Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 12. 04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи април през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9473 по описа за 2017 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ.
Постъпила е искова молба от „П.Т.“
ЕООД ***, в която се твърди, че ответникът Д.А.И. *** е работил при ищеца като
шофьор на автобус до 31. 10. 2017 год., когато трудовият му договор е бил
прекратен със заповед № 101/ 31. 10. 2017 год. на основание чл. 330 ал. 1 т. 6
във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ- поради наложено наказание дисциплинарно
уволнение. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 от КТ предвид
дисциплинарното му уволнение ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието /30
дни/, а именно сумата от 230 лв., което е отразено и в заповедта за прекратяване
на трудовия договор. Твърди се, че до момента дължимата сума не е платена от
ответника. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 230 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 221 ал. 2 от КТ, съгласно която
при дисциплинарно уволнение работникът,
респ. служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди- при срочно трудово
правоотношение. В конкретния случай е видно, че между страните е бил сключен
трудов договор № 223/ 21. 04. 2017 год., по силата на който ответникът е
изпълнявал при ищеца длъжността „шофьор автобус“ при непълно работно време /4
часа/ и с основно месечно трудово възнаграждение 230 лв. Видно е, че със
заповед № 101/ 30. 10. 2017 год. на управителя на „П.Т.“ ЕООД *** на ответника
е било наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188 т. 3 във
вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ, а със заповед № 102/ 31. 10. 2017 год.
трудовото правоотношение с ответника е било прекратено, считано от датата на
получаване на заповедта. Видно е също така, че с влязло в сила решение № 269/
29. 06. 2018 год., постановено по в. гр. дело № 284/ 2018 год. по описа на
Плевенския окръжен съд, е било отменено решение № 418/ 26. 03. 2018 год.,
постановено по гр. дело № 9549/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд, и
са били отхвърлени като неоснователни предявените от Д.А.И. *** обективно
съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ- за признаване за незаконно
уволнението и отмяната на издадените заповеди № 101 и 102, и двете на
управителя на „П.Т.“ ЕООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа през периода от 31.
10. 2017 год. до 12. 03. 2018 год. При тези обстоятелства става ясно, че
заповедта за дисциплинарно уволнение на ответника е влязла в сила, поради което
за работодателя е възникнало правото да иска обезщетение от уволнения работник
/служител/ в размер на брутното трудово възнаграждение на последния за срока на
предизвестието.
В заключение може да се
обобщи, че предявеният от „П.Т.“ ЕООД *** осъдителен иск по чл. 221 ал. 2 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в размер
на 351, 41 лв.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.И. ***, ЕГН **********,
да заплати на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от управителя И. Е.Ц., сумата от 230, 00 лв., представляваща дължимо
обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /18. 12. 2017 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.А.И. ***, ЕГН **********,
да заплати на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от управителя И. Е.Ц., сумата от 351, 41 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: