Р
Е Ш Е Н И Е
27.07.2011 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. М.
при секретаря Т.Ц. и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията М. гр. д. № 142 по описа за 2011 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 ал. 1 и ал. 3 от СК.
Ищцата Р.К.Й. xxx твърди в исковата си молба, че с
ответника сключили граждански брак на 04.09.2004 година в град Монтана и от
брака си имат едно дете – А. Ю. Й., родена на xxx година. Твърди също така, че до
раждането на детето с ответника не са имали никакви проблеми в брачните си
отношения. Поддържа също така, че по време на нейната бременност и особено след
раждането на детето, ответникът се променил, като станал сприхав, конфликтен, раздразнителен,
започнал често да отсъства от дома, без да дава обяснения за това. Ищцата
заявява, че ответникът започнал често да сменя и местоработата си, като често
оставал без работа и престанал да дава издръжка за семейството и най-вече за
детето. Твърди, че ответникът напълно се дезинтересирал от проблемите, свързани
с отглеждане и възпитанието на роденото от брака дете, от неговите нужди. Заявява,
че установила, че съпругът й голяма част от времето прахосвал в игри пред
ротативки, в резултат на което не само че лишавал семейството си от трудови
доходи, но и потънал в дългове, за които и тя била обезпокоявана. Поддържа и
това, че на 12.10.2009 година заминал за Италия, където работи и неговата майка,
като оттогава до сега не е идвал в България и отказвал да посочи адреса на местоживеенето
си. Заявява, че безотговорното отношение на ответника към семейството, изразяващо
се в неуважение, безхаберие към нуждите на семейството и най-вече към роденото
от брака дете, станало причина за дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне
развод и прекрати брака по вина на ответника, да й бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на детето, на ответника да му бъде
определен режим на лични отношения с детето, да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.04.2010 година, семейното жилище
да й бъде предоставено за ползване, както и да бъде променено фамилното й име
след развода. Моли съда дай присъди и направените по делото разноски.
Ответникът Ю.Е.Й., чрез назначения му особен представител
адвокат Е.А. е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба,
в който изразява становище за частична основателност на исковете.
Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално
подпомагане” – град Монтана в представено по делото писмено становище счита, че
съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с интересите и
индивидуалните потребности на детето А. Ю. Й..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 04.09.2004 година с акт № 0159/04.09.2004 година, от който
брак имат едно дете – А. Ю. Й., родена на xxx година и с ЕГН xxxxxxxxxx. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че съпрузите са във
фактическа раздяла от есента на 2009 година, когато ответникът изоставил
семейството си и заминал в Италия, където работи и неговата майка. Свидетелите
са категорични в показанията си, че ответникът е сприхав, конфликтен, раздразнителен
и често отсъствал от дома, без да дава обяснения за това. Твърдят също, че той
често сменял и местоработата си, оставал и без работа и престанал да дава
издръжка за семейството и най-вече за детето. Същият напълно се дезинтересирал
от проблемите, свързани с отглеждане и възпитанието на роденото от брака дете, от
неговите нужди, като голяма част от времето прахосвал в игри пред ротативки, в
резултат на което не само че лишавал семейството си от трудови доходи, но и
потънал в дългове, за които и ищцата била обезпокоявана. Свидетелите твърдят, че
издръжката на семейството се осигурявала от ищцата и нейните родители. Безспорно
установено е също така, че роденото от брака дете живее при своята майка, която
полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени
средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и
логически последователно.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да
се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От
събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че
ответникът изоставил семейството си и заминал в Италия. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Ц.П. и Р.Т. се установява, че ответникът е
сприхав, конфликтен, раздразнителен и често отсъствал от дома, без да дава
обяснения за това. Видно е от показанията им също, че той често сменял и
местоработата си, оставал и без работа и престанал да дава издръжка за
семейството и най-вече за детето. Същият напълно се дезинтересирал от
проблемите, свързани с отглеждане и възпитанието на роденото от брака дете, от
неговите нужди, като голяма част от времето прахосвал в игри пред ротативки, в
резултат на което потънал в дългове, за които и ищцата била обезпокоявана. Установено
е също, че ответникът напълно се е дезинтересирал от семейството си. Разстройството
на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до
липса на взаимност, уважение, доверие, поради което и брачната връзка
съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака
е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството
е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Не се установи ищцата да има вина за разстройството на
брака. Свидетелите заявяват, че именно ищцата е тази, която се грижи за
семейството и за детето си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника.
От брака си страните имат едно дете – А. Ю. Й., родена на
xxx година и с ЕГН xxxxxxxxxx. Като съобрази факта, че детето и след раздялата
живее със своята майка, съдът намира, че в интерес на детето е родителските
права да се предоставят за упражняване на неговата майка, като бащата има право
да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в
събота до 18 часа в неделя, като през лятото има право да го взема при себе си
за 30 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск.
По силата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите са длъжни да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед възрастта
на детето и преценка на неговите основни нужди, съдът намира, че са му нужни
средно месечно по 200 лева. Предвид обстоятелството, че майката и занапред ще
полага непосредствени грижи за отглеждане на детето, съдът намира, че
ответникът следва да участва в издръжката му с по 120 лева месечно. Ето защо
съдът намира, че издръжката следва да бъде присъдена в размер на по 120 лева
месечно, като за разликата над уважения до заявения размер от 200 лева, искът
за присъждане на издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката
следва да се присъди, считано една година назад – от 01.04.2010 година, така
както е заявено в исковата молба, до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
Няма спор между страните, че семейното жилище се намира в
град Монтана, кв. ”Плиски”, блок 12, ет. 5, ап. 24 и понастоящем в него живеят
ищцата и роденото от брака дете. Ищцата е поискала да й бъде предоставено
семейното жилище, с оглед на което и като се вземе предвид вината на ответника,
както и обстоятелството, че е налице и жилищна нужда за ищцата, то следва
ползването на жилището да се предостави на ищцата.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си
фамилно име – П..
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъдат
осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, сумата от 172, 80 лева - държавна такса
относно издръжката на детето, сумата от 15 лева - държавна такса по иска за
промяна на фамилното име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 531, 00 лева –
разноски по делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Р.К.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Ю.Е.Й. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 04.09.2004 година с акт № 0159/04.09.2004
година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство има Ю.Е.Й..
Постановява роденото от брака дете А. Ю. Й., ЕГН xxxxxxxxxx
да живее при своята майка Р.К.Й. xxx.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
А. Ю. Й., ЕГН xxxxxxxxxx на майката Р.К.Й., като бащата Ю.Е.Й. има право да
вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, като през лятото има право да го взема
при себе си за 30 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Ю.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Р.К.Й. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx в качеството й на майка и законна представителка на малолетното
дете А. Ю. Й., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/
лева, считано от 01.04.2010 година до настъпване на причини и условия за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане, като отхвърля
иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 200
/двеста/ лева, като неоснователен.
Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в
град Монтана, кв. ”Плиски”, блок 12, ет. 5, ап. 24, на Р.К.Й..
След развода Р.К.Й. да носи предбрачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА Ю.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по
иска за допускане на развода, сумата от 172, 80 /сто седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ лева - държавна такса относно издръжката на детето, сумата от 15
/петнадесет/ лева - държавна такса по иска за промяна на фамилното име, както и
сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на Р.К.Й. -сумата от 531, 00 /петстотин тридесет и един/
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: