Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Червен бряг, 07.05.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти състав в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Марияна Тодорова и в
присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №41 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН
Образувано
е по материали , изпратени по компетентност от РС-Плевен с вх.№
717/08.02.2019г. ведно с АНД № 130/2019г. по описа на РС-Плевен и жалба на Й.Н. й. с ЕГН **********, адрес: *** против
Наказателно постановление №18-**********/02.11.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 174,
ал.3 ЗДвП / затова че на 27.10.2018г. в 20,50 часа в с.Г. ул.“Г.Д.“ като водач
на лек автомобил ф.п.с рег.№ .. отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, като на основание чл. 174,
ал.3 пр.1 ЗДвП му била наложена Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Със същото наказателно постановление на й.
за нарушение на чл.103 ЗДвП / затова че отказал да предаде документите си или
осуетява извършването на проверката от органите на контрол/ на основание чл. 175, ал.1 т.3 ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца. Твърди се в жалбата, че изложеното в наказателното постановление
не кореспондира с обективната истина. Твърди се от жалбоподателя, че не е
извършил посочените в НП-то административни нарушения. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява лично.Представлява
се от пълномощник адв. Цв.А. ***. Процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
ОД
на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“, редовно призовано, не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Районна
прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът намира подадената жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2
пр.І от ЗАНН.
Разгледана по
същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на производството е назначена
съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, Й.Н. й.
страда от F20.0
параноидна шизофрения. И към времето на административното нарушение и
понастоящем при освидетелствания заболяването
се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително
разстройство на съзнанието , както лицето не е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Заболяването е и
медицинска пречка за провеждане на административно наказателното производство.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, съобразено с писмените доказателства по делото. Видно от заключението към датата на осъществяване на
административното нарушени е и понастоящем жалбоподателя не е разбирал
свойството и значението на деянието и не
е могъл да ръководи постъпките си.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК не е наказателно
отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост-когато поради продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството
или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. При наличието на
медицинския критерий следва да се разгледа и другият критерий - юридическият,
който отразява степента, в която е засегнато съзнанието на едно лице, което е
лишено от способността да съзнава общественото значение на извършените от него
действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата
отговорност за тези действия. Тук се различава интелектуален и волеви момент.
Интелектуалният е свързан със засягане на съзнанието относно разбирането на
свойството и значението на постъпките, а волевият с възможността да ръководи
постъпките, което означава, че съзнанието му е засегнато по такъв начин, че то
не може да формира прегради, за да се противопостави на определено поведение. В
настоящия случай, според приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
жалбоподателят страда от заболяване, като към момента на извършване на деянието, лицето не е могъл да ръководи
постъпките си. В този случай е нарушена способността му да разбира фактическата
страна на това, което се върши, да предвижда последиците и да се съобразява с
правилата, което е наложило и многократните полицейски проверки и краткотрайни
арести.
С оглед на изложеното съдът прие, че към момента на
деянието жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост поради
заболяване, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние
квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията
на чл. 6 от ЗАНН. Изследвайки субективната страна на извършеното, съдът предвид
доказателствата по делото достигна до извод, че жалбоподателят се е намирал в
състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието, за което е
санкциониран по административен ред. Това обстоятелство, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 НК изключва отговорността на нарушителя, тъй като
субект на административнонаказателна отговорност може да бъде само вменяемо
лице. Следователно процесното деяние не се явява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е било извършено виновно от
жалбоподателя.
С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено без да се излага фактология, без
да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства и без да се обсъждат
процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І
от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №18-**********/02.11.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“
Плевен, с което на Й.Н. й. с ЕГН **********,
адрес: *** за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал.3
пр.1 ЗДвП му била наложена Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и за нарушение на
чл.103 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1 т.3 ЗДвП му била наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението му до страните пред Административен съд гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: