РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203209 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна, подадена чрез пълномощник адв. Н.Б. от АК Варна, против НП №
НП-83 от 07.07.2021год. на председателя на КЕВР гр.София, с което на ЮЛ е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 20 000лв. на
основание чл. 206 ал.1 от Закона за енергетиката, за нарушение на чл.15, т.8
от ОУ които са неразделна част от издадената му лицензия № Л-139-
11/13.08.2004год..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено
е както при допуснати съществени нарушения на процес. правила (визира се
липса на мотиви в НП обуславящи извод за извършено нарушение, както и
конкретизация на това коя точно точка от лицензията била нарушена) както и
в нарушение на материалния закон като се оспорва изобщо извършването на
нарушение. Сочи, че се цитираните в НП общи условия не били част от
лицензията издадена на дружеството, тъй като с решение на КЕВР били
одобрени други общи условия, коти вече били част от лицензията.Заявява, че
Решението на КЕВР с което били одобрени ОУ било отменено от ВАС, но
това не водело автоматично до изменение на лицензията с което се
възстановявало предходното положение а трябвало да има нарочно
административно производство, каквото не било променяно. Отделно от това,
1
се сочи, че НП било издадено и в нарушение на чл. 28 от ЗАНН тъй като АНО
не бил обсъдил причините поради които дружеството се било забавило с 19
дни да отговори г-жа Диана Събева. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
упълномощен защитник в лицето на адв. Николета Неделчева-Железова,
който заявява,че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да
бъде отменено на основанията изложени в жалбата. Сочи, че в случая АНО
следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като 30-дневиня срок
бил инструктивен, в случая забавата се дължала на извънредната
епидемиологична обстановка в страната.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Бельова, който заявява, че
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.
Счита, че НП е законосъобразно издадено, както и че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Въззивното дружество „Енерго-Про Продажби" АД имало издадена
лицензия № Л-139-11 от 13.08.2004г. за дейността „обществено снабдяване с
електрическа енергия".
Съгласно чл. 15, т. 8 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД (ОУ), одобрени с
Решение № ОУ-61 от 07.11.2007 г. на КЕВР, електроснабдителното
дружество се задължавало да дава писмени отговори на подадени от
потребител писмени заявления, жалби и сигнали в срок до 30 (тридесет) дни
от датата на постъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от
21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените от
комисията ОУ били неразделна част от издадената на „Енерго-Про
Продажби" АД лицензия № Л-139-11 от 13.08.2004 г. за дейността
„обществено снабдяване с електрическа енергия".
На 21.09.2020г. Д.С., чрез пълномощника си Р. А. подала в „Енерго-Про
Продажби" "АД заявление - искане с вх. № 5515510 с което уведомило
въззивното дружество ,че желае фактурирането на потребената ел.енергия за
притежаван от нея конкретно посочен имот да се извършва по цени за битови
потребители. В искането си потребителката посочила освен адрес така и
телефонен номер и имейл за кореспонденция.
До 05.11.20202год. отговор от страна на въззивника по подаденото от
Събева заявление не последвало и същата на 05.11.20202год. подала чрез
въззивника жалба до КЕВР.
2
На 09.11.2020год. жалбата била препратена от въззивника до КЕВР
ведно със становище по нея, копие от което било изпратено и на Събева. На
30.12.2020год. до същата бил изпратен и писмен отговор по заявлението й от
21.09.2020год. На 26.01.2021год. писмото изпратено от въззивника до Събева
било върнато с отметка че пратката е непотърсена.
Със заповед № З-Е.57/30.03.2021год. Председателя на КЕВР назначил
комисия в състав М.Ц. и Петър Друмев, която да извърши проверка на
документите във връзка с постъпилата жалба на Диана Събева. Извършена
била проверка, при която било установено, че въззивното дружество е
уведомило потребителката Събева след изтичане на срока регламентиран в
чл. 15.т.8 от ОУ. Констатациите от проверката били обектвирани в КП № Е-
5/08.04.2021год., препис от който бил връчен на въззивника на 14.04.2021год.
На 16.04.2021год. въззивното дружество дало писмени обяснения по
констатациите отразени в протокола.
На 25.05.2021год. св. Ц. съставила срещу въззивното дружество АУАН
№ Е-КРС-34 в който посочила, че същото е нарушило процедурата
предвидена в разпоредбата на чл. 15, т.8 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“
АД от 2007, които били неразделна част от лицензия № Л-139-11 от
13.08.2004год. за дейността „Обществено снабдяване с електрическа енергия“
с което било осъществило състава на нарушение по чл. 206, ал.1 от ЗЕ.
Възражението не било прието от АНО и на 07.07.2021год., въз основа
на акта той издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивника е осъществил състава на
нарушение по чл. 206, ал.1 от ЗЕ и му наложил предвиденото за него
наказание имуществена санкция което наложил в минималния размер – 20
000лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както гласни
(показанията на св. Ц.) така и писмените такива приобщени по АНП
(възражение с вх. № Е-13-46-21 от 27.05.2021г. от „Енерго-Про Продажби"
АД; констативен протокол № Е-5 от 08.04.2021г. ведно с пълномощно с рег.
№ 1991 от 12.04.2021г.; Искане № 5515510 от 21.09.2020г. подадено до
„Енерго-Про Продажби" АД от Диана Събева, чрез пълномощник Радостина
Андреева; писмо с изх. № Е-13-46-59 от 12.11.2020 г. от „Енерго-Про
Продажби" АД; становище с изх. № 5515510 от 30.12.2020г. от „Енерго-Про
Продажби" АД; писмо с вх. № Е-13-46-59 от 24.03.2021г. от „Енерго-Про
Продажби" АД; писмо с вх. № Е-13-46-59 от 19.04.2021г. от „Енерго-Про
Продажби" АД; заповед № З-Е-57 от 30.03.2021г. на Александър Йорданов -
член на КЕВР; заповед № З-ОХ-15 от 23.03.2021г. на председателя на КЕВР;
заповед № З-ОХ-59 от 21.12.2020г. на председателя на КЕВР; Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби" АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР;
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11 от
3
13.08.2004г.) и представените от въззивника в съдебното производство в това
число Решение № И1-Л-139 от 09.12.2013год. на председателя на КЕВР.
Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Съобразно така приетата за установена фактическа обстановка и
отчитайки направените в жалбата възражения съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета
от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части
на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението както от фактическа така и от правна страна.
Описани са всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 206 ал.1 от
ЗЕС като бланкетния състав на нормата запълнен от правилата на лицензията,
в частност към чл.15, т.8 от ОУ, които ОУ съгласно Наредба № 3/2013 г. са
неразделна част от лицензията. Подробно са посочени и всички
обстоятелства, относими към съставомерните признаци на нарушението.
Съществени нарушения на процесуалните правила допуснати в хода на
адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока, които нарушения
според жалбоподателя се изразявали в липса на мотиви, както и в
непосочване на конкретно нарушена точка от лицензията. Задължителните
реквизити на НП са изчерпателно посочени в чл. 57 от ЗАНН и излагането на
мотиви не е след тях. Отделен е въпроса, че защитата се реализира срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация. От друга страна както бе
посочено по-горе в мотивите в случая в АУАН и НП изрично е посочено коя
точно норма от ОУ е нарушило въззивното дружество като изрично е
посочена и нормативната уредба по силата на която ОУ са неразделна част от
лицензия. В контекста на горното не е налице и никаква неяснота и по
отношение на правната страна на деянието.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушението
за което е санкциониран с НП по следните съображения:
С НП въззивникът е санкциониран за нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ.
С цитираната разпоредба законодателят е предвидил санкция за енергийно
предприятие, което наруши разпоредби на ЗЕ, на подзаконови нормативни
актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на
комисията, на общи или индивидуални административни актове на
4
комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената
му лицензия.
Съгласно чл. 49, ал.2, т.7 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране
на дейностите в енергетиката, утвърдените от комисията Общи условия са
неразделна част от Лицензията.
Съгласно чл. 15, т.8 от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-Про Продажби" АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, електроснабдителното дружество се
задължава да дава писмени отговори на подадени от потребителите писмени
заявления, жалби и сигнали в срок до 30 дни от датата на постъпването им.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че на
21.09.2020год. потребителката Диана Събева, чрез пълномощник е подала
заявление във въззивното дружество с формулирано искане потребената от
нея енергия да се отчита като такава за битови клиенти. Установено е също
така, че въззивника не е изпратил писмен отговор по заявлението в
предвидения в чл. 15, т.8 от ОУ 30-дневен срок за това. Отговор е бил
изпратен едва на 30.12.2020год., което е повече от три месеца след
постъпване на заявлението и при наличие на подадена вече от потребителката
жалба до КЕВР. При тези безспорно установени факти нарушението на чл. 15,
т.8 от ОУ е доказано, тъй като то е формално, на просто извършване. И
доколкото ОУ са неразделна част от лицензията то нарушение на чл. 206, ал.1
от ЗЕ е осъществено тъй като са нарушени условията на издадена лицензия.
Що се касае до наведеното в жалбата становище, че нарушение нямало
защото цитираните в НП ОУ не били част от издадената лицензия тъй като с
Решение на КЕВР от 2014год. били одобрени нови ОУ, то не се споделя от
съда доколкото по делото няма спор, че Решението с което са били одобрени
тези общи условия е било отменено с Решение на ВАС от 2017год. (Решение
№ 798/20.01.2017год. по а.д. № 3068/2016год.), горното се заявява и от самия
въззивника от една страна, а от друга сам въззивникът публично е (на
официалната си страница) е обявил, че до одобряването на нови ОУ ще
прилага одобрените такива преди 2014год., а именно одобрените с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007год.
При това положение и предвид липсата на акт който отменя одобрените
през 2007год. ОУ, то точно те представляват и част от лицензията съобразно
чл. 49, ал.2, т.7 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в
5
енергетиката.
От друга страна съдът не споделя становището на защитата, че
нарушението било маловажно и намира, че правилно наказващият орган е
извършил преценка за липсата на основанията на чл.28 от ЗАНН.
Действително, конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение се явява
формално, на простото извършване, като за съставомерността му не е
необходимо да са настъпили вредни последици. В случая условията на
издадената лицензия, които въззивното дружество е нарушило, представляват
гаранция за защита правата на потребителите при наличие на установеното по
силата на чл. 43, ал. 2, т. 2а от ЗЕ монополно положение на дружеството
лицензиант. Чрез тях се постига регламентираната в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕ
основна цел, а именно качествено и сигурно задоволяване потребностите на
обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Издадената
лицензия и регламентираните в нея условия имат за приоритет отчитане
интересите на потребителите, поради което лицензиантът е длъжен да
съблюдава неговите служители да изпълняват служебните си задължения
коректно, като създават най-малко неудобства на клиентите. А че такива
неудобства в случая са били създадени явства от подадена жалба от
потребителя. Данни още по-малко пък доказателства, които да
охарактеризират случая както такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на противоправно деяние от
съответния вид не са налице. Напротив отговорът е изпратен до
потребителката със значително закъснение и то след сезиране с проблема на
Регулаторния орган, а с оглед на заявлението което е подала (с искане за
фактуриране на потребената ел.енергия на по –ниски цени) забавата оказва
косвено влияе и върху имуществената сфера на потребителката.
Що се касае до това, че забавата в отговора се дължала на
противоепидемичната обстановка, липсата на достатъчно персонал и пр. тези
твърдения от една страна не са скрепени с каквито и да било доказателства от
въззивника, а от друга с оглед монополното положение на последния и
значителния обем потребители, в негова тежест и ангажимент е да организира
така работата си, че да може да изпълнява условията на дадената му лицензия
в това число и да отговаря на жалбите, сигнали и заявления от потребителите
своевременно. От друга страна предвидения в ЗЕ фиксиран минимум на
санкцията в значителен размер – 20 000лв. е показателен за важността на
6
обществените отношения които се охраняват, съответно за високата степен на
обществена опасност на нарушението.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивника санкция в пределите предвидени в санкционната
норма, като в случая санкцията е наложена в минимален размер - 20 000лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с материалния, същото не страда
от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) и
направеното своевременно (преди приключване на делото пред настоящия
съд) искане от страна на въззиваемата страна да за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът счете, то е основателно. Въззивното
дружество следва да бъде осъдено да плати такова на основание чл. 63, ал.5,
вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното
дружество „Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна в полза на КЕВР.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-83 от
07.07.2021год. председателя на КЕВР гр.София с което на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, Тауърс – Г, бУл. „Вл.Варненчик“ № 258, на основание чл. 206, ал.1 от
ЗЕ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
20000лв.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и
7
адрес на управление в гр. Варна, Тауърс – Г, бУл. „Вл.Варненчик“ № 258 да
заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8