеални части от правото на строеж.Сумата се претендира ведно със законната лихва до окончателното изплащане,както се претендират и направените по делото съдебни разноски.

В депозираните в срок писмени отговори ответникът е оспорил основателността на претенцията - според него фактическите твърдения не отговарят на действителното фактическо положение; сочи и твърди,че не е причинил вреди в имота и че ако има такива,те не са резултат на негови виновни действия или бездействия .Счита и че претенцията за обезщетяване на имуществени вреди следва да се предхожда от реално извършване на разходи за възстановяването им ,за което нито твърдения,нито доказателства има по делото.

Ответникът твърди и че към момента на изземване на имота /по протоколите от 28.10.10 г.,29.10.10 г.,01.11.10 г. и 02.11.10 г.,представени от ищеца/ ,той е предаден в състояние,годно за ползването му съгласно предназначението "магазин",при отчитане на нормалното му изхабяване,при ползването му с грижата на добър стопанин.Възразява се и че експертната оценка от 09.03.11 г. е направена след повече от четири месеца след предаването,при което предаване ответникът е присъствал и се е подписал и при което не са констатирани вредите.Изразено е и становище,че ответникът,който е търговец,макар и да не е ЮЛ,"не може да носи вина и да отговаря за вреди от непозволено увреждане ",в каквато вр. искът се счита за недопустим.

Изразено е и съмнение относно твърдяното от ищеца право на собственост - с оглед извършвани оценки за нови процедури за имота.

Искът се поддържа чрез пълномощника адв.Б.К.

Възраженията и доводите на ответника се поддържат и в хода на процеса чрез пълномощниците адв.Сл.Ч. и адв.В.Р.

По делото бяха изслушани вещи лица.

След обсъждане на твърденията,доводите и възраженията,след проверка и обсъждане на доказателствата,вкл. и заключенията на вещите лица, съдът прави следните фактически изводи:

Предявен е иск за непозволено увреждане - ищецът твърди,че ответникът е причинил вреди в собствения му имот при ползването му през времето след връщане на собствеността,като по делото процесния период е от 23.06.2008 г./когато вещо лице,назначено по друго дело, е установявало състоянието му/ до изземването на 28.10.2010 г. .Спор относно прогласяване нищожността на приватизационния договор от 1995 г.,сключен между страните,с влязло в сила съдебно решение от 14.09.2006 г.,относно продължилото ползване от ответника и след този момент,вкл. и през процесния период - до изземването му на 28.10.2010 г. по реда на ЗОбС,спор няма.Тъй като по делото са представени актове за частна общинска собственост от 2007 и от 2008 г. и тъй като няма данни във вр. с проведените след съдебното решение нови процедури за имота той да е придобит от другиго,собствеността на ищеца е установена и доказана /по доводите на ответника.../.

Имуществените вреди/повредите ,които ищецът счита,че ответникът е причинил виновно и които по твърденията му са установени с протокол от 09.11.10 г./л.46/,са подробно посочени в молба от 02.05.11 г. /л.68/,в която началният момент на процесния по делото период се свързва с установените от вещо лице по друго предходно дело подобрения,извършени от ответника,за които срямо ищеца е постановено осъдително решение - и които поради това също остават в негова собственост,а и състоянието им към онзи момент е било посоченото в това заключение.Твърди се и че повредите правят имота негоден за ползване по предназначение - магазин за хранителни стоки, и че е необходимо общината-собственик "да извърши сериозни разходи за възстановяване"-то им / ИМ/,необходимо е извършването на СМР за възстановяването им /молбите на л.70,л.83,л.90/,че те трябва да се поправят.

