Решение по дело №569/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 408
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20195530200569
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                   08.07.2019 година        град Стара Загора

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На седми юни                        Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 569 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

     Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 18-1228-004511 от 15.01.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.

     Жалбоподателят И.Д.А. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 18-4511 (серия Д, бланков № 854832) от 01.12.2018 год., жалбоподателят е санкциониран за три нарушения по ЗДвП – Закон за движението по пътищата, извършени на 01.12.2018 год. около 21:20 часа в град Стара Загора, като водач на лек автомобил марка ”Опел Вектра”, с рег.№ ***.

     По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движение по пътищата (Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.) за това, че на 01.12.2018 год., около 21:20 часа в град Стара Загора при управление на лек автомобил марка ”Опел Вектра”, с рег.№ ***, негова собственост по ул.”Малина” до № 3 в посока север-юг, когато бил спрян за проверка, отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство ”Алкотест Дрегер 7510“ № ARBА-0158, като е посочено още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, но той не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

     Съгласно чл.3, ал.1, ал.2, т.1 и чл.6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а когато лицето откаже извършване на проверка с тест – с химико-токсикологично лабораторно изследване, като отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.

     В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност – отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като даде кръвна проба за целта, се установява от показанията на актосъставителя М.М. и свидетелите по акта К.Б. и Р.И., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на представения талон за изследване – л.7 от делото, поради което и тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.

     В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП по т.1, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.

     От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени в съвкупност, може да се направи еднозначен извод относно отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като за целта даде кръвна проба, т.е. жалбоподателят е бил запознат от контролните органи с възможните два начина за извършване на конкретната проверка, но въпреки това е отказал и двата, който именно отказ е от съставомерно значение.

     Що се отнася до наказанията, наложени с НП по т.1– същите съответстват по вид и размер на твърдо предвидените в закона такива: лишаване от право да управление на МПС за срок от две години и глоба от 2000 лева, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наложените наказания с тежестта на конкретното нарушение.

     Изложеното означава, че в обжалваното НП в т.1 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.2 и т.3 от НП жалбоподателят е бил санкциониран на основание на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение първо и второ от ЗДвП (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП (”Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”), изразяващо се в това, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория.

     Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.2 и 3 от НП се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, които съдът кредитира с доверие като кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, още повече, че не се ангажираха доказателства, които да им противоречат, респективно – оборват.

     При тези данни съдът намира за доказани конкретните нарушения по т.2 и 3 от НП и извършването им от жалбоподателя.

     В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН или издаване на НП по т.2 и 3, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя:

     административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си;

     предвид вида и характера на нарушението с посочването на пътя и населеното място, което именно е било направено от наказващия орган, мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в необходимата степен;

     нарушението е било установено на място от служители на МВР – актосъставителя и свидетели по акта, които са изрично посочени в АУАН, а не по документи, поради което и не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение също не е от категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори доказателствата на обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза на производството, в която правото му на защита е гарантирано в пълен обем и няма как да бъдат събрани доказателства по искане на едната страна без знанието на другата.

Същевременно наложеното за нарушението по т.2 и т.3 от НП наказание съответства на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение. 

    По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.2 и т.3 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

     Водим от горните мотиви, съдът  

 

      РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 18-1228-004511 от 15.01.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: