Р
Е Ш Е
Н И Е № 3436
гр. Пловдив, 16.10.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13622 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД от Т. Б. родена на ***г. в У., постоянно пребиваваща в Б., с адрес гр. К.,
ул. Т.” № **, ет.*, ап. * чрез
адв. К. против А.Д.К. ЕГН ********** *** за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 евро равняващи се на 5044 лава.
Притендира разноски в настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
изпратила на ответника сумата от 2500 евро на 12.12.2016 г. в 9,58 ч. от клон
на „У. Ю.” –гр. В. по устен договор за заем, чрез трето лице-Д.М. Р.. Сумата
подлежи на връщане в кратък срок. До момента сумата не е върната. Няма връзка
със заемополучателя.
В
предоставения срок за отговор ответника чрез особения представител адв. Н.
оспорва иска. Заявява, че не познава ищцата нито третото лице Р.. Оспорва
представеният документ за паричен превод.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-документ за извършен паричен превод
се установява, че на 12.12.2016 г. ищцата е изпратила от В.на името на А.Д.К.
от Б., сумата от 2500 евро чрез „У. Ю. П. С. И.”.
От показанията на свидетеля К. се установява, че ищцата и ответника не се
познават. Между тях не са съществували никакви отношения. Свидетеля получил на
11.12.2016 г. имената на ответника по смс на мобилния си телефон от свой
приятел, с цел да му приведе определена парична сума като заем. Жена му-ищцата Б.
изпратила парите. Парите не били върнати обратно от И.П.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Заемът е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него, едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал.
1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е
дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си.
В настоящия
случай се представя писмено
доказателство сочещо намерение у ищцата да предаде на ответника
заявената парична сума, без да се ангажира такова доказващо достигането на
същата в патримониума на последния. Предвид реалния характер
на договора за заем, предоставянето на сумата
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването и
със задължението за връщане от заемателя, е всъщност доказване на договора. Тъй
като ищецът твърди, че договорът е сключен в устна форма, но не установява предаване на сумата настоящият
състав намира, че не е доказано възникването на облигационна
връзка между страните, по силата на която ответника да дължи
връщането на притендираното вземане. Нещо повече, от показанията на разпитания
по делото свидетел К.
става ясно, че страните не се познават, не са
контактували и всъщност парите са били предоставени по съвсем друго
правоотношение касаещо други лица и уговорки.
Предвид липсата на установени
правопораждащи факти за ищеца, съдът намира, че не следва да се обсъждат
право-изключващи и правопогъсяващи възражения на ответника.
По изложените
съображения, съдът приема за недоказано
съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, което налага отхвърляне на предявения иск.
С оглед изхода на делото на ищеца
разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива предвид
липсата на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният Т. Б. родена на ***г. в У.,
постоянно пребиваваща в Б., с адрес гр. К., ул. Т.” № **, ет.*, ап. * чрез адв. К. против А.Д.К. ЕГН ********** *** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 2500 евро равняващи се на 5044 лава.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.