Решение по дело №1416/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 

 

гр. Нова Загора, 29.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                 

НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ                                            

 

при секретаря Радка Чолакова               като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело № 1416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р. чрез пълномощник адв. Н.К. *** против А.В.С. с ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.   

С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ж.к. „Тракия” № 15, ап.2,  който имот бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск с абонатен № 51871. Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение  в размер на законната лихва за страната за съответния период. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г. Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както главница, така и мораторна лихва, в размер законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение.

Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.дело 264/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода  за периода от 01.02.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение /хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.

За периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г. ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 200.40 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г., мораторна лихва върху главницата – 8.24 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г. или общо сумата от 208.64 лв. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, че А.В.С. с ЕГН ********** дължи  на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, но ответникът не се е явил за да получи книжата в указания срок по чл.47, ал.2 от ГПК. От извършената служебна проверка за месторабота на длъжника съдът установи, че длъжника няма трудови договори. С оглед изложеното съдът намери за изчерпани всички процесуални възможности за връчване, поради което назначи на ответника А.В.С. с ЕГН ********** особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен адв. М.П.И.-Н..

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба,  чрез особения представител, според който искът е допустим, но неоснователен, както по основание, така и по размер. Счита, че твърдението на ищеца за наличие на валидна облигационна връзка между него и ответника, по силата на която ответникът е потребител по смисъла на закона е неоснователно. Сочи, че не бил представен договор между страните, който да удостоверява наличието на такава връзка, но ако се приеме, че ответникът има качеството на потребител и е налице сочената от ищеца облигационна връзка между страните, липсвали доказателства за начина на отчитане на количеството предоставена и потребена питейна вода и съответно за изпълнение на задълженията на ВиК оператора.

Относно претендираните разноски по настоящото производство, възразява за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.

Оспорва представените от ищеца фактури за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г.

На 03.06.2020 г. с вх. № 1823 адв. К. е депозирал в Районен съд – Нова Загора писмено становище, с което моли съда да разгледа делото в негово отсъствие, поради ангажимент по друго дело. Заявява, че поддържа исковата молба на посочените в нея основания. Представя и моли съда да приеме преписи от карнети по партидата на ответника, което доказвало и качеството на потребител на същия.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован – не се явява.

За ответника, редовно призован, се явява в качеството на особен представител адв. М.Н. ***, която поддържа отговора и продължава да оспорва представените доказателства с исковата молба – фактури. Не възразява да бъде приет представения препис от карнет, но счита че не удостоверява, че доверителя й е титуляр на партидата, а удостоверява количеството на доставена вода. Твърди, че на копието, което е представено не вижда подпис, а това било задължително съгласно приетите от ищеца условия.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Фактури за периода 31.03.2018 г. – 16.12.2018 г. по партидата на ответника с Аб. № 51871, с № 8507001/31.03.2018 г., № 8559959/30.04.2018 г., № 8613987/31.05.2018 г., № 8667836/29.06.2018 г., № 8721787/31.07.2018 г., № 8776021/31.08.2018 г., № 8830501/30.09.2018 г., № 8884749/31.10.2018 г.,  № 8939037/30.11.2018 г., № 8993252/16.12.2018 г., квитанция за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно и копие от карнет.

Видно от материалите по делото ищецът е депозирал в Районен съд – Н.Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А.В.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***.

 Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 146/19.03.2019 г. общо за сумата от 208.64 лв., от която 200.40 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г., мораторна лихва върху главницата – 8.24 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.00 лв.

Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК  оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г. на адрес: гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ж.к.„Тракия”  № 15, ап.2, Аб. № 51871.

Заповед № 146/19.03.2019 г. е била връчена на длъжника А.В.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация  - Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу А.В.С. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Образувано е дело в Районен съд - Нова Загора,на когото делото е било изпратено.

От събраните доказателства и от завереното копие на карнета е видно, че процесната партида за Аб. № 51871 за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ж.к.„Тракия” № 15, ап.2, е с титуляр ответника и водомера е бил отчитан от инкасатор на ищцовото дружество, а срещу записаните и отчетени показания на водомера през процесният период е посочено от инкасатора „отчетен”, като за 22.05.2018 г. има положен подпис.

Не е спорно обстоятелството, че в процесния имот ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект – видно от представените от ищеца заверени копия от фактури.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,  дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот  на ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Тези обстоятелства безспорно се установиха в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че твърденията на особения представител на ответника адв. Н., а именно, че не е налице валидна облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника за неоснователни, тъй като от представеното заверено копие от карнет е видно, че във „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ж.к.„Тракия” № 15, ап.2, с титуляр ответника А.В.С. с ЕГН **********. Относно оспорените фактури от особения представител, съдът счита че е ноторно известно, че те се основават на отчетените от инкасатора показания по карнет, явяващ се първичен документ, въз основата на които се фактурират изразходените от потребителите количества вода.

Представеното копие от карнета доказва качеството на потребител на ответника, като от него е видно, че водомера на жилището е с № 649625/15 г., а също така има положени подписи от потребителите на ВиК услуги, от което следва и че са запознати с консумираното от тях като потребители количество и дължимостта му на ВиК оператора. На същия документ извън процесния период, а също така и за 22.05.2018 г. – част от процесния период са положени подписи, а на останалите процесни периоди инкасатора е посочил „отчетох”.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че вземането на ищцовото дружество в общ размер – 208.64 лева, от които 200.40 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 8.24 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г., е дължимо от ответника.

С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 26.00 лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер на 735.00 лв., от които: 75.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим  от гореизложеното, съдът 

 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.В.С., с ЕГН ********** ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя С.Р. срещу него за сумата: 208.64 лв. / двеста и осем лева и шестдесет и четири стотинки /, от които: 200.40 лв. /двеста лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 16.12.2018 г. в имот, находящ се в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ж.к.„Тракия”  № 15, ап.2, 8.24 лв. /осем лева и двадесет и четири стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -  15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК ********* сумата 26.00 лв. / двадесет и шест лева /, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 264/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК ********* сумата 735.00 лв. / седемстотин тридесет и пет лева / – разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: