Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.С., 22.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 май,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Т., като разгледа
докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д.
№ 69/2020 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е исковата молба от Т.А.Т. с
ЕГН ********** *** и П.А.Т. с ЕГН **********,*** и двамата чрез пълномощника си
адв.К.К. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.В., ул.“Никола Войводов“
№ 3, вх.А, ап.5 против К.М.Л. с ЕГН **********
***, с правно основание чл.26,ал.2,
предл.4 от ЗЗД, с която са поискали съдът да прогласи изцяло нищожността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, с който приживе А.Т. Ц.(починал на 20.12.2019г.) е прехвърлил на
ответницата К.М.Л. с Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019
г. по описа на Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С., следните поземлени
имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.10, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с
площ от 9139 кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх“, Община
гр.Б. С., по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г.
на Изпълнителния директор на АГКК и 2/Поземлен имот с идентификатор
07702.192.9, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване - изоставена орна земя, с площ от 5150 кв.м., земя трета
категория, в местността „Каленски връх", общ. Б. С., по КККР на гр. Б. С.,
одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, срещу труда, грижите и цялостната
издръжка, които последната ще му дава, като му подсигури едно сносно и спокойно
съществуване до края на живота му.
В
УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ ищците Т.А.Т.
с ЕГН ********** *** и П.А.Т., с ЕГН **********,*** и двамата чрез пълномощника
си адв.К.К. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.В., ул.“Никола
Войводов“ № 3, вх.А, ап.5, са предявили против
К.М.Л. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД, с който са поискали съдът да развали договора
за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с
който приживе А.Т. Ц.(починал на 20.12.2019г.) е прехвърлил на ответницата К.М.Л.
с Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г. по описа на
Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С., следните поземлени имоти:
1/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.10, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с
площ от 9139 кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх“, Община
гр.Б. С., по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г.
на Изпълнителния директор на АГКК и 2/Поземлен имот с идентификатор
07702.192.9, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване - изоставена орна земя, с площ от 5150 кв.м., земя трета
категория, в местността „Каленски връх", общ. Б. С., по КККР на гр. Б. С.,
одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, срещу труда, грижите и цялостната
издръжка, които последната ще му дава, като му подсигури едно сносно и спокойно
съществуване до края на живота му.
Поискали са да им се присъдят
направените по делото по делото разноски.
Исковата молба е вписана в СВ при РС-Б. С.
на 19.02.2020г./л.40 от делото/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26,ал.4 от ЗЗД и чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Ответницата К.М.Л., чрез пълномощника си
адв.И.И. от ВрАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове на ищците и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени
в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищците в исковата молба навеждат
твърдения, че по силата на Договор за доброволна делба на земеделска земя №
112, том 3 от 14.09.2009 г. по описа на Нотариус А. К., с район на действие РС-Б.
С., наследодателят на ищците, А.Т. Ц. получил в дял поземлен имот с
идентификатор 07702.192.10, с трайно предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с площ от 9139 кв.м., земя
трета категория, в местността „Каленски връх“, Община гр.Б. С., по КККР на гр.
Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 93, том 4, нот. дело № 631 от 10.10.2018 г. на Нотариус
Нотариус Г.Х., с район на действие РС-Б. С., наследодателят на ищците А.Т. Ц.
придобил поземлен имот с идентификатор 07702.192.9, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с
площ от 5150 кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх",
общ. Б. С., по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017
г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Впоследствие с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 90,
том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г. на Нотариус А. К., с район на
действие РС-Б. С., наследодателят на ищците А.Т. Ц. продал срещу труда, грижите
и цялостната издръжка, които ответницата К.М.Л. ще му дава, като му подсигури едно
сносно и спокойно съществуване до края на живота му, собствеността на
горепосочените два поземлени имота.
В исковата молба се твърди, че А.Т. Ц. с
ЕГН ********** е починал на 20.12.2019 г., видно от у-ние изх.№
4025/27.12.2019г. изд.от Община Б. С. и оставил за свои преки наследници по
закон двамата си синове Т.А.Т. и П.А.Т. - ищците по настоящето дело. Смъртта на
техният наследодател и прехвърлител по процесната сделка настъпила на 39-я ден
след нея, както и обстоятелството, че същият приживе не е имал нужда от
издръжка, то договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка обективиран в Н.А.№ 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019
г. на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б. С. се явява нищожен, поради липса
на основание - по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
С оспорения нотариален акт, ответницата К.М.Л.
