Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195 12.05.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№144 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Г.Д.Н.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0284-000724/21.12.2021
год., издадена от Началник сектор в Районно управление Казанлък към ОД на МВР
Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до успешно полагане на
проверовъчен изпит. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като постановен в нарушение на процесуалните правила, в
противоречие с материалния закон и неговата цел. В представеното допълнение към
жалбата, са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед, които доводи се поддържат в съдебно заседание от адв. Р.Ж.. Жалбоподателят
твърди, че не са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“в“
от ЗДвП, тъй като няма виновно извършено немаловажно нарушение. Въз основа на
наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът по жалбата –
Началник сектор в Районно управление Казанлък към ОД на МВР Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №21-0284-000724/21.12.2021
год. Началникът на сектор в Районно управление Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора е разпоредил по отношение на Г.Д.Н. временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС №********* на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. От
фактическа страна в акта се сочи, че на 28.07.2021
год., около 13.00 часа в гр. Казанлък по
ул.“Козлодуй“ до №24 в посока изток-запад жалбоподателят Н. управлява
собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№***, като при извършена проверка
е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 27.07.2021 год.,
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Посочено е, че на Г.Д. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА №791842
от 28.07.2021 год. и е образувана преписка рег. №284р-23354/2021 год. по описа
на РУ Казанлък, докладвана в Районна прокуратура – Стара Загора. На 15.09.2021 год.
в РУ Казанлък е постъпило Постановление на прокурор при РП – Стара Загора за отказ
да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 8187/2021 год. Според
административния орган, за административните нарушения не е необходим пряк
умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай
се касае за непредпазливо деяние. Прието е, че не са събрани доказателства
водачът да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере
това преди да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, което управлява и документ
за която е бил длъжен да носи.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната заповед, включваща акт за установяване на административно нарушение
№791842/28.07.2021 год.; справка по история за превозното средство с рег.№***,;
справка от Централна база – КАТ за ПС, настояща собственост на Г.Д.Н.; писмо
рег.№3286р-32654/16.07.2021 год.; справка за нарушител/водач Г.Д.Н.; заповед
№349з-723/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора.
Видно
от наказателно постановление №21-0284-002570/21.12.2021 год., за същото деяние,
за което е наложена процесната ПАМ, е наказан с глоба в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването като направено
от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед ПАМ, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед №349з-723 от 06.03.2018 год. на Директора на Областна
дирекция на МВР Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3,
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред
които е началниците на сектор/група в „Охранителна полиция“ в Районните
управления при ОД на МВР Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в” от ЗДвП № 21-0284-000724 от 21.12.2021 год.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган –
Началникът на сектор в Районно управление Казанлък към ОД на МВР Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за
наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.„в” от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Обжалваната заповед е
постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата,
посочена като правно основание за издаване на процесния административен
акт - чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение – до успешното полагане на проверочен изпит. В настоящия случай
приложената спрямо Г.Д. с обжалвания административен акт ПАМ от фактическа страна
се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за притежаваното от него МПС. Прието е, че
той е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение по ЗДвП поради
незнанието за прекратената регистрация на МПС, въпреки че е могъл да разбере
това преди да управлява автомобила, което сочело на „непознаване на ЗДвП и
поднормативните му актове“.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б.„в” се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС - извършване
на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради тяхното незнание.
Следователно правопораждащият фактически състав за налагане на ПАМ в хипотезата
на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за
движение от водач на МПС и 2. Извършването на нарушението да е
поради/вследствие/в резултат на незнание на нормативно регламентирани правила
за движение. В случая жалбоподателят не оспорва извършването на нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е доказано, че
това нарушение е поради незнание от водача на МПС на правилото по чл.140, ал.1
от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение, регламентирани в ЗДвП
и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото няма
доказателства собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен за
извършеното на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 27.07.2021 год. служебно
прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, което е задължение на
администрацията. Такива данни относно уведомлението то страна на Гаранционният
фонд, се съдържат в приложеното постановление на ТО Казанлък при РП Стара
Загора, с което е отказано образуването на досъдебно производство.
Доказателства обаче в тази насока не са приложени към административната
преписката - не е приложено нито писмото
от Гаранционният фонд, с което е уведомен Н.,***, с което същият да е уведомен
за прекратената регистрация. Всъщност писмо от ОД на МВР Стара Загора не е
изпращано, което е видно и от постановлението на Районна прокуратура Стара
Загора. Безспорно е, че постановлението е официален документ и има съответната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че при издаването на заповедта
ответника е бил освободен от задължението да събере необходимите доказателства
за липсата на сключена застраховка „гражданска отговорност“ за автомобила и да
окомплектова административната преписка в цялост. Не е приобщено писмото от
Гаранционният фонд, а още по-малко практически е било възможно ответника да
уведоми жалбоподателят за служебно прекратената регистрация на автомобила,
осъществена от него на предния ден – 27.07.2021 год.. Следователно към датата
на извършването на нарушението на чл.140 от ЗДвП – 28.07.2021 год. няма как да
е знаел за прекратената регистрация на автомобила. Но незнанието на факт от
обективната действителност /в случая за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/, не е тъждествено на
„незнание на правилата за движение“, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите
актове по неговото прилагане, като материалноправна предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната
заповед, налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверочен изпит“,
законът не свързва с „непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове“, а с
незнание на нарушени от водача на МПС правила за движение в хипотезата на извършено
немаловажно административно нарушение. В този смисъл и доколкото нормата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП не установява правила за движение, а регламентира едно от
основанията за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, очевидно
незнанието на водача на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила
по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че извършеното нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно установено правило за
движение. Поради това съдът счита, че възприетото фактическо основание за
издаването на обжалваната заповед и за налагането на ПАМ /извършване на
немаловажно нарушение на правилата за движение поради незнанието на
обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП/, не попада в хипотезата на посочената като материалноправно основание
за налагането на ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„в“ от ЗДвП. Нещо повече: в
конкретния случай не е доказано и извършването на немаловажно нарушение. Видно
от представеното извлечение от масивите на МВР, регистрацията на процесния
автомобил е прекратена на 27.07.2021 год., а нарушението е извършено на
28.07.2021 год.
Предвид установените по делото факти съдът
намира за доказателствено необоснован и незаконосъобразен изводът на административния орган, че при описаната в
обжалваната заповед фактическа обстановка е следвало на жалбоподателя да се
наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.„в” от ЗДвП.
Законът за движение по пътищата съдържа специална правна норма, свързана
с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка. Именно тази
мярка с преустановителен и превантивен характер се явява съразмерна на
преследваната цел от закона да се осигури безопасност при движението по
пътищата и не би довела до причиняване на вреди на адресата в повече от
необходимото. Избраното от ответника административно решение чрез издаване на
заповед за налагане на избраната от него ПАМ на 21.12.2021 год. очевидно не
кореспондира с целта на закона предвид конкретните факти по случая, сочещи
сключване на задължителната застраховка още на 29.07.2021 год.
С оглед изложеното съдът
намира жалбата на Г.Д. за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т.1, б.„в“ от ЗДвП №21-0284-000724 от 21.12.2021 год., като
постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото
на основание чл.143, ал.1 на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 510лв, включващи 10.00 лв. държавна
такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено
съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022 год.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5, изр. второ
от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.Н.
*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0284-000724/21.12.2021
год., издадена от Началник сектор в Районно управление Казанлък към ОД на МВР
Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, представлявана от
Директора Николай Колев да заплати на
Г.Д.Н., ЕГН ********** ***, сумата 310.00
/триста и десет/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изречение
второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: