№ 132274
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110154186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „*** срещу Д. В. *** с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 700 лв. главница по договор
за паричен заем № 5879271/09.12.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД
и Д. В. *** 107,66 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
23.12.2022 г. – 18.08.2023 г., 64,22 лв. обезщетение за забава за периода
24.12.2022 г. – 27.08.2024 г., законна лихва за забава от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит.
Съгласно представения договор за кредит се установява, че същият е за сумата
от 700 лв., със срок на кредита 36 седмици, ГЛП от 40,32 % и ГПР в размер на
49,39 %.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит, а именно еднократна такса от 343,80 лв. за разглеждане,
която не е включена при изчисляване на ГПР. Настоящият съдебен състав
приема, че „таксата за експресно разглеждане“ (която по принцип кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК) следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за
общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
По отношение на чл. 5 от договора - клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител
или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
1
платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по
този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с
което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК
вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно.
Тези изводи следват от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по[1]специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси (в който смисъл са и: Решение № 57 от 04.01.2024 г. по в. гр.
д. № 13712 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 6612 от 20.12.2023
г. по в. гр. д. № 5744 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2164 от
02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски градски съд;
Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на
Софийски градски съд; Решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049 /
2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2698 от 26.05.2023 г. по в. гр. д.
№ 9124 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 4067 от 20.07.2023 г. по
в. гр. д. № 9689 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 5621 от
06.11.2023 г. по в. гр. д. № 6095 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
5709 от 09.11.2023 г. по в. гр. д. № 11523 / 2022 г. на Софийски градски съд).
С включване на „таксата за разглеждане“ и неустойка по чл. 5 ГПР надвишава
законоустановения максимум.
2
Оттук настоящият състав счита, че вписаните параметри в договора за кредит
не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Неизпълнение на горното влече недействителност на договора с оглед чл.22
ЗПК. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, вкл. законна лихва (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г.
по описа на ВКС).
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 280406/03.09.2024 г., подадено от „***, В
ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Д. В. *** да плати сумите: 107,66 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 23.12.2022 г. – 18.08.2023 г.,
64,22 лв. обезщетение за забава за периода 24.12.2022 г. – 27.08.2024 г., както и
законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3