РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 130/19.1.2021г.
гр.Пловдив, 19 .
01 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2794/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
М.В.Г.,***2, с пълномощник адв.И.Д., обжалва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-002734/13.10.2020г., издадена от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор
Пътна полиция, М.М., изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят е заявил, че при
подаване на жалбата се грижи за майка си, която е на 84 години и с клинично
доказано заболяване „Ковид-19”. На 13.10.2020г., когато е съставен АУАН №
315606, преди установяване на нарушението, оспорващото лице е посетило адреса
на майка си, който е различен от адреса на Г., по повод нейно тревожно обаждане
по телефона, произтичащото от здравословното й състояние. В състояние на
притеснение, жалбоподателят отишъл при майка си, след което се е прибрал, тъй
като не могли да се свържат с личния лекар. Изразено е признание за това, че
след прибиране вкъщи, Г. пил няколко глътки ракия за сгряване и е заспал. След
това майка му се обадила и известила, че личния й лекар е предписал по-силен
антибиотик, който трябва веднага да се приеме. Жалбоподателят търсил лекарство
в близките до дома му аптеки, но не открил, затова решил да отиде при майка си
и по пътя към нея да проверява в аптеките. Намерил антибиотика и се движил със
съобразена скорост, когато бил спрян за проверка от контролните органи. Г. пиел
да даде кръвна проба и му бил връчен талон за изследване, но решил първо да
занесе лекарството на майка си и след това да даде проба. В бързината забравил
да вземе маска, което наложило закупуването й от аптека, с което се забавил.
Забавяне имало и поради опашка пред регистратурата и пред кабинета за
изследване. Отказано му било изследване поради закъснение с 4 минути след
посочен краен срок в талона за медицинското изследване. Г. настоял да му се
направи изследване, но не било дадено разрешение от дежурен по КАТ, на който се
е обадил лекаря. Жалбоподателят изразява разочарование от постъпката си и
твърди, че няма нарушения до момента, като МПС му е необходимо, защото предлага
товаро -разтоварни услуги. Поискана е отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна.
В ход по същество адв. Д. поддържа
основанията от жалбата за отмяна на заповедта, вкл. с аргумент от
здравословното състояние на майката на жалбоподателя и към момента. Счита, че в
конкретния случай причините за действието на оспорващото лице не са укорими от
морален аспект, независимо, че според закона е налице нарушение.
- Ответникът оспорва жалбата и в
писмено становище по същество моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена от компетентен
орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на
закона. Посочено е, че в случая нарушението безспорно е извършено. По отношение
твърденията за неотложни причини е изтъкнато, че според представени документи в
преписката – жалбоподателят живее в едно домакинство с пълнолетния си син и
освен мотопеда, чиято регистрация е прекратена, притежават 1 бр. товарен и 2
бр. леки автомобила. Синът на нарушителя е правоспособен водач и притежава
СУМПС, валидно за категориите В и М. В случая ситуацията се е развила в
гр.Пловдив, през делничен ден, при което се поддържа, че жалбоподателят е имал
възможност да ползва градски транспорт или таксиметрова услуга. Заявено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – при условия на
евентуалност /при уважаване на жалбата/.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 27.10.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.30, гръб/.
Жалбата е подадена на 29.10.2020г. М.Г. е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.10/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.3 АПК/.
Към
жалбата е представена епикриза, в която е отразено, че Л.С., 84 години, е
постъпила в УМБАЛ Свети Георги ЕАД, Клиника по инфекциозни заболявания на
21.10.2020г. и е изписана на 04.11.2020г. – окончателна диагноза Ковид-19,
идентифициран вирус, придружаващи заболявания – Артериална хипертония. В
епикризата е отразено „Задължителна домашна карантина 14 дни“, до 18.11.2020г.,
вкл. е назначено домашно лечение с лекарства за 10 дни. Здравословното
състояние на майката на жалбоподателя е съобразено при произнасяне по искане за
спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед – същото е спряно с
определение от 20.11.2020г., в който съдебен акт е прието, че дори лечението и
карантинния срок да са приключили към 20.11.2020г., възрастта на жената без
съмнение изисква полагане на всекидневни грижи и осигуряване на необходимите
ежедневни потребности /напр. храна, лекарства, транспорт/, вкл. -
възстановителният процес изисква жалбоподателят да бъде във възможност за реакция
по всяко време на денонощието, предвид конкретното положение, в което е към
момента страната и е отчетен периода на зимни месеци.
