№ 42
гр. Ихтиман, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200370 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3889383 на ОДМВР
София, с който на Д. Н. ХР., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 650 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
1
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 08.05.2021г. (видно от справка, налично по делото на СРС), като
жалбата е подадена на 25.05.2021г. (видно от куриерска товарителница), поради което
следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, тъй като срокът изтича на
22.05.2021г. (събота и 24.05.2021г.- понеделник, е почивен ден).
На 16.08.2020 г. в 12,58 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+200 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС АЛФА РОМЕО
МИТО с рег. №РВ3136ХР със скорост от 131 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 650 лв.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
собственик на МПС е жалбоподателят.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се
установява, че на 16.08.2020 г. в 12,58 часа лек автомобил с рег. № РВ3136ХР е засечен
със скорост от 131 км/ч.
В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост
била редуцирана на 127 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост
на движение било с 57 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на
валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за
2
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1
е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г..
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-
576/26.06.2020г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД)
чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км
45+200 до км 46+266. Действително по делото не са представени всички
гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на
нарушението се установява от останалите доказателства по делото. От хронологията на
представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди,се
установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди
удължават периода на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД
(приложен по делото на СРС) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със
Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е
поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба
№3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г..
На последно място от представените по делото схеми на знаковото стопанство се
установява, че на км 45+800 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за
ограничение на скоростта от 70 км/ч..
Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема на знаковото стопанство на движението. Съгласно
чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Местоположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представените по делото схеми на
знаковото стопанство. От същите се установява, че в участъка от км 45+200 до км
46+266 е било въведено ограничение на скоростта от 70км/ч. със съответните пътни
знаци, като нарушението е констатирано на км 46+ 200, т.е. именно в този участък. От
представената схема за организация на движението е видно, че разстоянието между
знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което
жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да
продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.
Следователно датата на твърдяното нарушение- 16.08.2020 г., попада в обхвата
3
на горецитираните заповеди и към тази дата е имало въведено ограничение на
скоростта с поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно
процесния участък от пътя.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш,
съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има
безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и
съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата
на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то
липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано
4
техническо средство № 11743с1.
В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице
индивидуализация на радара.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази
снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е
такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е
посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице нарушение на чл. 10, ал.
3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като
не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния
фиш.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 131 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-
голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за
установена скорост от 127 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 57 км/ч, което
е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението
- намалени с 3% толеранс.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект
на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което
автомобилът е предоставен- ползвателят. В конкретния случай жалбоподателят е
собственик на МПС.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
автомобил. На представената снимка са видни всички необходими реквизити.
5
Aвтомобилът с рег. № РВ3136ХР не е единственият на снимката, като в
конкретния случай не може да се установи скоростта на кой от двата автомобила е
измерена. Съображенията за това са следните:
На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата
система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред
с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се
касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост:
лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението
на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи
използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое
точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада
точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на
това превозно средство.
На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото
ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л. 15-35 от делото). От това
ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението
показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал
скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези
маркери (л. 12 от ръководството). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел
„Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (л. 33 от ръководството) е
посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на
скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че
в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери,
които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на
камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване
на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху
МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница от
ръководството се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се
определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:
- зона за измерване с лазер;
- ръб на измервателна площ;
- зона за безопасност.
Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира
абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на
този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство. Външната
граница на зоната се определя от пресичане на краищата на белите маркери.“.
6
От приложената по делото снимка (делото на СРС), въз основа на която е
издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност (при
пресичане на съответните маркери) не попада единствено автомобилът с рег. №
РВ3136ХР, а в тази зона попада и друг автомобил. Тоест, изискването в зоната за
безопасност да попада само един автомобил е нарушено, което не може да обуслови
абсолютната сигурност на измерването.
Гореизложеното води до извод за недоказаност на нарушението, имайки
предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на
тежестта на доказване, поради което атакуваният ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №3889383 на ОДМВР София, с който на Д.
Н. ХР., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7