№ 11345
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110138928
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Г. С. К. твърди, че между него и ответника „****“ АД е било налице
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „главен
експерт“, в отдел „Електрически системи и автоматизация“, дирекция „К и ВЕ“. Поддържа,
че уволнението му, извършено със заповед № 27/16.5.2022 г. на изпълнителния директор, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е незаконно, тъй като не било налице основанието за
прекратяване, посочено в заповедта – обективна невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения поради заболяване, тъй като заповедта не е мотивирана. Счита, че не е налице и
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като
в решението на ТЕЛК не е посочено, че не може да изпълнява трудовите си задължения,
както и защото работодателят може да му предложи подходяща за здравословното му
състояние работа. Твърди, че вследствие незаконното уволнение е останал без работа. Ето
защо моли съда да отмени уволнението и да осъди ответника да му заплати обезщетение за
оставане без работа за периода 17.5.2022 г. – 17.11.2022 г. в размер на 11958,84 лева.
Претендира разноски.
Ответникът „****“ АД оспорва исковете, като поддържа че в случая е налице
посоченото в заповедта уволнително основание, вкл. доколкото в решението на ТЕЛК не е
посочено, че служителят не може да работи с компютър и да изпълнява задълженията си.
Моли съда да отхвърли исковете.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от
ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото
лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г.
по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
С определението от 12.9.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, изменено с посочените в исковата
молба допълнителни споразумения, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„главен експерт“, отдел „Електрически системи и автоматизация“, дирекция „К и ВЕ“, че,
поради заболяване, на ищеца е призната ТНР 75 %, установена с представеното към исковата
молба решение на ТЕЛК; че със заявление от 10.5.2022 г. ищецът е поискал от работодателя
да му бъде предложена работа, която не е свързана с работа с монитор; че със заповед №
27/16.5.2022 г. на изпълнителния директор трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ; че заповедта е връчена на ищеца на 17.5.2022 г.; че преди
връчване на заповедта или едновременно с това на ищеца са връчени и изявленията,
написани ръкописно върху неговото заявление от 10.5.2022 г. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. За законността на уволнението
/с оглед наведените от ищеца възражения/ в тежест на ответника е да докаже, че
уволнението е извършено с мотивирана писмена заповед, в която е посочено основанието,
поради което е налице обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, или
наличие на друго писмено изявление /в което горните обстоятелства са посочени/, към което
заповедта препраща, което е връчено на ищеца преди или едновременно със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение; че са се осъществили фактите, посочени в
заповедта за уволнение като фактически и правни основания /мотив/ за прекратяване на
трудовия договор.
2
По принцип, освен в предвидените от закона случаи /като чл. 195, ал. 1 КТ/, не е
необходимо в уволнителната заповед работодателят да излага мотиви. Независимо от това,
съдебната практика изисква при прилагането на определени уволнителни основания
заповедта да съдържа мотиви - конкретизация на това в какво се изразява приложеното
уволнително основание спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е
необходима там, където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде
общ начин, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Основанието има обективен характер,
поради което константната съдебна практика изисква заповедта за уволнение да бъде
мотивирана, т.е. в нея да се изложи конкретно в какво точно се изразява обективната
невъзможност за изпълнение на договора. Ако уволнителната заповед препраща към
документ, който е връчен на ищеца, имащ съдържанието, посочено по-горе, то се изпълнява
изискването за мотивираност. В случая в заповедта не са посочени мотиви, като последната
препраща към меморандум, № CRE-М-0068/16.5.2022 г. В исковата молба ищецът оспорва
този документи да му е връчен, а от събраните по делото доказателства посоченият факт не
се установява. Ето защо съдът намира, че заповедта не е мотивирана, Следва да се посочи,
че действително тази заповед е издадена и във връзка с отправеното от самия ищец искане за
трудоустрояване. Но в нея последният е посочил единствено, че изпитва затруднения при
продължителна работа с компютър, като няма възможност да изпълнява задълженията на
електропроектант. Доколкото от представената по делото длъжностна характеристика на
ищеца се установява, че на заеманата от него длъжност са вменени и други трудови
функции, то няма как да се приеме, че в случая мотивиране не е било необходимо поради
изложените от самия ищец в заявлението обстоятелства. Не става ясно защо ищецът не е в
състояние да изпълнява всички вменени му с длъжностната характеристика задължения или
че всички функции на заеманата от него длъжност се изчерпват с изготвяне на проектни
чертежи на компютър.
На второ място, не е налице и посоченото в заповедта уволнително основание. От
представеното експертно решение на ТЕЛК се установява, че ищецът страда от заболяване,
довело до трайно намалена работоспособност, определена на 75 %. В същия документ за
противопоказни условия на труд е посочено полагането на тежък физически труд, както и че
служителят може да изпълнява заеманата длъжност, стига да не полага тежък физически
труд. Съдът споделя възприетото от съдебната практика, че предпоставка за наличие на
основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е в решението на ТЕЛК или да е посочено, че
служителят не може да изпълнява задълженията си, или че не може да полага труд при
определени условия, които са свързани с изпълнението на задълженията му по договора.
Наличието на болест, за която ТЕЛК не е посочил в решението си подобни обстоятелства,
обаче не дава право на работодателя да заобиколи реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и да премине
към по-облекчения по чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ. В подобно разрешение няма житейска и правна
логика. Ако се приеме за вярно, то би се стигнало до положение, при което единият болен
работник или служител ще се ползва от правото на трудоустрояване, а другият – не.
Българското трудово право се стреми да защити в по-висока степен трудовите правя на
страдащите от болест работници/служители /например със закрилата по чл. 333 КТ/, поради
3
което е и съвсем логичен изводът, че всеки страдащ от болест работник или служител, който
е с трайно намалена работоспособност, следва да се ползва от възможността да бъде
трудоустроен. Обратното разрешение на въпроса, според настоящия съдебен състав, дава и
възможност на работодателя да злоупотреби с правото си на уволнение, като заобиколи реда
на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. В този смисъл съдът напълно споделя възприетото в решение № 99
от 05.04.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г. на Върховен касационен съд, според мотивите на
което „невъзможността на работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор,
дължаща се на болестно състояние или друго увреждане на здравето не е основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал., 1, т. 12 КТ. Тази невъзможност е
основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, т. 9 КТ, но ако
невъзможността е установена със заключение на ТЕЛК.“ Следователно, когато няма такова
решение, работодателят няма право да уволни служителя поради заболяването. В същия
смисъл са аргументите, изложени в решение № 7022 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 8485 / 2012
г. на Възз. II-a състав на Софийски градски съд.
В заключение следва да се посочи, че съгласно чл. 112, ал. 1 от Закона за
здравето осигурителите са от кръга на заинтересованите лица, които имат право да обжалват
решенията на ТЕЛК /така решение № 6221 от 18.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2007
г./. Ето защо работодателят-ответник е могъл да обжалва процесното решение на ТЕЛК, т.е.
да постигне целения резултат по този ред. Доколкото последният не е упражнил това свое
право, не може да се позовава на пороци в решението на ТЕЛК, от които да черпи права.
По горните мотиви съдът намира, че извършеното с процесната заповед уволнение е
незаконно, а искът за отмяната му – основателен, поради което следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
От извършения оглед на оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява, че в
периода 17.5.2022 г. – 04.10.2022 г. не е работил по трудово правоотношение. Налице е
фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от
оставането си без работа в рамките на период от четири месеца и седемнадесет дни,
вследствие незаконното уволнение, като вредите са в размер на пропуснатото
възнаграждение. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият
договор. С определението по чл. 312 ГПК за безспорно е обявено обстоятелството, че
брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец
преди уволнението, е в размер на 1993,14 лева. Изчислено на тази база, размерът на
дължимото обезщетение за периода от датата на прекратяване на процесния трудов договор
4
/17.5.2022 г./ до 04.10.2022 г. възлиза на 9062,01 лева – четири пълни трудови
възнаграждения и 1129,45 лева за 17 дни /от 18.9.2022 г,. до 04.10.2022 г./. За сумата над
посочения размер до 11958,84 лева и за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г. искът следва да
бъде отхвърлен, защото към момента на приключване на устните състезания в настоящата
инстанция изискуемостта на вземането не е настъпила.
Ищецът не направи искане за законна лихва върху тази сума в срок до приключване на
устните състезания, поради което и не следва да му се присъжда такава.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която е присъдено обезщетението.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат. Те са в размер на 2400
лева. Доколкото друго не е уговорено в договора за правна защита, съдът намира, че
възнаграждението се дължи поравно за всеки иск – по 1200. Ето защо платеното по иска по
чл. 225, ал. 1 КТ възнаграждение следва да бъде намалено съобразно отхвърлената част от
този иск. Така определени, дължимите на ищеца разноски за адвокат възлизат на 2109,32
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата 444,08 лева – държавна такса по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ /1х80 лева/ и сумата 364,08 лева /по иска по чл. 225, ал. 1 КТ, съобразни уважената част
от този иск/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Г. С. К. , ЕГН
**********, извършено на основание на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, със заповед №
27/16.5.2022 г. на изпълнителния директор на „****“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. С. К., ЕГН ********** сумата
9062,01 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 17.5.2022 г. – 04.10.2022 г. и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 2109,32 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225,
ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 11958,84 лева и за периода 05.10.2022 г.
– 17.11.2022 г.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата 444,08 лева – разноски по делото за държавна
такса.
5
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която е уважен искът по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 18.10.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6