е поела задължение за цялостната издръжка на наследодателя на ищците, което
задължение тя не била изпълнила, поради обстоятелството, че А.Т. Ц. получавал
пенсия в размер на около 640.00 лв. месечно. Следователно е налице и основание
за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка обективиран в Н.А.№ 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019
г. на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б. С., поради неизпълнение - по реда
на чл. 87, ал. З от ЗЗД.
Предвид гореизложеното за ищците се
породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част
на исковата молба.
С исковата молба ищците са представили
заверен препис от Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г.
по описа на Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С., у-ние изх.№
4025/27.12.2019г. изд.о от Община Б. С. за наследници на А.Т.Ц., у-ние изх.№
1021-06-147/04.02.2020г. изд.от ТД на НОИ-В. за размера на пенсията му от
648,59 лв., извлечение от банка ДСК-клон Б. С. за теглене на суми от пенсията
му, 2 бр.скици на имотите, технически характеристики и данъчни оценки на процесните
поземлени имоти.
Ответницата К.М., чрез пълномощника си
адв.И.И. от ВрАК в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който
оспорила така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.
В с.з. същата се явява лично и посочва,
че оспорва исковата молба. С ищците са в лоши отношения и не са разговаряли за
извънсъдебно и доброволно уреждане на спора, предмет на делото.
В защитната теза на страните поделото са
разпитани две групи свидетели: на ищците- Н.Н.Н. и Л.Д.М.(двамата без родство
със страните по делото) и на ответницата-Геновева Луканова М.(без родство със
страните по делото) и Е.В.Н.(роднини с ищците по сватовска линия).
Свидетелите Н.Н.Н. и Л.Д.М. (на ищците)
заявили, че познавали приживе А.Т. Ц. повече от 30 години. Същият живял в
последните си години на лозето, което се намира във вилната зона на гр.Б. С. по
пътя за с.Бърдарски-геран и били съседи с него. А.има и къща в гр.Б. С., но в
нея живее бившата му съпруга, с която са разделени повече от 20-30 години. С
нея има две пълнолетни деца-Т. и П., като първият живее в с.Б., а вторият е
международен шофьор и свидетелите не знаят той къде живее.
А.получавал пенсия в размер на
500-600.00 лв., тъй като бил международен шофьор. Освен това приживе А.отглеждал
селскостопански култури и получената от тях продукция продавал. Имал достатъчно
пари и нямал нужда от допълнителни финансови средства.
Свидетелите не знаят дали синовете му Т.
и П. са му давали пари за издръжка и за лекарства, нито знаят да е имало
конфликти между А.и децата му.
Т. поискал да гледа баща си в с.Б., но
последният отказал.
И двамата свидетели заявили пред съда,
че А.бил роден около 1938г., възрастен човек, имал проблеми с краката, като
ходел с бастун, но бил с акъла си и не е страдал от други болести. Ходил по
болници в гр.Плевен и пиел лекарства. Карал колата си до края на живота си,
като пазарувал два-три пъти в седмицата в магазините в гр.Б. С..
След раздялата със съпруга си, А.живял с
жена на име Пенка дълги години, която го напуснала повече от 5-10 години. След
това К./ответницата по делото, която свидетелите посочили в съдебната зала/
помагала на А.в двора, но свидетелите не са я виждали да домакинства, когато
посещавали рядко жилището на А.. Същата живеела от 2-3 години в домът на А..
И двамата свидетели заявили, че не са
чули от А.да се оплаква от К., нито от децата му, че не я искат. Знаят само, че
синът му Т. гонел К. от домът на баща си, но не знаят по каква причина.
На погребението на А.присъствали синът
му Т. и К., а другият му син П. не е присъствал.
Св.Николай Николов посочи, че К.
работила в консервената фабрика в гр.Искър и пътувала всеки ден, като вечер се
връщала и приспивала при А.. Не знае дали двамата са живели на съпружески
начала.
Другият свидетел Лукан Марински посочи,
че К. била по държавите и след това се върнала при А., но не знае дали той я
извикал.
След смъртта на А., свидетелите не знаят
дали има някой в имота му и дали е прехвърлен на синовете му или на трето лице.
Свидетелите Геновева Луканова М. и Е.В.Н.
(на ответницата) също посочили, че А.живял в къща негова собственост на лозето,
което се намира във вилната зона на гр.Б. С. по пътя за с.Бърдарски-геран. Има
жива съпруга, с която са разделени повече от 15 години и с нея има две пълнолетни
деца-Т. и П.. Т. ***, а П. е в Германия със съпругата си.
А.живял сам в къщата на лозето, а през
есента на 2016г. до смъртта му К. живяла денонощно при него. Тя домакинствала,
правила зимнина в буркани, ходила с него на пазар до гр.Б. С..
И двете свидетелки посочили, че А.не
могъл свободно да ходи, а се движил с бастун. Св.М. посочила, че той имал
диабет и подагра, но овладявал тези заболявания. Не се залежавал на легло. Посещавал
е болници в гр.Плевен заради краката.
Св.Найденова заяви, че го транспортирала
с колата няколко пъти до болница в гр.Плевен и К. й плащала горивото.
И двете свидетелки посочили, че А.предлагал
на синовете му да го гледат, но те му отказали. Т. предлагал на баща си А.да му
закупи къща в с.Б., но той да си я заплати, като последният отказал. Това го
знаят от А.. П. заявил, че не желае пари от баща си, но и не желае да го гледа
и издържа. След това А.бил предложил на семействата на двете свидетелки да се
грижат за него и да го гледат, но и те му отказали. Тогава предложил на К. да
се грижи за него и тя приела. Тя организирала и заплатила погребението му на
стойност около 500,00 лв.
Св.М. посочи, че А.бил международен
шофьор и работил до последно. Първоначално гледал крави, телета и за лозето се
грижил. Продавал грозде есенно време. Имал земеделски земи, които били в
близост до лозето, но не знае дали са отдавани под наем или аренда. Не знае
размера на пенсията му, но той финансово не е имал нужда от издръжка, тъй като
не се оплаквал. Споделял обаче със свидетелката, че давал пари на синовете си.
Когато умирал А.при него била само К., като на погребението била тя, Т. и
др.хора, но не и П., тъй като е в чужбина.
Св.Найденова заяви, че А.получавал
пенсия в размер на 500-600.00 лв., но тези пари не му били достатъчни, тъй като
имал запор на пенсията, поради изтеглен кредит в размер на 5000.00 лв. Т. го
накарал да изтегли кредит, с уговорката, че той ще плаща вноските по него, но
не го направил, а А.го изплатил, като дори бил взел 2500.00 лв. в заем от
съпругът на св.Найденова, за да го погаси. А.приживе споделял със св.Найденова,
че Т. му посягал да го бие, че не му дава пари. Много пъти св.Найденова била
свидетел на скандали между тях за пари, тъй като Т. непрекъснато искал пари от
баща си.
Найденова знае от А., че през 2019г.
прехвърлил на К. зем.земи чрез дарение.
След смъртта на А.къщата и лозето са
продадени на трето лице, видно от показанията на св.М..
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ПО
ГЛАВНИЯТ ИСК с правно основание чл.26,ал.2, предл.4 от ЗЗД-нищожност на
договора, поради липса на основание.
Съдът е сезиран с иск за нищожност на
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД.
От фактическа страна е установено по
делото, че с от Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г.
по описа на Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С., А.Т. Ц. е прехвърлил на
ответницата К.М.Л. два поземлени имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор
07702.192.10, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване - изоставена орна земя, с площ от 9139 кв.м., земя трета
категория, в местността „Каленски връх“, Община гр.Б. С., по КККР на гр. Б. С.,
одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК и 2/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.9, с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с
площ от 5150 кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх",
общ. Б. С., по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, срещу труда, грижите и цялостната издръжка,
които последната ще му дава, като му подсигури едно сносно и спокойно съществуване
до края на живота му. Прехвърлителя е починал на 20.12.2019 г., акт за смърт №
0168/21.12.2019г. съставен в гр.Б. С.(видно от у-ние изх.№ 4025/27.12.2019г.
изд.от Община Б. С.) близо 39 дни след изповядване на сделката.
Искът е предявен от Т.А.Т. и П.А.Т.-синове и
законни наследници на прехвърлителя. От показанията на разпитаните свидетели Н.Н.Н.,
Л.Д.М., Геновева Луканова М. и Е.В.Н. се установява, че до смъртта си кредиторът(А.Ц.)
