О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-2048
25.10.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1282 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Д.Д., с адрес: ***,
против Определение № 5308 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 4215/2018 г. на Районен
съд – Бургас в частта, с която не е приета за разглеждане повторна молба от
26.06.2019 г. на ищеца М.Д.Д. за освобождаването му от държавна такса за
производството.
В частната жалба се навеждат оплаквания, че определението
е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е
страна по договор за управление с вписано трудово възнаграждение като управител
на посочените в определението дружества. Моли съда да отмени обжалваното определение,
да постанови друго, с което да го освободи от заплащане на дължимата държавна
такса, и да върне делото на друг състав за продължаване на процесуалните
действия.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице, в законовия едноседмичен срок по чл. 275,
ал. 1 ГПК и съдържа необходимите реквизити по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод
искова молба с вх. № 23191/05.06.2018 г. на М.Д.Д. против Г.А.А., с която са
предявени обективно съединени искове за присъждане на: 1) обезщетение за
неоснователно обогатяване поради ползване без правно основание на собствен
недвижим имот в размер на 15 000 лева за периода от 29.08.2014 г. до завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.08.2014 г. до окончателното плащане; 2) обезщетение за наем в размер на 250
лева месечно, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни
причини, водещи до изменението или прекратяването, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното плащане; 3) мораторна
лихва за забава върху претенцията за обезщетение за наем от 16.08.2014 г. в
размер на 6 500 лева до датата на завеждане на исковата молба.
С исковата молба е направено искане за освобождаване от дължимата държавна
такса с твърдения, че за целта е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК,
както и две декларации по чл. 313 НК. С разпореждане № 10506 от 07.06.2018 г.
съдията-докладчик е задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
представи посочената по делото декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и двете
декларации по чл. 313 НК, тъй като същите не се намират по делото въпреки
заявеното в исковата молба.
С молба с вх. № 28597 от 06.07.2018 г. (л. 56) по делото са представени декларация по чл. 83,
ал. 2 ГПК, две декларации и експертно решение на НЕЛК. В декларацията за
материално и гражданско състояние молителят е посочил, че притежава недвижим
имот – един етаж от къща в груб строеж с двор от 892 кв. м. в село Рударци, за
който твърди, че е възбранен от ЧСИ С. Якимов. Заявил е, че не притежава
никакви влогове и не получава никакви доходи от заплата, наеми, рента и аренда,
дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества.
Декларира, че е регистрирал ЕТ „Снемо Марс – М.Д.” с твърдения, че е без доходи
и на загуба. Посочва, че получава пенсия за инвалидност в размер на 170 лева, а
източникът му на средства за издръжка са заеми и пари от роднини. Няма
непълнолетни деца, на които да дължи издръжка. В декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят описва редица заболявания. Представя експертно решение № 0444 от
14.04.2016 г. на НЕЛК, с което му е определен процент на трайно намалена
работоспособност – 56, и са посочени противопоказни условия на труд. В друга декларация
молителят заявява, че не притежава никакви акции и дялове в никоя фирма в Република
България. С трета декларация заявява, че няма договор за управление като
управител и/или изпълнителен директор или член на съвета на директорите в никоя
фирма в България, на която е управител, и че не получава никакви доходи за тези
си функции.
По делото са приложени две справки от търговския
регистър, от които е видно, че към 09.07.2018 г. М.Д.Д. е управител на две
търговски дружества.
С определение № 5141 от 10.07.2018 г. молбата
на ищеца Д. за освобождаване от дължимата държавна такса по делото е отхвърлена.
В мотивите си съдът е посочил, че държавната такса възлиза на 1140 лева, а
твърденията на ищеца за липса на имущество се опровергават от предмета на
делото, който е обезщетение за лишаване от ползване на собствен недвижим имот.
В допълнение съдът е отбелязал, че към настоящия момент ищецът е управител на
две търговски дружества, а преди е бил управител и на други търговски
дружества, както и неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество.
Определение № 5141 от 10.07.2018 г., постановено по гр.
д. 4215/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, е потвърдено с определение № 2357 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1696/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, като въззивният съд е възприел като правилен и обоснован
извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за
освобождаване на ищеца от държавна такса.
С
определение № 136 от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1069/2019 г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на определение № 2357 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1696/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
с което е потвърдено определение № 5141 от 10.07.2018 г., постановено
по гр. д. 4215/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, т.е. искането на ищеца
М.Д. за освобождаване от дължимата държавна такса в производството е отхвърлено
с влязъл в сила съдебен акт.
С молба с вх. № 27490 от 26.06.2019 г. (л. 101) ищецът М.Д.
е направил повторно искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна
такса, като е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и други две декларации
по чл. 313 НК. По съдържание тези три декларации са напълно идентични с
декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК и с другите две декларации, представени по
делото с молба с вх. № 28597 от 06.07.2018 г. Единствената разлика в
декларираните обстоятелства се отнася до размера на получаваната от молителя
пенсия, която е увеличена от 170 лева на 177 лева.
По делото е приложена справка от търговския регистър, от
която е видно, че към 01.07.2019 г. М.Д.Д. е управител на десет търговски
дружества, представител, неограничено отговорен съдружник и лице, на което е
възложено управлението в събирателно дружество.
С обжалваното определение № 5398 от 01.07.2019 г. по гр.
д. № 4215/2018 г. Районен съд – Бургас не е приел за разглеждане повторната
молба от 26.06.2019 г. на ищеца по делото М.Д. за освобождаване от държавната
такса за производството по съображения, че същата е постъпила след първоначално
произнасяне на съда с определение по делото № 5141 от 10.07.2018 г. Съдът е
намерил това за процесуално недопустимо, като е взел предвид, че няма промяна в
обстоятелствата. Посочил е още, че въпреки представената нова декларация за
липса на доходи, видно от вписванията в търговския регистър, молителят
продължава да има качеството на управител на изброени в определението дружества
с ограничена отговорност и еднолични дружества с ограничена отговорност, както
и лице, на което е възложено управлението на събирателно дружество, на което е
също представител и неограничено отговорен съдружник.
Съгласно мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при постановен отказ на съда да освободи
страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила,
същата страна може да подаде нова молба
по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от
стадия, в който се развива делото, само
при промяна в обстоятелствата. По делото се установи, че първата молба
на ищеца Д. за освобождаване от дължимата държавна такса е оставена без
уважение с Определение № 5141 от 10.07.2018 г., влязло в сила на 21.03.2019 г., а в повторната му молба
от 26.06.2019 г. и приложените към нея декларации не са изложени обстоятелства,
различни от тези в първата молба и представените към нея декларации – с
изключение на размера на декларираната пенсия, който е нараснал със 7 лева, а
това е благоприятно за молителя обстоятелство. Ето защо правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че при наличие на влязло в сила определение, с
което е отхвърлена молбата на ищеца да бъде освободен от държавна такса по
делото, и при липса на промяна в обстоятелствата подадената повторна молба за
освобождаване от държавна такса се явява недопустима и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане.
По
изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.,
ОСГТК и на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 5308 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 4215/2018 г. на Районен съд – Бургас в
частта, с която не е приета за разглеждане повторна молба от 26.06.2019 г. на
ищеца М.Д.Д. за освобождаването му от държавна такса за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.