О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София,27.07.
2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
,трети
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след
като се запозна с докладвано от съдия председателя
ВЧНД № 360 по описа на АСНС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.249 от НПК. С определение, постановено в разпоредително заседание на
06.07.2020 г. по НОХД №4469/2019 г. , СНС, 6-ти състав, е оставил без уважение
искането на защитата на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СП за отстраняване на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, в хода на ДП и при изписване на обвинителния акт.
Против
това определение, са постъпили частни жалби от адв. Ц., защитник на подс. Б.П.,
адв. К., защитник на подс. Д.Ф., от адв. Л., защитник на
подсъдимите В.Н. и М. Б., както и от
адв. З.С., защитник на подсъдимите Р.С. и А.Д., както и от адв. И. В., защитник на
подс. И.И.
Най-общо
казано жалбите на подсъдимите и техните защитници съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и обоснованост в частта, в която първоинстанционния съд е
отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокуратурата,
във връзка с направените в разпоредително заседание доводи и възражения в
насока, че на досъдебното производство не са били събрани достатъчно
доказателства, които да обосноват обвиненията, повдигнати на подсъдимите, а от
там и да обосноват внасянето на обвинителен акт според защитата.
В
жалбите се поддържа и оплакване за това, че е нарушен чл. 246 НПК, което също е
ограничило правото на защита на подсъдимите поради факта, че според защитата не
са изписани в обвинителния акт достатъчно факти, които да очертават съставите
на престъпленията, за които е внесен обвинителния акт.
Жалбите
са подадени в срок и са администрирани правилно, като всички частни жалби са
били връчени на СП, която не е взела становище в писмен вид пред настоящата
инстанция.
АСНС,
като се занима с оплакванията в жалбите и при направената служебна проверка,
приемна за установено следното:
Обвинителният
акт, въз основа на който е било образувано НОХД №4469/2019 г., се внася за
втори път от СП. Преди това е било образувано НОХД №101/2017 г., 9-ти състав,
което съдебното производство е било прекратено и делото по реда на чл.249, ал.1 НПК и е било върнато на СП от разпоредително заседание. С Определение по ЧНД
№106/2017 г., АСНС веднъж вече е потвърдило определението, с което делото е
било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
Обвинителния
акт по настоящото дело, е внесено на 28.11.2019 г., след като прокуратурата е
отстранила нарушенията, посочени в цитираното по-горе определение на СНС, за
констатиране съществени процесуални нарушения.
За
да остави без уважение възраженията на защитата и подсъдимите, свързани с
оплаквания за нарушения на чл.246 НПК и други съществени процесуални нарушения,
които са довели до ограничаване на
процесуалните парва на обвиняемите на досъдебното производство и представляват
отстраними съществени процесуални нарушения, СНС е изложил подробни съображения
в тази насока. Приел е, че нито едно от оплакванията на защитата и обвиняемите
подробно анализирани в съдебния акт, не е основателно, поради което е счел, че
не е налице хипотезата на чл.248, ал.5, т.1 НПК. Първоинстанционният съд е
обсъдил всички въпроси, които нормата на чл.248, ал.1 НПК го задължава да
обсъди и да се занимае подробно.
Настоящата
инстанция намира за правилно и обосновано определението на СНС в обжалваната му
част, а именно в тази, в която е оставил без уважение искането за
прекратяването на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по
смисъла на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Преди
да внесе обвинителния акт и за прецизиране на обвиненията и относимите към тях
факти и обстоятелства, прокуратурата частично е прекратило наказателното
производство в постановление от 25.07.2019 г. по отношение на подс. А. Д. за престъпление по чл.255, ал.1, т.2,
вр. чл.20, ал.2 НК и по отношение на подс. Д. Н.
М., за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.20,
ал.4 НК. Постановлението за частични прекратяване е влязло в сила, не е било
обжалвано по реда на инстанционния контрол и правилно след влизането му в сила
прокуратурата е изготвила обвинителния акт и го е внесла в съда.
По оплакванията
в жалбите по отделно:
1.
По жалбата на
адв. Ц., защитник на подс. Б.П..
Подсъдимият
Б.П., е предаден на съд и по отношение на него е внесен обвинителен акт по
следните престъпления:
-
За
престъпление по чл.321, ал.3, предл. 2, т.1, вр. ал.1, предл. 2 НК за това, че
за времето от 10.01.2008 г. до 02.11.2011 г. е ръководил заедно с Р.С. ОПГ, в
което са участвали И.И., А. Д., М.Б., Р. Н., П.М., В.Н., Т.
М., С. Н. и Д. М. като групата е
създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната престъпление
против данъчната система – чл.255 НК и чл.253 НК, за които е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ повече от 3 години. Освен обвинението за
ръководене на ОПГ, този подсъдим е привлечен да отговаря и за престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл. 1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 НК като деянието е извършено в периода декември 2009-14.11.2011
г. в гр. София и в продължаваната престъпна дейност са включени 21 престъпни
деяния по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК и тази продължавана престъпна дейност
според обвинението, е извършена в съучастие с подс. С., подс. И., подс. Д.,
подс. Б., подс. Н. – като помагачи, подсъдимият също е обвинен, че в
съучастническата дейност е бил помагач, а като извършител на това деяние е
посочен Д.Ф..
Подсъдимият П., е привлечен като
обвиняем и е внесен обвинителен акт за още едно деяние по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, предл. 1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК.
В частната жалба на адв. Ц., първото
оплакване, е за нарушение на чл.219, ал.1 НПК. АСНС намира, че това оплакване е
неоснователно и касае събиране на доказателства. Разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК, изрично е посочено, че в разпоредително заседание не се обсъждан нарушения
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и
доказателствени средства. По същество оплакването касае събирането на
достатъчни доказателства според зашитата, коти да послъжат за привличане на
лицето като обвиняем. При наличната забрана на НПК и при положение, че
прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата
може да стане само ако са налице допуснати съществени и отстраними процесуални
нарушения, то преценката на това колко и какви доказателства са в подкрепа на
обвиненията, повдигнати на подс. П., за които има внесен обвинителен акт, е
въпрос, който ще се реши с крайния съдебен акт при преценка на въпроса, дали
обвинението е доказано по несъмнен начин. Останалите оплаквания в точка 1.2 и
точка 1.3 също не представляват съществени и отстраними процесуални нарушения.
В компетенциите на съда по същество е да прецени кои доказателства са относими
към съответното обвинение, а що се отнася до това, че във връзка с обвинението
по чл.321, ал.3 НПК не са посочени различните хипотези на чл.255 НК –
престъплението, определящо една от целите на групата, АСНС е на становище, че
когато става въпрос за обвинение по чл. 321 НК, в която и да е от хипотезите на
участие на лицето в ОПГ, то по отношение на целите, които преследва престъпното
е достатъчно да се посочи най-общо основния състав на престъплението.
По отношение на оплакването по т. 2 от
частната жалба АСНС приема, че също е неоснователно твърдението за наличие на
съществена и отстраними процесуално нарушение. Видно от обстоятелствената част
на обвинителния акт, в достатъчна степен предвид и писмените доказателства, въз
основа на които е установена престъпната дейност на подс. П. и ръководителя на
групата, а също и на останалите съучастници в различните форми на съучастие, са
достатъчно конкретизирани за нуждите на очертаване на обективния и субективния
състав на чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.л4,
вр. чл.26, ал.1 НК. Налични са в обстоятелствената част и подкрепени с
доказателства данни за времето и мястото на извършване на това деяние и кръга
лица, участвали в същото.
Неоснователно е оплакването по т.3 от
частната жалба. Състава на престъплението по чл.253 от НК изисква да бъде
установен произхода на средствата и знание за престъпния произход на същите. Не
е необходимо да има влязла в сила присъда по отношение на престъпния произход
на средствата, с които подсъдимия се е разпоредил по начин, че да прикрие този
престъпен произход. Това оплакване също касае въпрос по същество, който следва
да бъде решен с крайния съдебен акт, в настоящия наказателен процес. Ето защо и
това оплакване в частната жалба се явява неоснователно.
Неоснователно
се явява оплакването по точна 4. Събирането на доказателства, е допустимо и
възможно и в хода на съдебното следствие. Освен това съдът е длъжен да спази
принципа на разкриване на обективната
истина, закрепен в Нормата на чл. 13 НПК. На подсъдимия е на разположение
възможност за събиране на доказателства и празнотата по отношение на
доказателствата да бъде попълнена.
По
отношение на оплакванията в точка 5, което е предмет и на останалите частни
жалби, настоящият въззивен състав ще вземе общо становище, след обсъждане на
конкретните оплаквания и в останалите частни жалби.
2.
По частната
жалба на адв. Каракушева, защитник на подс. Д.Ф..
Основното оплакване е за това, че има противоречие
между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива по отношение на Ф..
АСНС намира, че това оплакване е неоснователно. Изложеното в обстоятелствената
част следва да подкрепя обвинението в диспозитива. Въпрос на преценка по
същество е, дали наистина фактите и обстоятелствата коти прокурора и
представител на държавното обвинение, излагайки в обстоятелствената част
подкрепят диспозитива и по този начин защитават тезата на обвинението. Правилно
СНС не е възприел тези твърдения на защитата, които са били изложени и в разпоредително заседание
като основателни, защото по същество те не представляват съществени процесуални
нарушения, а са свързани изцяло с доказване на обвинителната теза и обвиненията
по отношение на Ф..Ако в разпоредително заседание съдът си позволи да вземе
становище по отношение на доказаността на съответното обвинение, той изпада в
хипотезата на чл.29, ал.2 НПК и би било едно предварително произнасяне по
въпроса за авторството на деянието и вината.
По отношение на Ф. има повдигане на
обвинение и внасяне на обвинителен акт за следните престъпления:
-
За
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл. 1, т.6 и т.7, вр. чл.20,
вр. чл.26, ал.1 НК като времето на извършване на това деяние е посочено
декември 2009г.до 14.11.2011 г., като същото касае дейността му в качеството на
управител на „Ф.“ ООД и е
свързана със съставяне на документи с невярно
съдържание, а именно отчети, регистри, дневници за покупко-продажба, в
които е отразил данъчни фактури по доставки с пълен данъчен кредит, без да са
налице доставки по чл.6 от ЗДДС и според обвинението в тях той е потвърдил
неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит. Според обвинението и
фактите, изложени в обвинителния акт, Ф., е извършител и е действал в съучастие
с подсъдимите Б.П., Р.С., И.И., А. Д., М. Б. и В.Н. – всички в качеството им на помагачи. Оплакването,
че не е конкретизирано неговото обвинение, с оглед качеството му на извършител,
е неоснователно, т.к. изрично са посочени факти, обективиращи дейността на
извършителя в лицето на Ф. като управител на търговското дружество, който лично
е подписвал счетоводните документи, отчетни регистри, данъците за покупки на „Ф.“ ООД. Тоест, неговото качество на управител и
неговите действия очертават ролята му на извършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК и обективния състав на нормата на чл.255, ал.3 НК. Що се отнася до
съучастниците и ролята им на помагачи, АСНС приема, че правилно и обоснова това
възражение пред СНС не е било прието за основателно. В обвинителния акт са
изложени подробни факти, подкрепени от доказателствата, относно ролята и
мястото в ОПГ на лицата, които се явяват и съучастници на подс. Ф. в
обвинението за данъчна измама, при условията на квалифициращите признаци
особено големи размери. Прецизно са изписани всички елементи на обективния и
субективен състав на всяко от деянията, включени в периода на осъществявана
престъпна дейност. Некоректно е да се прави оплакване, че обвинението не е
достатъчно конкретизиран, при положение че са изброени изчерпателно фактурите
по доставка с право на пълен данъчен кредит и са посочени издателите на тези
фактури. На ДП са направени неотложни процесуални действия, иззети са всички
данъчни документи от фирмите, за които подс. Ф. е обвинен, че е водил
счетоводство, което се е основавало на документи с невярно съдържание и са
използвани фактури, по които няма реални доставки. По делото са налични
поредица от експертизи – счетоводни, графични, експертизи на иззети веществени
доказателства, съдебно-банкови експертизи и извършване на насрещни проверки във
връзка с установяването на факти и обстоятелства, относими към обективния и
субективния състав на престъпление, към което подс. Ф. е бил обвинен.
Оплакванията за несъответствие на
стойностите във връзка с обвинението за данъчни престъпления по смисъла чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, предл. 1, т.6 и т. 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК
са неоснователни .С крайния съдебен акт е възможно да бъдат преодолени подобни
различия с извод в полза на подсъдимия.
Оплакването за това, че небило
установено „другото лице“, чрез което Ф. отразил неверни обстоятелства и
действията на което са подпомогнали Ф. в отразяването на съставомерните
обстоятелства, не е съществено процесуално нарушение. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.255 НК се изразява в това, дееца да избегне установяване
или плащане на данъчни задължения, като са изброени лимитативно и съпътстващите
действия от сложния фактически състав за дееца, като в случая прокуратурата е
посочила в постановлението за привличане и в обвинителния акт, че действията на
Ф. се изразяват в потвърждаване на неистина в подадената декларация и е
приспаднал неследващ му се данъчен кредит и е съставил документи с невярно
съдържание като представител на фирмата „Ф.“
ООД. Престъпното деяние, в което е обвинен Ф., са налични 22 деяния обективиращи
квалификацията по чл.26, ал.1 НК.
Неоснователни са оплакванията в частната
жалба, касаещи несъответствие в размера на сумите на приспаднатия ДДС и
математичния сбор. При постановяване на крайния съдебен кат, наличието на всяко
подобно несъответствие базиращо се на математическа грешка, може да бъде
отстранена с крайния съдебен акт. Не са налице различния между диспозитива на обвинението
и постановлението за привличане на обвиняем при повторното връщане на делото
при прокуратурата. Не са налице противоречия между обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитива, касаещ размера на неследващото се ДДС отразено
с цел получаване на данъчни кредити.
3.
По жалбата на
адв. Л., защитник на В.Н. и М. Б., адв. С.,
защитник на подсъдимите Р.С. и А.Д. и адв. И. В., защитник на подс. И.И..
В частната жалба се поддържат едни и също
оплаквания от защитниците на посочените подсъдими лица, коти СНС в разпоредително
заседание е приел като неоснователни и който извод настоящата инстанция
споделя. Твърдяното противоречие между изложеното в обстоятелствената част в
обвинителния акт факти, касещи обвиненията на подсъдимите по чл.321, ал.3 НК,
настоящата инстанция намира за нелогични и неоснователни. Въпрос не само на
фактическа и документална обоснованост, но и на вътрешно убеждение, с оглед
доказателствената маса, която ще бъде налична към момента на постановяване на
крайния съдебен акт да се установи и приеме, кой от подсъдимите какъв финансов
ресурс е заделил от данъчни измами, ако обвинението бъде доказано по несъмнен
начин. Прокурорът е изложил факти и по отношение на заплащане на възнаграждения
на подсъдимите П. и С. и факти свързани с разпределяне на целия паричен ресурс,
като резултат от данъчни измами. В случая, не само че няма противоречия, но има
достатъчна конкретика, свързана с дейността на всеки един от частните
жалбоподатели. Настоящата инстанция не намира противоречия във връзка с
обстоятелството, посочено в обвинителния акт и свързано с обвинението „Пране на
пари“. Без значение дали трансформацията на престъпно придобитото имущество с
цел да му се придаде на вид на законно придобито, е придобиването на недвижими
имоти, на други вещи или ще бъде ползван само част от незаконно придобитите
средства, за трансформиране в друго имущество. Въпрос на доказване в хода на
съдебното дирене е, каква част от средствата, за които евентуално подсъдимите
са знаели, че са придобити с престъпление, ще бъдат вложени във финансови
операции или сделки в имущество с цел да бъде прикрит произхода има. Достатъчно
е в обвинителния акт да бъдат изложени онези факти, които очертават състав на
престъплението по чл.253 НК, в случая поставено като цел на престъпната група.
Ето защо престъпния състав на чл.253 НК не се налага да бъде конкретизиран, а е
достатъчно да има изложени факти по отношение на основния състав на чл.253 НК.
Както е видно от обвинителния акт, няма привличане на обвиняем и внасяне на
обвинителен акт за престъплението „Пране на пари“ за нито един от подсъдимите.
„Прането на пари“, е елемент от обективния състав на престъплението по чл.321,
ал.3 НК и в случая той е посочен като цел на престъпното сдружение.
Неоснователни са твърденията, че в
недостатъчна степен са конкретизирани действията на участниците на подс. Ф. при
невярното документиране на данъчния кредит и използването на метода „липсващ
търговец“. В обвинителния акт са посочени на л.24-27 конкретните действия по
взаимодействие и подпомагане на подс. Ф. в осъществяване на престъпление по
чл.255, ал.3 НК като е направен анализ в необходимата степен и на изготвените
по делото ВДС, а и на писмените доказателства – справки-декларации, фактури,
документи за регистрация на търговските дружества и съдебно икономическите
експертизи, а също и банковата експертиза. АСНС намира, че в достатъчна степен
са очертани и непротиворечиви онези действия, с които частните жалбоподатели са
подпомогнали подс. Ф. в извършване на данъчна измама. Във въпрос по същество и
бъдещ анализ на доказателствата установяване на обвинителната теза на
прокуратурата и обвинението по несъмнен начин. Прокурорът, е изложил факти в
обвинителния акт, касаещи обвинението по чл.255, ал.3 НК по отношение на подс. Ф.,
в които факти се вместват всички периоди от инкриминираното престъпление, извършено
в условията на продължава престъпна дейност.
Общото оплакване съдържащо се във всички
частни жалби за противоречива фактическа обстановка в обвинителния акт, която
ограничавала правото на защита на подсъдимите, въззивната инстанция намира за
неоснователно. Спазени са стандартите за изписване на обвинителния акт,
визирани в нормата нормата на чл.246 НПК и при наличието на огромния обем на
доказателствен материал в т.ч. 41 тома секретни материали, прокурорът правилно е
изложил в обвинителния акт онези факти, които задължително следва да се
съдържат в прокурорския кат, а именно тези, които очертават обективния и
субективния състав на всяко от престъпленията, за които подсъдимите са
привлечени като обвиняеми и за които е внесен обвинителния акт, т.е. фактите
следва да очертават изпълнителното деяния, субективния елемент, свързан с
умисъл на деянието и наличните квалифициращи обстоятелството. В случая, фактическите
положения изложени в обвинителния акт, АСНС приема, че отговарят както на
нормата на чл.246, ал.2 НПК, така и на постоянната практика на ВКС, намерила
израз в Тълкувателно решение №2/2002 г. ВКС.
При извършената служебна проверка съставът на АСНС констатира,че при връщане на делото на СП във връзка с
определението на АСНС по ВЧНД 106/2017г. органите на ДП са отстранили
допуснатите нарушения и са изпълнили указанията на съда.
Поради изложените съображения, настоящия
състав приема частните жалби като неоснователни, а определението на СНС като
обосновано и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, поради което Апелативният
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение, постановено на 06.07.2020 г.,
6-ти състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.