Ответникът представи и по делото са
приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.7
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л. 47/ и
заповед от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, на основание на
която е издадена първопосочената; заповед № 8121К-6152/07.05.2020г. на
министъра на вътрешните работи за преназначаване на ст.инспектор М. М.на
ръководна длъжност Началник на Група в сектор Пътна полиция при ОД МВР -
Пловдив; АУАН серия GA
№ 315606/13.10.2020г., в който е отразено изявление
на жалбоподателя към момента на предявяване на акта на 13.10.2020г., около 17.19ч. в гр.Пловдив „имам възражения”; Талон
за изследване № 089975 от 13.10.2020г. – в който са отразени данни от Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARNA
– 0182 : 0,88 промила на хиляда, резултат от извършена предварителна проба в
17.17ч. на 13.10.2020г., връчен на същата дата в 17.30ч. с уведомление за
явяване в УМБАЛ „Свети Георги” – гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 66, ет.1,
каб.9 до 45 минути от връчване на талона или до 18.15ч. в случая, с отразен
избор на Г. за медицинско и химическо изследване; Протокол № 95/14.02.2020г. за
първоначална проверка на анализатор за алкохол в дъха Алкотест 7510 с фабр. №
ARNA – 0182 със
заключение : „Съответства”; възражение против АУАН, в което са изложени
съображения, поддържани в жалбата; докладна записка по преписка от 19.10.2020г.
– след дата на издаване на оспорената заповед във вр. с възражението против
АУАН : отразени са данни, посочени в жалбата относно проверката и ситуацията, в
която е бил Г., вкл. признанието му за извършеното нарушение и отказа да бъде
изследван поради закъснение; докладна записка от акосъставителя А.В. /
30.10.2020г. – отразено е, че при проверката Г. му замирисал на алкохол, поради
което е изпробван с техническо средство, отчело 0,88 промила на хиляда; Лист за
преглед на пациент от 13.10.2020г., в който е отразено, че Г. се явил на
13.10.2020г. в 18.19ч. – 4 минути след посочения краен срок в талон за
медицинско изследване, за което обстоятелство е уведомен дежурен КАТ; Справка
за нарушител – водач : 3 бр. влезли в сила НП /глоби по 10лв. и 20лв./ и 1 бр.
– връчено от 11.11.2020г. по АУАН серия GA № 315606/13.10.2020г., вкл. 7 бр. влезли в сила
фишове, като обжалваната заповед е първа наложена принудителна административна
мярка ведно със заповед от същата дата на основание чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П;
справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” – жалбоподателят има
две пълнолетни деца; Справка за собственост на МПС – М.Г. е собственик на Опел
Зафира – лек автомобил, рег.№ **** и Мерцедес 917 – товарен автомобил, рег.№ ****;
справка за лице и справка за собственост - синът на жалбоподателя М.М.Г. е с
постоянен и настоящ адрес ***2 и е собственик на Мерцедес цлк 270 – лек
автомобил, рег.№ ****.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН е съставен против М.Г. затова, че на
13.10.2020г., около 17:19ч. в гр.Пловдив на бул.Марица № 2, като водач на МПС –
Пиаджо Сфера 50 с рег.№ ****, управлява личния си мотопед Пиаджо Сфера 50 с
рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта, установено с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA – 0182, който отчел 0,88 промила
алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 089975.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П, която норма е отразена
цифром в оспорената заповед : „На водача на пътно превозно средство е забранено
: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г.,
в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози;”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за
компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите
на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване, вкл. отсъства възражение за годност на техническото
средство или нарушения при измерването. В листа за преглед на пациент е
отразено, че Г. се явил на 13.10.2020г. в 18.19ч. – 4 минути след посочения
краен срок в талон за медицинско изследване, за което обстоятелство е уведомен
дежурен КАТ. Следователно, фактите и обстоятелствата, които са от значение за
случая се били ясни и не е нарушена нормата на чл.35 АПК.
3.1. В случая не е оспорен факта на
управление на МПС след употреба на алкохол. Резултатът от дрегера е 0,88
промила алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят е запознат с показанията и е
имал възражения към момента на предявяване и подписване на АУАН. Изразил е
желание за извършване на медицинско и химическо изследване, но предвид
заявените в жалбата факти и обстоятелства, е преценил, че ще посети майка си и
след това ще отиде на изследване. Съображенията на оспорващото лице бяха
възприети с уважаване искането за спиране предварителното изпълнение на
оспорената заповед. Преценката по същество на спора се основава на приетите по
делото доказателства, според които жалбоподателят е могъл да се яви на
изследване в определения от контролните органи срок. В жалбата не е заявено
обстоятелство, обективно изключващо възможност – оспорващото лице да осигури
пренос на лекарствата за майка си чрез съдействие от сина му : 13.10.2020г. е работен
ден /вторник/ и няма твърдения за отсъствие на сина на Г. *** на същия ден;
талонът за изследване е връчен в 17.30ч., което предпоставя възможност за
връзка със сина на жалбоподателя – след работно време, като няма информация за
трудова заетост на сина на жалбоподателя или за работно време след 17.30ч.;
възможността за връзка със сина за доставяне на лекарствата се основава и на
данните за собственост на МПС. Разбираема в случая е тревожността и възможното
объркване, но предвид посочените данни, субективната преценка на жалбоподателя
не се основава на т.нар. форсмажорни обстоятелства или крайна необходимост,
изцяло изключващи явяване за изследване в определения срок. Съобрази се, че АУАН
е официален документ, придадената презумптивна доказателствена
сила на който, подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с
представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. В случая следва да бъде прието, че не са
налице доказателства с убеждаващ интензитет на въздействие, опровергаващи
отразените факти и обстоятелства в акта. В конкретиката на фактите не следва
извод за отречена възможност на водача на МПС да даде кръвна проба, при което
същият е бил лишен от възможността да опровергае резултата от техническото
средство – дрегер /чл.171 т.1 б.”б” пр. последно вр. с чл.174 ал.4 ЗДв.П/.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне
вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък
срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на
ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение
№ 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465
от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018г.
по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О. /. Срокът на действие на оспорената ПАМ е 6
месеца – минималният според закона.
Установените факти са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А
б.”Б” ЗДв.П. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ,
техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в
частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда, като
основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от
закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване
на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П. Принудителната мярка не е
насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а
към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да
не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Според
данните от преписката следва извод за съобразен принципа за съразмерност по
чл.6 АПК – срокът на действие е минималния предвиден в закона и произтича от
целената защита на регулираните обществени отношения със
засилен интензитет във вр. с отчетената от техническото средство стойност
промили на алкохол в кръвта. Ведно с това, според данните от справка за
водач/нарушител – административното нарушение не е първо за жалбоподателя по
ЗДв.П, което в хипотеза на минимално надвишение на концентрация на алкохол в кръвта над
минимума по ЗДв.П – 0,5 промила, би обосновало извод за несъразмерност на ПАМ.
В допълнение се отбелязва, че в конкретния спор ограничителната мярка се
изразява в прекратяване регистрацията на ППС по отношение мотопед, а не на МПС
– собственост на жалбоподателя. Както бе посочено, М.Г. е собственик на 2 бр. МПС
/лек и товарен автомобил/, който факт е от значение за наличие на възможност за
осъществяване на всички необходими грижи от оспорващото лице. Без съмнение
подкрепата към майката, изписана от УМБАЛ Пълмед ООД на 01.01.2021г. според
приета по делото експертиза, е от първостепенна важност и в случая се съобрази,
че оспорената заповед не отрича възможност за осъществяването й посредством
МПС. Мислимо нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК би имало при ПАМ
на основание чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но в хипотеза
на първо нарушение на ЗДв.П и минимално надвишение на концентрация на алкохол в кръвта над
минимума.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не
е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на М.В.Г.,***2, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-002734/13.10.2020г., издадена от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор
Пътна полиция, М.М..
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :