О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423 04.04.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
КЪРПИЧЕВА-ЦИНЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 9 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Княз Борис Първи 5, със съдебен адрес:***, адвокат М.К. срещу Г.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат П. Иванова В.-Пунчева.
Видно от изложеното в исковата молба, между ищеца от една страна и ответника и други собственици на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.503.94 по КК и КР на гр. Поморие, с площ от 490 кв. м., с административен адрес: гр. Поморие, ул. Крайбрежна 15, от друга страна е бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда. Ищецът твърди, че съгласно постигнатото съглашение е изработил в срок идейния инвестиционен проект на предвидената за строеж сграда, сключени са предварителни договори за присъединяване на сградата към „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и „Водоснабдяване и ***, получено е одобрение от Община Поморие на идейния инвестиционен проект и е издадено строително разрешение за строеж на сградата. Всички тези действия ищецът е съгласувал и извършвал с изричното съгласие на ответника и другите съсобственици в имота, в който ще се строи. Твърди се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от предварителния договор, ищецът е уведомил съконтрахентите си, че е изготвен и одобрен технически проект, като последните е трябвало в 30-дневен срок от уведомлението да сключат окончателен договор, като учредят на ищеца правото на строеж, така както е уговорено. Твърди се, че ответникът отказва да подпише окончателен договор, с което е причинил вреди на ищеца, като по делото се претендират следните обезщетения:
1. Сумата от 25 800 лева-направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект, дължима на основание чл. 21, ал. 1, б. „а“ от сключения между страните предварителен договор, ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане;
2. Сумата от 11 087,21 лева-платена неустойка от страна на ищеца на трето лице заради невъзможността за построяване на сградата и прехвърляне на собствеността на конкретни имоти по сключен с това трето лице договор, ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане.
-относно размяната на книжата и редовността
на исковата молба
Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. Исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба, като оспорва основателността на предявените претенции.
Видно от отговора, ответникът не отрича за сключения между страните договор, но счита че ответникът не следва да заплаща неустойка и вреди на ищеца, тъй като няма вина за възникналите на ищеца вреди. Ответникът счита, че до сключване на окончателен договор не се стигнало, тъй като са се наложили промени по договора, с които не е бил съгласен. И по-конкретно се твърди, че по силата на сключения между страните договор, прехвърлителите на имота е следвало да получат конкретни обекти от построената сграда без да доплащат каквито и да е било суми. В последствие обаче от тях е поискано плащане на конкретна квадратура от получения обект, с което ответникът не е бил съгласен. Ответникът твърди, че е изправна страна по договора, поради което ищецът не е разполагал с възможност за неговото прекратяване, като е разполагал и с възможност да поиска сключване на окончателен договор по съдебен ред. Предвид на липсата на вина за несключване на окончателния договор, ответникът счита, че не следва да носи вина за претърпените от ищеца вреди- обезщетение от 25 800 лева- за направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект. Относно претенцията за заплащане на сумата от 11 087,21 лева-платена неустойка от страна на ищеца на трето лице заради невъзможността за построяване на сградата и прехвърляне на собствеността на конкретни имоти по сключен с това трето лице договор се оспорва изобщо да е сключван такъв договор. Твърди се, че такъв е съставен единствено заради съдебното производство. В случай че се приеме, че такъв договор е бил сключен, се твърди, че няма причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца вреди заради този договор с поведението на ответника във връзка с процесния договор.
Навеждат се твърдения за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона, добрите нрави и поради липса на предмет.
Депозирана е допълнителна искова молба и допълнителен отговор на същата.
Ищецът е изложил твърдения, че са несъстоятелни възраженията на ответника, че последният е изрядна страна по договора и е бил в готовност за сключване на окончателен договор. Ищецът счита, че не е налице твърдяната сила на присъдено нещо по настоящото дело с оглед постановеното решение по въззивно гражданско дело номер 312 по описа на БОС за 2018г. Ищецът поддържа фактическите си твърдения, че е сключил с трето лице договор за построяване на недвижими имоти и прехвърля не на собственост, по който договор е заплатил неустойки заради несключването на окончателния договор с ответника.
-относно
допустимостта на исковете
От страна на ответника има наведени твърдения за наличието на сила на присъдено нещо по отношение на претендираната сума от 25 800 лева-направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект. Твърди се, че налице влязло в сила решение по въззивно гражданско дело номер 312 по описа на БОС за 2018г., с което съдът е отхвърлил претенцията на същия ищец срещу същия ответник за заплащане на договорна неустойка в размер на 10 000 евро. Така направеното възражение за недопустимост на настоящото производство е неоснователно. Видно от служебна справка с цитираното решение, същото касае претенция за уговорен конкретен размер на договорна неустойка при неизпълнение. Няма пречка обаче, да се претендират други вреди от неизпълнението, извън договорената неустойка, ако претендиращият докаже претенцията си, в какъвто смисъл е претенцията на ищеца по настоящото дело. Разгледаната и настоящата претенция не са идентични и следователно не е налице твърдяната сила на присъдено нещо. Следва да се отбележи, че приетото в мотивите на постановеното от БОС решение по въззивно гражданско дело номер 312 по описа на БОС за 2018г. не са обвързващи относно констатираното за правоотношенията между страните по настоящото дело.
Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество.
-относно
проекта за доклад:
На страните ще се съобщи проект за доклад по делото в следния смисъл:
Предявените претенции са с правно основание чл. 82 от
Закона за задълженията и договорите, а именно претендират се настъпили вреди за
ищеца от договорно виновно неизпълнение на задължението на ответника по валидно
сключен между тях договор.
Всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен процесния договор, че той е изправна страна по договора, както и че е претърпял по вид и размер твърдяните вреди от неизпълнението на ответника, като същите са в причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Ответникът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора и няма вина за несключването му. Ответникът следва да докаже и твърденията си за нищожност на процесния договор на посочените три правни основания.
-доказателствени
искания
Следва да бъдат приети представените и от двете страни писмени доказателства.
Следва да бъдат допуснати до разпит исканите от ищеца свидетели, които ще установяват отношението на ответника към техническия проект и окончателното сключване на договора. В тази връзка твърденията на ответника, че свидетелските показания ще отразяват само конкретни впечетления на свидетеля към посочения момент на възприятие, но не и последващата воля на ответника във връзка със сключването на договора, която може да е различна, не прави това искане недопустимо. Напротив исканите доказателства са допустими, относими и необходими с оглед на твърденията на ищеца, че ответникът е бил запознат с всичко случващо се по проектите за строителство. След като страните не са уговорили някаква конкретна форма в договора, с която да се запознават прехвърлителите с изготвените проекти и форма на съгласие със същите, няма пречка тези факти да се доказват с всички доказателствени средства.
Ответникът оспорва представените от ищеца на лист 47-53 документи, а именно: предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 15.05.2016г., споразумение за прекратяване на предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 15.05.2016г. и платежно нареждане за кредитен превод от 31.08.2018г. Видно е, че се оспорва съдържанието и датата на документите, като се иска откриване на производство по оспорването на документите по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. В случая се касае за частни документи, като по отношение на същите оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК може да се открива само по отношение на авторството на документите, тъй като същите не се ползват с обвързваща съда материална сила. Видно е, че ответникът не оспорва авторството на документите, следователно по отношение на документите не следва да се открива исканото производство по оспорването им, тъй като същите не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и съдът може да ги преценя наред с всички други доказателства. Ответникът всъщност твърди, че съдържанието на документите е неистинско, тъй като твърди, че такива договорни съглашения не са сключвани, същите са антидатирани и липсва плащане на неустойка по същите. В тежест на ищеца е да докаже, че твърдяните факти са се осъществили, тъй като същият твърди, че поради сключване на въпросния договор, неговото прекратяване и плащане на неустойка по същия е претърпял вреди, чието обезщетяване търси от ответника. Следва да бъде указано на ищеца, че представеното от него платежно нареждане на лист 53 от първоначално образуваното пред БОС дело не става ясно, дали удостоверява заверяване на сметката на получателя на сумата, тъй като не става ясно, дали поставения от името на банката печат и подпис за изпълнение касае изпълнение на приемането на платежното нареждане или касае изпълнение на самото плащане. Ако се касае само за удостоверяване от страна на банката, че приема платежното за изпълнение, документа няма официална удостоверителна сила, каквато твърди, че има ищеца в допълнителната искова молба. Следва да се укаже на ищеца, че не може да ангажира свидетелски показания за установяване на достоверната дата на оспорените договори и за конкретното съдържание на тези съглашения.
Не следва да се изиска и прилага по настоящото дело гр. дело номер 263 по описа на Поморийския районен съд за 2017г., което касае различно производство от настоящото и няма обуславяща роля по отношение на настоящото дело. Ако в кориците на делото има документи, които ответникът желае да представи, същият може да направи това.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.05.2019 г. от 10,20 часа, за което да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, изложен в мотивната част на определението.
ДОПУСКА приложените писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че събирането на гласни доказателства, така както са формулирани фактите, които ще установяват свидетелите са недопустими, предвид забраната със свидетелки показания да се установява достоверна дата на частен документ и установяване на съдържание на писмено съглашение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прилагане по настоящото дело на преписката по гр. дело номер 263 по описа на Поморийския районен съд за 2017г. и въззивно гражданско дело номер 312 по описа на БОС за 2018г.
УКАЗВА на страните, че могат да направят нови доказателствени искания в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение с оглед на доклада на съда и дадените указания.
Преписи от определението да се връчи на страните, като и двете страни са с посочени съдебни адреси.
На ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: