№ 619
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110200396 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Х.Г.
срещу НП № 23 - 0001626/ 06.10.2021 год. на Директор Регионална дирекция
„РД“, „АА“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.91в., т.2, пр.1
от ЗАвтПр., на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвтПр. на дружеството е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
С жалбата се обжалва процесното НП , като се излага твърдението, че не
е налице нарушение на чл.91в.,т.2 от ЗАвтПр, като не се касае за извършен
превоз, при който е нормативно вменено съхранение на информация от
паметта на дигиталния тахограф .
В съдебно заседание дружеството не се представлява. В депозирана
молба до съда от упълномощен от дружеството процесуален представител -
адвокат Х., АК – Велико Търново, поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП като неправилно и незаконосъобразно. Пледира за присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита.
Въззиваемата страна – РД „АА“ гр. Варна, редовно призована не
изпраща представител. В съпроводително писмо до съда моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.. Моли за присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Актосъставителят Б.И., редовно призован, взема становище по жалбата
и поддържа направените констатации в съставения АУАН. Тези констатации
по съставения АУАН се поддържат и в разпита на св.Б.Г..
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
НП № 23-0001626/ 06.10.2021 год. е издадено, затова, че на 22.06.2021 г.
в гр.Варна, ул. "Тролейна" № 48, в сградата на Автомобилна администрация
гр.Варна, превозвача „БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД, ЕИК *********,
притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари № 4577, валиден до 07.11.2025 год., след
приключване на комплексна проверка не е била предоставена на служителите
от РД "АА" гр.Варна за проверка изисканата с покана с изх. № 14 – 00 - 51-
773/01.06.2021 год. по раздел –І, точка 5, изр.2, пр.2 - информация на
магнитен носител извлечена от дигитална карта извлечена от дигитална карта
на водача П.Х.Г., ЕГН **********, предназначена за извършване на
международен автомобилен превоз на товари със издадено копие на Лиценз
на Общността с номер 4577, валидно до 07.11.2025 год., касаеща периода
01.08.2020 год. - 30.11.2020 год. Със МПС с рег.№ В 42-41 ВМ са извършени
международни превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006, видно от 3 бр. CMR от дати 22.10.2020 г., 12.11.2020 г., 26.11.2020
г., копие от приемо - предавателен протокол от дата 21.06.2021 г., прието като
нарушение на чл.91в., т.2, пр. 2 от ЗАвтПр.
НП е съставено въз основа на АУАН, сер. А - 2020, №
292934/ 31.08.2021 год., предявен и връчен на управителя на дружеството,
което в графата бележки и възражения отразило, че „имам възражения“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения.
Разпитан в хода на съдебното производство свидетеля при установяване
на нарушението и съставянето на акта Б.И. потвърждава установената в акта
фактическа обстановка. Твърди, че на 22.06.2021 г. след приключване на
проверката, превозвачът не им е предоставил изисканата с покана по раздел
І, т.5, изр.2, пр.1- информация от паметта на дигиталния тахограф, монтиран
в товарния автомобил, предназначен за извършване на международен
обществен превоз на товари, касаещ периода: 01.08.2020 г. - 30.11.2020 г..
Посочва, че с превозното средство с рег.№ В 42-41 ВМ са извършени
международни превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006, видно от 3 бр. CMR от дати 22.10.2020 г., 12.11.2020 г., 26.11.2020
г.,
С показанията си св.Б.Г. потвърждава казаното от св. Б.И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Г., тъй като ги
намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И.
и Г. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото
писмени ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна,
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП предвижда отговорността на
превозвач, който не съхранява (предл. 1) тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период
365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл. 2) на контролните
органи.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „БУМЕРАНГ
ШИПИНГ” ООД, ЕИК *********, по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, който
дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта,
че същият притежава Лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари № 4577, валиден до 07.11.2025 год. Не е
спорно между страните и , МПС с peг. № В 42-41 ВМ, е МПС включено в
лицензията, за което са представени разпечатки от регистъра по лицензите.
Съдът намира, че съгласно дадената в чл.4 от Регламент ЕО №
561/2006 дефиниция на „автомобилен превоз“ е, че същият означава всяко
пътуване, осъществено изцяло или отчасти по пътища, отворени за
обществено ползване с превозно средство, без значение дали е натоварено
или не, ползвано за превоз на пътници или стоки. .
Съгласно чл. 91в., т. 2 от ЗАвПр, превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от
аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.
Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета /Регламент 561/2006/, която задължава транспортно предприятие,
което използва превозни средства, които са снабдени със записващо
оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент
3
(ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент да
осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на
превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12
месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор,
осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение
на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за
данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни -
за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2,
б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014
год. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014год. и означава копиране,
заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с
данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта
на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко
12 месеца, съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните
следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i)
от същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н - 3 от 07.04.2009 год..
Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече
- съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или
дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение на
извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.
Въпреки изложеното по-горе , състава на съда намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
Изхождайки от санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвтПр, е че на
санкция подлежи субект, който осъществява едно от изпълнителните деяния
:“не съхранява“ или „ отказва да ги предостави за проверка“.
В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП е посочена някой от
посочените форми на изпълнително деяние. Направената формулировка е „ не
представя на служителите от РД „АА“ гр. Варна за проверка изисканата с
покана … по раздел І, т.5, изр.2, пр.2 информация извлечена от паметта на
дигитален тахограф и от картите на водача…“. Доказателства, сочещи на
4
несъхраняване на горната информация от страна на превозвача, респ. отказ от
предоставяне на същата не са представени. В този смисъл е налице неяснота
по отношение съставомерното бездействието от страна на дружеството
нарушител, даващо основание на състава на съда да приеме, че е нарушено
правото на защита на наказаното дружество, явяващо се съществено
процесуално нарушение в административното производство, което е
основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата
отмяна.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител, а на второ място са
налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на
5
спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 9 договор
за правна защита и съдействие от 22.10.2021 г. и приложените пълномощни се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат П.Х. - АК Велико
Търново оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд -Варна по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 410
лева, и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая възражение за прекомерност е направено от Директора на
РД "АА"-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда. Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020 г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
6
от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г. -31.07.2020 г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв..
В случая е наложено административно наказание, "имуществена
санкция" в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300 лв. - 370 лв. /изчислено
по горепосочената формула/. Предвид Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по
делото съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва
да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като
на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 410, 00 /триста и
тридесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 - 0001626/ 06.10.2021 год. на Директор на
Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П.Х.Г. за извършено нарушение на чл.91в., т.2, пр.2 от
ЗАвтПр., на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция"
в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
7
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
Варна да заплати на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Х.Г. сумата от 410,
00 /четиристотин и десет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №
396/ 2022 г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - гр. Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14 -дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8