№ 3469
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110100525 по описа за 2023 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
такса от 196 лева и сумата от 126,40 лева – такса за разглеждане.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
800.00лева, чието плащане е разсрочено на вноски. За вземането, предмет на произнасяне
на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й
след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Не е ясно посочено в договора първата такса – тази за разглеждането, за какво е
предвидена. От там, ако тази такса е предвидена за разглеждане на искането на
кредитополучателя, то същата такса не предвижда насрещно задължение на кредитора,
поради което разпоредбата противоречи на чл.143 ЗЗП.
Относно таксата 126,40 лева - таксата не е предвидена в договора, а в тарифа, не е
предвидена в договора, поради което и на основание цитираните разпоредби, заявлението
1
следва да се отвхвърли за нея.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на такса от 196 лева и сумата от
126,40 лева – такса за разглеждане.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2