Определение по дело №21678/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2023 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20211110121678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25858
гр. София, 22.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110121678 по описа за 2021 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на М. Г. С. срещу „Н.“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното дружество да
представи в оригинал сочените документи следва бъде оставено без уважение с оглед
становището на ответника, че такива документи не се съдържат в оригинал.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното дружество да
представи справка от счетоводството си с оглед представените от ответника документи като
ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение.
Исканията за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 192 ГПК, съдът
намира за допустими и относими, поради което следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2023г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П.,
1
със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „И.“ АД в едноседмичен срок от
съобщението да представи справка за извършените плащания от М. Г. С., ЕГН **********
към „Н.“ ООД, ЕИК за периода 09.10.2020г. до 10.04.2021г. по Договор за потребителски
кредит № 202010090818550102, както и основанията на всяко от плащанията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от М. Г. С. срещу „Н.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева, представляваща
частична претенция от сума в общ размер на 378 лева – недължимо платена сума по
нищожен Договор за потребителски кредит № 202010090818550102, сключен между
страните на 09.10.2020г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата
молба- 16.04.2021г., до окончателното й изплащане.
Ищецът М. С. твърди, че на 09.10.2020г. е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 202010090818550102, като в договора било посочено, че сумата по
отпуснатия заем била в размер на 300 лева. Сочи, че в чл. 6, ал. 1 от договора било посочено,
че в случай че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранция по кредита по чл.
4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите
условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 342 лева.
Неустойката се изчислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 и се
заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорен
погасителен план. Твърди, че в чл. 11, ал. 1 било посочено, че фиксираният годишен лихвен
процент бил 40,05 %, като общият размер на сумата, която трябвало да се върне бил 336
лева. ГПР бил 48,28 %. Сочи, че погасил изцяло сумата по договора, а именно 678 лева.
Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като
противоречи на закона. Намира, че е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не била спазена предвидената от закона форма. В случая не била предоставена
изискуемата преддоговорна информация, не било постигнато валидно съгласие за
сключване и изпълнение на договора, както и условията, при които може да се откаже от
него. Счита, че разменените съобщения не отговорят на изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че
не бил налице съществен елемент от съдържанието на договора, а именно ГПР по кредита.
Не били посочени данните, които послужили за изчисляване на ГПР. Счита, че бил посочен
грешен размер на ГПР, а действителният размер бил 252 % и бил над установения праг на
ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата, с която в процесния договор за заем
е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 342 лева в случай че не предостави
в срок до края на следващия ден от сключване на договора обезпечение- гаранция, издадена
от небанкова финансова институция, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие
с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел. Освен това поддържа, че неустойката
накърнява добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции и цели постигане на
неоснователно обогатяване. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, както и че клаузата е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2 ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена. Твърди, че договорът е нищожен и
защото клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че била налице и разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане,
и тази, която реално е върнал на ответното дружество. Счита, че е налице унищожаемост на
процесния договор с оглед сключването му поради крайна нужда или явно неизгодни
условия. Евентуално твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на добрите нрави.
Поддържа, че е претърпял вреди, изразяващи се в разликата между чистата стойност на
кредита и действително платената сума, а именно 378 лева. С уточнителна молба от
05.05.2021г. ищецът е посочил, че сумата от 678 лева, включваща главница, лихва и
2
неустойка, е заплатена изцяло и единствено на ответника. Сочи, че не е предявен отделен
иск за унищожаемост на договора. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е оспорен предявеният иск. Твърди, че между страните на 09.10.2020г. е бил сключен
договор, с който е предоставена сумата от 300 лева. Същият бил погасен на 09.11.2021г.,
като общата сума, платена по договора била в размер на 334,41 лева, от които главница –
300 лева и 34,41 лева лихва. Поради което недоказано било твърдението на ищеца за
заплащане на сума в размерна 678 лева. Счита, че договорът за кредит бил изцяло валиден,
като твърди, че основният шрифт бил 12,5, а дадени абзаци и заглавия били дори с по-голям
шрифт. Сочи, че съглашението между страните е възникнало след съвпадане на
волеизявленията на страните, изразени в електронна форма по смисъла на ЗПФУР.
Поддържа, че годишната лихва по кредита била 40,05 % от главницата, а ГПР бил 48,28 %.
Твърди, че договорът е с фиксиран лихвен процент, като кредитополучателят е имал пълна
предвидимост относно всяка една погасителна вноска по кредита- главница и лихва, които
оставали непроменени и валидни между страните. Поддържа, че на ищеца изобщо не била
начислена неустойка по договора. Твърди, че ищецът фактически не е извършил каквито и
да е плащания с основания неустоечна клауза. Отделно от това излага съображения, че
неустойката е валидно уговорена между страните и е в съответствие със задължителната
практика на ВКС. Сочи, че дължимата по договора лихва е изцяло съобразена с действащата
към момента на сключване на договора правна уредба и предвидените в ЗПК ограничения.
Поддържа, че спазва всички стандарти за отговорно кредитиране. Счита, че дори дадена
клауза да бъде прогласена за недействителна, същата не влече нищожност на цялата
кредитна сделка, а единствено нейната частична недействителност по отношение на
конкретната клауза. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да
докаже: извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
3
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4