№ 1310
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100508323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника А. М. К. срещу насочване на
принудителното изпълнение срещу несеквестируемо имущество – запор на
трудовото й възнаграждение, в нарушение на чл.446, ал.1 ГПК. Твърди, че
брутното й трудово възнаграждение възлиза на 457, 48 лв., а след удръжките е
355 лв., т. е. под размера на минималната работна заплата. В този размер
получаваният от нея доход е несеквестируем. Моли съда да отмени
налагането на запор върху трудовото й възнаграждение, извършено със
запорно съобщение от 12.05.2022 г.
Във връзка с указания на въззивния съд с молба от 06.01.2023 г.
жалбоподателката е уточнила, че е узнала за обжалваното изпълнително
действие по телефона чрез служител на работодателя на 26-27 май 2022 г.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД.
Съдия – изпълнителят М.П. е депозирал мотиви по реда на чл.436,
ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е допустима, но е
неоснователна. За съдебния изпълнител липсва предварителна яснота относно
размера на получаваното от длъжника трудово възнаграждение. В запорното
съобщение обаче изрично е посочено, че запорът се изпълнява и удръжки
могат да се правят единствено при спазване на чл.446 – в случай, че е налице
секвестируема част от посочения доход. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения,
мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното
дело писмени доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата неоснователна по
1
следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД срещу длъжника А. М.
К., въз основа на издаден на 10.08.2011 г. изпълнителен лист по АД №
106/2010 г. на АС при „Стопанска асоциация“ гр. Пловдив, за сумата от 2 157,
50 лв. – главница, сумата от 170, 94 лв. – лихва за забава за периода
27.12.2008 г. – 24.09.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2010
г. до окончателното изплащане, сумата от 279, 70 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 75, 20 лв. – арбитражна такса.
На 09.11.2016 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение чрез работодателя ЕТ „Т.-И.Т.“.
Със запорно съобщение изх. № 24882/12.05.2022 г. до работодателя
„Е.П. 3“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. В запорното съобщение изрично е посочено, че удръжките се
правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл.446 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно действията
на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. В т.2 е
посочено изпълнителното действие - насочване на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.
В случая длъжникът обжалва насочването на принудителното
изпълнение върху имущество – трудовото му възнаграждение, което смята за
несеквестируемо.
Нормата на чл.446 ГПК регламентира размера на удръжките, които
могат да се правят от трудовото възнаграждение на длъжника, като е
направено разграничение в зависимост от получаваното трудово
възнаграждение, както и наличието или не на деца, които длъжникът
издържа. С оглед на това следва да се приеме, че трудовото възнаграждение е
частично секвестируемо и наложеният върху него запор може да обхваща
само секвестируемата част.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, налагането на запор
върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително
действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. В мотивите е
посочено, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е
несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато
паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или
пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Съгласно приложена справка от НАП размера на трудовото
възнаграждение на длъжника възлиза на 457, 48 лв., т. е. същото е
несеквестируемо.
В разглеждания случай в запорното съобщение изрично е посочено,
че удръжките от трудовото възнаграждение следва да се правят ежемесечно,
при спазване на правилата на чл.446 ГПК. Ето защо същият обхваща само
секвестируемата част от трудовото възнаграждение. Доколкото трудовото
възнаграждение на длъжника е в несеквестируем размер, под установената за
страната минимална работна заплата за страната, наложеният запор не е
2
произвел правно действие и съответно въз основа на него не могат да се
събират принудително суми от трудовото възнаграждение на ищцата.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
изпълнително действие е законосъобразно, поради което жалбата на
длъжника следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 56909/22.06.2022 г.,
депозирана от длъжника А. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, кв.
„******* срещу насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо - запор върху трудово възнаграждение, наложен със запорно
съобщение изх. № 24882/12.05.2022 г., по изп. д. № 20148510401056 по описа
на ЧСИ М.П., като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3