Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Д., 28.02.2020 година
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
ХХІ-ви състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
При
участието на секретаря С.Б.
сложи за разглеждане гр. д. №2308 по описа на съда за 2019г., докладвано от съдията и за
да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „БНП П.П.Ф.С.А., П.”,
рег. № **, чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М. – **”, „** С.”, бл. **, с която против С.Е.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК е предявен иск за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №481 от 08.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 865/2019 г. по описа на ДРС, за следните суми: 2241,07 лв. – главница по договор за потребителски заем № **/12.05.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.03.2019г. до окончателното плащане и 124,38 лв. – мораторна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 08.03.2019 г. В условията на евентуалност,
ищецът предявява искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
2241,07 лв. – главница по договор за потребителски заем № **/12.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.03.2019г. до окончателното плащане и 124,38 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.03.2018 г. до
08.03.2019 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
В ИМ ищецът твърди, че
ответницата, в качеството на кредитополучател е сключила с БНП П.П.Ф.ЕАД, в
качеството на кредитор договор за потребителски заем № **/12.05.2017 г., по които ищцовото дружество е
отпуснало на С.В. кредит в
размер на 2500.00 лв. и закупуването на застраховка „Защита
на плащанията” в размер на 504 лв. Сумата е била преведена от кредитора по банковата сметка на ответницата при подписване на горепосочения договор.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 36
месечни погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/, всяка в размер на
127.09 лв. От 20.02.2018г. С.В. преустановява плащането
на вноските, като е платила първите 8 пълни вноски. Крайният падеж на задължението не е настъпил /20.05.2020/г. На осн. чл.5 от договора, вземането е станало изискуемо на 20.02.2018г. за неизплатения остатък от заем в размер на 2241.07 лв. – главница /неплатени 28 бр. вноски към 20.03.2018г./.,
договорна лихва в размер на 807.20 лв. за периода от 20.02.2018г. до
20.05.2020г. и 124.38 лв. – законна лихва за забава за периода от 20.03.2018г.
до 08.03.2019г.
На длъжника
е била изпратена покана за доброволно изпълнение на адреса, който е посочев в
договора, в която било изрично обявено от кредитора, че вземането е предсрочно
изискуемо, която покана не е била получена от адресата.
Ищецът
е подал заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. №1126/2019г. и била издадена заповед за парично изпълнение срещу
ответника за сумата от 2241.07 лв. – главница по договор за потребителски
заем № **/12.05.2017 г., 124.38 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
периода от 20.03.2018г.
до 08.03.2019г., /като за договорната лихва в размер на 807.20г. заявлението е било отхвърлено/,
48.06 лв. – платена държавна
такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е получил
заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд на осн. чл.415
от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу С.В. за установяване на вземането си. Кредиторът в дадения
му 1-мес. срок е подал настоящата искова молба срещу ответницата.
Ищецът претендира съдът да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумите, предмет на заповедта за парично
изпълнение по ч. гр. д. №1126/2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.03.2019г. до окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от 05.07.2019г. ДРС е изпратил на
ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от назначения особен представител на ответницата
– адв. Й.М. на 10.11.2019г.
Исковете са предявени след успешно
проведено производство по чл.410 ГПК и подадена искова молба по чл.422 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето дело, ч. гр.
дело №1126/2019г. по описа на РС Д. е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за следните суми: 2241,07 лв. – главница по договор за потребителски заем № **/12.05.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.03.2019г. до окончателното плащане и 124,38 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.03.2018 г. до
08.03.2019 г., както и разноски в размер на 48.06 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд е отхвърлил искането за
присъжданена договорна лихва в размер на 807.20 лв. за периода от 20.02.2018г.
до 20.05.2020г. със следният мотив: „Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита, поражда
задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост, респ.
остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране на договорна
лихва, имаща възнаградителен характер. Кумулиране на две обезщетения за
забавата на длъжника /възнаградителна лихва и обезщетение за забава/, касаещи
един и същи период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което
действащият в страната правов ред не допуска.
В този
смисъл е т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2017г. по тълкувателно дело № 3 по
описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС - размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.”
Заповедта по ч. гр. д. №1126/2019г. по
описа на ДРС е била връчена на длъжника С.В. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от приетия и неоспорен Договор за
потребителски паричен кредит от 12.05.2017г.
/л.22-49/, сключен между ответника и ищцовото дружество е постигнато съгласие за предоставяне от
страна на ищеца на потребителски кредит в размер на 2500.00 лв. и закупуването на застраховка
„Защита на плащанията” в размер на 504 лв., с ГПР равен на 44.26% и лихвен
процент от 34.39%, или общата стойност на плащане възлиза на 4575.24 лв.
Възстановяването на задълженията по договора е уговорено да стане на 36 месечни
вноски на стойност 127.09 лв. всяка, съгласно погасителния план, неразделна част
от договора /л.17-18/.
По делото не е спорно, че договорът за
кредит е подписан от ответника, с което последният се е съгласил с условията
му.
Видно от отбелязването в раздел “удостоверение
на изпълнението” в договора, ищцовото дружество е изпълнило задължението си
като кредитор, като е предоставило договорената сума по начина, уговорен в чл.1
от договора. С оглед на това съдът приема, че е възникнало и задължението на
кредитополучателя да върне кредита, съобразно условията и реда, предвидени в договора.
Съгласно
чл.5 от договора за потребителски кредит от 12.05.2017г. при просрочие на две
или повече погасителни вноски и считано от падежа на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително определените в
договора надбавки и обезщетение за забава.
Длъжникът
С.В. е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.02.2018г., като към
тази дата са били погасени 8 пълни вноски с падежи на плащане от 20.06.2017г.
до 20.01.2018г. вкл., всяка в размер на по 127.09 лв. Съгласно чл.5 от
договора, ответницата е следвало да изплати остатъка по кредита в размер на 2241.07
лв., представляващи останалите 28 погасителни вноски към 20.03.2018г., към
която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си към ищеца.
Към
датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 21.03.2019г. не е настъпил
крайният падеж на договора – 20.05.2020г. /т.е. падеж на последната 36 вноска/.
По делото
е допусната и назначена ССчЕ и от заключението по нея /л.110-112/ се
установява, че задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК пред ДРС – 21.03.2019г. са в размер на: 2157.07 лв. – главница
по договора за потребителски заем от 12.05.2017г., 84.00 лв. – главница за
покупка на застрахователна премия по месечни вноски с падежи за периода от
20.02.2018г. до 20.07.2018г. /определената вноска по застраховката е елемент на
месечната погасителна вноска и се плаща на посочената в погасителния план
падежна дата/, или общо 2241.07 лв., обезщетение за забава в размер
на 117.54 лв. за периода от 20.02.2018г. до 26.03.2019г. и договорна лихва в
размер на 1009.45 лв. за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г. Ответницата е
направила плащания в размер на 1016.72 лв, с които са погасени първите 8 вноски
/съгласно погасителния план, т.е. вноски с падежи от 20.06.2017г. до
20.01.2018г., или всяка вноска в размер на 127.09 лв./.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, обективно, пълно и неоспорено от
страните.
Така установеното от фактическа страна сочи на
следните изводи от правна страна:
По допустимостта на исковете:
Предявените
в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът
е провел заповедно производство по отношение на процесните взмеания и искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК
поради което и същият се явява процесуално допустим.
По
основателността на исковете съдът намира следното:
В производството
по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В
случая по безспорен начин се установи, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало
договорно правоотношение по Договор за кредит. По делото
не е спорно, че ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил
на ответника договорената сума – 2500 лв. В самия договор фигурира клауза с
характер на разписка, според която, с полагането на подпис върху договора,
кредитополучателят
удостоверява, че е
получил сумата на кредита по посочената
от него в договора банкова сметка. ***ора. Подписите под договора не са оспорени от страните. Договорът от 12.05.2017г. е реален, съществуването му
е предпоставено от реалното предаване на заемната
сума на заемателя и след като това е направено, съдът приема, че между страните
има облигационно правоотношение, като източник на задължение на ответника да върне главницата.
Ищецът твърди неизпълнение на
насрещното задължение на ответника да върне заемната сума при договорените
условия и срокове, т.е. касае се за отрицателен факт, оборването на който
следва да стане с писмени доказателства, ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 5 от сключения
договор, вземането на „БНП П. П.Ф.” ЕАД станало изискуемо в пълен размер, тъй
като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 2241.07 лв., представляващ
оставащите 28 броя погасителни вноски към 20.03.2018г. – датата, на която е станал предсрочно изискуем договора.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е
изпълнил задължението си.
Не са
налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата по
главния иск в размер на 2241.07 лв., поради което предявеният установителен иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен като такъв.
По
отношение на обстоятелството, дали длъжникът е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на претендираното вземането, съдът счита, че страна
по процесният договор е небанкова
институция, поради което ищцовото дружество е отпуснало на длъжника паричен
заем, а не банков кредит. Допустимо е да се фингира недоставено или само
изпратено съобщение до длъжника като получено, тъй като сключеният между
страните договор предвижда определени предпоставки и фактически констатации,
при наличието на които следва да се счита, че е била положена дължимата грижа
да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Поканата до В. /л.8/ е била изпратена на адреса, който е деклариран в
договора - гр. Д.,
ж.к. „Б.” №**, вх..**, ет.**, ап.**, а съгласно чл.10 от
същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Предвид изложеното, съдът
намира, че кредитополучателят е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.
С оглед
на горното по делото е доказано, че между страните е сключен договор за потребителски заем от 12.05.2017г., като по
него ищецът, в качеството на кредитор е изправната страна, тъй като от представените
писмени доказателства, освен сключването на договора, установява се и получаването
на ответника по делото на сумата по кредита – 2500 лв. Предвид гореизложеното и
настъпване на предсрочна изискуемост по договора, изискуемостта на всички
задължения по договора за кредит, сумите по тях е следвало да бъдат
възстановени на ищеца. Задължението по акцесорния иск - обезщетение за забава
за периода от 20.03.2018г. до 08.03.2019г. се търси от ищеца в размер на 124.38
лв., но съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ той е в размер на 117.54
лв. за горепосочения период. Доколкото експертизата не е оспорена от страните и
не е направено изменение на акцесорния иск на осн. чл.214 от ГПК от страна на
ищцовото дружество, съдът следва да уважи тази претенция до размера от 117.54
лв. и за горницата над тази сума до претендирания размер от 124.38 лв., следва
да се отхвърли като неоснователен.
Видно от исковата молба на ищеца,
евентуалният иск се счита предявен под условие, като разглеждането
му е обусловено от изхода на делото по установителните искове. В случая,
предвид уважаването на главния и на акцесорния иск, съдът не
дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.
По
разноските:
С оглед
крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
Съдът,
който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата
претенция, дължимите разноски в заповедното производство,
съдът приема, че са в размер на 97.30 лв. /47.30 лв. – държавна такса, следва
за акуратност да се отбележи, че неправилно е определена д.т. в размер на 48.06
лв. от заповедния съд, както и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/,
колкото и следва да се присъдят на ищеца-заявител.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело съдебни разноски в общ размер на 788.34 лева, от които: 92.34 лв.
заплатена държавна такса за производството по делото /изчислена така:
4%х2241.07лв. плюс 50лв. – д.т. по акцесорния иск минус 47.30 лв – д.т. в
заповедното производство/, 396.00 лв. – депозит за назначаване на особен
представител на ответника, 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение /чл.78,
ал.8 от ГПК/ и 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от
“БНП П.П.Ф.С. А., Ф.”,
рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А., клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к.”М. – **”, ** С., бл.**, представлявано от зам. управителя Д. Д. срещу С.Е.В., ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи на
основание чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: 2241.07
лв. /две хиляди двеста двадесет и
четири лева и седем стотинки/ –
главница по договор за потребителски
заем № **/12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ДРС – 21.03.2019 год. до окончателно
изплащане на вземането и 117.54
лв. /сто и седемнадесет лева и петдесет
и четири стотинки/ – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 20.03.2018г. до 08.03.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за горницата от
117.54 лв. до претендирания с исковата молба размер от 124.38 лв., като неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1126/2019г.
по описа на РС-Д..
ОСЪЖДА С.Е.В., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на “БНП П.П.Ф.С. А., Ф.”, рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А., клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район “М.”, ж.к.”М.
– **”, ** С., бл.**, представлявано от зам.
управителя Д.Д. направените в заповедното
производство по ч. гр. д. №1126/2019г. на ДРС разноски в общ размер на 97.30 лв. /деветдесет и седем лева и
тридесет стотинки/, от които: 47.30 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Е.В., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на “БНП П.П.Ф.С. А., Ф.”, рег. №** чрез БНП П.П.Ф.С. А., клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район “М.”, ж.к.”М.
– **”, *** С., бл.**, представлявано от зам.
управителя Д.Д. сумата от 788.34
лева /седемстотин осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляващи съдебни разноски в настоящото производство, от които: 92.34 лв. -
държавна такса за производството по делото, 396.00 лв. – депозит за назначаване
на особен представител на ответника, 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, на
осн. чл. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: