№ 891
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на Д. К. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.****************, чрез пълномощника адв.Ив.В. от АК-Пловдив, против определение от
11.10.2022г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1315/2022г., с което, на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване с
влязло в сила решение на производството по гр.д.№1195/2022г. по описа на РС-Дупница.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се
счита, че преценката на районния съд, че изхода от производството по оспорване
законността на уволнението е от значение за правилното решаване на спора за дължимост на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ, е неправилна, поради
което се твърди, че не са били налице предпоставки за спиране на делото. Сочи се практика,
според която отмяната на заповедта за уволнение има действие занапред във времето и няма
обратна сила, поради което не могат да бъдат заличени правните й последици до момента на
отмяната. При тези съждения се счита, че след като е било извършено прекратяване на
трудовото правоотношение на основание, изискващо отправянето на предизвестие и срокът
на същото не е бил спазен, то независимо от изхода на делото, имащо за предмет оспорване
законността на уволнението, обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ ще се дължи.
Жалбоподателят изтъква и аргумент в смисъл, че ако срокът на предизвестието е бил
отработен, заповедта за уволнение – отменена и бъде присъдено обезщетение по чл.225 ал.1
от ГПК, то по този начин работникът/служителят ще получи общо седем трудови
възнаграждения, от каквато възможност би бил лишен ако заплащането на обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ се постави – както е стрил районния съд – в зависимост от законността на
уволнението. В жалбата се обобщава, че връзка на обусловеност на производството по
чл.220 ал.1 от КТ от изхода на това с предмет искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 от КТ липсва,
поради което се моли отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.276 ал.1 от ГПК насрещната страна – Детска
градина „*****************************, чрез пълномощника си адв.Е.Йовчев от АК-
Кюстендил, е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който изразява становище за
неоснователност на същата, с доводи, че преценката на ДнРС е правилна. Изтъква се
1
обстоятелството, че заповедта за уволнение не е влязла в сила. Счита е, че сочената от
жалбоподателката съдебна практика не е относима към процесния случай, както и, че
ищцата не е оставала без работа, а смисълът на срока на предизвестие е да може същата да
си намери подходяща такава. Моли се отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените
разноски.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с частната жалба, намира същата за допустима,
като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото същият има
преграждащ развитието на делото характер.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
Производството по делото пред РС-Дупница е било образувано по исковата молба
на Д. К. М. против Детска градина „*****************************, с която е бил
предявен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане на
М. спрямо ответника за сума в размер на 1 608.29 лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазения от работодателя срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед №РД—
01-10-177/29.04.2022г. на Кмета на Община Сапарева баня, с която на основание чл.328 ал.1
т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д. К. М. за длъжността „директор“ на
Детска градина „*****************************, считано от датата на връчване на
заповедта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2022г. до
окончателното изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№911/ 2022г. по описа на ДнРС.
В хода на производството е било установено, че между страните е висящо друго
дело, а именно – гр.д.№ 1195/2022г. по описа на РС-Дупница, имащо за предмет
разглеждане на предявени от Д. К. М. против Детска градина
„***************************** искове: по чл.344 ал.1 от КТ, в това число за признаване
на уволнението за незаконно и отмяна на заповед №РД—01-10-177/29.04.2022г. на Кмета на
Община Сапарева баня, с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Д. К. М. за длъжността „директор“ на Детска градина „*********“,
гр.Сапарева баня.
С обжалваното определение, постановено в съдебно заседание, съдът е спрял
производството, имащо за предмет разглеждане на иска за вземането за обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, излагайки аргументи, че изходът по гр.д.№1195/2022г. по
описа на ДнРС е от значение за правилното решаване на спора, тъй като при отмяна на
заповедта за уволнение като незаконосъобразна, обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ не би
следвало да се дължи.
Въззивният съд изцяло споделя застъпеното от ДнРС разбиране в атакувания
съдебен акт.
В хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК спирането на производството се реализира
след преценка на съда за наличие на определени факти, а именно - висящност на друго дело,
от което зависи правилното решаване на спряното такова. Съдът постановява спиране на
съдебното производство по обусловеното дело, с оглед зачитане задължителната сила на
влязлото в сила решение по обуславящото. За наличие на съществуваща връзка на
преюдициалност между делата съдът следи служебно и с оглед прилагане на разпоредбите
на чл.297 и чл.299 от ГПК, следва да се изчака влизане в сила на решението по
обуславящото дело, което налага спиране на производството по обусловеното.
При установените в настоящия правен спор данни въззивната инстанция намира, че
между същите страни е налице висящ спор по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, предмет на гр.д.
2
№1195/2022г. по описа на РС-Дупница, за което страните и не спорят. Обезщетението по
чл.220 ал.1 от КТ – обезщетение, дължимо при едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение на основание, изискващо отправяне на предизвестие, без същото да бъде
спазено, се дължи само при наличието на законно прекратено трудово правоотношение. В
случай, че уволнението бъде признато за незаконно и бъде отменено ще отпадне
основанието за дължимост на това обезщетение. Така, в решение на ВКС № 623 от
24.06.2002г. по гр.д.933/2001г., III г.о. и решение №156 от 12.08.2022г. на ВКС по гр.д.
№3388/2021г., IV г.о., ГК се приема дори, че в случаите, в които такова обезщетение е било
заплатено от работодателя, при признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповедта, с която е сторено, работникът/служителят дължи връщане на полученото
обезщетение, доколкото същото е в зависимост от наличието на законно уволнение.
Изтъкваните от жалбоподателя доводи във въззивната жалба не могат да бъдат
споделени. Цитираната практика е неотносима към повдигнатия за разглеждане в настоящия
казус спор. Що се отнася до съждението, че при отработване на срока на предизвестие и
отмяна на заповедта за уволнение с присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ
служителят би получил общо седем трудови възнаграждения, следва да се отбележи, че
подобно сборуване не държи сметка за обстоятелството, че при спазване срока на
предизвестие работникът/служителят би полагал труд и би получил срещу престирания
такъв дължимо се трудово възнаграждение, докато плащанията по чл.220 ал.1 от КТ и
чл.225 ал.1 от КТ имат характер на обезщетения, които при това не могат да се кумулират
по вече изложените по-горе съображения (в т.см.вж. решение №156 от 12.08.2022г. на ВКС
по гр.д.№3388/2021г., IV г.о., ГК, решение №1940 от 18.12.2001г. на ВКС по гр.д.
№171/2001г., III г.о., решение на ВКС № 623 от 24.06.2002г. по гр.д.933/2001г., III г.о.).
По изложените съображения, въззивният съд намира за правилна преценката на
ДнРС за наличие на преюдициален спор, от значение за изхода на висящото за разглеждане
пред него дело, поради което правилно с обжалваното определение същото е било спряно в
хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На ответника по жалбата се следва заплащане на общо основание на сторените за
настоящото производство разноски, а именно – 300.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че
определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби
срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на
обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.274 ал.3 т.1 във
вр. с ал.4 от ГПК. С оглед цената на иска и естеството на делото, настоящият съдебен акт не
подлежи на обжалване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. К. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.****************, чрез пълномощника адв.Ив.В. от АК-Пловдив, против определение от
11.10.2022г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1315/2022г., с което, на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване с
влязло в сила решение на производството по гр.д.№1195/2022г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Д. К. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.**************** да заплати на
3
Детска градина „*****************************, БУЛСТАТ/ЕИК ******** гр.Сапарева
баня, ул.„Отец Паисий“ №10 сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4