бил жизнен, подвижен, въпреки, че се придвижвал с бастун, карал колата си,
пазарувал в магазините в гр.Б. С., бил с акъла си и не се залежавал на легло.
Законодателят е изброил изчерпателно
основанията, при които сключен между страните договор е нищожен и не може да
произведе предвидените в него правни последици. Ищците претендират нищожност на
сключеният договор на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД - поради настъпване
скорошната смърт на прехвърлителя А.Ц./20.12.2019г./ след изповядване на
сделката(договора-12.11.2019г.) за прехвърляне на недвижимите имоти срещу
гледане и издръжка на ответницата. Основен принцип в сферата на облигационното
право е принципът на свобода на договарянето – страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Договорът, с който едно лице
прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е
уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни
норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната
теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни
волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации; алеаторен – обемът и
продължителността на престацията на преобретателя не е определена във времето,
а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и
продължителността на живота му, тъй като със смъртта му договорът се
прекратява.
С Решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. №
76/2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 384/10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009
г. на III ГО на ВКС, е прието, че изискваните фактически предпоставки за
приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание е
наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след
датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на
сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания
са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови –
инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.
нар. терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/,
характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за
елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като
изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем
кратък – дни, по-малко от месец.
Допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.
За да се приеме, че договорът за гледане и издръжка е без основание е
необходимо още при сключването му приобретателят да е знаел, че прехвърлителят
ще почине много скоро и той няма да го гледа и издържа. От събраните по делото
доказателства по настоящото дело такъв извод не може да се направи, тъй като не
се установи наличието на такова заболяване на прехвърлителя, за което
прогнозата на лекуващите лекари е да не може да бъде излекуван и с предстоящ
летален изход, камо ли за скорошно му настъпване. В писмената си защита
ответницата посочила, че Ц. починал внезапно, като до последно бил жизнен и
активен. За това, сключвайки договорът у ответницата Л. не е съществувало
знание, че няма да изпълни поетото задължение за в бъдеще. Ако независимо от
напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние
без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край,
както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от
постоянни грижи занапред и установените обстоятелства, че прехвърлителят е
живеел сам/преди появата на К.Л. през 2016г./, синовете му отказали да се
грижат за него, имал заболяване водещо до затруднени движения, предвид
конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. В
този смисъл е съдебната практика по реда на чл.290 от ГПК, формирана в Решение
№ 420 от 11.01.2012 г. на ВКС, Трето ГО, по гр.д. № 99 по описа за 2011 г.
Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно
състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое
имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него
момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
Съдебната практика е непротиворечива,
когато договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи и не се
променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики. Такъв
вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е
неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с
изпълнението.
В случая процесният договор обективиран
в Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г. по описа на
Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С. е за в бъдеще, т.е. полатане на
бъдещи грижи за прехвърлителя от приобретатеря, то престацията е неопределена
по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към
момента на сключването е в повечето случаи е неизвестно. По делото не се
установи прехвърлителят да е страдал от тежко, животозастрашаващо заболяване,
нито влошаването на общото му здравословно е сочело на необратимо състояние,
предполагащо настъпването на скорошната му смърт.
В настоящата хипотеза, сключеният между
прехвърлителя на ищците и ответницата Л. алеаторен договор в горецитираният
нотариален акт е за бъдещи грижи и гледане, поради което следва да се приеме,
че основното му съдържание е оказване на духовна подкрепа, вдъхване на
увереност в жизнените му способности, създаване на отношения на обич,
взаимопомощ и разбирателство, осигуряване на спокойна среда и
облекчаване на евентуални физически страдания, съчетано с фактическа грижа за
задоволяване на ежедневните му потребности. Престацията е неопределена по обем
и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на
сключването е в повечето случаи е неизвестно. От друга страна, приобретателят е
длъжен да се грижи за прехвърлителя, независимо от това дали той има собствени
средства да се издържа и може сам да се обслужва. В тази връзка са
неоснователни доводите наведени в писмената защита на ищците, че баща им А.Ц. е
имал пенсия от 649.00 лв. и не се нуждаел от издръжка, както и че разполагал
със спестявания в „Банка ДСК“ АД, видно от представеното извлечение от банката.
Негово право е да избере съответния способ за удовлетворяване на интереса
си-дали чрез прехвърляне на имущество или чрез заплащане услугите на трети лица
с притежаваните от него финансови средства. Само напредналата възраст на
прехвърлителя на ищците е достатъчна да обуслови нуждата му от чужди грижи,
след като собствените му синове са отказали такава, изводимо от свидетелските
показания на Луканова и Найденова.
Ето защо, като взе предвид и събраните
по делото доказателства, съдът намира, че в разглеждания случай, следва да се
приеме, че при сключването на договора и двете страни са съзнавали неговата цел
– да бъде прехвърлената собственост срещу задължението да бъдат престирани
грижи и издръжка от приобретателката за
в бъдеще, което задължение е било изпълнявано точно до момента на смъртта на
прехвърлителя.
С оглед на тези обстоятелства и доводи,
след като прехвърлителят е имал необходимост от посочените в договора грижи и
гледане, то презумпцията по чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД е неопровергана, сделката
е произвела действие и не е възможно да се приеме, че е лишена от основание
(кауза), поради което предявеният главен иск по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
II.ПО
ЕВЕНТУАЛНИЯТ ИСК с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Поради отхвърлянето на главния иск е
налице сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при което съдът дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск.
За да се развали един договор за
прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане на основание
чл.87, ал.3 ЗЗД следва да се установи, че е налице валидно съглашение между
страните, както и че прехвърлителят е бил изправна страна. Следва да
е налице и неизпълнение на договорните задължения от страна
на приобратателя –ответницата по делото. Досежно първата
предпоставка, настоящият съдебен състав намира, че е налице валидна
облигационна връзка, породила в полза и тежест на страните взаимни права и
задължения. От представения по делото Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855,
нот. дело № 660/12.11.2019 г. по описа на Нотариус А.К., с район на действие
РС-Б.С. е видно, че между страните по делото е сключен договор в изискуемата от
закона форма.
Договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение
предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и
отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид
договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят
отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този
смисъл е и решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС.
За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е
пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение
на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение
(Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение №
26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение №
437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение
№ 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, възможностите
на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на
договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни
граници. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение
20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на
прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и
доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В случая е
ирелевантен факта какъв е размер на пенсията на Ц./648,59 лв./, както и факта,
че той и Л. са теглили пари от дебитната му карта и за какво са ги ползвали. В
Н.А.№ № 90, том 4, рег. № 3855, нот. дело № 660/12.11.2019 г. по описа на
Нотариус А.К., с район на действие РС-Б.С., страните по него не са уговорили
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което следва да се
приеме, че са се съгласили да бъде осигурявана цялата необходима издръжка
на прехвърлителя и да бъдат полагани всички необходими грижи за него
за в бъдеще. От това, което е записано в нотариалния акт – осигуряване на
спокоен и нормален живот следва, че приобретателката е поела
задължението за осигуряване на битовото обслужване на прехвърлителя.
Разпитаните свидетели на ответницата-М. и Найденова установяват такова надлежно
изпълнение на задълженията й по сключения договор за гледане и
издръжка.Свидетелката М. посочва, че ответницата Л. живяла в домът на А.Ц.,
като домакинствала, правила зимнина в буркани, ходила на пазар с него до гр.Б. С..
Свидетелката Найденова също посочва, че ответницата домакинствала в домът на Ц.,
денонощно била при него, придружавала го до тоалетната, тъй като имал проблеми
с краката, била му е придружител в болницата в гр.Плевен, преди той да почине.
На следващо място с оглед на
обстоятелството, че искът е предявен от наследници на кредитора следва да се
има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е
считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на
договора. В този смисъл са Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011
г., IV ГО. От ангажираните по делото доказателства не се установява приживе
прехвърлителя А.Ц. да е изразявал недоволство от грижите или издръжката, която
е получавал от ответницата Л., включително и след сключване на процесният
договор. Никой от разпитаните четирима свидетели Н.Н.Н., Л.Д.М., Геновева Луканова Мариноваи Е.В.Н. по
делото не установяват, че между прехвърлителя(А.Ц.) и приобретателката(К.Л.) е
имало конфликт, неразбирателство респ. да е заявявал недоволство или
неудовлетворение от грижите, полагани за него. Показанията им са
безпротиворечиви и относно обстоятелството, че прехвърлителят е приемал и е бил
напълно доволен от така полаганите за него грижи; че е бил изцяло задоволен от
начина, по който приобретателката по договора изпълнява договорното си
задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на
прехвърлителя, осигурявайки му спокоен живот, съобразно предпочитанията му.
В настоящия казус съществено е това, че
приживе праводателят Ц. не е дал никакъв
повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора, а
съгласно посочената по-горе съдебна практика, когато кредиторът е приел
престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не
могат да искат разваляне.
Предвид което евентуалният иск с правно
основание чл. 87 ал.3
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
III.РАЗНОСКИ
Ищците са поискали с исковата молба
присъждане на разноски по делото, които са направили, видно от приложеният
списък по чл.80 от ГПК: 105,04 лв. заплатена държавна такса за завеждане на
делото, 20.00 лв. за 4 бр. съдебни у-ния, 10.00 лв. за вписване на исковата
молба, 600,00 лв. адвокатски хонорар или общо 735,04 лв.
При този изход на делото на ищците не
следва да им се присъждат разноски.
Ответницата също е поискала присъждане
на разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложеният списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищците следва
да заплатят на ответницата на основание чл78,ал.3 от ГПК направените от нея деловодни
разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.А.Т. с ЕГН **********
*** и П.А.Т. с ЕГН **********,*** и двамата чрез пълномощника си адв.К.К. от
ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.В., ул.“Никола Войводов“ № 3, вх.А,
ап.5 против К.М.Л. с ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл.26,ал.2,
предл.4 от ЗЗД- за прогласяване
нищожност, поради липса на основание сключеният с Н.А.№ 90, т.4, рег.№
3855, н.д. № 660/12.11.2019г. по
описа на Нотариус Ан.К. с район на действие РС-Б.С., договор с който А.Т. Ц.(починал
на 20.12.2019 г., акт за смърт №
0168/21.12.2019г. съставен в гр.Б. С.) прехвърлил(продал) на ответницата К.М.Л.
следните имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.10, с трайно
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, с площ от 9139
кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх“, Община гр.Б. С.,
по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, 2/Поземлен имот с идентификатор
07702.192.9, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване - изоставена орна земя, с площ от 5150 кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски
връх", общ. Б. С., по КККР на гр.Б. С., одобрена със Заповед №
РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, срещу труда, грижите
и цялостната издръжка, които последната ще му дава, като му подсигури едно
сносно и спокойно съществуване до края на живота му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.А.Т. с ЕГН ********** *** и П.А.Т. с
ЕГН **********,*** и двамата чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК с адрес за
призоваване и съобщения гр.В., ул.“Никола Войводов“ № 3, вх.А, ап.5 против К.М.Л. с ЕГН ********** ***, ЕВЕНТУАЛЕН ИСК с правно основание чл.87,ал.3
от ЗЗД, за разваляне на сключеният
с Н.А.№ 90, т.4, рег.№ 3855, н.д. № 660/12.11.2019г.
по описа на Нотариус Ан.К. с район на действие РС-Б.С., договор с който А.Т. Ц.(починал
на 20.12.2019 г., акт за смърт №
0168/21.12.2019г. съставен в гр.Б. С.) прехвърлил(продал) на ответницата К.М.Л.
следните имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.10, с трайно
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, с площ от 9139
кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх“, Община гр.Б. С.,
по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, 2/Поземлен имот с идентификатор 07702.192.9, с
трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, с площ от 5150
кв.м., земя трета категория, в местността „Каленски връх", общ. Б. С.,
по КККР на гр. Б. С., одобрена със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, срещу труда, грижите и цялостната издръжка,
които последната ще му дава, като му подсигури едно сносно и спокойно
съществуване до края на живота му, поради пълно неизпълнение на поетите
задължения от страна на приобретателя по отношение на прехвърлителя договор А.Т.
Ц., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.А.Т. с ЕГН ********** *** и П.А.Т. с ЕГН **********,***
и двамата чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК с адрес за призоваване и
съобщения гр.В., ул.“Никола Войводов“ № 3, вх.А, ап.5 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.Л. с ЕГН ********** ***, сумата от 600,00 лв./Шестстотин лева/
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: