РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 9706 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на ЗАД „ОЗК –
З.“ АД срещу разпореждане (постановление) от 27.06.2019 г. по изп. дело № 20199210400485
на ЧСИ с рег. № 921, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на разноските, определени в
изпълнителното производство. В жалбата се посочва, че претендираният от
взискателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е над определения минимум, поради което и пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е неправилно определена. Счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 240 лв., представляващи
възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, като заплатеното
от взискателя възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело не следва да се възлага в тежест на длъжника.
Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят и ответник по жалбата „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в рамките на
минималните. Посочва също така, че процесуалният представител на взискателя
освен подаването на молба за образуването на изпълнителното производство е
поискал от съдебния изпълнител и предприемането на конкретни изпълнителни
действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Претендира разноски в
настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че
размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение е определен правилно,
като разноските са под минималните размери според Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и се дължат както за образуване на
изпълнителното производство, така и за осъщественото представителство от страна
на адвоката на взискателя. Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна
на длъжника, единствено по почин на адвоката на взискателя е наложен запор на
банковите сметки на длъжника, чрез което се е стигнало до погасяване на
задължението по изпълнителния лист. Размерът на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ също е определена правилно, същата е определена въз основа
на събраната сума по изпълнителния лист, към която следва да се прибавят и
разноските за адвокатско възнаграждение, които са възложени в тежест на
длъжника и подлежат на събиране от последния.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано по изпълнителен лист от 09.04.2019 г. въз основа на молба от 15.04.2019
г., подадена от адвокат – процесуален представител на взискателя „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. С молбата е
поискано и събирането на разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 240 лв. за образуване на
производството.
Към молбата не са приложени доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение от взискателя. Такива доказателства са
представени едва с допълнително писмо от съдебния изпълнител, след като жалбата
вече е изпратена в съда. По самото изпълнително дело липсват данни за заплатени
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки това, доколкото
видно от представени фактури и данни за постъпили суми по сметката на адвоката
на взискателя, се установява, че взискателят действително е заплатил адвокатско
възнаграждение във връзка с образуване на изпълнителното дело, а след това и за
процесуално представителство във връзка с водене на изпълнителното
производство, следва да се приеме, че претендираните разноски действително са
заплатени.
В молбата за образуване на производството не е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Направено е само
искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“
АД, което не представлява действие по изпълнението (в този смисъл е и
посоченото в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Трябва
да се има предвид обаче, че по изпълнителното дело няма данни съдебният
изпълнител да е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника или да е
предприел изпълнителни действия до подаването на последваща молба от взискателя
два месеца по-късно (на 17.06.2019 г.), с което е поискано налагането на запор
върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и събирането на
допълнителни разноски в полза на взискателя във връзка с допълнително
поисканите изпълнителни действия. На 19.06.2019 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до банката на длъжника (получено на 21.06.2019 г.),
както и съобщение до самия длъжник (получено на 20.06.2019 г.) за наложения
запор и за допълнително определените разноски за взискателя за адвокатско
възнаграждение. На 24.06.2019 г. (видно от приложеното платежно нареждане)
банката е платила сумата по наложения запор.
Съгласно чл. 426,
ал. 2 ГПК посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнителното производство е елемент от редовността на молбата. Следователно
подадената молба от 15.04.2019 г. е била нередовна, макар че съдебният
изпълнител не е дал указания на взискателя в тази връзка съгласно чл. 426, ал.
3 вр. с чл. 129 ГПК. Поради това следва да се приеме, че с допълнителната
молба от 17.06.2019 г., с която взискателят е поискал налагане на запор
върху вземанията на ищеца по банкови сметки, взискателят всъщност не е извършил
самостоятелно процесуално действие по изпълнителното дело, а само е отстранил
нередовността на молбата за образуването му, като е посочил конкретен
изпълнителен способ.
Доколкото на длъжника не
е изпратена покана за доброволно изпълнение, за него не е започнал да тече и срок
за изпълнение. Всъщност длъжникът за пръв път е научил за образуваното срещу него
производство с получаването на съобщението за наложения запор на 20.06.2019 г.
Същевременно задължението е изцяло погасено чрез преведените от банката на
длъжника суми на 24.06.2019 г. – четири дни след уведомяването на длъжника за
производството.
Следователно в случая
трябва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя е извършил
едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му,
като с допълнителната молба от 17.06.2019 г. е отстранил нередовностите на
първоначалната молба. Също така следва да се съобрази и това, че изпълнителното
производство е приключило почти незабавно след уведомяването на длъжника за
него чрез плащане на сумата по запора от страна на банката в това, което би
следвало да бъде срок за доброволно изпълнение, ако на длъжника беше изпратена
покана за изпълнение. При това не е било необходимо и извършването на други
действия, включително с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено
срещу застраховател, за който поначало се предполага, че разполага с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение, което не е в
неголям размер.
Обстоятелството, че не е
налице доброволно плащане от длъжника, а дължимите суми са преведени от
неговата банка по наложения запор, не променя горните изводи, тъй като банката
е изпълнила запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно
изпълнение, който дори не е започнал да тече, тъй като на длъжника не е
изпратена покана за доброволно изпълнение и такъв срок не му е определен. Поради
това доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно. Ето
защо в случая развитието на изпълнителното производство може да се приравни на
случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно
изпълнение.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представените фактури да е посочено, че възнаграждението
се дължи и за извършване на действия по процесуално представителство в
изпълнителното производство. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. (240
лв. с ДДС). Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на
незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на
изпълнително производство в случая.
Според изпълнителния лист размерът на дълга на
жалбоподателя възлиза общо на 1 882,87 лв. В размера на дълга, който се
събира по изпълнителното производство и който е основа за определяне и на
пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се включват и
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Това следва както от обстоятелството, че и
посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително
от него в хода на изпълнението, т.е. представляват вземане, предмет на
принудителното изпълнение, но също така и с оглед на забележка 4 към т. 26 на
Тарифата. Според тази забележка за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на
събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по
изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско
възнаграждение), които представляват част от събираната сума и доколкото не са
изключени от сумата, върху която се начислява пропорционалната такса по т. 26
на Тарифата, следва да са част от тази сума.
Така общият размер на паричната сума, която
подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се
определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от
Тарифата, възлиза на 2 122,87 лв. При това положение размерът на таксата
по т. 26 от Тарифата (с включен в него ДДС) възлиза на 227,80 лв.
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като
разноските на взискателя в изпълнителното производство се определят на 240 лв.,
а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата –
на 227,80 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лв. за държавна
такса и 240 лв. (с включен ДДС) за адвокатско възнаграждение, или общо
разноските възлизат на 265 лв. Основателно е възражението на ответника по
жалбата за прекомерност на разноските на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение, които с оглед на неголямата правна и фактическа сложност на
настоящото производство следва да бъдат присъдени в минималния размер съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане (постановление) от 27.06.2019
г. по изп. дело № 20199210400485 на ЧСИ с рег. № 921 за определяне на
разноските в изпълнителното производство, като НАМАЛЯВА определените разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя „ДЗИ – О.З.“ ЕАД на 240 лв. (с включен ДДС) и дължимата
на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 227,80 лв. (с включен ДДС).
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******сумата 265 лв. (двеста шестдесет и пет
лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.