Решение по дело №490/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №.7/21.01.2011.г., постановена по Н.о.х..дело № 1194/2010 год, Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия И. И. Г. за виновен в това,че на неустановена дата и място придобил и до 23.08.2010г. в Г.К. държал, огнестрелно оръжие- 1 брой пистолет марка „STEYR" модел М9 с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм и голямо количество боеприпаси- 168 броя бойни патрони калибър 9х19мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339 ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „закрит” тип.

Постановил е на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Г. да изтърпи, наказанието „лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален „общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип- отложеното с определение № 263 от 28.07.2010г. по НОХД № 502/ 2010г.на Районен съд- Свиленград. Приспаднал е на основание чл.59 ал.1 от НК времето от 19.10.2010г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият Г. е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража". Постановил е след влизане на присъдата в сила веществените доказателства: 1 брой пистолет марка „STEYR" модел М9 с фабр.№ 025184, кал. 9х19мм, да бъде върнат на неговия собственик- П.Х.М. с ЕГН * от Г.С. ; 162 броя бойни патрони калибър 9х19мм да бъдат отнети в отнети в полза на държавата; гилза от боен патрон калибър 9х19мм и проектил- да бъдат унищожени, както и е осъдил подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 140,00лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г., която я обжалва, чрез 3-мата си адвокати. А.Б.счита посочената присъда за неправилна, поради явна несправедливост на наложеното наказание и моли съда да измени присъдата, като намали определеното такова. Адвокат Д. счита посочената присъда за неправилна - незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена при съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия, поради което прави 3 алтернативни искания до съда, който след като провери изцяло правилността на постановената присъда :1. да я отмени и да върне делото за ново разглеждане на прокурора, поради допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия ;2. да я отмени и постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия и 3. да измени първоинстанционната присъда като намали наказанието и се приложи чл.66 от НК, тъй като е повдигнато обвинение за деяние на продължително извършване, което е започнало да се осъществява преди лицето да е осъждано с влязла в сила присъда. Адвокат Ч. с подобна жалба, счита посочената присъда за неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства, поради което прави 2 алтернативни искания до съда, който след като провери изцяло правилността на постановената присъда :1.да я отмени и постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия и 2. да измени първоинстанционната присъда, като намали наказанието и се приложи чл.66 и чл.2 от НК. В съдебно заседание жалбодателят Г. се явява само с А.Б., който поддържа и трите жалби, но по същество иска от съда да бъде намалено наложеното наказание.

Прокурорът от О. П. – К. счита, че жалбите са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон, а наложеното на жалбодателя наказание счита за справедливо, съобразено с всички доказателства по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на А.Б..

Жалбата е частично основателна.

На неустановена дата и място, но след датата 03.07.2009г., подсъдимият И. Г. придобил пистолет марка „STEYR”, модел М9, с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм. Тази вещ била собственост на свидетеля П. М., от когото била открадната тогава. На неустановена дата и място подс. Г. придобил и голямо количество боеприпаси - 168 броя бойни патрони, калибър 9х19мм. Инкриминираните вещи подсъдимият И. Г. съхранявал в дома си в Г.С. до датата 23.08.2010 г., когато тръгнал за Г.К. с новозакупения лек автомобил марка „М.”, с рег.№ * и ги взел със себе си. Късно вечерта около 23.00 - 23.30ч. подсъдимият сам с колата си отишъл на бензиностанция „Л.”, намираща се в Г.К., кв. „В.”, точно срещу Районно управление „Полиция”, където имал уговорка за среща с един приятел. Паркирал автомобила на паркинга и Þзлязъл да се разходи, след което там пристигнала кола марка „Ф.г.” с двама мъже в нея, която спряла на една от колонките на бензиностанцията. Подсъдимият се приближил до този автомобил и провел разговор с хората вътре. След неговия край подсъдимият Г. извадил от областта на кръста си придобития от него пистолет марка „STEYR", описан по- горе, заредил го и произвел един изстрел във въздуха. Това видели свидетелите Е. В. и С. П., които тогава се намирали на маса пред бензиностанцията, на разС.ие от около 5 метра от дееца. Очевидци на случилото се станали и свидетелите Х. и Б., които същата вечер били на работа като полицаи и пътували по сигнал с патрулния автомобил към кв. „Г.”, когато движейки се по У. „О.м.” видели произвеждането на изстрела. Поради тази причина управляващият патрулния автомобил свидетел Б. предприел маневра завиване и веднага се озовал с колегата си Д. Х. на местопроизшествието при подсъдимия И. Г.. Последният, след като видял полицаите, се опитал да изхвърли оръжието, но те го спрели да стори това. Веднага го отвели в управлението на МВР, където деецът признал, че пистолетът, с които произвел изстрел бил негов, както и направил самопризнания, в които обяснил, че в автомобила си съхранявал и голямо количество патрони. За това двамата свидетели Х. и Б., заедно с подсъдимия Г., отишли до бензиностанцията, където била паркирана колата на последния. Той отворил багажника, откъдето извадил една торба, пълна с патрони, които предал доброволно на полицаите.След случилото се на место пристигнала оперативно- следствена група от МВР- К. за оглед на местопроизшествието, при което била намерена гилзата от изстреляния от дееца патрон на 23.08.2010г.

От назначената в хода на досъдебното производство комплексна балистическа и химическа експертиза, съдът е установил, че инкриминираните вещи - пистолет и патрони, представляват съответно огнестрелно оръжие, което е изправно и годно за стрелба, а патроните са боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на закона, които отговарят на калибъра 9x19мм и могат да се използват за стрелба със същия пистолет.

Горната фактическа обстановка се установява, както следва: Фактът на придобиването на инкриминираното оръжие - пистолет марка „STEYR”, модел М9, с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм, от подсъдимия Г. се установява безспорно от следните доказателства: от обясненията на самия подсъдим, в които обяснява, че оръжието и боеприпасите съхранявал в дома си в Г.С. преди датата на стрелбата 23.08.2010г.; косвено от това, че на 23.08.2010г. е произвел изстрел, което означава, че за да го държи на тази дата, той го е придобил преди това; косвено от свидетелските показания на П. М., в които заявява, че от датата на кражбата на собственото му оръжие, предмет на настоящото дело, не го е виждал.

Фактът на държането от подсъдимият Г. на инкриминираното оръжие- пистолет марка „STEYR”, модел М9, с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм, без разрешително, е установен на първо място от обясненията на самия подсъдим, дадени на съдебното следствие; на следващо място от свидетелските показания на свидетелите Е. В., С. П., Д. Х. и Ф. Б., които са видели подсъдимия да изважда пистолета и да възпроизвежда изстрел във въздуха; и не на последно място от Протокол за доброволно предаване от 24.08.2010г. Всички тези доказателства изграждат една безспорна и житейски логична фактическа обстановка, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло.

Фактът на придобиването от подс. И. Г. на инкриминираните боеприпаси е установен безспорно от обясненията на самия подсъдим на съдебното следствие, в които разказва, че ги е съхранявал в дома си в Г.С., след което ги превозил до Г.К. и след изстрела доброволно ги предал на полицейските служители; косвено от това, че на 23.08.2010г. ги е предал с протокол за доброволно предаване, което означава, че за да държи тези боеприпаси, то той ги е придобил преди посочената дата.

Фактът на държането от подс. И. Г. на инкриминираните боеприпаси без разрешително е установен на първо място от обясненията на самия подсъдим, дадени на съдебното следствие; на следващо място от свидетелските показания на свидетелите Д. Х. и Ф. Б.; и не на последно място от Протокол за доброволно предаване от 24.08.2010г. Всички тези доказателства изграждат една безспорна и житейски логична фактическа обстановка, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло.

Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия И. Г., в които е твърдял, че е закупил на 19.12.2009г. инкриминираните вещи /пистолет и боеприпаси/, с оглед на различните версии, които поддържа в хода на цялото наказателно производство, тяхното противоречие и взаимното им изключване; нелогично изглеждало обяснението на подсъдимия, че е дал 700 лв. за оръжие, което не знаел точно какъв вид е, а освен това дал толкова много пари, за нещо което не познавал, а същото е и за боеприпасите- дори не знаел колко бройки закупил и дали те са от същия калибър като оръжието; липсата на преки доказателства, подкрепящи тази версия. Обосновано съдът не е кредитирал и показанията на свидетелите Ф. А. и Н. М., поради факта на познанството им с дееца, което ги прави заинтересовани от изхода на делото и е нормално да поддържат неговата защитна версия; противоречията между показанията на двамата свидетели относно това, държал ли е нещо в ръцете си след като се е върнал при тях, както и това, дали е казал, че си е купил патрони; освен това нито един от двамата свидетели не е видял подсъдимият на 19.12.2009г. да носи патрони в себе си; категоричността на двамата, която изразяват - че биха познали оръжието при положение, че са го видели за кратко, без да го разглеждат подробно, а и не разбирали от пистолети и не знаели този от кой вид бил.

За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.Приел е, че обвинението е доказано по несъмнен начин, направил е изводи относно осъществяването на престъплението по чл.339 ал.2, във вр. с ал.1 от НК от подсъдимия, от обективна и субективна страна – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му.

С оглед така установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка,съдът намира, че подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339 ал.2, във вр.с ал.1 от НК - на неустановена дата и място придобил, и до 23.08.2010г. в Г.К. държал огнестрелно оръжие - 1 брой пистолет марка „STEYR”, модел М9, с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм, и голямо количество боеприпаси - 168 броя бойни патрони калибър 9х19мм, без да има надлежно разрешение за това, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

От обективна страна по несъмнен и безпротиворечив начин е установено придобиването на неустановена по делото дата и място, и държането до 23.08.2010 год. от подс.Г. на инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси - 1 брой пистолет марка „STEYR”, модел М9, с фабр.№ 025184, кал. 9x19мм, и 168 броя бойни патрони калибър 9х19мм, без да има надлежно разрешение за това. Налице е квалифициращият признак по ал.2 на чл.339 от НК – придобитите и държани от подсъдимия боеприпаси са в големи размери, с оглед техния брой.

От субективна страна подсъдимия е извършил престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът е обективиран в поведението на подсъдимия, посочено по-горе – същият е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, като е съзнавал, че не притежава надлежно разрешение за това.

За да наложи на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, първоинстанционният съд е преценил, че: степента на обществена опасност на деянието е висока, предвид на произведения изстрел в тъмната част на денонощието, където по голяма случайност не е имало жертви и като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - направените самопризнания и съжаление за извършеното; и на отегчаващи такива - лоши характÕристични данни и предишно осъждане, е намерил, че чрез наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 3 години, ще бъдат изпълни целите на генералната и личната превенция на закона.

Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимия са непълни и необосновани, при което така наложеното му наказание се явява явно несправедливо, като същото не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да се отчете неправилно завишената обществена опасност на деянието,с оглед произвеждането на изстрел в тъмната част на денонощието. Безспорно е установено по делото, че пистолета при произвеждане на изстрела е бил насочен нагоре /към небето/ и факта, че е било тъмно не може да доведе до завишаване обществената опасност на деянието, още повече, че произвеждането на изстрел не е относимо към предявеното на подсъдимия обвинение. От друга страна, не е включен в смегчаващите отговорността обстоятелства факта на доброволно предаване от страна на подсъдимия на боеприпасите, пълните му самопризнания и разкаянието за извършеното, както и не е обсъдено и обстоятелството, че квалифициращия признак „големи размери” е само за боеприпасите, но не и за придобиване и държане на огнестрелното оръжие. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице условията за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно – налице са многобройни смегчаващи отговорността на подс.Г. обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, което налага определяне на наказание под най - ниския предел. В случая този предел е 3 години и съдът, според изложеното по-горе и константната практика, намира,че наказание в размер от 1 година и 6 месеца в пълна степен съответства както на тежестта на престъплението, така и на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Ето защо, следва да се измени обжалваната присъда в тази й част, като се намали размера на наказанието „лишаване от свобода” от 3 години на 1 година и 6 месеца, което наказание настоящата инстанция намира, че е справедливо и напълно в съС.ие да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото.

По жалбите на адвД. и А.Ч..

Жалбите са неоснователни.

Във връзка с изложеното по-горе, настоящата инстанция намира направените във въззивните жалби на адвокатите на подсъдимия оплаквания и доводи, за несъстоятелни. Така, неоснователно е оплакването на защитника за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ на прокурора да измени обвинението по реда на чл.287 НПК.Това е така, тъй като при внимателният прочит на протокола от съдебното следствие по делото не се установи да е налице такова основание. Не може да бъде споделено от въззивния съд становището на защитниците за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като от самото начало на разследването, до постановяване на присъдата, обвиняемият, респ. подсъдимият е бил наясно с предявеното обвинение и то по никакъв начин не е променяно или изменяно. На практика същият е осъден по предявеното му първоначално обвинение и не е налице ограничаване на правото му на защита. Тук е мястото на съжденията за приложението на чл.2.ал. НК/без посочване на алинея/, чието приложение се иска в жалбата на А.Ч..Основния принцип в правото, залегнал в разпоредбата на чл.2 ал.1 НК, а именно ”За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му”е приложен от първоинстанционния съд. На практика в ДВ, брой 26/2010г. е изменен текста на чл.339 НК и искането от страна на защитниците за прилагане на чл.2 ал.2 от НК е неправилно, дълбоко погрешно и в противоречие с теорията и практиката. Разпоредбата на чл.2 ал.2 НК изисква от правоприлагащите органи, при последващи деянието промени в законодателството, до постановяване на присъдата, да приложат най-благоприятния за дееца наказателен закон.В настоящия случай сме изправени пред хипотезата, уредена от разпоредбата на ал.1 на чл.2 от НК на закона, ”..който е бил в сила по време на извършване деянието”. Няма спор, че престъплението по което е привлечен подсъдимия е извършено на 23.08.2010г .и прилагайки разпоредбата на закона в сила от месец април 2010г., районният съд не е допуснал нарушение и е наложил законосъобразно наказание.

Прочее,атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта ,с която е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,като същото се намали на една година и шест месеца,а в останалата част се потвърди.

Водим от горното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 7/21.01.2011г., постановена по Н.о.х..дело № 1194/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която за извършено престъпление по чл.339 ал.2, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимият И. И. Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода” от три години на една година и шест месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.