От заключенията на в.л. И.Р.К.,депозирани по настоящото дело,се установява,че: след изземването и освобождаването на имота от имуществото и стоката на ответника /последното е станало с протоколи от 29.10.,01.11 и 02.11.10 г.,представени по делото/ ,той е запечатан и не се ползва по предназначение ; при огледа от в.л. състоянието на имота в общи линии отговаря на това,посочено в протокола от 09.11.10 г. / съставеният от комисията,назначена със заповед на кмета точно за установяване на състоянието му при изземването/.Вещото лице е посочило подробно какво е това състояние във всяко от помещенията /търговска зала-магазина,кафе-сладкарницата,получена след преустройство на част от складовото помещение и складовото помещение/: замърсени мозаечни плочи от подовата настилка на местата на хладилните шкафове, витрини и на бар-плота;замърсени и опушени стени и таван, опадала мазилка,стени без мазилка /в складовото помещение /,следи от влага,липсващи елементи от окачения таван /плоскости на алуминиева скара/ и деформирани такива със следи от влага - предизвикани от теч по покрива.Според вещото лице имотът отговаря на изискванията за ползване като магазин за хранителни стоки,но че се нуждае от ремонтни работи - за да се приведе във вида,в който да може да работи като такъв магазин /построен е още през 1981 г./,за да отговори на съвременните изисквания за тъговски обекти и че според изискванията за това и тези на собственика/стопанисващия го,може да се извършат СМР за модернизацията му с влагане на съвременни материали и значителни средства,а може и да се почисти и да се направи текущ ремонт с по-малки по размер средства.Пак според И.К. на имота не са нанесени вреди/повреди/ от страна на ответника,а е в това състояние поради водените през последните години дела,поради амортизация на търговски обект при експлоатацията му,естествено изхабяване,износване и овехтяване и неизвършени текущи ремонти от ответника и невлагане на средства за модернизация, на инвестиции /вж. и устните доп. и пояснения на в.л. в с.з./.

Тъй като И.К. е била вещо лице и по предходното дело за подобренията,на чието заключение и по което дело се позовава ищеца,сега тя е установила и сочи ,че тези подобрения са налице и според нея няма увреждане на същите,а че някои от подобренията се нуждаят от ремонт - отново е посочила,че състоянието е вследствие изминалото време на експлоатация,неизвършвани текущи ремонти предвид водените с години съдебни дела,както е отчетено и изминалото време от изземването на обекта до новия оглед /почти една година/.

В допълнителното заключение в.л. И.К. сочи,че към огледа за изготвявнето му състоянието на обекта е влошено в сравнение с първия оглед - увеличение на влагата ,теч от тавана и образувани локви на пода,паднали плоскости от окачения таван,напукани сктъкла на витрините и на входната врата.В него е посочен вида на ремонтните работи,които трябва да се извършат за възстановяване на обекта в състояние,което да го прави годен за ползване и тяхната стойност /за всяка ремонтна работа и общо - по претенциите на ищеца в молбата на л.69-70/ - за 10 280 лв. обща стойност на ремонтните работи,като в.л. е посочило,че не е предвидило топлоизолация от вата в магазина /по претенцията и за такава на л.70/,тъй като такава не е поставяна и отново е посочено,че за голяма част от работите е необходимо почистване,освежаване,изкърпване,боядисване.За склада /след проустройството на който с преграждане с бетонни блокчета е образуван бар-кафе-сладкарница/ ,за който също има претенция по делото, е установено и посочено,че подът е от мозаечни плочи,две от стените са без мазилка,другите две стени са измазани и няма осветление /закл. на л.142/ и че състоянието му е такова,каквото е констатирано по Г.д.№ 1251/2007 г. на СРС /по закл. на л.72/ и че същото може да функционира и да се ползва по предназначение /закл. на л.186/.От устните доп.се установява,че освен преграждането,други дейности по него не са извършени,че ел.инсталация няма /вж. и закл. на л.176/ и че е в това състояние от построяването му и че складът е използван в този вид и от ответника.

От заключението на в.л. И.Ан.М., се установява: че състоянието на ел.инсталацията на магазина е нормално за един обект,"експлоатиран няколко години и след това изоставен и занемарен";че от практическа гл.точка експлоатацията на процесната ел.инсталация и оборудване има два аспекта - текуща поддръжка с периодична подмяна на елементи и профилактичен ремонт с подмяна на повредени елементи;че състоянието,в което е,обектът не може да се ползва по предназначение и за отстраняване на констатираните недостатъци и липси /при спазване изискванията за техническа безопасност/,е нужно да се извърши частичен ремонт ,който включва "щателна проверка на инсталацията и профилактика на отделните й части и извършване на дейностите по отделните елементи на инсталацията ".В обобщение това в.л. заключава,че ел.инсталацията в обекта,която работи и която "наемателите" са поддържали,докато са били в обекта /вж.устното доп. на в.л. на л.180- 181/ е била дълго време без текуща поддръжка,занемарена е и в това състояние не отговаря на технологичните изисквания по техническа безопасност;че причините за лошото състояние на ел.инсталацията се дължат на липсата на текуща поддръжка и ремонти на отделни елементи и че общата стойност на ремонтните работи е в размер на 911.79 лв. /посочени са видовете ремонтни работи и стойността на всяка от тях/.Сочи и че на елементите,които не са за подмяна,трябва да се направи нормална профилактика /л.181/.

Съдът приема заключенията на вещите лица като обективни и компетентни,а и не са оспорени от страните .

От показанията на св.Ив.С. се установяват обстоятелствата относно принудителното изземване на имота,което изземване не се оспорва от ответника.Установява се,че протоколът от 09.11.10 г. е съставен след приключилото освобождаване чрез изнасяне на стоката и инвентара на ответника от обекта,станало и с неговото участие и продължило няколко дни /за всеки ден също е съставян протокол/ и че този протокол отразява състоянието му към онзи момент,констатирано от назначената от кмета комисия от "неспециалисти в съответната област";че след това приключване с протокола от тази дата,обектът е запечатан от общината и че след това се е разпечатвал само във вр. с проведена от бившия кмет пресконференция за състоянието на обекта;че ключовете се намират в общината /вече у домакина/.С показанията се потвърждават и установените от вещите лица обстоятелства за състоянието на помещенията в обекта.

От показанията на св.Д.С.,извършила експертната оценка през м.март 2011 г. ,се установява,че тя й е била възложена от общината без първоначална информация защо е необходима тази оценка,а впоследствие разбрала,че е по повод запорирани сметки на общината ,но че в крайна сметка е била необходима,"за да се види колко биха стрували СМР за възстановяване на обекта в един нормален вид" . Свидетелката сочи какво е констатирала при огледа и че за "някои неща" от посочените в оценката е ползвала протокола на общината от 09.11.10 г. - поради липса на ток и възможност да се огледат, как е предвидила какви видове работи и на какви цени следва да се извършат за поправянето им.Сочи,че не е проверявала ел.инсталацията,но поради състоянието на тавана е предвидила смяна на осветителните тела,а поради течовете и влагата - ремонт на покрива и цялостна подмяна на ел.инсталацията,смяна на целия таван - с плоскостите и топлоизолацията / топлоизолация от вата на тавана/.От показанията й се установява и че тя "е имала предвид да се почисти хубаво пода и да се ползва",но че посочените в оценката работи е предвидила "защото идеята на общината беше да се направи хубаво,както когато се прави ремонт в момента,да се подмени...".

От тези показания също се потвърждават установени и от вещите лица обстоятелства относно състоянието на имота - замърсени плочки по пода,износен фаянс,петна от течове и мокри петна /"поради нарушена покривно покритие" - според св.Стоева/,опушени тавани,нарушен окачен таван /махнати плоскости,пожълтели такива/,нарушена на места мазилка .

От показанията на св.Н.П.а се установяват също обстоятелства относно изземването на имота - смяна на бравата,запечатване с лепенки,изнасяне на стоката и инвентара от тях /св. е съпруга на Ст.П./ в присъствието на членовете на комисията.Според тези показания основно подобрения са направени през 1995 г. ,а след това са правили освежаване и боядисване;че повреда в инсталацияята не е имало,влажни петна по тавана - също;че преди години е имало наводнение от тавана на магазина,тъй като покривът му представлява тераса и се е ползал като такава от живущите в съседните на имота жилища.

От показанията на св.Д.Р.се установява,че за изнасянето от магазина на собствените на ответника вещи /стока и инвентар/ ,витрините са се изкарвали от щепселите;че кабели не са рязани.Според този св. влага по тавана не е имало ,както и счупени витрини,а след освобождаването му ,на съпругата на Ст.П. /св.Н.П.а/ не е било разрешено да почисти.

Обсъждайки установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Счита,че предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди от непозволлено увреждане е недоказан и неоснователен.Законът забранява виновно причиняване на вреди /имуществени и неимуществени/ - чл.45 ал.1 ЗЗД и когато такива са причинени,за причинителя е предвидено задължение да обезщети увредения.Или първата предпоставка за предявяване на иск на това основание е наличие на някакво деяние /причинител на вреди.../ - действие или бездействие.

Втората предпоставка е противоправност на деянието,т.е. да се нарушава закона.

В резултат на противоправното деяние трябва да е причинена реална имуществена или неимуществена вреда /да е настъпила такава/ ,т.е. тя да е пряка и непосредствена негова последица - това е третата предпоставка за ангажиране отговорността за непозволено увреждане.Вредите подлежат на възстановяване,на репариране само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно поведение.

Необходима предпоставка е и наличие на вина - причинителят на вредата трябва да е действал виновно /във вс.форми на вината -пряк или евентуален умисъл или самонадеяност или небрежност/ ,т.е. той трябва да е целял да увреди другото лице или макар да не е имал такава цел,да е допускал,че с действието или бездействието си ще му причини вреди,мислел е,че може да ги предотврати,но въпреки това вредата е настъпила.Възможна е и хипотеза,при която причинителят да не е предвиждал,че вреда ще настъпи,но от обстоятелствата или по закон е бил длъжен да предвиди това и съответно - да не извършва вредоносното действие или бездействие.

В сл.съдът счита,че тези предпоставки не са налице.Ответникът по време на ползването на имота през процесния период от време не е извършил никакви действия,които да са довели до увреждането му .Вярно е,че той,макар да може да се ползва по предназначение ,се нуждае от ремонт,от основен ремонт - за привеждането му във вид,изискващ се за съвременен магазин за хранителни стоки.Това състояние обаче нито е причинено от противоправни и виновни действия на ответника ,нито е негово задължението да го приведе в такъв вид - защото претенциите на ищеца за обезщетение всъщност са свързани с необходимостта сега,с изискването сега, да се приведе в такъв вид и ако се уважат,те фактически ще доведат до извършване на този необходим ремонт за сметка на ответника-държател /и вече напуснал имота/,до осигуряване на средства от него за отстраняване на естественото изхабяване и износване на обекта.Разходите,които ищецът-собственик трябва да извърши ,са не за възстановяване вреди на имота,а за ремонт,необходим за привеждането на обекта в съвременен модерен и с приветлив вид магазин за продажба на хранителни стоки .Този ремонт е необходим не поради нанесени от ответника повреди,а с оглед естественото му изхабяване,амортизиране,остаряване,повреждане от дългогодишното ползване. Допълнително основание за такъв довод дава и обстоятелството,че се претендират суми и за ремонт на складовото помещение ,което не е променено от построяването на обекта /направено е само преграждане и отделяне от него на бар/ и което помещение и ответникът е ползвал във вида от построяването му и следователно се касае не са вреди в него,а за разходи за завършването му,които не са дължими от ответника.

Не може да се приеме ,че от страна на ответника е налице и бездействие по см. на чл.45 ЗЗД - такова бездействие би било налице,ако ответникът е бил задължен да извърши дадено действие,но не го е извършил,а в сл. не може да се приеме за логично и оправдано ответникът да влага средства и инвестиции,вкл. и за текущи ремонти ,при положение,че вече не е бил негов собственик и това обстоятелство - и на фона на продължили с години съдебни спорове между страните по делото.

Не може да се приеме и наличие на вина от ответника за настоящото състояние на имота /обекта - от изложеното по-горе не може да се формира извод нито че той е целял да увреди ищеца-собственик,нито че е допускал с бездействието си да причини вреди и които вреди е мислел,че може да предотврати,но не го е сторил.Бездействието на ответника-държател е продиктувано от липса на интерес да влага средства и инвестиции за привеждане на обекта в модерен тип обект за продажба на хранителни стоки ,която липса интерес при посоченото по-горе, съдът счита за оправдана.

Не може да се вини и за непроявена търговска грижа за обекта - пак поради стеклите се обстоятелства и продължилите с години съдебни спорове,не е било оправдано ответникът - вече в качеството на държател на имота,да влага средства за ремонти.По-важно е ,че за съхраняването на обекта той е правил необходимото - това следва от факта,че до последно обектът се е ползвал по предназначение.

Вярно е, че в основния състав на непозволеното увреждане се съдържа законова презумпция,че поведението на причинителя е виновно,т.е. вината се предполага до доказване на противното и доказателствената тежест е негова ,но с оглед всичко изложено по-горе съдът счита ,че в случая тази презумпция е оборена .

В обобщение съдът счита,че като недоказан и неоснователен предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 34 763.40 лв./след направено от ищеца намаление/,следва да се отхвърли изцяло,а при този изход на спора,на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 1320 лв..

Водим от горното и на посочените основания,съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска на О. С.,насочен срещу “.-83-С. П. Г.С.,за осъждане на ответника да заплати сумата 34 763.40 лв.,ведно със законна лихва от 28.03.11 г. до изплащането й,представляваща обезщение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на недвижим имот,представляващ магазин за хранителни стоки /идентичен със самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ******* и *******.1.2 - и двата с предназначение за търговска дейност), находящ се в жилищен блок ДЦ № 13 в Г.С., ул."П.", парцел ***, кв.14 по плана на Г.С.-Нов център, със застроена площ 140.37 кв.м, състоящ се от търговска зала, складове и санитарен възел, ведно с 2.94 % идеални части от правото на строеж.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на “.-83 – С. П.със седалище и адрес на управление в Г.С.,ул.”. П. № 1.Б.3.В.Б,.1,А.14,ЕИК ****,разноски по делото в размер на 1 320.00 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: